Jump to content

1931_07_16 Денят на Божията работа


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Аудио - чете Живка Маркова

От книгата "Любов към Бога", Рилски беседи, 1931 г.

Първо издание, София, 1931 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Любов към Бога", Съборни рилски беседи, 1931

Издателство: "Бяло Братство", София, 2005 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Денят на Божията работа

Ще прочета 54-та глава от Исай, която наричам глава на човешката душа. Който вярва, че душата е излязла от Бога, той никога няма да се лиши от Неговата Любов. Човек не е във външната форма, която виждаме, облечен в плът и кръв, но той е в душата си, която е излязла от Бога. Душата е Божественото в човека, за което, именно, пише Исай. Затова, когато човек се обезсърчи, нека прочете 54-та глава от Исай. В цялата книга на пророк Исай ние виждаме какво голямо съзнание е имал той, макар че е живял преди Христос. Той съпоставя правилно нещата. Например, той уподобява душата на жена и казва, че отношението на душата към Бога е такова, каквото е отношението на земята към слънцето. Ако земята не съществуваше, а слънцето изгряваше, както и сега, то щеше да свети за себе си. Обаче, земята, като се върти около слънцето, то изгрява и залязва, а тези прояви на слънцето – изгрев и залез, имат смисъл за земята. Ето защо, идеята за Бога е такова нещо за човешката душа, каквото е слънцето за нашата земя. Следователно само идеята за Бога е в сила да оплодотвори човешката душа, да помага за нейния растеж и развитие. Бог е слънце за човешката душа. Докато това слънце грее и човек се развива; престане ли да грее и човек престава да се развива. Когато някой запита защо трябва да вярва в Бога, то е все едно да пита защо слънцето трябва да изгрява? В този смисъл вярата е движение. Като вярва човек, той се движи около Бога. И земята, като се движи, и тя обикаля около слънцето.

Днешният ден ще наречем ден на Божията работа. Този ден ще посветите за работа около лагера: навсякъде, където има криви пътеки, ще се изправят; където има пътеки, обрасли с трева, клекове, ще се изчистят. Каквито промени направите отвън, каквото изчистите отвън, това става и вътре във вас. Колко часа ще определите за работа за Бога? (– „Три часа.“) Значи всеки ще даде три часа от времето си за работа, за чистене; като погледнете около лагера и вие да сте доволни, и външните хора, които идват тук, да са доволни. Който дойде отвън, да види, че тук живеят хора с велики идеи. Вие трябва да изчистите така, като че Господ ще ви посети. Като работите с Любов, вие ще бъдете радостни и весели.

Мнозина седят, мислят за работите си, безпокоят се, че не са уредени. Трябва да знаете, че днешният ден съдържа всички блага в себе си. Щом този ден е добър, и утрешният ще бъде такъв. Ако днешният ден е лош, и утрешният ще бъде лош. Такъв е Божият закон. Ако дървото е хубаво, и плодът ще бъде хубав. В Божия свят, каквото е началото, такъв е и краят. И обратно: какъвто е краят, такова е и началото. В човешкия свят, обаче, не е така.

Често хората не успяват в живота си, понеже влизат в стълкновение с две идеи. Например, започват една работа и веднага мислят какъв ще бъде нейният край. Те мислят за неща, за които не трябва да се мисли. Стават сутрин, виждат, че времето е хубаво, но казват: „Какъв ли ще бъде утрешният ден?“ Какъвто е днешният ден, такъв ще бъде и утрешният. Ако днешният ден е добър, утрешният ще бъде по-добър. Като дойдем до утрешния ден, тогава той ще бъде добър, а следващият ще бъде по-добър. Думата „по-добър“ означава степен за сравнение, а думата „добър“ означава нещо, което може да се реализира. Затова, именно, днешният ден е всякога добър, понеже той ни дава възможност да реализираме нещо.

Казвам: който е дошъл сега на Рила, той непременно трябва да се освободи от някакъв недъг, или от някакъв лош навик. Например, някой ходи много прегърбен. Щом сте дошли тук, никакви гърбици, никакви болки, никакъв недъг не трябва да имате! Всички болки, всички недъзи трябва да оставите във водата и да отидете в дома си свободни. Всички можете да се лекувате с чистия въздух на планината. Ще дишате чист въздух, ще се миете по няколко пъти на ден. Например, вие можете да миете ръцете си по 5, 6, 10 пъти на ден и при всяко миене да си казвате по едно хубаво изречение. Водата има свойство, където я сложите, тя пада, нищо не остава от нея. Миете ли лицето си с вода, тя слиза надолу, без да остава върху него. Ето защо, значението на водата в живота е двояко, което се вижда от стиховете, които Христос някога е казал: „Ако се не родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие. Роденият от вода и дух всякога е чист“. Значи, водата е символ на чистота. Може ли рибата да има кал на гърба си? Това е невъзможно. Щом рибата излезе от водата и започне да се търкаля на сушата, тя вече може да се окаля. Следователно, понякога човек допуска неща, в които няма никаква логика. Например, невъзможно е да се спъва онзи човек, който наблюдава изгряването на слънцето, или в душата на когото прониква слънчевата светлина. Защо? – Защото той вижда, очи има този човек. Който има очи, той не може и не трябва при слънчевата светлина да се спъва. Щом се спъва, това показва, че в очите или другаде той има някакъв дефект. Когато човек се спъва и пада, това показва, че два елемента липсват в душата му: мир и светлина. Това е вярно и във физическия свят. Влезе ли в ума на човека някаква отрицателна мисъл, той или ще се спъне, или ще падне. В този смисъл всяко обезсърчение е спънка в живота. Когато някой се обезсърчи, невидимият свят му казва: „Слънцето на живота е изгряло. Вън е ден, светло е, няма защо да се обезсърчаваш“. Ето защо, обезсърчението е временен процес. Пророк Исай казва: „Ни едно оръжие, устроено против тебе, няма да благоуспее“. Непобедима е човешката душа! Отвън могат да я обсаждат, да я атакуват, но нито едно оръжие не е в състояние да я победи. Някой върви сам из гората и си казва: „Ами ако излезе отнякъде мечка! Какво ще правя тук сам, къде ще се крия?“ Бог отвътре му казва: „Няма оръжие, няма разорител, които могат да се опълчат против твоята душа“. Мечката пък, от своя страна, ще го пита: „Знаеш ли кой ме създаде?“ – „Господ.“ – „Щом признаваш, че Бог ме е създал, колкото и да обичам да давя коне и магарета, на тебе нищо няма да направя.“ Ако те срещне един разбойник и той ще те пита: „Знаеш ли кой ме създаде?“ – „Господ.“ – „Щом признаваш, че Господ ме създаде, колкото и да се занимавам с обиране и ограбване на хората, на тебе нищо няма да направя. Ти си свободен.“ Ще дойде при него чума, или друга някаква болест, и ще го пита: „Знаеш ли кой ме създаде?“ – „Господ.“ – „Щом признаваш това, ще мина-замина покрай тебе и нищо няма да ти направя.“ Така е казал Господ чрез пророк Исай: „Няма разорител, няма оръжие, които могат да напакостят на човешката душа.“

Питам: защо идват болестите в живота? Когато човек има някакви нечистотии в себе си, тогава болестта, като боклукчия, ще дойде със своята кола да изхвърли навън тези нечистотии. Като оздравее, нека се претегли, да види, че болестта е отнела около десетина килограма от теглото му. Тези десет килограма от теглото на човека представляват теглото на нечистотиите в него. Докато е бил здрав, той се е карал с този, с онзи, но щом заболее, всичко това излиза навън и този човек казва: „Слава Богу, че се освободих от едно голямо нещастие!“ В това отношение всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго, освен благословения, които Бог му изпраща и за които той трябва да благодари. След всяко подобно изпитание умът и сърцето на човека се намесват и той се радва, доволен е, че всичките му работи вървят напред. В съзнанието си той придобива вътрешен мир и светлина.

Сега, заемете се да очистите мястото около палатките си, да ги окопаете добре, да махнете всички клечки около тях. После, излейте три кофи вода върху палатките си, да изчистите праха, който е полепнал по тях. Не чакайте да завали дъжд, че той да свърши тази работа. Водата е благословение в живота. Взета като символ, тя измива, разтваря и отнася всички нечистотии. Когато сте неразположени, натъжени от нещо, правете различни опити, да трансформирате състоянието си. Ако човек е посветен, той ще се ползва от всичко. Вземете, за пример, мъха. Камъните, които не могат да служат като почва за висшите растения, са добра почва за мъха. За да живее върху камъните, мъхът все извлича някаква храна от тях. В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“. Вие ще кажете, че такъв опит е смешен, защото не може да даде никакви резултати. Опитайте се, може този камък, като на мъха, да ви даде нещо. Питам: камъните, като се пекат, не дават ли нещо? Вие пак ще кажете, че е невъзможно камък да се пече. Какво ще кажете за варовика тогава? Когато варовикът се пече, от него се получава негасена вар и въглероден двуокис. И после, когато негасената вар се залее с вода, тя се превръща в гасена, която има голямо приложение в живота. Следователно, при заливането на камъка с вода все може да стане някаква реакция, подобна на гасенето на варта. И тогава разумният ще използва тази реакция, а неразумният ще се откаже от всякакъв опит. Наистина, не всички камъни, като се заливат с вода и като се пекат на огъня, дават нещо ново, но ученикът трябва да търси, да прави опити. Търсенето, опитите ще го доведат до някакви резултати. Един турчин го наели за работник на едно лозе, да го прекопае, да го изчисти от тревите, от бурените. В това лозе имало много тросак, който мъчно се отскубвал. Той работил цял ден усилено, но много се измъчил. Вечерта, когато си отивал, взел малко от тросака в джоба си, понеже не знаел името му, та друг път да не отива на работа там, където има тросак. На другия ден пак отишъл на пазара, да си намери работа. Приближава се към него един господин и го повиква да отиде с него заедно, да прекопае лозето му. Турчинът изважда тревата от джоба си и пита господина: „В лозето ви има ли такава трева?“ – „Има.“ – „Тогава не се наемам на тази работа.“

И тъй, ще започнем деня с работа и ще благодарим за хубавите дни, които имаме.

Беседа от Учителя, държана на 16 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...