32. Мария Милева

[Светулка]

32. Мария Милева*

Много примери има за непослушание към Волята Божия. Веднъж Учителят помолва Мария Милева да направи няколко палатки, за да могат в тях да се подслоняват приятелите от провинцията, когато идват на съборите. Тя му отговаря, че не може да направи палатки. Лулчев е там и чува разговора, отива при нея и настоява да се върне при Учителя и да му каже, че ще направи всичко, каквото желае. Милева отговаря и на него, че не може да направи това, което Учителя иска от нея. По-късно умира дъщеря й, тя отива при Учителя и му казва: „Господи, възкреси ми я, само една ми е." Тогава Учителят отговаря: „Чак сега ли ме позна, Милева?" Той тръгва, но панталонът му се закачва на една тел. Спира се и казва: „Дъщеря ти не желае да се върне на Земята, затова я оставям. Аз исках да помогна на вашия род, но не ми се даде ход."

Мария Милева е дежурна в кухнята с няколко сестри. Когато започват работа, Учителят идва при нея и я пита какво ще готвят този ден. „Картофена супа, Учителю." Той й предлага да направят супата по следния начин: „Измийте добре картофите, сварете ги заедно с люспите и когато уврат, извадете картофите, обелете ги и ги сложете в същата вода, за да стане супата." „Добре", казва Милева, но понеже е голяма чистница, решава да направи супата по обикновения начин и обелва картофите. Учителят не й казва нищо, но на нея цял живот й тежи, че не е изпълнила молбата му и е проявила непослушание.

Мария живее дълго време на Изгрева и заедно с Анастасия Янакиева се грижат за цветята около салона. Редовно е дежурна в работата на братската кухня и помага на съседите си. Със своя скромен и тих живот тя дава приноса си за братския живот на Изгрева.