Духовна алхимия. Мистичният брак

[Sheny Idaet]

6. ДУХОВНА АЛХИМИЯ. МИСТИЧНИЯТ БРАК

 

На съвременните хора е потребна велика наука, с която да превръщат скърбите в радости. Това е тъй наречената „духовна алхимия“. В средните векове още учените са се занимавали с алхимия, т.е. с превръщането на неблагородните метали в благородни. Много от тези алхимици, които са разбирали само физическата страна на алхимията, дълго време са работили върху превръщането на неблагородните метали, например мед, желязо и др. в благородни, каквото е златото, но не са успели. Обаче духовната страна на алхимията се заключава в превръщане на неблагородните метали в човешката кръв в благородни. В кръвта на човека се съдържат почти всички метали, но в различни количества. В това отношение добродетелите на човека зависят от количеството на благородните метали в неговата кръв. Туй превръщане на неблагородните метали в благородни съставлява основа на бъдещата работа на човешкото сърце. (78, с. 132)

 

Мнозина се занимават с окултни науки, но всички не успяват. Защо? Те бързат много – искат по външен, по механически начин да придобият всичко. Това е невъзможно. Някой прочел нещо по алхимия и веднага иска да превръща неблагородните метали в благородни. Той не знае, че преди да придобие това изкуство отвън, трябва да го е придобил в себе си. Преди да борави с външни методи, той трябва да е придобил Любовта, т.е. онзи философски камък, който превръща неблагородното в благородно. Всички хора правят опити, но опитите на всички не са сполучливи. Всички домакини готвят, но яденето на всички не е еднакво вкусно. Вътрешна алхимия е нужна на човека! Тя разполага с методи и правила, които не са писани в никоя книга. Те са писани в самия човек, както и във великата Природа. Който знае този език, само той може да чете и да се ползва от тях. Като ученици вие трябва да изучавате Природата и да правите това, която тя прави. Великите хора са станали велики, защото са прилагали законите на Природата. Вървите ли по човешките закони, вие преждевременно ще остареете. (169, с. 15)

 

В Природата се извършват и химически, и алхимически процеси, затова се говори за тях. Тези процеси вървят успоредно. Какви имена ще им сложите, не е важно. Едните процеси започват със сричката „хи“, а другите – със сричката „ал“. Това са два обратни процеса, каквито са силите, които излизат от левия и от десния палец, показалец на човека. Тези сили ще се срещнат някога във вечността… Химията изучава външната страна на светлината, алхимията изучава цветовете на светлината – начина, по който се боядисва. Значи, алхимията изучава вътрешната страна на нещата. Че е боядисана светлината познаваме, когато се прекара през някоя призма. (16, с. 106)

 

Като говорите за брак, за женитба, за съчетание, трябва да ги разглеждате във всички случаи, а не само като отношения между мома и момък. И светлината има различни прояви и съчетания, и елементите имат различни съчетания… Като ученици вие трябва да изучавате не само материалната алхимия, но и духовната – да изучавате съединенията, които се образуват от две мисли, от две чувства, от две добродетели и т.н. Какво съединение ще се образува от елементите Правда и Любов? (123, с. 163)

 

Ще кажете: „Ние разбираме тези числа.“ Да разбереш, значи да направиш. Можеш ли да стиснеш един камък и да потече от него вода? Казваш, че разбираш числото две. Давам ти две въшки. Какво ще направиш от тях? Не са кози, да им вземеш млякото; не са овце, да им вземеш вълната; не са волове, да ги впрегнеш; не са каси, да туриш парите си в тях; не са чешми, да наливаш вода от тях; не са езера, по които да плуваш; не са птици, които летят. Какво ще направиш от двете въшки? Казваш: „Ще ги чукна на нокътя си.“ Не, няма да ги убиеш, но ще помислиш в какво ще ги превърнеш. Който разбира алхимията, ще ги превърне в смарагди или диаманти и ще ги носи на пръстите си. Казват: „Много хубави камъни!“ – „Видях и патих, докато ги превърнах в скъпоценности, да ги оценят хората.“ Дето влезеш с двете въшки, ще те изпъдят. Какво ще кажат хората за тебе? Но като ги превърнеш в скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, всички ще искат да го видят. Това значи да разбираш значението на числото две. Както виждате, мъчно се справя човек с числото две. И тъй, дето влиза числото две, непременно ще създаде борба, противоречие. Не е ли същото и с човека? Всеки човек има в себе си по две желания, които взаимно се борят. (79, с. 230)

 

Сега вие считате, че числото 24 е щастливо число. То е създадено от две числа – от две и четири. Двойката е нещастно число, а четворката е щастливо. Като умножите две по две, получавате четири. Да знаете правилно да умножавате две по две, това значи да знаете как да превръщате злото в добро. Това е цяла алхимия! Имаш числото две, не знаеш какво да правиш. Трябва да го умножиш само на себе си. Като го умножиш само на себе си, ще получиш числото четири, което дава насока на човешката фамилия. (24, с. 182)

 

Оженете го човека за Доброто, за да не умира. Всеки, който умира, е оженен за злото... Вие трябва да имате ясна, конкретна представа. Доброто е отношение. Това е съчетание на душите, това е приятелство, това е женитба, това е Любов. Може да го кръщавате с хиляди неща – това е смисълът. Ако вие разбирате, то е проявлението на Бога, това е мистичният брак, както го наричат. То е една неразбрана работа. Започват с мистичното и свършват с физическото. Физическото и мистичното нямат отношение. Ти ще започнеш с физичното и ще свършиш с мистичното, но мистичното с физическото нямат никакво отношение... Приложението на нашия идеал ние сме го изопачили. (127, с. 100)

 

Задачата на всеки човек е да научи закона на превръщане на енергиите. Жената трябва да превръща обидните думи на мъжа си в приятни и мъжът трябва да търси хармония в обидните думи на своята жена. Каквато обидна или лоша дума да ви кажат, разложете я, както химикът разлага съединенията; извадете горчивите и отровни елементи от нея и оставете само ония, които са необходими за вашето развитие. Това значи да служи човек на Бога с Дух и Истина. Служенето е велика наука. Бъдете алхимици в живота – да превръщате лошите и обидни думи в добри. Думите, с които хората си служат, крият в себе си нещо ценно, даже и да са обидни външно. Не се спирайте върху външните форми на човешкия език, но търсете в тях онези елементи, които лекуват и повдигат човека. В старо време българите криели златото си в скъсани торби, в миризливи гърнета – да не внесат съмнение, че тук и там има скрито богатство. Така постъпват и добрите духове. Когато дават на човека някакво богатство, те го скриват в някои обидни, лоши думи – да не го намерят злите същества и да го обсебят. Като знаете това, не се огорчавайте от обидната дума, която ви е казал вашият ближен, но започнете да я анализирате, да извадите добрите елементи, които се крият в нея. (38, с. 240)

 

Да отидеш на бойното поле и да бъде само шинелът ти надупчен, а краката ти и ръцете ти да останат здрави; да имаш знание, че след като ръката е била ранена, да я възстановиш в първото положение – че това е алхимия, която ще учите! Казвате: „Нарани ми сърцето.“ Вие как лекувате вашето сърце? Я попитайте младите моми колко рани имат на бойното поле! Те са на бойното поле. (146, с. 654)

 

Когато Христос казва на жената: „Обичай ближния си като себе си“, подразбира да обича мъжа си като себе си; също когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъщери ще ги следват. Това е то създаването на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле. (161, с. 98)

 

Radha (на санскрит – бел. състав.) означава реалната Любов, с която човек може да служи на Бога във въплътения живот. Или тя още означава онзи принцип, чрез който Божественото може да се прояви в материалния свят… Radha означава служене с Любов. Аз желая всички ученици в Школата да придобият вътрешната хармония в себе си, да придобият принципа на Radha. Който изявява този принцип правилно, той има в средата на челото си една светла звезда, която показва, че между Бога и този човек е създадена връзка… Тази звезда може да се вижда така, както мъдреците-овчари видяха звездата, която ги заведе да се поклонят на Христа. Това беше Христовата звезда, която те видяха. Христос всякога виждаше тази звезда пред себе си. Затова именно наричат Христа „сутринната звезда“ или „зорницата на живота“. И тъй, първо ще търсите своето място; второто, което трябва да придобиете, това е състоянието на Radha. За постигането на тези две неща се изисква усилена работа. Вие имате условия и материали, с които може да работите. Тази работа представлява алхимически процеси, които трябва да станат у вас. Тези процеси не са нищо друго освен условия за пресъздаване на човешкия характер. Човек трябва да пресъздаде, т.е. облагороди характера си. Той ще постигне това, като превърне всички неблагородни метали в своята кръв в благородни, главно в злато. В идеята за превръщане на неблагородните метали в благородни алхимиците са скрили великата истина за пресъздаване и облагородяване на човека. (78, с. 230)