blagodari Публикувано 19 Февруари, 2013 Сподели Публикувано 19 Февруари, 2013 • 154 • Пробуждане на душата. В живота на всеки човек е важен първият момент, когато се пробужда съзнанието му. Този момент наричаме изгрев на Слънцето в човешката душа. Може ли човек да улови първия лъч на своето изгряващо Слънце, всичките му работи се нареждат добре. Пропусне ли този момент, колелото на Живота продължава да се върти и той трябва да чака цели двадесет и четири часа, докато дойде нов изгрев. Изкуството се заключава в това да схванеш първия Божествен момент на изгряващото Слънце. Който хване този момент, той е благословен от Бога. Не го ли хване, той е скъсан чувал или пукната стомна – каквото сипеш в него, всичко излиза навън. Всички хора имат желание да уловят Божествения момент, но рядко успяват. Три момента има през деня, когато човек може да улови Божественото: сутрин, на обед и вечер. Най-добрият момент е сутрин, т. е. когато Божественото съзнание се пробужда. Този момент наричаме зазоряване на вечната пролет на човешката душа. Моментът на пробуждане на съзнанието е толкова кратък, колкото е кратка вечността. Човек всеки момент се разтваря и разширява. Опасно е човек да се стреми да постигне това изведнъж и да се спре. Но пробуждането на съзнанието е вечен процес. Да се стреми човек да го постигне изведнъж, това е все едно да усили сладчината толкова много, че да притъпи вкуса си. Човек не трябва да притъпява вкуса си, нито да идва до втръсване от сладките работи. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване