ТРИТЕ ОБРАЗА НА ВЕЛИКИЯТ И ТРИТЕ ВЕЛИКИ ЗАКОНА IV ЧАСТ 1921-1940

[Iskri4ka]

Бог.

1921

Единственото същество, което постоянно

ни държи в ума си и мисли нашето добро, това

е Бог. Кажете си тъй: „Има Един, Който мисли

за мен и ми помага." Дойдем ли до Бога от

всички се изисква непреодолима любов към

Него.

Към Бога.

1922

Няма по-красиво нещо от това, да отправи

човек ума си и сърцето си към Бога. Който има

любов в себе си, работите му ще се оправят.

Човек все трябва да има нещо в себе си, от

което да даде на другите.

Здравето.

1923

Докато не изправи живота си, човек не

може да подобри здравето си. Всеки обича

здравия човек.

Той има благородно сърце, може да ви

отслужва във всичко, което пожелаете. Искате

ли да бъдете свободни и здрави, трябва да

впрегнете тялото, сърцето и ума си на работа.

Почивка.

1924

Искате ли да се освободите от вътрешни

противоречия, трябва съвършено да отпуснете

мускулите си, да разслабите всички връзки на

тялото си, да дойдете до положението като че

всичко сте уредили и след това да се предадете

на дълбоко размишление. Само така ще

изпитате пълна почивка. При това положение

вие не трябва да се интересувате какво ще

кажат хората. Всеки ден употребявайте по

няколко минути за съзерцание, за почивка на

тялото. Отправете ума си към всички разумни

същества, на които работите наистина са

уредени, освободете се от всички грижи и

безпокойства и кажете: „Благодаря на Бога за

всичко, което ми е дал." Човек трябва да се

вглъби в себе си, за да се издигне над

обикновените условия на живота.

Божественото у човека.

1925

Отворете сърцето си за Божественото и не

мислете какво ще стане с вас.

Отворете ума си за възвишените и светли

мисли и не се грижете за утрешния ден.

Имайте вяра, че Божественото е в сила да

разработи своите пътища. Божественото в

човека е същественото, върху което той

трябва да работи. Чрез Божественото ще се

свърже с добрите хора, със светиите, с

ангелите и с Бога: Дойде ли човек до това

положение, мислите му се изправят, чувствата

му се облагородяват, постъпките му стават

възвишени, всичките му работи тръгват

напред.

Смирението.

1926

От вътрешното смирение на човека се

раждат най-хубавите черти, най-хубавите

плодове. Природата не позволява да я владеят.

Всеки, който си е позволил, че може да владее

природата, се е намерил в праха на своите

илюзии и въображение.

Разумната Природа.

1927

Като говорим за Разумната, за Живата Природа,

разбираме едно от най-великите

същества след Бога. Със своята аура

Природата обхваща всичко. Тя е светла,

разумна, блага и чиста, и съдържа в себе си

Любовта.

Страданията.

1928

Страданията, през които човечеството

минава, са временни, те са илюзии на

временния живот. Няма страдания, които да

засягат изцяло човека. Външно човек може да

бъде ограничен, но в душата си е свободен.

Злото.

1929

Злото парализира волята, ума и сърцето на

човека, както и всичката негова вътрешна

сила.

Измени живота си.

1930

Които иска да измени коренно живота си,

той трябва да придобие дълбоко положително

знание, което да даде нова насока на неговите

мисли, чувства и постъпки.

Напред и все напред.

1931

Мощното, великото в човека е неговия непреривен

стремеж, които го подтиква напред и

все напред. То е малко, но движенията му са

силни.

Мисълта.

1932

Светлата мисъл и светлото чувство правят

духа на човека мощен и крепък. Велика и

мощна е силата на мисълта.

Постоянството.

1933

Божествено е човек да постоянства в

постигането на своите добри мисли и желания.

Желаеш ли нещо кажи: „Ще бъде! Ще бъде!

Ще бъде!" Докато най-после стане.

Учението.

1934

Всеки, който иска да учи - трябва да умре.

Така е било в старите школи, така е и днес. За

всичко старо, което спъва вашето развитие,

трябва да умрете.

Свещена идея.

1935

Човек е в постоянна борба със себе си - коя

идея да вземе надмощие. За да не става тази

борба в него той трябва да даде място на една

свещена идея в себе си.

Работата.

1936

Всеки трябва да наблюдава себе си, като

продължава работата оттам, дето е достигнал.

Пътниците.

1937

Всички хора са пътници, трябва да знаят, че

се намират в свят на постоянни промени.

Страданията.

1938

Страданията носят велики блага за

човешката душа. В страданията човек се учи,

облагородява, развива, те са мощни сили в

Природата. Всички велики, всички силни хора

в света, са били положени на големи страдания,

вследствие на което те се развиват бързо и се

отличават от окръжаващите.

Спасението.

1939

Когато всички хора се стремят към една

висока идея и го пожелават и го следват, тогава

ще дойде спасението на света.

Музиката.

1940

Музиката не е само тоново изкуство, тя е

нещо много повече. Тоновото изкуство е

изразител на обикновения човешки живот, а

тоновото изкуство, което е изразител на

Божествения живот, на Божествените

добродетели, това е истинската музика. Тя има

специфични тонове, специфични музикални

линии. Музиката свързва със силите на живата

Природа.