УЧИТЕЛЯ

[blagodari]

УЧИТЕЛЯ

„Учителю, каза му Йоан, видяхме един човек

да изгонва бесове в Твоето име и му запретихме,

защото не следваше нас. А Исус рече: Недейте

му запрещава... понеже оня, който не е против

нас, е откъм нас."

Марка 9:38-40

Кой човек е велик? Как се мери величието на човека?

Как се знае размера на една планина? По висотата, ширината и простора й. Как се определя величието на една река? По дълбочината, ширината и дължината й.

Как се мери величието на човека? По обема на постиженията му, по засега, по време и пространство на идеите му, по простора в света на влиянието му.

И по мярката на тоя мащаб кой е най-великият в историята българин: Крум? Симеон? Асен II? Самуил? Св.Кирил? Отец Паисий? Ботев? Стамболов? Ив. Вазов? - Не, нито един от тези.

Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе, с кваса на своето жизнедавно учение, е внесъл ценен принос в съкровищницата на световната кулутура. Като реформатор, поп Богомил беше предтеча, Йоан Кръстител на всички велики реформатори, с които цивилизацията се днес гордее.

От своя народ, благодарение на лошото византийско влияние, тоя великан е нещо по-зле от отречен и забравен. Нещо по-срамно. Англосаксонци величаят Уиклифа, а Швейцария слави Калвина. Германия се горее е Лютера, Чехия, макар католишка, милее и слави Ян Хуса. А България - както еврейството по отношение на Исуса - продължава да клейми и да се срамува от великия си роден реформатор поп Богомил.

Господа български историци и патриоти, поп Богомил трябва да се възкреси от забвението. Той трябва един ден да има паметник, по-висок от тоя на цар Освободителя. Защото поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име.

*

Най-чудното и най-интересното у белите братя е техният Учител Дънов - основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение.

Откъдето и да го гледаш, това е бележит човек.

Един-единствен, с празни ръце, без земни приятели и богатства, той днес, след 25 години труд, се радва на постижения, на които най-ученият му съвременик може да позавиди. Днес той има и приятели, и завидно име, и е обожаемият вожд на десетки хиляди души от всяка възраст и съсловие. И при това бъдещето му обещава несравнимо повече, защото делото му има някои изгледи на дълговечност и даже сега, в самото си начало. Сигурно това е българин от рода на необикновените, а може би и от рода на великите. Това е човек и нещо повече.

Учителя, по всичко изглежда, е от ония редки исторически личности, които поради изненадващите си постижения, още приживе стават легендарни, изпърво за своите приближени, после почти за всички.

Като съдим постериорно, от размера на неговите удивителни постижения, не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменя благотворно човешкия характер, от една страна, а от друга, обаянието на личността му върху неговите последователи, Учителя е един от историческите, духовни, може би мирови Учители. Божи пратеник.

*

Петър Константинов Дънов е по плът син на варненския свещеник Константин Дъновски. С изключение на седемте години на пребиваването му като студент в Америка (от 1888 до 1895 г.), духовната си мисия той изпълнява, като остава до края на земния си път в България. Учил е във варненските училища, където завършва основното си образование (1879 г.) и реална гимназия (1882 г.), и в Свищов - в Американското научно-богословско училище. По-късно е следвал богословие в университета Дрю (Медисън) и Теологическия факултет при Бостънския университет в Съединените щати. В Америка Учителя продължил и самообразованието си във великия Университет на живота. В него той учи и преподава до ден-днешен на няколко десетки хиляди жени, мъже и деца, но вече като професор с небесна

диплома. Каквото и да кажем, никой никъде не е имал по-прилежни и по-предани ученици.

Аз, обаче, няма да пиша биография на Учителя.

Неговият биограф още не е роден. Когато настъпи това време, когато този биограф се роди през XXI век, той ще опише живота, дейността и учението му в няколко тома. Рано е още да се рисуват духовния и историческия портрет на Учителя. Няколко грандиозни постижения обаче му отреждат много по-почетно и по-сигурно място в историчната Валхала от това на славни царе и велики завоеватели.

Например какъв по-възвишен и християнски лозунг от тоя, даден на събора на белите братя: „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Друго съображение, което го прави фактор от историческо значение, е плодът на влиянието и учението, характерът на неговите умножаващи се последователи. Те го наричат Учител - един и несравним на земята. И е право. Защото, доколкото знаем, той е несравним.

Доказателство, че Учителя служи на Божието Царство, за мен е, че той „изпъжда бесове". От своите последователи той е изпъдил злобата, омразата, хищността, отмъщението, атеизма, материализма и много други.

Затова аз казвам с думите на Христа: „Недейте му запрещава... Понеже всеки, който не е против нас, е откъм нас."