Речник на остарели и чужди думи

[Северина]

Речник на остарели и чужди думи

а

мвон

(гр.) издигнато място в храм за проповед, за четене на

Евангелие и др.

а

грипния

(гр.) бдение.

а

рхангел

(гр.) върховен, най-висш ангел. От гръцката дума

а

р

х

„

главен“ или „изначален“ и

ангелос

„вестител“.

а

слъ

(тур.) наистина, всъщност.

б

а

х

ч

а

(пер.-тур.) зеленчукова или овощна градина.

б

есовъпрошателство

(ост.) извикване на зли духове.

б

л

а

г

о

временно

(ост.) в удобен случай.

б

л

а

г

о

у

т

р

об

и

е

(

о

ст.) милосърдие.

вам

(

о

ст.) дателен падеж от

вие

; на вас.

вендуза

(

н

г

р

.) вид стъклена чаша, която се употребява за загряване при простуда чрез привличане на кръв към повърхността на кожата.

вишнаго

(ост.) родителен падеж от

вишни

; върховен.

водител

(ост.) ръководител.

всичкома (

о

ст.) падежна форма за м.р. на обобщителното местоимение

всички

.

въжделение

(ост.) силно желание, копнеж.

гериз

(пер.-тур.) отходен канал.

гауптвахта

(нем.-рус.) арест.

гора

(

книж.) планина.

длъжност

(

о

ст.) задължение.

дрезгавина

(

о

ст.) неясна, слаба светлина.

дувар

(пер.-тур.) каменна стена, зид.

дървено

масло (ост.) зехтин.

дюген

, дюкян (тур.) магазин или занаятчийска работилница.

заглавичквам

се (диал.) залисвам се.

зайде

(ост.) захожа, скрива се зад хоризонта.

занят

(

р

у

с.) зает.

заря

(рус.) светлинно оцветяване на хоризонта преди изгрев и след залез слънце.

захире

(ар.-тур.) зърнени храни

земперик

(пер.-тур.) езиче на ключалка.

запретя

, запрещавам (ост.) забранявам.

зрак

(ост.) лъч светлина. Тук по-скоро образ, картина;

ж

ежкост

(ост.) пламенност.

и

стий

(ост.) същ, същински.

ин

ф

лу

енца

(ит.) остро заразно вирусно заболяване, придружено с възпаление на горните дихателни

п

ъ

тища, с висока температура, треска; грип.

кантора

(фр.) работно помещение на търговец, адвокат и др.

касателно

(ост.) що се касае до.

к

а

т

а

дневен

(ост.) всекидневен.

к

а

т

а

ко

мба

(лат.)

1.

Подземна пещера, подземие;

2.

Обширни подземни помещения, в които първите християни

по

г

р

е

б

вали мъртвите и се събирали на молитва.;

3.

В Древен Египет места, в които пазели мумиите.

к

езап

(пер.-тур) азотна киселина.

к

л

и

ш

е

(от фр. cliché) в книгопечатането представлява гравюра на изображение или текст върху метал или дърво, която служи за многократно отпечатване.

к

о

вьор

(рус.) килимче или пъстра нашивана покривка за стена.

к

о

ш

а

рина

(

ди

ал.) кошара.

к

ружок

(ост.) кръжок, кръг.

к

ръвник

(ост.) кръвожаден човек, убиец.

к

яр

(пер.-тур.) печалба, добив, облага.

ла

п

а

(тур.) каша, забъркана от трици, ленено семе и под. за налагане върху болно място; компрес.

ло

зинка

(

о

ст. нем.-рум.) лозунг.

л

ит

у

ргисвам

(

ди

ал.) ходя на литургия (църковна служба).

л

ю

б

езен

(ост.) мил, любим.

мая

(

п

ер.-тур.) квас, подкваса.

медлено

(

р

у

с.) бавно.

мъртвовъпрошателство

(

о

ст.) извикване на мъртъвци.

мрачкаво

(ост.) тъмно.

н

а

дея

се (ост.) надявам се.

н

а

длежаще

(книж.) нещо много важно, което се налага на вниманието поради изключителността си.

н

а

м

(

о

ст.) дателен падеж от

ние

; на нас.

н

а

ружност

(

о

ст. диал.) натъкменост.

н

а

ряд

и

зпълнение на особени задължения или служба

(воен.),

вкл. молитвена програма, молебен.

н

èйсе

(тур. разг.) както и да е, кой ти гледа.

немарене

, немара (книж.) немарливост.

нему

(ост.) дателен падеж от

него

; на него.

нине

(ост.) сега.

об

г

ербовам

(

о

ст.) облепвам с гербови марки.

об

дирвам

(

о

ст.) търся навсякъде.

о

б

л

енявам

(

о

ст.) ставам ленив.

ó

гница

(ост.) болест, придружена с висока температура;

тифус

и

л

и пневмония, блатна треска и др.

о

ко

л

и

я

(ост.) административна териториална единица, включваща определен брой селища.

о

м

о

ф

о

р

(гр.) част от архиерйско облекло, което обхваща

врата и раменете.

о

п

у

щ

ение

(рус.) пропускане поради недоглеждане; грешка.

от

н

о

сително

(ост.) относно.

от

п

р

а

в

о

(рус.) отдясно.

пи

щ

еварителен

ка

н

ал (рус.) хранопровод.

преломване

(ост.) разчупване, пречупване.

придирям

(ост.) изисквам много.

п

о

(ост.) след.

п

о

видимому

(

р

у

с.) както изглежда, разбира се.

п

о

винен

(ост.) виновен.

п

о

вседневно

(

д

и

ал.) всекидневно.

п

о

минувам

(

о

ст.) живея, прекарвам.

п

о

ст

-

рестант

(фр.) вид пощенска услуга, при която писмата остават в пощенската станция до потърсване от получателя; до поискване.

п

о

т

о

н

(ост.) дървен таван.

п

рава

р

ъ

ка (рус.) дясна ръка

п

равдини

(ост.) човешки, обществени права за мирен и творчески живот.

п

редида

(ост.) идвам преди друг някой, предшествам го.

п

режен

(ост.) предишен.

п

рение

(рус.) препирня, разискване.

п

ривременно

(

о

ст.) временно.

п

рикосна

се (книж.) допра се, докосна се.

п

ричастник

(ост.) участник в нещо.

п

рощение

(ост.) прошка.

раб

,

рабче

(ост.) става дума за раб Божий; предан човек на

Бога.

радо

(ост.) драго.

развяска

(рус.) развръзка.

разправям

(диал.) уреждам, разпореждам се с нещо.

разтлян

(ост.) разложен, изгнил, развален.

разумение

(ост.) разбиране, проумяване.

ревност

, ревнувам (ост.) голямо залягане на работа; усърдие, грижливост.

рикая

(книж.) надавам животински вик, рева.

свеня се

срамувам се, стеснявам се.

свише

(цсл.) Отгоре, от небесните висини, от Бога.

сеанс

(фр.)

1.

Спектакъл;

2.

Определено време, в което се извършва нещо;

3.

Събиране, заседание.

сетнина

(

о

ст.) последствие, резултат.

симидчия

(ар.-тур.) човек, който прави или продава симиди

– малки хлебчета, приготвени от бяло брашно, със специална мая.

славословие

(

о

ст.) величаене с думи.

слог

(

р

у

с.)

1.

Сричка.

2.

Стих.

снизхождение

(рус.) отстъпчивост към чужди грешки или недостатъци.

сподобявам

(

о

ст.) удостоявам.

спиритуализъм

(лат.), спиритус „дух“; Спиритуализъм е събирателно понятие, обозначаващо всички учения

и практики, с които се влиза във връзка с духовете, както и с

мъртвите.

стидно ми е

(

р

у

с.) срамувам се.

стрепет

(

ди

ал.) спънка.

строптиливост

(книж. ост.) упорит, своенравен, опърничав.

съизволявам

(

о

ст.) позволявам, съгласявам се, благоволявам.

сюрек

(тур.) голямо стадо добитък.

та

к

о

ж

де

(ост.) така също.

т

а

л

и

га

(унг.) проста конска кола за пътници и товар; каруца.

та

рифа

(ар.-исп.)

1.

Разпис на цени за превоз, мита или надници;

2.

Разпис за движение на превозни

средства.

т

егна

(

о

ст.) тежа на някого.

т

егота

(

о

ст.) тежка, неприятна работа или задължение; мъка, грижа.

т

екè

(ар.) молитвен дом с жилища за дервиши;

мохамедански манастир.

то

ж

е

(

р

у

с.) също.

т

о

м

у

ва

(

о

ст.) дателен падеж от

този

; на този.

т

рен

(фр. ост.) железопътен влак.

ту

рям

(

о

ст.) слагам, поставям.

у

п

о

к

о

ение

(църк.) душевен покой на заминали от този свят.

у

с

т

рашавам

се (ост.) страхувам се, боя се.

у

т

еснявам

(ост.) поставям някого на тясно; притеснявам, измъчвам, угнетявам.

ух

и

щ

рение

(книж. ост.) хитрина.

фарисейство

(арам. „обособени“) лицемерие.

шантан

(ост.) кафене или кръчма с певица.

шар

(ост.) шарка.

ш

епотник

(ост.) клюкар.

щ

емпел

(нем.) печат, клеймо.

щение

(ост.) искане, желание.

явявам

(ост.) съобщавам, обаждам.

яновете

, ян (диал. тур.) страничен ремък на каруца.

яхър

(пер.-тур.) обор за добитък.