67.Ганка Бончева,Ружа Чернева,Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева

[Светулка]

67. Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева

и Стоянка Драгнева

В 1938 г. на Изгрева идват да живеят Ганка Бончева, Ружа Чернева, Лалка Кръстева и Стоянка Драгнева. Лалка и Ганка се сприятеляват и живеят заедно. Ганка е смела и отива при Учителя да го пита дали може да е негова ученичка и да остане да живее на Изгрева. Учителят й отговаря, че може да бъде негова ученичка. Лалка не смее да го пита, понеже е много стеснителна, но по-късно отива на разговор при Учителя. След известно време Ганка среща на Изгрева Ружа Чернева, която иска да продължи своето образование, но за целта и трябват 800 лева. Ганка решава да и помогне, да и даде тези пари. Тя отива да се посъветва с Учителя. Той и казва: „Няма ли да ти дотрябват тези пари? Ти сега имаш доста нужди?" Ганка отговаря, че ще работи и ще изкара. „Добре." - съгласява се с нея Учителя. Ганка отива в бараката си, където са получените по пощата 200 лева от родителите й. Събира всичките си пари и те стават 800 лева. Намира Ружа и и ги предлага, но тя категорично отказва да ги вземе. Тогава Ганка и казва, че Учителят е разрешил да и даде тези пари, за да учи, и тя ги приема с благодарност.

В края на следващата беседа, изнесена от Учителят, той казва: „Една сестра решила да помогне материално на

друга, да учи. Следвайте нейния пример."

Лалка и Стоянка са потопени в хубавата братска среда и се включват в общия живот. Живеят доста оскъдно, но приятелите им помагат, настаняват се в бараки и започват да работят. Ганка става помощник на Ради Танчев в земеделските работи при обработването на градина

След неговото заминаване на 12 май 1955 г. тя продължава неговото дело и обработва братските места до 1970 г., когато ги национализират за направа на съветска легация. Ганка насади много ягоди там, където сега е руската легация и около Мястото на Учителя.

Тя се грижеше добре за тях и имаха изобилно плод. Аз, сестра Йотка и дъщерите и Виолета и Мими и помагахме особено в брането на ягодите в щайги. Ганка постоянно продаваше хубави, сладки ягоди на наши приятели, които идваха на Изгрева да си купят. Давахме и няколко тона 5-6-7 - наряд в Дианабад, където имаше пункт за събирането на ягодите и ги карахме с голяма каруца, впрегната с 2 коня.

Ганка беше неуморна в работата и поддържаше пълен ред в градината. Тя заедно с Ружа Чернева живееше в бараката на брат Георги Йорданов, под Райна Калпакчиева и до брат Игнат. Веднъж отивам рано и чукам на вратата и Ганка излезе веднага гола, понеже малко преди това излязла Ружа и помислила, че не е добре и тя и чука. Извини ми се, че е гола и си влезе вътре.

На братската нива до Любен Барбов закарахме платформа с тор и я наторихме добре и засяхме картофи, които дадоха много плод - почти един тон. След това там сложиха бараката на сестра Конова, където след заминаването й живя Марчето Петрова. За празника на просветителите - 24 май, отидох на Мусала, като Ганка ми набра една кофа с ягоди и взех един хляб и с тях изкарах 3 дена на Мусала. Отидох на Маричините езера - Горното „Олтаря", преспах в пещерата, която има там, увит в найлони. Беше хладно и наоколо всичко е преспи.

Цяла нощ козите на стада минаваха покрай краката ми, устремени към връх Манчо. На другият ден посрещнах изгрева, и след това слязох надолу по река Марица. Изкарах ягодов режим три дена.

Често ходехме през пролетта с нея да берем коприва над водната камера много пъти, на връщане от Присоите. Имаше много коприва и ние се увлякохме и набрахме по един чувал. Взе да мръква и метнахме чувалите на

гърбовете си и тръгнахме. Ганка е по-ниска от мене и чувала и стърчеше половин метър над главата. Видяхме трима, които слизаха надолу, обърнаха се назад и като ни видяха, извикаха: „Мечка!" и побягнахме надолу. Тази коприва на другия ден я раздавахме по целият Изгрев. Което останеше, го слагах в корито, в килера, поръсвах я с вода и цяла седмица копривата беше прясна и свежа.

Често ходехме с нея на Малкият Резен, където имахме лагер с чайници, имаше и малък извор, от който си вземахме вода за пиене и готвене. Ганка беше изтрепана от работа, лягаше на слънце върху дреха и веднага заспиваше. Аз не я събуждах, но времето напредваше, и към 17 часа я дигах и с бързо темпо се отправяхме към Симеоново, което беше доста далеч от Резена. Веднъж срещнахме брат Гавраил Величков, който ни каза, че добре се обичаме и можем да се съберем да живеем заедно. Аз му отговорих, че и на ум не ми е идвало за такова нещо, нямам знание за такъв живот. - „Тя, Ганка ще те научи." Ганка се сконфузи и взе да отбягва да ходи с мене Тя е с 18 години по-голяма от мене.

На Рила бяхме заедно, обикновено отивахме с първата група и строяхме лагера. Ганка водеше кучето Стоянчо постоянно със себе си. Аз си бях пуснал брада. Тръгнахме една сутрин за Страшното езеро в 2 часа - Ганка, сестра ми Величка и аз. Минаваме покрай Харамията, билото и по лифта на поляната пред Дамга. Ходехме бързо и изгрева го посрещнахме на връх Мальовица. Минахме Еленините върхове, Иглите, Орловец, Злият зъб и се качихме на него - имаше тетрадка да се впишеш като си се качил. Стоянчо постоянно тичаше пред нас, и щом видеше някое езеро долу, се затичваше, стигаше до някъде под билото, спираше и изскимтяваше - разбираше, че водата е много далече. Ганка му сипваше в устата от манерка. Минахме Ловница, Купена, който е 1 метър по-висок от Мальовица, и се спуснахме по шията на Великана и стигнахме до Страшното езеро и Заслона. Кучето й Стоянчо се хвърли цялото в езерото и ненаситно пи вода няколко минути. Излезе от езерото и взе да почива. Понеже Величка беше уморена, останахме да преспим в Заслона. Сутринта поехме обратният път към езерата - Орловец този път го минахме от северната страна и се спуснахме по камъните право към пътеката. По нея минаваше група туристи и извикаха: „Гледайте, гледайте един смел поп се спуща по най-стръмното, заедно с попадийката и дъщеря си." Слязохме на пътеката и се върнахме на второто езеро до вечерта.

Друг път Ганка носеше една котка, която живееше в кошница до палатката на Ганка. Събрахме лагера и слязохме надолу на хижа Вада, където бай Янко беше стоварил багажа. Ганка беше турила котката в торба, но като я извади от торбата вечерта, тя избяга нагоре. През нощта Ганка отиде на бивака, за да я търси. Намерила я легнала на мястото на палатката и я сложила в торбата. Преспала малко и тръгнала надолу, и дойде точно навреме, когато дойдоха двата камиона за откарване на багажа ни в София. Ганка не извади котката от торбата, а я пусна чак в София.Тя живее заедно с Ружа Чернева и постоянно й помага като родна сестра до нейното заминаване на 8 февруари 1988 г.

През зимата една година с Ганка отидохме да чистим покрива на художественото ателие на Стаменов от големият сняг, който беше паднал, много трудна и сложна работа. Понеже бях по-лек - 48 кг., с метла и със снегорин успяхме да очистим стъклата и в ателието му имаше пак хубаво, естествено осветление. Той беше много доволен от това и понеже беше лауреат на Димитровска награда, съдейства на сестра Ганка да отиде на Черни връх при Гошо, да раздава чай на туристите, което изпълняваше много години. Там отиваше и приятелката й Ружа.

Преди това, към 1960 г. Ганка и Ружа станаха хижари на хижа „Седемте езера". Ружа беше есперантистка и получаваше много писма и ме помолиха да ги взимам и им ги занасям на хижата. С рейс отидох до село Говедарци, оттам нагоре със ските и въжета отдолу, до езерата. Взех един вестник като тръгвах от будката. Към 15 часа и 40 минути стигнах първото езеро и взех да се качвам по водопада към хижата. Кучето й Стоянчо подуши, взе да лае и дойде при мене и понеже ме познаваше, взе да се гали и скимти. Отидох на хижата и групата туристи, които бяха отишли предният ден не вярваха, че съм отишъл толкова бързо до хижата същия ден. Те преспали на хижа Вада. Извадих и им дадох да четат вестника, който си бях купил и чак тогава повярваха, че съм дошъл толкова бързо. Предадох пощата и легнах да почивам. На другия ден (беше месец февруари - Водолей), излезе силен южен вятър - фьон и хижата се клатеше и скърцаше като кибритена кутийка. Разбрах, че хижата е построена точно на фунията, която се образуваше от Острец към второто езеро.

Със ските лесно се придвижих до село Говедарци и оттам до София. След 2 години Самоковското дружество сложи свои местни хора за хижари, а Ганка и Ружа трябваше да слязат през есента. Трудното беше, че всичкият братски багаж: чайници, казани, колци и др. бяха в мазето. Отидохме на помощ, но едновременно дойдоха и новите хижари. Ганка се занимаваше с тях, а ние - няколко братя и измъкнахме всичкия багаж, и го скрихме в пещерите на Молитвеният връх.

След това Ганка работи на Черни връх и раздава чай на туристите. Всяка есен и докарваха въглища на Черни връх с камион и с помощта на брат Георги Георгиев и синовете му ги прибираха в мазето за зимата. Докарваха и дърва, които пак Георги ги цепеше и нареждаше. Ганка беше сменена от метеоролога Чавдар, който продължи да прави чай на туристите.

След кратко боледуване на 12 януари 1998 г. си замина Лалка Кръстева*. По-късно, след продължително боледуване, на 25 ноември 1999 г. ни напусна и Стоянка Колева Драгнева**. Те оставиха красив спомен в братския живот със своята безкористна работа за благото на хората.