Светозар Няголов- Значението на отстранените букви от стария правопис

[Светулка]

НЕБЕСНИЯТ ЗНАК Ѣ  И СЛАВЯНСКАТА

ПИСМЕНОСТ

Светозар Няголов

ЗНАЧЕНИЕТО НА ОТСТРАНЕНИТЕ БУКВИ ОТ СТАРИЯ

ПРАВОПИС

На 27.02.1945 г. по време на второто регентство в България се въведе наредба - закон за промяна на правописа. Премахват се трите букви ѣ ,Ѣ, ѫ от българската азбука, а ъ остава като графически знак и звук. Отнета му е обаче важната длъжност - пазач в края на думата, завършваща на съгласна. Причината за промяната беше обяснена с опростяване и осъвременяване на българския правопис, но последиците и духовният смисъл на отхвърлените букви са дадени от Учителя Петър Дънов.

В сегашната епоха от развитието на човечеството за славянството е отредена важна задача и като част от него, българите също да подготвят условията за работа на Духа на Истината - Беинса Дуно на земята. Да приемат новото учение на братството и любовта, да го приложат в живота си и да го разпространят между другите народи.

Учителят обяснява, че от 5400 години българският народ е подготвян и духовно просвещаван, за да може да изпълни тази задача.

В книгата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско“, нашият върховен покровител ангел Елохил казва чрез Учителя: „За това благоволих да извикам отдалеч, открай небесата, двамата братя, светила на славянский род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам.“

В съчинението си „За буквите“ Черноризец Храбър известява, че през 862 г. Кирил, помолен от Моравския княз Ростислав, създава глаголицата, подходяща за славянските езици. Той и последователите му превеждат на славянски от гръцки черковни книги и в Моравия духовната служба започва да се води на черковно-славянски език. За удобство Кирил, Методий и учениците им през 855 г. правят азбука, в която влагат характерните славянски звуци ж, ч, ш, щ, ъ, ь, ѣ, ѫ. Буквите й стават 32, колкото зъба има нормално развит човек. В чест на починалия Кирил е наречена „кирилица". Днес ние пишем на кирилица с буквите а, б, в ... и тя има 30 букви.

Започва активно разпространение на Христовото учение между славянските народи на разбираем за тях език. Делото на братята Кирил и Методий преуспява особено в България, където събира много последователи и проповедници от висшето духовенство. България достига своя културно-духовен апогей по времето на цар Симеон - златният век на България.

Графическите знаци в кирилицата са носители на духовни сили и всяка буква има специфичен смисъл.

Учителят уточнява: „Най-важната буква, или знаменосецът на славянската азбука, е буквата ѣ, която е съставена от числата 1 и 7. Това е Сатурнов знак. Когато има съвпад на Слънцето със Сатурн, образува се ѣ.“ („Силите на природата", с 29).

„Ако напишеш ѣ, ще си създадеш много материални спънки: приятеля ти ще те обиди, господарят няма да ти плати. Ако си студент, ще пропаднеш на изпита си. Ето защо, докато си студент, не пиши. Щом свършиш университета, може да пишеш ѣ, колкото искаш. " („Силите на природата“, с 169).

„В българския език има å, ù, ѐ, ѣ, Е е гласна буква, която показва разширение и повишение. Разширяват се нещата и се повишават. ѣ разширение има, но има една права линия, една мярка, с която се мери, стойност има. Ѣ го пишат с една черта. Ѣ не можеш да пишеш, ако не можеш да носиш страдание. Само човек, който се е научил да носи страдание. той може да пише ѣ Който не се е научил да носи страдание, той може да тури само тази линия.“ („Заветът на Любовта“, 1999 г.,с. 134).

„Буквата ѣ е хубава. Ако се изхвърли от употребление, българите ще закъсат. "(„Силите на природата“, с. 245).

„В буквата ѣ са свързани заедно Божествения и човешкият принцип. В думата славянин сричката „ава" означава Бог, Баща. Значи Бог живее в славяните, в ония, които го славят. Бъдещето е на славяните. Бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи, понеже в техния език е буква та ѣ -два та принципа, свързани в едно. Никой не може да оправи света, освен славяните и българите. Това се дължи на буквата ѣ: кръста, търпението. Тази буква означава още събиране и примиряване на доброто и злото. Българинът казва: Аз знам да събера доброто и злото, да ги примиря. Някои пишат тази буква по два начина: ѣѐ, iù, Както и да се пише, означава едно и също нещо. Значи ѣ е на сърцето, а iъ-на ума.“ („Силите на природата“, с 246).

„Някъде не си турил ѣ. Стани и го постави на мястото. Без ѣ не може. Ако българите премахнат ѣ, ще забатачат много. Две „ета" има в българския език. Едното е да се разширяваш, ѣ е да побеждаваш. Ако не пишеш ѣ няма да побеждаваш. Освен че трябва човек да се разшири, трябва да побеждава.“ („Мисли за всеки ден“, 1985-86 г., с. 81)

Затова руснаците в миналото на всичките си бойни знамена, в левия горен ъгъл, са изтъкавали този свещен знак „ѣ“ - символ и носител на победата при сраженията.

Учителят пояснява: „Буквите ь и ъ не се произнасят накрая. В такъв случай те не са на почест. Ако не напишеш ь на мястото му, ще ти причина голяма вреда. Буквата ь, това е плодът, семето, което е посято, израства и минава през два свята. Ь в българския език означава кракът-левият.“ („Минало, бъдеще, настояще“, с. 320)

„Ъ означава равновесие на човешкия ум,, който иска да даде на хората да разберат основните закони. Последната буква (накрая) означава закон на Божествената хармония.“ („Дали може“, с. 51).

„Ъ означава също и бременност." („Дали може“, с. 112).

„Ъ значи добрият пазител. Той е добрият стражар, който пази къщата и съкровището да не се изгуби.“ („Минало, бъдеще, настояще“, с. 321).

„Ъ е човешката ръка, свита на юмрук. Ъ е човешкият крак - десният." („Минало, бъдеще, настояще“, с. 321).

„Буквата ѫ казва, че преди да говори, човек трябва да мисли. Буквата ѫ съществува само в българския език. Тя внася светлина в ума. Богат е българският език, но българите не могат да си служат с него.“ („Силите на природата“, с. 246).

От изложеното по-горе се вижда, че е направена груба грешка с нашия правопис, която се отразява зловредно на българите и славянските народи. Крайно време е да се възстанови пълнотата на автентичната Кирилова азбука, за да имаме нормалните 32 букви, особено небесният знак на покровителството ѣ, в който са заложени свободата на българския народ и братското единение на славянството, за благото на цялото човечество.

14.06.1999 г.

Светозар Крумов Няголов