Първото посвещение

[Sheny Idaet]

5. ПЪРВОТО ПОСВЕЩЕНИЕ – ДА ВЛЕЗЕШ В ДУХОВНИЯ ПЪТ

 

Като изучават Божественото учение, хората имат желание да станат силни, учени, богати – да им тръгне всичко напред, да познаят света, да познаят и себе си. Те гледат на себе си като на избраници, да бъдат богоугодни на Бога. Ако не постигнат това, те се отчайват. Наистина, когато влезе в духовния път, човек минава през първото посвещение. Запитват го: „Какво искаш – сила, власт или пари?“ И този път води към Бога. Силата ще оправи света, властта ще го държи в ръцете си, а парите ще го укрепят. Това е изпит за учениците, а не за онези, които вярват. Те не се подлагат на изпит. Обикновеният вярващ живее като обикновен човек и умира такъв. За него изпити не съществуват. Щом стане ученик, изпитите веднага дохождат. Значи, ученикът се изпитва, а обикновеният човек е свободен. Не съжалявай, ако не те изпитват още. Питат ученика: „Какво искаш – да ти се даде благо отвън или отвътре?“ Някои ученици искат смирение, те не искат нито сила, нито власт, нито пари. Който се стреми към силата, той постепенно се отдалечава от Бога. Целият свят днес върви в пътя на насилието. Учениците, които са избрали пътя на насилието, са създали днешния ред и порядък. Те са разбрали само външната страна на живота. От хиляди години те забелязват, че им липсва нещо съществено. Други ученици са избрали пътя на смирението и жертвата. Аз говоря за съзнателната жертва, а не за самопожертването, което подразбира самоунищожение. Тези, които са избрали пътя на насилието, разполагат със златната каса. Турят ли я веднъж на гърба си, тя вече не слиза оттам. Това наричат индусите закон на кармата. (126, с. 191)

 

Голяма наука се крие в буквите, затова те трябва специално да се изучават. Всяка буква е ключ на известен род енергия, която човек трябва да превръща – ако е низша, да я превърне във висша. С буквите се занимава кабалата. За пример, някой човек носи едно име, което той сам не харесва и с което изобщо не му върви в живота. Какво трябва да направи, за да тръгнат работите му напред? Да промени името си – да си измисли такова име, което да хармонира на състоянието му. Действително, като се вслушвате в имената на хората, ще забележите, че звуковете в някои имена са така съчетани, че дразнят ухото ви. Когато някой човек минава през известно посвещение, турят му такова име, което да отговаря на неговите астрологически аспекти... Както буквите изразяват известен род енергии, така и всеки уд от човешкия организъм е свързан с известен род сили, с известен род енергии. (57, с. 125)

 

Ако разбираш значението на числата, ти си посветен човек. (1 с. 90)

 

Каква е целта на сегашното учение? – Посвещението. То ще дойде отпосле. – „Кога се посвещава човек?“ – Когато се научи да се въздържа. Не можеш да посветиш един човек, който обича да яде. Как ще го посвещаваш? Той казва: „Дай ми ядене! Не ми трябва посвещение. Като се нахраня добре, ще ти кажа какво е яденето, дали е добре сготвено.“ Аз оставям този човек пред хубавото ядене – да се нахрани добре и да усети тежест. Той ще каже: „Хубаво беше яденето, но тежко ми стана.“ Аз зная, че след това той ще започне да мисли. Какво ще мисли? – Че трябвало да яде по-малко. (173, с. 327)

 

В посвещението има обещания, които, като се изпълнят, освобождавате се от обещанията, например да не ядеш грозде и пр. Когато човек се посвети, в него обитават вече духове от невидимия свят и като живее, той трябва да се съобразява с порядките на невидимия свят, иначе ще бъде напуснат от тия духове... Посветеният трябва да избягва виното – то е силно питие. Виното е пълно с извержения на малките в него организми и който го пие, пие нещо нечисто. Но това е от Стария Завет. Сега посветеният трябва да се храни – с какво? Каквито са елементите, които съдържа гроздовият сок: захар, танин, други вещества. Чисто от окултно гледище трябва да се избира от всеки человек оная храна, която е жива и повишава трептенията му. Да се храни с оная храна, към която има обич. Няма ли обич, става ли ти тежко – тази храна е носителка на всевъзможни болести. Интересното в лозата е, че тя се влече, тиквата също. Те имат голяма алчност. Любеницата също. Те носят гордост, искат да заграбят много място. Затова посветеният не трябва да яде от тях и подобни на тези, които се влекат, като бял боб, краставици и пр. Посветеният само като лекарство да яде любеници, тикви. Те действат добре на стомаха. Но най-добре е това, което употребява, сам да си го култивира. (2, с. 94)