Зад дима и огъня – G. N.

[Hristo Vatev]

ЗАД ДИМА И ОГЪНЯ

G. N.

В наши дни, а и по-рано в историческия и културен развой на човечеството, около дадено събитие от по-голям мащаб всякога са. се стълкновявали различните мнения на хората: симпатии и антипатии, за и против, одобрения или хули, както и принадлежност към една или друга групировка.

Така е сега и с войната, която пламна по европейските бойни поля, по градовете, селата и в човешките умове и сърца. Около две вражески настроени страни, като около два центъра се групират народите, обществата и отделните личности. Всеки застава там, където го теглят еднаквостта на убеждението, симпатиите му и увереността, че е на правата страна.

От едно по-специално гледище, от което сме правили усилие да наблюдаваме както личния, така и обществения живот, гледище, за което не веднъж е било загатвано от страниците на това списание, между двама воюващи, защитници на своя груб интерес, права страна няма. Там правдата е релативна и тя осцилира между двата полюса в съгласие с момента и уверенията, които се дават от двете страни.

Върховната правда не се дели като вещ, тя не се вслушва в гръмките фрази, не се омайва от ловките дипломатически ходове, нито се бои от смъртоносния огън на модерната жестокост. Правдата е била и ще си остане при Любовта - при тия, които не творят личното си благополучие, а живеят в непрестанно добротворство и в дело за духовния възход на човечеството.

Правдата не обича да се прикриват зад паравана на гиздавите фрази, зад стандартните изрази за хуманност и идеализъм най-грубите прояви на егоизма, на подтисничеството и на ненаситната алчност.

Колкото да искат да прикрият това дипломатите зад неизброимите форми на своите изявления, човечеството, по-право трезво-мислещите хора, виждат, че причините и на съвременните конфликти са. пък нявгашните вечни причини: пазарите, природните богатства, желанието за хегемония и алчността да се изсмукват ценностите из коравите ръце на работещия и твореца на жизнените сокове, за да бъдат превърнати в блестящ метал - галещ ненаситните очи на едно малцинство.

Днес повече от всеки друг път се говори за хуманност, за мир и за справедливост, обаче, те са само думи без съдържание, безкръвни понятия, които шумолят из кабинетите, из конференциите като паднали есенни листя, които ще бъдат пометени от метежа на войната. Че са празни думи, показва това, че когато приказваха за мир, нарушиха мира, като проповядваха хуманност, насилваха народите, а като викаха за справедливост, извършиха неправди.

Така или иначе, времето не спира своя победен ход. Развитието на огромната лента следва своя път, планът на висшите сили бавно, но сигурно се осъществява. Светът днес е по-напред от вчера. Има една огромна разлика между 1914 година и днес. За очите на зрящите тя е на лице. Погледнете загрижените лица на хората от всички народи и континенти и ще познаете, колко е любима войната днес. Може би тя не ще се избегне съвсем. Не е чудно и да продължи, но опитът, който ще наслои тя в съзнанието на хората, ще бъде огромен и с неочаквано голямо въздействие върху душата на съвременния човек.

Тогава, когато ще бъдат опитани всички средства, когато очите ще бъдат сити от ужас, а ушите от празнодумие и кухи ефекти, тогава чак ще се подири истинската правда, която бе забравена, истинският мир, който бе отритнат, истинската обич, която не бяха познали.

Днес е още рано. И защото е било рано, затова върховният разум на света допусна човечеството да събере кървавата жетва на своето безумие. Днес светът е пламнал. Пламнал е преди всичко целият свят на чувствата, на грубите емоции, пламнал е като барутен погреб един отвъден свят, чиято война дава като отражение тая война, която се води по бойните поля.

След всяко нещастие идва опомняне. И тоя път то не ще закъснее да дойде.

Ще изгрее един ден, чиято светлина носи невидяни прелести и добро.

В това вярват всички, които могат да виждат зад дима, зад огъня и зад ужаса на днешния ден.