400–450

[Hristo Vatev]

400–450

400

Сърдцето.

Сърдцето на ученика трябва винаги да трепти от Свещения огън на Любовта, но никога да не изгаря.

401

Строг.

Ученикът не трябва да се смущава от лицето на Учителя си.

Когато Учителят прониква пространството, тогава се вижда строг.

Ученикът трябва да схваща и разбира това.

402

Езикът.

Езикът на ученика не трябва кости да троши, а рани да цери.

403

Красота.

Красотата на ученика трябва да седи в това – той да говори Истината!

Красотата е облекло на Истината.

404

Престореност.

У ученика не трябва да има никаква престореност. По това той се отличава. Защото всичко в неговия живот е естествено.

405

Растеж.

Ученикът трябва да расте! И като го бият, трябва да расте; и като го милват, трябва да расте.

Ученикът трябва да расте!

406

Воля, сърдце и ум.

Задачата на ученика е трояка:

Да развие и уякчи волята си;

Да облагороди и изчисти сърдцето си;

Да просвети и укрепи ума си.

407

Любов и чистота.

Ученикът като люби, придобива чистота. Любовта е сила, която се развива само при чистотата.

408

За ученика.

Ученикът, който много е приел и не го използува, ще бъде много бит.

409

Любов, Мъдрост, Истина.

Любов, Мъдрост, Истина – това трябва да бъде винаги в душата на ученика, който обича Учителя.

Туй е висшето, което свързва Учителя и ученика.

410

Науката за Любовта.

Велика е науката за Любовта!

Любовта трябва да се изучава, както се изучава природата. Природата не може да се изучи само с едно цвете.

Любовта има безброй форми, и всички те съставляват едно цяло.

411

Бъдеще.

Животът на ученика трябва да се простира в бъдещето.

Светът живее в настоящето. Бъдещето всякога подразбира повдигане на съзнанието; миналото е слизане на съзнанието от горе на долу; а настоящето е преходно.

Великото бъдеще трябва да прониква в настоящето на ученика.

412

Добрите ученици.

Най-добрите ученици са тия, които вървят естествено; нито се забавят, нито прескачат; нито се спират, нито тичат. Всичко у тях върви естествено.

В живота им е отразен космическият ритъм.

413

Есенцията.

Ученикът не трябва да пожелава нещата преждевременно. Не трябва да пожелае да помирише силната есенция. Той не може да я издържи. Есенцията може да е толкова силна, че да произведе претъпяване на чувствата му.

Учителят знае от какво има нужда ученикът.

Последният знае, че всяко нещо ще дойде на времето си.

414

Благодарност.

Ученикът трябва да бъде благодарен на това, което Учителят му дава, и да върви напред.

Учителят никога няма да остави ученика да се спре. Ученикът чувствува подкрепата, която иде от Учителя, от цялото Небе. Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение.

415

Естественост.

Ученикът трябва най-първо да развие хармонична естественост в своя характер.

416

Учение.

Най-важното за този, който е гладен, кое е?

Най-важното за ученика е да има непреодолимо желание да се учи. Учението е преди всичко за ученика!

Всичко друго е второстепенно заради него. Ученикът почва от семето, а светът търси градина с плодове. Там е разликата. А такива градини никъде ги няма.

Ученикът учи, за да изпълни Волята Божия!

417

Поляризиране.

Ученикът трябва да умее да се поляризира, а не да се демагнетизира. Той винаги обръща внимание само на положителното в живота и с него работи.

418

Основни черти.

Ученикът може да се промени, но у него не трябва да се изменят основните черти – вложени от Бога в него. А вложеното от Бога в него – това е той.

419

Особеност в развитието.

Ученикът не трябва да гледа другите!

Всеки един си има свой ход на развитие. Ако си река, трябва да течеш. Ако си дърво, трябва да растеш. Ако си плод, трябва да зрееш.

Всяко нещо има нужда от развитие!

420

Възходяща Любов.

Когато ученикът е болен, той трябва да развива Любовта си. Когато Любовта му стане възходяща, той ще бъде вече здрав.

421

Доброто.

Същината на човека е Доброто! Ученикът трябва да разработва Доброто в себе си. Затова е пратен на земята.

422

Воля за Доброто.

За Доброто трябва воля!

За да вървиш нагоре, изисква се воля. А само при доброто се отива нагоре. За злото няма нужда от воля; ти само стъпи в течението и то ще те повлече надолу.

Воля трябва за Доброто!

423

Еволюция.

За ученика еволюция значи – да се повдигне нагоре при условията, дето душата му може да расте и се развива правилно.

Това е непреривен процес на пробуждане и освобождение.

Ученик е онзи, който съзнателно работи в това направление. Той участвува в колективния ход на еволюцията.

424

Обективен и субективен ум.

Обективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да констатира нещата от вън. Нищо повече.

Субективният ум на ученика трябва да бъде развит тъй, че да може правилно да преживява нещата вътрешно.

Обективният ум е на фактите, а субективният – на законите. Но и двата не са още умът на принципите.

425

Пасивност.

Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен – да възприема.

Смирението поставя душата във възприемателно състояние.

426

Синьо и бяло.

Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните видове лъчи за своето повдигане.

427

Два обекта.

Да се концентрира – това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат – той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята – над всички лични амбиции!

428

Голямата паница.

Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.

Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една мотика, и според мотиката и паницата.

429

Да и Не.

Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да!

430

Любов и смисъл.

Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.

В Любовта всички неща се осмислят.

431

Любов и ум.

Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.

Мекотата е външният израз на Любовта.

432

Изкуствени желания.

Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.

Естествено желание е само това, което е съгласно в Волята Божия – което иде от Бога!

Естествено желание е това, което води към изобилен живот.

433

Съмнение.

Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизирва и тогава изгубва тази естествена привлекателност, която е имал.

434

Интуиция и ум.

Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре.

435

Планът на Битието.

Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието.

436

Победа.

Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си.

Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето!

437

Чистотата на ученика.

Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята чистота, радва и Учителя.

438

Доброто.

Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.

Външно изявление на Любовта – това е Доброто!

439

Жертва и Мъдрост.

Ученикът, който жертвува, е добър.

Ученикът, който е мъдър, е добър!

440

Истината.

Ученикът, който обича Истината, е добър.

Тъй го нарича Учителят.

441

Доброто.

Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.

442

Младост.

Който живее в Любовта, той е всякога млад.

За ученика няма старост – той живее в Любовта; затова е ученик.

Светът не разбира Любовта.

Който живее в Любовта, той е всякога млад!

443

Издържане.

Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита Любовта му.

Ако ученикът люби, той ги издържа.

Любовта издържа всичко!

444

Любовта и Мирът.

Ученикът ще познае дали има Любов, ако има мир.

Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.

445

Истина и Любов.

Ученикът трябва всякога да действува с Истина и Любов.

Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.

А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!

446

Истината.

Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:

Истината е наша, а лъжата – не! И ако е ученик, той няма да излъже!

447

Изпит.

Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.

Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече.

448

Истината.

Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи Истината! Тогава той е силен.

Той знае, че в своята вътрешна същина Истината е винаги блага!

449

Отговор.

Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.

Учителят знае Истината.

Изпитва се само ученикът.

450