24 часа

[blagodari]

24 часа

Честита Нова година! - казва стенният часовник.

Честита Нова година! - казват топовните гърмежи отвън.

Честита Нова година! - казваме всички с целуване ръка на Учителя ни благ. С най-голяма радост се поздравяваме и си пожелаваме да се реализира пожеланието на Учителя.

*

Учителя започва да ниже перли и диаманти, най-прекрасни бисерни слова в огърлицата на 1929 година.

Беседи и лекции се редуват с най-голяма Любов, с Мъдрост и Истина, а ние поглъщаме с жажда словото, окриляни от неговата жива сила.

*

Голяма е светлината на Словото. Тя прониква до най-потайните кътове на стария живот и той сам съзира своите недъзи. Започва борба. Духовенството надига глас против новото учение. Започват уволнения на всички, които приемат новото.

Моята сестра е учителка. Зимата е страхотна. През тази година и морето замръзна. Попът научава, че в неговия район има учителка с нови възгледи и работи с всички средства да я отстрани. В училището отива инспектор. Той е изненадан от нейната прилежност и от любовта й към работата. Тя е открила и обзавела трапезария за децата, на които в големия студ е трудно да се завръщат за обяд по домовете си. Но вместо да пише в своите документи това, което е видял, инспекторът подписва акт за уволнение. После казал на колегите си: „Не можах да срещна госпожицата." Така в най-страхотната зима моята сестра трябваше да се завърне в София. Брат ни отиде да я доведе и да я подкрепи. Тя изживя много тежко раздялата с децата и с работата си, в която беше влюбена.

*

Сутрин ставам в 4 часа и излизам от дома, за да присъствувам на лекциите на Учителя, които започват в 5 часа. Моят баща се безпокои и има защо. Градът, заснежен и студен, в този ранен час е съвсем безлюден. А аз минавам по шосето през боровата гора. А по него няма жива душа.

След като сестра ми се завърна у дома, баща ми се успокои. Сега нямаше да бъда сама по пътя към Изгрева през боровата гора.

С дните моята сестра позабрави тревогите си и тъгата й по децата и училището попремина. Но тя разбра, че няма да я върнат на служба. Изненадата беше голяма и тя я преживя доста силно, та от това дори и сърцето й се разстрои. Но сега друго я радваше - че ще бъде постоянно при Учителя и ще има възможност да слуша всичките му беседи.