ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

[Северина]

ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 14

15

6

Проповядвал е в дома на подп. Дюлгеров.

15

7

Писмото не е получено, защото П. Дънов отпътува от Сливен за

В

а

рна точно по това време. Затова и в съдържанието на писмото от

2.06. няма коментар по писаното от П. Киров.

15

8

П. Дънов престоява два месеца в Сливен при д-р Миркович в периода от 23-24.03. до 24-25.05.1904 г. Преди това минава през Габрово (26.02.–15.03.), Казанлък, Ст. Загора и Чирпан.

15

9

Както става ясно по-нататък в писмо №99 на П. Дънов, Мелкон завършва успешно курс по кроячество и взема диплом І степен.

16

0

Ба

ба Мария, желявската пророчица. Не са намерени сведения за нея, но в дневника на П. Киров откриваме, че е прeспивал в нейния хан. Вж. също и неговото писмо (№84) от 24.07.1904 г. Вероятно става дума за с. Желява, Софийско, което се намира след Етрополе в посока София. Както става ясно, П. Киров е държал няколко сказки в Етрополе. Село Желява е разположено по южните склонове на Стара планина, непосредствено след Арабаконашкия проход по пътя за София. Днес в близост оттам минава магистралата София-Ботевград. Желявчани са будни балканджии, хора, дали много борци за националната свобода.

Там Левски е имал свои верни хора, заточени по-късно в Диарбекир. Тоне Крайчев от с. Желява в своите спомени разказва как в цариградския затвор, където престоял известно време, преди да продължи за Диарбекир, д-р Георги Миркович, и той затворник, го лекувал с „малки шарени топченца“.

16

1

Липсва приложена историята на баба Мария.

16

2

През 1901 г. Николай Вълов Велчев (1875/6 – 29.02.1968), роден в с. Жеравна, застава зад отпечатването на едно „Отворено писмо до бургаския архиерейски наместник – протойерея К. Христов“. Това

пи

см

о се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий“ и предизвиква гнева на православната църква в Бургас. Протойерей К. Христов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?“, с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. В края на брошурата си К. Христов излиза с тезата, че зад подписа „на някой си Т. Костов“ на края на „отвореното писмо“ се крие личността на Тодор Стоименов (Стоянов). Напрежението от 1901 г. между

д

у

х

овната група около Пеню Киров и православната църква в Бургас

остава и спорът се разгаря с нова сила през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти победи“ без посочен автор. Протойерей К. Христов отговаря също с брошура – „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?“ и отново посочва Тодор Стоименов (Стоянов) за предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги“, в която са включени „Ти победи“, тази на К. Христов

– „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?“ и „Предизвикан отговор“, с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея Николай Велчев признава авторството си на „Ти победи“ и Тодор Стоянов е оневинен. Най-вероятно именно тези две брошури – „Разпнете ги, разпнете ги“ на Н. В. Велчев и „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?“ на К. Христов, изпраща Пеню Киров на П. Дънов (вж. и бел. 102 от „Епистоларни диалози“, част І)

16

3

В

ж. писмо №89 на П. Дънов от 16.04.1903 г.

16

4

П. Дънов вероятно е бил в Бургас в началото на април, когато са били великденските празници – 7-8.04.1904 г.

16

5

Константин А. Дъновски (1830-1918). Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

16

6

Мария Стамова (1858-1940), по баща Константинова Дъновска.

Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

16

7

Пенко Стамов, съпруг на Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

16

8

Костадин Пенков Стамов (1880-след 1940), син на сестрата на П. Дънов Мария Стамова. Повече подробности вж. в книгата „Младият Петър Дънов“.

16

9

Това писмо се публикува за първи път.

17

0

Атанас В. Велчев – роден в с. Жеравна, най-големият от братя

В

е

лчеви. Живее и работи във Варна като книжар и издател. Издава и продава календари, учебници, географски карти и др. Книжарница „А. В. Велчев“ е открита през 1882-1883 г. в ІV участък на тогавашна Варна (днес: ул. „Радко Димитриев“ №8). В тази къща по-късно на

18.11.1891 г. се ражда синът му, известният варненски художник Георги Велчев. След смъртта на художника (1955), през 1961 г. тя е превърната в къща-музей „Георги Велчев“, съществуваща и до днес. А. В. Велчев има още две деца – син Владимир и дъщеря Павлина. На 4 декември 1896 г. Атанас Велчев заедно с П. Дънов участва в

у

ч

р

е

дяването на читалище „П. Р. Славейков“ в ІІІ участък, ул

„

Д

у

н

а

вска“ №257 на тогавашна Варна (днес ул. „Дунав“). П. Дънов е член на настоятелството му и на 5.01.1897 г. е избран за библиотекар- домакин. Вероятно по линия на читалището Николай Велчев, по това време във Варна, се запознава с П. Дънов.

17

1

П. Киров „изтърпява“ до 21.02.1905 г.

17

2

Няма данни за дядо Георги. Името не се появява по-нататък.

17

3

Това писмо се публикува за първи път.