Jump to content
Hristo Vatev

Глава 6. ПОСЛЕДНИЯТ СЪД ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ КОГАТО ЦЪРКВАТА ОТИДЕ КЪМ СВОЯ КРАЙ, А КРАЯ НА ЦЪРКВАТА ЩЕ НАСТЪПИ КОГАТО НЯМА ВЯРА ЗАЩОТО НЯМА МИЛО

Recommended Posts

Глава 6. ПОСЛЕДНИЯТ СЪД ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ КОГАТО ЦЪРКВАТА ОТИДЕ КЪМ СВОЯ КРАЙ, А КРАЯ НА ЦЪРКВАТА ЩЕ НАСТЪПИ КОГАТО НЯМА ВЯРА ЗАЩОТО НЯМА МИЛОСЪРДИЕ.

33. Съществуват много причини последния съд да се извърши когато църквата отиде към своя край. Основната сред тях се състои в това, че тогава равновесието между небето и ада започва да се разрушава, заедно с него се изгубва възможността на човека да упражнява свободната си воля. Когато свободната воля на човека изчезне, той вече не може да бъде спасен. След като загуби свободата си той ще се прехвърли в ада, и не може да бъде възнесен по своята свободна воля на небето. Никой не може да бъде преобразен без свобода, а свободата на човека е изцяло зависима от равновесието между небето и ада. Това е очевидно от двете глави от книгата „Небе и ад“, които се отнасят до баланса между Небето и Ада (HА 589-596) и свободата на човека. (НА 597-603). Там е показано също така, че никой не може да бъде трансформиран, ако не е бил в свободната си воля..

34. Че равновесието между небето и ада започва да се разрушава, когато църквата отиде към своя край, може да бъде доказано от факта, че небето и ада са образувани от човешкия род (както е показано по-горе в глави 14-22). От тогава, хората рядко попадат на небето, а много от тях отиват в ада и така злото от една страна се увеличава в сравнение с доброто от другата страна. От увеличението на ада произлиза съответното увеличение на злото, всичкото зло в човека произлиза от ада, а всичкото добро – от небето. В края на църквата злото нараства до превъзходство над доброто, тогава Господ съди всички, злите отделя от добрите и всички се завръщат към порядъка, образува се ново небе, също така нова църква на земята, така се възтановява равновесието. Това е, което се нарича Последен Съд, което ще бъдеказано по нататък.

35. От Словото е известно, че църквата идва към своя край, когато в нея вече няма никаква вяра, но до сега още не е известно, че не може да има вяра, ако няма милосърдие (милост). За това аз съм длъжен да кажа малко за това. Господ е предсказал отсъствието на вяра в края на църквата.

Когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята? (Лука 18:08);

като липса на милосърдие.

В края на века, понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта;. а който претърпи докрай, той ще бъде спасен. И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят” (Мат. 24:12,14).

„Краят на века“ – е последеното време на църквата. В тази глава, Господ разкрива постепенното влошаване на църквата относно любовта и вярата, но го описва само като съответствие, така предсказанието на Господ не може да бъде разбрано без познаване на духовното значение съответстващо на всеки израз. Поради тази причина, Господ ми позволи да обясня всичко в тази глава, и отчасти в следващата за края на века, идването на Господа, последователното опустушение на църквата и Деня на Страшния съд. Това може да се види в „Небесни тайни“ (3353-3356, 3486-3489, 3650-3655, 3751-3757, 3897-3901, 4056-4060, 4229-4231, 4332-4335, 4422-4424, 4635-4638, 4661 – 4664, 4807-4810, 4954-4959, 5063-5071).

36.1. Длъжен съм да кажа малко за това че не съществува никаква вяра ако няма милосърдие. Смята се, че вярата съществува толкова дълго, колкото вярата в учението на църквата, тоест тя съществува в онези, които вярват. Но това убеждение само по себе си не е вярно. Само желанието и изпълнението на това в което вярват е вяра. Когато ученията на църквата са просто убеждения, те не влизат в живота на човека, а само в неговата памет. и оттам към мисълта на външния човек. Те проникват в неговия живот само тогава когато проникнат в неговата воля и по този начин в действията му, тогава за първи път вярата съществува в неговия дух. Следователно, духът на човек, чийто живот е самият живот на човека се формира от неговата воля, и голяма част от мислите му, тъй като те идват от волята му. Човешката памет и мисли, получени от нея,са само вход, чрез който се въвежда представлението.

36,2. Няма никаква разлика, когато казвате – воля или любов, защото всеки се интересува от това, което иска и иска това, което обича. Волята действа като приемник за любовта, а Разума, чиято функция се явява мисленето, приемник за вярата. Човек може да знае, мисли и помни много неща, но това което не се съгласува с неговата воля или с неговата любов, той отхвърля, веднага щом остане сам в себе си, в собствената си воля или любов. Затова той ги отхвърля, след живота в тялото, когато живее в духа. Както накратко споменахме по-рано, само това остава в човешкия дух, което е в хармония с неговата воля или любов. Всичко останало което след смърта се явява чуждо за него и няма общо с неговата любов се премахва от него и се възприема от него с отвращение.

36,3. Друго нещо e когато човек не само вярва в учението на Църквата посредством Словото, но наистина го иска и го изпълнява, защото тогава обладава истинската вяра. Вярата е любовта към истината, разположението към истината, заради самата нея, тъй като това в действителност е духовната част на човека. Тя е далеч от природния човек, който не иска истината заради самата нея, а заради собствената си слава, известност и печалба. Ако истината се разглежда извън този контекст, то тя е духовна, тъй като е божествена в своята същност. Така че да желаеш истината, защото истината е да признаваш и обичаш Божественото, тези две понятия са толкова тясно свързани, че в небето, те се разглеждат като едно. Божественото изхождащо от Господа на небето е Божествената Истина. („Небе и ад“, 128-132), и тези, които я приемат и тя формира техния живот, се появяват като ангели в небето. Всичко това се казва за да стане известно, че вярата не е просто да повярваме, но също така да желаем и вършим, така че не може да има вяра, ако няма милосърдие. Милосърдие или любов е желание и изпълнение.

37. Днес вярата в църквата е толкова малка, че едва ли може да се говори за съществуването и. Това става очевидно от изследването на много хора, както учени, така и обикновени, чиито духове след смъртта са били питани за вярата им докато са били в света. Оказало се, че всеки от тях предполагал, че вярата означава просто да вярваме, и били убедени в това. По-образованите предполагали, че това означава да се доверяваме и били уверени, че те са спасени чрез страданията на Господа и чрез Неговото застъпничество.. Едва ли някой от тях е знаел, че не може да има вяра без милосърдие или любов. В действителност, те не знаеха какво е милосърдие към ближния, или каква е разликата между мислене и желание. Повечето от тях са обърнали гръб на милосърдието, казвайки, че то не служи за нищо, а само вярата. Когато им казали, че милосърдието и вярата са едно, подобно на волята и разума, и че милосърдието е присъщо на волята, а вярата на разума и че да отделят едното от другото значи да отделят волята от разума, те не могли да го разберат.. От това става ясно, че едва ли съществува вяра и днес. Бяха им дадени ясни доказателства за това. Тези, които били убедени, че имат вяра, били изпратени в ангелско общество с истинна вяра и когато за тях станало възможно да общуват, те ясно, осъзнали че не са имали никаква вяра и впоследствие го признали в присъствието на много свидетели. Такова доказателство но по друг начин било дадено на тези, които изповядват вяра, но не живеят живот във вяра която е милосърдие Всеки един от тях признава, че няма вяра, защото животът на неговия дух бил лишен от вяра, докато е живял в природния свят, тя била за него като някакво размишление.

38,1. Такова е състоянието на църквата в момента, няма вяра, защото няма милост(милосърдие). Там, където няма милост, няма и никакво духовено добро, защото милосърдието е единственият източник на такова добро..Беше ми казано, от небето, че някои хора все още пребивават в добро, но това не е духовно добро, а само природно. Ето защо по дълбоките Божествени истини са скрити, и именно те водят към милосърдие, обучават го, и размишляват за него като крайна цел.

Милосърдието не може да съществува по друг начин освен чрез истината, която се явява негов източник. Божествената истина и учението (на което се основава църквата) се отнасят за една и съща вяра, затова се наричат учения на вярата, и те не се отнасят към живота. Истината, която се отнася само към вярата, а не към живота, не може да направи човека духовен, тъй като тя не представлява част от живота му, тя е проста природна истина, за която просто знае и мисли подобно на други теми. Затова днес не съществува духовно добро, но малко хора имат природно добро.

38,2. Освен това, всяка църква в началото е духовна, защото тя започва с милосърдието. Но с течение на времето се обръща от милосърдието към вярата, и тогава от вътрешна църква се превръща във външна. Ставайки външна тя върви към своя край, защото тогава тя счита за ценност знанието, а не живота. Колкото повече вътрешния човек става външен и расте без яснота относно духовната светлина, толкова повече той става неспособен да види че Божествената истина е самата истина, и е светлината на небето, Божията истина е светлината на небето, но само в природния свят. Това е подобно на човек който вижда Божествена Истина, ако тя е една и не осветява духовния свят, все едно е нощ, и признае истината не така както тя се проповядва от свещенниците и като цяло се приема от слушателите. Затова неговите умствени способности не могат да бъдат просветени от Господа, колкото повече ярката природна светлина осветява неговия разсъдък(ум), толкова повече духовният свят замръква. Природната светлина свети в ума(съзнанието) ярко, когато светското, телесното и земното се обичат повече от духовното, небесното и Божественото, и по този начин човека е външен.

39.1. Тъй като Християнския свят не знае, че не съществува вяра, без милосърдие, нито какво е милосърдие към ближния, нито даже че волята образува самият човек, а неговите мисли са в сила(са ефективни) доколкото те изхождат от неговата воля, за да хвърля светлина върху тези понятия, аз бих желал да добавя събраните откъси от „Небесни тайни“, които могат да послужат като пояснения..

ЗА ВЯРАТА

Този който не знае, че всички неща във Вселената се отнасят към истината и към доброто, и те трябва да се съединят, за да се създаде нещо, не знае и че всички неща в църквата се отнасят към вярата и любовта, и тяхното съединение (7752-7762, 9186, 9224). Всички неща във Вселената се отнасят към истината и към доброто и на техния съюз (АС 2451, 3166, 4390, 4409, 5232, 7256, 10122, 10555). Истината се отнася към вярата, а доброто към любовта (AC 4352, 4997, 7178,10367).

39,2. Всеки, който не знае, че всяка частица и всичко в човека се отнася към разума и волята, и към техния съюз, който е необходим, за да е възможно човек да бъде човек, не знае също, че всичко в църквата принадлежи на вярата и любовта и на тяхното обединение, което е необходимо за да е възможно, църквата да съществува в човека (AC 2231, 7752-7754, 9224, 9995, 10122). Човекът има две способности, едната от тях е ума, а другата волята.(641,803,3623 AС, 3539). Разумът се дава за приемането на истината и следователно се отнася до вярата, волята е дадена за да се върши добро и поради това се отнася към любовта. (AC 9300, 9930, 10 064). Оттук следва, че любовта и милосърдието образуват църквата, а вярата отделена от любовта и милосърдието всъшност не е вяра.(AC 809, 916, 1798, 1799, 1834, 1844, 4766, 5826).

39,3. Вяра отделена от милосърдието, не е вяра.(AC 654, 724, 1162, 1176, 2049, 2116, 2343, 2349, 2417, 3419, 3849, 3868, 6348, 7039, 7342, 9783). Такава вяра не се съхранява в другия живот (AC 2228, 5,820). Учението само за вярата унищожава милосърдието. (AC 6353, 8094). Тези които отделят вярата от милосърдието са упоменати в Словото като Каин, Хам, Рувим, първенците на Египет и Филистимците. (AC 3325, 7097, 7317, 8093). С По-нататъшното отделяне на милосърдието, учението се превръща в учение на вярата(само на вярата,без милосърдие (AC 2231). Църквата с течение на времето се наклонява от милосърдието към вярата и накрая само към вярата. (AC 4683, 8094). В последния период на църквата няма вяра, защото няма милосърдие (AC 1843, 3489, 4689). Вярващите в спасението само с вяра, оправдават живота си в злото, но живеещите в зло, нямат вяра, защото нямат милосърдие (АС 3865, 7766, 7778, 7790, 7950, 8094). Те живеят вътрешно в лъжите на собственото зло, въпреки че не знаят за това (AC 7790, 7950). Следователно, доброто не може да бъде присъединено към тях (AC 8981, 8983). В другия живот, те също се противопоставят на доброто и на тези които живеят в него. (АС 7097, 7127, 7317, 7502, 7545, 8096, 8313). Простите по сърце знаят по добре от мъдрите в какво се състои доброто в живота и какво е милосърдие, но не знаят какво е вярата отделена от милосърдието, (AС 4741,4754).

39,4. Доброто е битие, а истината съществува в това битие. Следователно, истина на вярата съществува от доброто на милосърдието (AC 3049, 3180, 4574, 5002, 9154). Следователно истината на вярата намира живот от доброто милосърдие, така че живота на вярата е милосърдие. (AC 1589, 1947, 1997, 2571, 4070, 4096, 4097, 4736, 4757, 4884, 5147, 5928, 9154, 9667, 9841, 10 729) . Вярата не живее в човека, когато той просто знае и мисли за неща на вярата, но само когато той иска и ги желае, и поради желанието си ги върши. (AC 9224). Господ не се съединява с човек с вяра, но с живеещия във вяра, което е милосърдие (AC 9380, 10143, 10153, 10578, 10645, 10648). Богослужението основано на базата на доброто милосърдие, е истинско богослужение, но ако то се основава на истината на вярата без добото милосърдие, това е само външно действие (AC 7724).

39,5. Само вярата, тоест отделена от милосърдието е подобна на светлината през зимата, когато цялата земя вегетира и нищо не расте. Но вярата с милосърдието е като светлината на през пролетта и лятото, когато всички цветя и корени прорастват(AC 2231, 3146, 3412, 3413). При светлината, която прониква от небето, зимата светлината, изходяща от вярата, отделно от милосърдието, в другия живот се превръща в пълна тъмнина. Тези, които се намират в такава вяра, след това попадат в безразсъдството и глупостта (като 3412, 3413). Отделно вярата от милосърдието се намират в тъмнина или невежество относно истината, и следователно в неправдата, защото това е тъмнина (AC 9186). Те участват в беззаконие, и следователно в злото (AC 3325, 8094), заблуждения и неправди в които те са въвлечени. (АС 4721, 4730, 4776, 4783, 4925, 7779, 8313, 8765, 9224). Словото е затворена книга за тях (AC 3773, 4783, 8780). Те не виждат или не обръщат внимание на всички неща, които Господ, така често говори за любовта и милоста(милосърдието) (AC 1017, 3416). Те не знаят нито какво е добро и небесна любов, или това, нито какво е милосърдие (АС 2057, 3603, 4136, 9995).

39,6.Милосърдието образува Църквата, а не вярата, отделно от милосърдието (AC 809, 916,1798,1799,1834,1844). Колко хубаво би било в църквата, ако милосърдието се считаше за нейна първооснова (AC 6269, 6272). Ако милосърдието беше същността на църквата, тя щеше да бъде обединена, не разделена на много църкви, и тогава нямаше да имат значение различията на техните учения за вярата и външните форми на Богослужение(AC 1285, 1316, 2385, 2853, 2982, 3267, 3445, 3451 , 3452). Всички в Небето размишляват относно милосърдието, и никой за вярата, отделно от милосърдието (AC 1258, 1394, 2364, 4802).

39,7. Дванадесетте ученици на Господа представляват църква по отношение на всички вери и милосърдието като цяло, така както и дванадесетте племена на Израил (AC 2129, 3354, 3488, 3858, 6397). Петър, Яков и Йоан са били, съответно, вярата, милосърдието и, доброто милосърдие (AC 3750). Петър представлява вярата (AC 4738, 6000, 6673, 6344, 10087, 10580), Йоан – доброто милосърдие (AC предговора към глави 18 и 22 на Битие). Отсъствието на всяка вяра в Господ през последните времена и за отсъствието на всякакво милосърдие, било представено трикратното отричане на Петър от Господ преди петела да пропее за трети, защото Петър, в един символичен смисъл е вярата (AC 6000, 6073). Пеенето на петела и привечер в Словото означават последните времена църквата (AC 10134). Три или трижди означава пълно завършване (AC 2788, 4495, 5159, 9198, 10 127). Подобно се разбира от думите на Господа към Петър, когато той видял Йоан, след Господа: Него като видя, Петър дума на Иисуса: Господи, а тоя – какво? Иисус му казва: ако искам да пребъде той, докле дойда, тебе що ти е? Ти върви подире Ми. (Йоан 21:21,22) (АС10087 ). Йоан лежал на гърдите на Господ, защото той представлява добрите дела на милосърдието (AC 3934, 10 081). Всички хора и места в Словото означават абстрактни неща(понятия) (AC 768, 1888, 4310, 4442, 10 329).

ЗА МИЛОСЪРДИЕТО

39,8. Небето е разделено на две царства, едното е наречено небесно царство, а другото духовно. Любовта в небесното царство, е любовта към Господа и се нарича небесна любов, а любовта в духовният свят е милосърдието към ближния и се нарича духовна любов. (АС 3325, 3653, 7257, 9002, 9835, 9961). Разделението на две царства на небето е описано в „Небе и Ад“ (НА 20-28). Божествеността на Господ на небето е любов към Него и милосърдие към ближния (НА 13-19).

Без знанието какво е любов към Господа и милосърдие към ближния, няма знание за това какво е добро и истина, защото всичкото добро е от любов и милосърдие, а всичката истина – от доброто (AC 7255, 7366). Познаването на истината, желаенето на истината и любовта към истината заради самата истината, защото те са истинни, е милосърдие (AC 3876, 3877). Милосърдието се състои във вътрешното изпълнение на това, което е истина, но не във външния смисъл на думата, без вътрешния (АС 2439, 2442, 3776, 4899, 4956, 8033). Ето защо, милосърдието се състои в изпълнението на служби заради самите тях, и неговата природа съответства на характера на изпълняващия службата. (AC 7038, 8253).Милосърдието е духовния живот на човека (AC 7081). Цялото Слово се явява учение за любовта и милосърдието (АС 6632, 7262). В днешно време, хората са в неведение какво е това милосърдие (AC 2417, 3398, 4776, 6632). Независимо от това е възможно да се знае, дори и в светлината на собственото разбиране, че любовта и милосърдието образуват човека (AC 3957, 6273), и че добротата и истината са в хармония, и принадлежат една на друга, като милостта и вярата (АС 7627).

39,10. В най-висшия смисъл Господ е ближния, защото Той трябва да бъде обичан над всичко друго. Следователно, всичко изходящо от Него, и това, в което Той пребивава, доброто и истината са ближния (AC 2425, 3419, 6706, 6819, 6823, 8124). Разликата между единия ближен и другия зависи от природата на доброто и по този начин от присъствието на Господ. (AС 6707-6710). Всеки човек и всякo общество, както и всяка държава и църква, и в общ смисъл на царството Господне е ближен. Да обичате ближния означава да му правите добро, според неговото състояние. Затова ближен е доброто в тези за които става дума (6818-6824, 8123). Гражданското добро което се явява правосъдие и нравствено добро, което се явява доброто в обществото е ближния. (AC 2915, 4730, 8120-8122). Да възлюбиш ближния си, не означава да обичаш човека, а това в него, което прави неговия ближен, тоест, неговото добро и истина. (AC 5025, 10 336). Тези които обичат човека, а не това, което прави неговият ближен, обичат злото така както доброто (AC 3820). Те служат на злото така както и на доброто, еднакво првят добро на грешника, значи причиняват зло на добрия, а това означава че не обичат ближния(AC 3820, 6703, 8120). Съдията, който наказва нечестивите за да могат да се поправят и за да избегне заразяването на добрите с този вид на злото, обича ближния (АС 3820,8120,8121).

39,11. Да обичаш ближния означава да вършиш добро, да постъпваш справедливо и честно, във всичко което вършиш и във всеки случай. (AС 8120-8122).По този начин, милосърдието към ближния се разпространява както в общия така и в частния случай във всичко което човек мисли, желае, и върши. (AC 8124). Да вършиш добро и истина в името на доброто и истината това е любовта към ближния (AC 10 310, 10 336). Постъпващите така, обичат Господа, който във висш смисъл е ближния. (AС 9,210). Само животът на милосърдието е живот според заповедите на Господа, така че живот в съответствие с Божествените истини е любов към Господ (AС 10143, 10153, 10310, 10578, 10645).

39,12. Истинското милосърдие не търси награди (AC 2027, 2273, 2380, 2400, 3887, 6388-6393), защото то идва от вътрешните чувства, т.е. от удоволствието да се върши добро (AC 2273, 2400, 3887, 6388-6393). Тези които отделят вярата от милосърдието, в отвъдния живот разглеждат вярата като заслуга , а добрите дела които са извършили, като заслужаващи достойно възнаграждение. (AC 2273).

39,13. Учението на ранната Църква било учението на живота, което е учение за(на) милосърдието (AC 2385, 2417, 3419, 3420, 4844, 6628). Древните, принадлежащи църкви, разполагали делата на милосърдието в ред(порядък) и ги деляли на класове, давайки на всяко свое име.. Това било източник на тяхната мъдрост (AC 2417, 6629, 7259-7262). Мъдростта и разума(възможностите за разбиране) на тези, които водят живот на милосърдие в света нараства неизмеримо в другия живот (AC 1941, 5849). Господ изпълва милостта на Божията истина, защото това е истинския живот на човека (AC 2363). Човекът е подобен на съд, където милосърдието и вярата се съединяват в него и подобен на пустиня когато те не се съединяват в него. (АС 7,626). Отделяки се от милосърдието човек се отделея от мъдростта. (AC 6630). У тези у които липсва милосърдие, липсва и Божествена истина, без значение колко мъдъри мислят че са. (AC 2417, 2435). Животът на ангелите се състои в извършването на добри дела на милосърдие, което е службата им (AC 454). Духовните ангели се явяват в образите на милосърдието (AC 553, 3804, 4735).

ЗА ВОЛЯТА И РАЗУМА

39,14. Човекът има две способности, едната от тях се нарича ум, а другата -воля (35, 641, 3539, 10122). Тези две способности образуват самия човек (АС 10076,10109, 10110, 10264, 10284). Човек е такъв, каквито са тези две способности в него (AC 7342, 8885, 9282, 10064, 10284). Те отличават човека от животните, защото човешкото разбиране може да възвиши човека към Господа, и да види Божествените истини, и така волята може да го възвиси за да постигне Божественото добро. По този начин, човек може да бъде съединен с Господа чрез тези две способности, които и го образуват. Но друго е с животните (AC 4525, 5114, 5302, 6323, 9231). Понеже човек превъзхожда животните с наличието на такива способности, той не може да умре по отношение на вътрешното принадлежащо към неговия дух, а да живее вечно (AC 5302).

39,15. Всичко във вселената се отнася към доброто и истината, затова всичко в човека се отнася към волята и разума. (AC 803, 10122), защото разумът приема истината, а волята приема доброто.(AC 3332, 3623, 5835, 6065, 6125, 7503, 9300 , 9 930). Няма значение дали говорите за истината или за вярата, защото вярата е от истината и истината от вярата. Няма значение дали говорите за доброто или за любовта, тъй като любовта е с доброто, а доброто с любовта. А човек нарича истина, това в което той вярва, и нарича добро това което обича (АС 4353, 4997, 7178, 10122, 10367). От това следва, че умът е приемник на вярата, а волята на любовта (AC 7179, 10122, 10367. Доколкото човешкият разум е способен да приемее вярата в Бога, а неговата воля да приеме любовта към Бога, до толкова човек може да се съедини с Бога чрез вярата и любовта, онзи, който може да се свърже с Бога чрез вярата и любовта никога не ще умре (AC 4525, 6323 , 9231).

39,16 Волята на човека е самото битие на живота му, защото тя е приемник на любовта му или добротата му. Неговото разбиране е, съществуването на живота от този източник, тъй като той служи като приемник, на вярата или истината (AC 3619, 5002, 9282). Така, живота на волята е основата на човешкия живот и живота на ума(разума) изхожда от него (AC 585, 590, 3619, 7342, 8885, 9282, 10076, 10109, 10110), така както светлината идва от огъня или пламъка (AC 6032 , 6314). За човекът е присъщо това, което се приема в неговия разум и воля едновременно, но не това което се приема само с разума (AC 9009, 9069, 9071, 9128, 9182, 9386, 9393, 10076, 10109, 10110). Приетото с волята става част от човешкия живот (AC 3161, 9386, 9393). Оттук следва, че човек става човек от неговата воля и произлизащия от нея разум (AC 8911, 9069, 9071, 10076, 10109, 10 110). Вярно е също, и че всеки човек, обича и уважава другите в съответствие с добрата си воля, а оттам и чрез разума си. Този който желае доброто и го разбира,обича и почита и всеки, който разбира доброто, но не желае доброто, отхвърля го и го презира (AC 8911, 10 076).

След смъртта човек остава в състояние на своята воля и разбирането произхождащо от нея (AC 9069, 9071, 9386, 10153). А тези неща, които се отнасят до разбирането(разума), но в същото време не принадлежат на волята, тогава изчезват, тъй като те не пребивават(не са част от) в човека (AC 9282). С други думи, състоянието на човека след смъртта е такова, каквато е неговата любов и следователно неговата вяра или каквото е било неговото добро и следователно, истина. Това което се отнася до вярата, но не се отнася едновременно за любовта, или това което се отнася към истината, но се не се отнася в същото време, за доброто, след това изчезва, защото то не пребивава в човека, или не го образува (AC 553, 2363, 10153). Човек може да разбере това което върши без желание, тоест той може да разбере, това което не желае, понеже то противоречи на неговата любов. (AC 3539). Защо хората трудно различават размишлението от желанията. (AC 9995).

39,17. Състоянието на тези, чийто разум и воля не действат като едно цяло е извращение. (AC 9075). Такова състояние е, присъщо на лицемери, измамници, шарлатани (AC 3573, 4327, 4799, 8 250).

39,18. Всяко добро желание, а от тук разбирането на истините, идва от Господ, но не разбирането истините, отделно от доброто (AC 1831, 3514, 5482, 5649, 6027, 8685, 8701, 10153). Просвещението на Господ е разбирането (AC 6222, 6608, 10 659). Разбирането просвещава толкова, колкото човек приема истината в своята воля, тоест толкова колкото човек иска да действа в съответствие с истината (AC 3169). Разума зависи от Небесната светлина, така както зрението зависи от светлината на света. (AC 1524, 5114, 6608, 9128). Естеството на разума се определя от вида на истината, идваща от доброто,от което е образуван (AC 10064). Разума, съответно, формира истини, идващи от доброто, а не неправди, идващи от злото. (AC 10675). Способността на ума се състои във виждането на истините,причините, връзките и логическите следствия въз основа на опита. (AC 6125). Способността на ума се състои във виждането и разбирането за това дали нещо е вярно, преди да е доказано, но не и способността да докаже нещо (AC 4741, 7012, 7680, 7950, 8521, 8 780). Способността да се види и разбере, дали нещо е истинско преди това да се докаже, е възможна само за тези у които има любов към истината заради самата истина, тоест на тези които се наслаждават на духовната светлина. (AC 8521). Светлината, предоставяща доказателства е природната светлина, която могат да имат дори нечестивците (AC 8,780). Всички догми, дори и фалшивите, могат да бъдат доказани, ако изглеждат истински (AC 2443, 2385, 4647, 4741, 5033, 6865, 7950).

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×