450–500

[Hristo Vatev]

450–500

450

Сила и благородство.

Силен е ученикът само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство!

451

Знание и Любов.

Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов, огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява.

Това е истинско знание!

452

Мир.

Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.

Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните.

453

Мир.

Мирът говори за присъствието на Духа!

454

Свещени чувства.

Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства.

Безкористието е качество на Любовта.

В нея всичко е ценно.

455

Грехът.

Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално.

Ученикът е силен не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази.

456

Любовта.

Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта.

Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони.

457

Плодове.

Ученикът трябва да може да се храни и само с плодове. Те ще му предадат светли мисли и чисти чувства.

И с това ще се развие и волята му.

След 100 години ще се измени кухнята. Сега по-голямата част от живота си жените прекарват в кухнята. А мъжете работят само за храната.

458

Ментално поле.

Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле.

459

Учителят.

Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.

Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му подробности.

460

Страданието.

Страданието на земята е най-великото нещо за ученика.

Защото чрез него той научава най-добрите уроци.

В страданието ученикът се повдига.

В страданието се пробужда съзнанието.

461

Обектите.

Обектът на ученика е вътре – Бог.

И за туй няма спънки за постигането му; той е всякога доволен, защото всичко е вътре в него.

Светът търси своя обект от вън; затова техният живот е пълен с недоволство.

462

Страдания и Истина.

Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината.

463

Излишното.

Ученикът не трябва да желае в живота си повече страдания и повече радости, отколкото трябва. Те са излишни.

Страданията внасят повече влага, а радостите повече светлина и топлина.

464

Страданията.

Няма да питат ученика колко страдания е минал, но какво е научил от тях.

465

Познаване.

Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят.

466

Търпение.

Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен!

Търпението е едно от великите качества на Бога.

Търпение, ученико, търпение!

467

Чистота.

В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист.

В Новото учение ученикът преди всичко трябва да пази чистотата си и тая на другите.

468

Мото:

„Благодаря Ти, Господи на Любовта, Ти, който ме направи аз да мога!“

Когато ученикът има известни затруднения, да каже:

„Бог е в мен, и Той прави аз да мога. За Божията Любов няма „не мога“!“

„Бог е Любов!“

469

Две крайности.

Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът като се сгорещи, буря се образува.

Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл.

470

Правило.

Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно! При Божественото няма друго мнение!

Ученикът никога не престъпва това правило!

471

Университет.

Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището.

472

Любовта.

Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.

Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта.

Само Любовта прави малките неща велики.

Само Любовта праща Великото при малкото!

Само Любовта прави малкото да служи на Великото!

473

Нежност.

Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята.

Само Божията Любов е Любов!

474

Излет.

Когато ученикът е на излет, хубаво е на най-голямата височина да си направи молитва и гимнастическите упражнения.

475

Без страх.

Когато дойде злото, то внася страх.

Ученикът трябва да си каже: Без страх!

С това той разбира: Бог е по-силен.

476

От Любов.

Ученикът трябва да прави всичко от Любов!

Всяко нещо, което прави без Любов, е престъпно.

Всичко с Любов!

477

Девственост.

Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно.

478

Хармония.

Ученикът трябва да е в хармония с Абсолютното и да се приближава към Него с абсолютна вяра и без страх.

Хармонията е условие за обмяна между него и Абсолютното.

479

Радост.

Ученикът, който върви добре, е радостен.

Радостта на ученика иде от вътре като един извор. Хората от света искат да вдигнат завесата, да видят от къде иде тази радост, но не могат. Те я търсят от вън, а там няма нищо.

Радостта на ученика иде от вътре!

480

Растеж.

Да расте Любовта ти!

Всеки ден ученикът трябва да расте в Любовта си!

481

Познание на Господа.

Това е познание на Бога:

Да приемеш и познаеш Любовта Му.

482

Правилно отношение.

Когато обичаш някого, обичаш всичко, което той обича.

Ученикът, който обича Учителя си, обича и всичките Негови нареждания!

483

Важното.

Важно е за ученика да възприеме Божествената Любов. Тя да стане една необходимост за него в живота му, да живее в нея, да я има, да я диша, за да има смисъл живота му.

484

Източната школа.

На ученика от източната школа са създавали изкуствени изпитания, и той ги е издържал; а сега на ученика не се създават освен естествени изпитания, и той на реда си трябва много добре да ги издържи.

Дойде някой и те нагруби: бъди герой, приближи се до него и кажи му с Любов: „Пак ела в моя дом!“

485

С Бога.

Ученикът трябва да съзнава живо връзката си с Бога. Да не мисли много за последствията, а за принципите.

486

Мълчание.

Когато Учителят говори, ученикът трябва да мълчи. Когато Учителят мълчи, ученикът се изпитва.

Най-приятното изкуство, което ученикът може да приложи най-лесно, е да мълчи и да слуша.

487

Доброто.

Ученикът трябва да се стреми към Доброто! Доброто е плод на Любовта; Любовта е плод на Духа; а Духът е изявление на Бога!

488

Философия.

Философия се изисква от живота на ученика. Той трябва да умее да примири всичките противоречия. Големите работи са за хората, а малките – за ученика.

489

Божественото училище.

В Божественото училище всички постъпки на ученика трябва да бъдат отмерени.

Най-съкровените работи на душата не се изявяват навън.

490

Не веднага.

Учителят не дава веднага на ученика това, което той иска, а го оставя известно време да поживее с тази мисъл. Да има време и ученикът да изживее желанието си. Ако е духовно, то ще издържи; ако е материално, ще изчезне.

491

Устойчивост.

Най-първо ученикът трябва да бъде изпитан в устойчивост, и тогава да му се поверят известни уроци.

492

Дисциплина и свобода.

Ученикът трябва сам да си налага дисциплина! Другояче ще бъде насилие.

Нищо в неговия живот не му се налага от насилие.

Всичко ученикът върши по вътрешна свобода!

493

Малкото.

Ученикът се изпитва в малкото; щом той е внимателен в малкото, ще получи многото.

494

Силните преживявания.

Силните преживявания на ученика трябва да бъдат вътрешни; едва да проличат от вън.

Тогава той се ползува.

495

Дълбочина.

Ученикът трябва да мине през големи страдания, за да добие известна дълбочина в характера си.

Без нея той не може да устоява. Тя е необходима за характера му; тя носи свежест. Дълбочината – това е съдържанието на нещата, а големината означава формата. Чувствата могат да бъдат дълбоки, а могат да бъдат и интензивни.

Интензивност – това е четвърто измерение вече.

496

Добрият ученик.

Ученикът не трябва никога да критикува постъпките на Учителя си, ако иска да бъде добър ученик.

Защото Учителят е по-умен от ученика. Последният трябва винаги да се радва на нарежданията на Учителя си и да каже: „Това е за добро. То е желанието на Учителя ми. Аз ще го изпълня с радост и любов!“

497

Любов към Бога.

Да любиш Бога, това значи да разстелиш нишките на чистотата по пътя си.

Щом ученикът възлюби Бога, ще започне правилния живот и винаги ще се чувствува над условията.

498

Благ.

Днес Природата е по-блага, отколкото строга; и едното, и другото привлича, но Благостта повече.

Благ е само Бог.

Милостта успокоява, а Любовта съживява.

499

Любовта на душата.

Възлюбленият на човешката душа – това е Великото в света – Бог!

Намирането на Възлюбления – това е твоето пробуждане!

Каква промяна става с тебе! – Ти си вече Син на Виделината!

Чувствуваш благоуханието на хиляди цветя около тебе.

Светлината почва да гали всичко онова, което Бог е създал. Снеговете и ледовете почват да се топят. Ти си вече в страната, дето Слънцето грее и никога не престава да грее. Защото няма вече нощ! Обърсани са вече сълзите от очите ти.

Ти ставаш способен да чуваш неземната музика, която пълни всичко. И като че излиза от всички скали, върхове, извори, треви, цветя, дървета и звезди! Те ти говорят, и ти разбираш техния говор! Той е молитвената им песен към Великия!

Около тебе текат кристални води, които дават безсмъртие; около теб дървета, които цъфтят и зреят всеки месец, и листата им са за изцеление на народите.

Заради Възлюбления си ти обичаш всички, защото във всички виждаш отблясъка на Неговата Красота! И тяхната любов към теб е Любовта на твоя Възлюблен!

Ти не обичаш вече, но ти сам си Любов, ти сам си Чистота, ти сам си Невинност, ти сам си Светлина!

Ти всичко правиш заради Възлюбления си!

Поглеждаш и виждаш, че всичко е хубаво!

И казваш:

„Разбрах, че планът на Битието е план на Любовта!“

„Всичко е Любов! Всичко е Истина!“

Това е Любовта на душата!

500