Влияние на душевните прояви върху органите – Д-р Алекси Карел

[Hristo Vatev]

ВЛИЯНИЕ НА ДУШЕВНИТЕ ПРОЯВИ ВЪРХУ ОРГАНИТЕ

(Из книгата на Д-р Алекси Карел: Човекът - тоя непознат!)

Всички състояния на съзнанието имат вероятно някакъв органичен израз. Душевните вълнения, както всеки знае, се придружават с промени в кръвообращението. Те причиняват чрез посредството на съдодвигателните нерви разширение или свиване на малките артерии. Удоволствието предизвиква зачервяване на лицето. Гневът, страхът - побледняване. У някои индивиди, една лоша новина може да причини свиване на сърдечните съдове, малокръвие на сърцето, внезапна смърт. Чрез увеличаване или намаляване на местното кръвообращение, чувствените състояния влияят върху всички жлези, усилват или спират техните продукти, или дори променят техните химически качества. Гледането и пожелаването на едно ястие предизвиква отделянето на слюнка. Това явление става дори при липса на ястие. Павлов наблюдавал върху кучета със слюнени фистули, че отделянето на слюнка може да се предизвика не от гледането на храната, но само от звука на звънеца, ако този звънец по-рано е звънял през време, когато са хранели животното. Душевните преживявания поставят в движение сложни механизми. Когато се предизвика чувството на страх у една котка, както Cannon е направил това в един прочут опит, съдовете на надбъбречните жлези се разширяват, жлезите отделят адреналин, адреналинът увеличава кръвното налягане и скоростта на кръвообращението и поставя целия организъм в дейно състояние - за нападение или за отбрана. Но ако симпатичните нерви са. изрязани предварително, това явление не настъпва. Жизнените продукти са се изменили чрез посредството на тези нерви.

Понятно е прочее, как завистта, омразата, страхът, когато тези чувства са чести, могат да предизвикат органични промени и същински болести. Грижите засягат дълбоко здравето. Търговските посредници, които не знаят да се предпазват от грижите, умират млади. Старите клиници (лекари) дори смятат, че продължителните скърби, постоянното безпокойство, подготвят развитието на рака. Душевните преживявания предизвикват у особено чувствителните индивиди очевидни промени на тъканите и жизнените сокове. Косата на една белгийка, осъдена на смърт от германците, побелела внезапно през нощта, която предшествувала изпълнението на присъдата. През време на една бомбардировка се появил кожен обрив - копривна треска - на друга жена. След експлодирането на всяка бомба, обривът се увеличавал и ставал още по червен. Joltrain доказал, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. У хора, които са изпитали голяма уплаха, той намерил намален броя на белите кръвни телца, спадане на кръвното налягане, намалено време на съсирване на кръвната плазма. Още по големи промени стават във физико-химичното състояние на серума. Изразът "se faire de mauvais sang " е буквално верен. Мисълта може да предизвика органични поражения. Непостоянството на съвременния живот, неспирните вълнения, липсата на сигурност, създават състояния на съзнанието, които причиняват нервни и строежни смущения на стомаха и на червата, общо отслабване на организъма и преминаване на чревните бактерии в кръвообращението, колитите и заразите на бъбреците и пикочния мехур, които ги придружават, са. далечния резултат на душевните и морални смущения. Тези болести са почти непознати в общества, където животът е останал по-прост и с по-малко вълнения, където безпокойството е по-рядко. Също така ония, които всред шума на модерния град, умеят да запазят вътрешно спокойствие, остават запазени от нервни и органични смущения.

Физиологичните прояви трябва да останат несъзнателни. Те се смущават, когато нашето внимание е насочено върху тях. Също така психонализата, фиксирайки мисълта на болните върху самите тях, понякога още повече ги разстройва. За да се чувствуваме добре, предпочтително е, да излезем от себе си посредством усилие, което не разсейва вниманието. Душевните и органични прояви се хармонизират най-съвършено, когато човек насочи своите способности към определена цел. Обединяването на желанията, насочването на разума към една единствена насока, дават до известна степен вътрешно спокойствие Човек се съсредоточава чрез съзерцание така добре, както и чрез работа. Но за него не е достатъчно да съзерцава красотата на морето, на планините и на облаците, съвършените творения на художниците и на поетите, великите постройки на философската мисъл, математичните формули, които изразяват природните закони. Той трябва също да бъде човек, който се бори за постигането на един морален идеал, който търси светлината всред тъмнината на нещата, който, вървейки по пътищата на мистиката, се отказва от себе си, за да постигне невидимата същина на този свет.

Обединяването на проявите на съзнанието създава по-пълна хармония на органите и нервните дейности. В общества, където моралното чувство и интелигентността са едновременно развити, храносмилателните и нервните болести, престъпността и лудостта са редки. Там индивидите са по-щастливи. Но когато станат по-напрегнати и по-специализирани, .душевните прояви могат да доведат до смущения на здравето. Тези, които преследват един морален, религиозен или научен идеал, не търсят нито физиологична сигурност, нито дълголетие. Те се самопожертвуват за него. Изглежда също, че някои състояния на съзнанието причиняват патологични промени в организъма. Повечето от великите мистици са страдали физически и морално, поне през известен период от живота си. При това, съзерцанието може да бъде придружено от нервни прояви, които наподобяват тия на хистерията и на ясновидството. Често в историята на светците четем описание на екстази, четене на мисли, виждане на събития, които стават далече, а понякога и на левитация . Много велики християнски мистици, според показанията на техните другари, са предизвиквали това странно явление. Мистикът, погълнат в своята молитва, съвършено нечувствителен за събитията на външния свят, се е издигал лесно на няколко стъпки над земята. Досега, обаче, тези необикновени факти не са могли да бъдат подложени на научна критика.

Известни душевни прояви могат да бъдат съпроводени от известни промени, колкото анатомични, толкова и функционални, на тъканите и на органите. Тези органични явления се наблюдават при най-различни обстоятелства, между които се намира състоянието на молитва. Под молитва трябва да разбираме не просто машинално декламиране на формули, но едно мистично възнасяне, където съзнанието е потопено в съзерцаване на иманентния и трансцедентен принцип в света. Това душевно състояние не се предава чрез разума. То е неразбираемо за философите и хората на науката и е недостъпно за тях. Но би могло да се каже, че простите хора могат да усетят Бога така лесно, както топлината на слънцето или добротата на един приятел. Молитвата, която се придружава с органични въздействия, притежава някои особени свойства. Най-напред тя е съвършено безкористна Човек се отдава на Бога. както платното - на художника и мрамора - на скулптора. В същото време той иска Неговата милост и му излага своите нужди, а най-вече тия на себеподобните си. Обикновено, излекуван бива не този, който се моли за себе си, а който се моли за другите. Този вид молитва изисква, като предварително условие, отказване от себе си, т.е. една твърде висша форма на аскетизъм. Скромните, невежите, бедните са по-способни на това себеотрицание, отколкото богатите и интелектуалците. Така разбрана, молитвата предизвиква понякога едно странно явление - чудото.

В всички страни, през всички времена, са вярвали в съществуването на чудесата, в повече или по-малко бързото излекуване на болните - в местата за поклонение, в някои светилища. Но вследствие на големия напредък на науката през деветнадесетия век, това вярване напълно е изчезнало. Прието е изобщо, не само че чудото не съществува, но че то не може да съществува. Както законите на термодинамиката правят невъзможно вечното движение, така физиологичните закони се противопоставят на чудото. Такова е до днес още поведението на повечето от физиолозите и лекарите. Но то днес не може да удържи пред наблюденията, които притежаваме. Най-важните случаи са събрани от Bureau Médical в Лондон. Нашето сегашно разбиране за влиянието на молитвата върху патологичните състояния се основава върху наблюдения на болни, които почти моментално са били излекувани от различни поражения, като костна или перитонеална туберкулоза, студени гнойници, гнойни рани, лупус, рак и пр. Процесът на излекуването се различава малко при разните индивиди. Често се явява силна болка. После - внезапно чувство на пълно излекуване. За няколко секунди, няколко минути, най-много за няколко часа, раните се затварят, общите оплаквания изчезват, апетитът се връща. Понякога функционалните смущения се загубват преди анатомичните повреди. Костните обезобразявания при туберкулозата на гръбначния стълб, раковите възли постоянствуват още два или три дни след момента на излекуваното. Чудото се характеризира главно с крайно ускорение на органичните възстановителни процеси. Няма съмнение, че степента на заздравяване на анатомичните повреди е много по-бърза, отколкото нормалната. Естественото условие, необходимо за настъпване на явлението, е молитвата. Но не е необходимо самият болен да се моли или да притежава религиозна вяра. Достатъчно е някой близо до него да бъде в състояние на молитва. Подобни факти имат голямо значение. Те показват действителността на известни съотношения, от още непознато естество, между душевните и органичните явления. Те доказват обективното значение на душевните прояви, с които хигиенистите, лекарите, възпитателите не са почти никога мислели да се занимават. Те ни откриват един нов свет.

__________________

Устройството на големите градове стана без да се зачита човека. Формата и размерите на модерните постройки са продиктувани от необходимостта да се получи максимален доход на квадратен метър повърхност и да се дадат на наемателите кантори, квартири, които да им харесват. По този начин се достигна до постройката на гигантски къщи, които в малко пространство побират твърде голям брой хора. Последните живеят в тях с удоволствие, защото радвайки се на удобството и лукса, те не забелязват, че им е отнето най-необходимото. Модерният град се състои от чудовищни жилища и тъмни улици, пълни с въздух, замърсен от пушеците, праховете, бензиновите пари и продуктите на горението, оглушени от трясъка на камионите и трамваите и непрекъснато задръстени от голяма тълпа. ясно е, че той не е бил построен за доброто на неговите обитатели.

* * *

Животът ни е повлиян в твърде голяма степен от вестниците. Вестникарството се създаде в интереса на производителите, но в никакъв случай не на потребителите. Например, публиката бива убеждавана, че белият хляб е по-ценен от черния. Брашното се пресява по все по-съвършен начин и така се лишава от най-ценните си съставни части. Но така то се по-добре запазва и хлябът се по-лесно приготвя. Мелничарите и хлебарите печелят повече пари. Консуматорите ядат, без да подозират това, един долнокачествен продукт. И във всичките страни, където хлябът е най-важната част от храната, населението се изражда. Грамадни суми се изразходват за търговската реклама. Така голям брой безполезни и дори вредни хранителни и фармацевтични продукти са станали необходими за цивилизования човек. По този начин, алчността на хората, способни да насочват вкуса на народните маси към продаваните от тях продукти, има огромно значение в нашата цивилизация.

(Из същата книга)