1600 - 1700

[Hristo Vatev]

1600

Природата.

Природата не търпи покой. Каквото ти даде, трябва да го употребиш; и малкото, което ти даде, трябва да го туриш на работа.

Човек трябва да е в хармония с Природата и в умствено, и в духовно отношение.

1601

Здраве.

Когато човек е във връзка с положителните сили на умствения свят и с положителните сили на духовния и физическия свят – това е здрав човек.

Това е здравословно състояние.

1602

Моралната сила.

Моралната сила е един капитал у човека, той не трябва да я разпилява.

1603

Души.

Целия свят, растения и животни, аз виждам все души, които са в различна степен на развитие.

1604

Жертвата.

Колкото човек по-голяма жертва направи, по-голям става. Колкото се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвували, затова са силни.

1605

Другият свят.

Всеки човек, на когото дрехите са изтъркани, оголял е; трябва да иде в другия свят, да му дадат други дрехи. Постоянно трябва да отиваме в другия свят, да се обличаме с новите дрехи.

1606

Поука от Природата;

Някой път може да сте неразположени, паднали духом, минавате край някое яко, хубаво дърво, облегнете гърба си на него, оставете се т а к а няколко минути, ще се поправи състоянието ви.

Като седнете на някой хубав камък, ще ви предаде твърдост. Обезсърчиш се, върви срещу някоя хубава, бистра рекичка.

Природата е разрешила всички противоречия, трябва да вземаме поука от нея.

1607

Всяка твар

Всяка твар, всяко нещо проповядва Словото Божие. Трябва да имате отношение към животните както към хората.

1607

Миротворците.

Миротворците живеят в Божествения огън. Миротворството е един Божествен лъч, който излиза от дълбочините на човешката душа.

Миротворците се наричат Синове Божии. Миротворството е една Божествена светлина, която излиза от този пламък, който я създаде.

1608

Идеите.

Когато известна идея ни дойде, то е Божественото – Бог ни говори. Бог говори веднъж на ума, веднъж на сърцето. Не я ли

възприемеш сега, Бог втори път не говори. Втора идея ще дойде и в края на този живот ще се съберат всички Божествени идеи и по число, и по количество ще се определи характера на вашия живот.

Щом наследиш една Божествена мисъл, няма нещо по-велико.

Божествените идеи, които проникват в нашата душа, на тях трябва да дадем всичко и сили и време, докато ги реализираме.

1609

Абсолютно – послушание.

Вложете като принцип – абсолютно послушание – да бъдеш послушен само на Великото, на Бога да бъдеш послушен. Послушание, което носи знание и мъдрост. Знанието, силата, която мъдростта може да използува.

1610

Последният ден

Последния ден наричам деня, в който може да се извърши волята Божия. Следователно ние сме в последния ден, когато можем да извършим Волята Божия.

1611

Божественото.

Божественото работи без никакъв шум.

1612

Опасност.

Във всички съвременни окултни школи има една опасност – бързане на учениците да свършат.

1613

Подсъзнанието

В подсъзнанието са запазени опитностите, добити през всички наши съществувания. Тази опитност на миналото, дава тон на целия наш съзнателен живот.

1614

Божествената идея.

Когато в човека съществува една идея, която е Божествена, тя всякога дава на човека сили и възможности да преодолява мъчнотиите, в които той се намира. Мъчнотиите в живота са естествени, не питайте защо идат.

1615

Умни и Разумни.

Туй, което сега е потребно за нас, то е да бъдем умни и не само умни, но и разумни.

Което значи в човешкия ум има всички способности. А разумни – човек знае чувствата и способностите, как да ги употребява. На трето място трябва да имаме моралния закон, или духовния устой на живота.

Цялата съвременна наука почива на тия принципи.

1616

Учен човек.

Учен човек е онзи, който знай какво ще му се случи в живота. А като знай какво ще му се случи, да знай да го използува.

Тялото, ума, сърцето ви, то са само условия, човек не трябва да ги прави цел, защото тези неща могат да се изменят. За бъдеще неговият ум ще се увеличи. Голяма разлика съществува между ума на един ангел и един човек.

1617

Човекът.

Аз човекът го зная в едно малко чувство, много нежно, то е човека, но туй чувство се движи с такава грамадна бързина, че едновременно то може да бъде навсякъде. То може да проникне всички светове. Затова то е неуловимо.

1618

Земята.

Земята е един атом. Тя не е толкова голяма, колкото се показва. Едно дете на пръста си може да я държи. Този атом толкова бързо се върти, че се показва толкова голям. Казвам, не материята на земята е голяма, но силата на земята е голяма.

1619

Смелостта.

Смели ще бъдете. От нищо да не ви е страх! Бог обича хора, които мислят, и Той казва: „Елате да разсъждаваме.“

Всеки ден да се разширява душата ви. Ще учите!

1620

Скъпоценните камъни.

Всяка хубава мисъл, всяко хубаво чувство, които човек придобие, това са скъпоценности. Има обикновени мисли, като речни камъчета, но има необикновена мисъл, тя е подобна на онези скъпоценни камъни.

1621

Смисълът на живота.

Само в този тежък път, през тези мъчнотии се намира смисъла на живота. Ако не придобиете смисъла на живота, никога няма да познайте проявите на Любовта.

1622

Пътят.

Всички ученици, които не ходят по пътя на своя Учител, не са ученици.

1623

Без обект.

За да се приеме Любовта, не трябва да има абсолютно никакъв обект. Природата няма никакъв обект. „Образ и подобие на Бога“, обект няма. Щом имаш образ и подобие на Бога, само един образ трябва да имаш – Бога.

1624

Божественият свят.

В Божествения свят ако обичаш някого, ще влезеш в него. Няма да бъдеш обект за него.

Нещата, които се виждат и пипат, те се покварят.

1625

Общият живот.

Животът е един у всички хора. В общия живот се крият най- велики неща. Кой живот е по-красив: да живея индивидуален живот или да живея живота на Бога?

1626

Без обект.

Любов без никакъв обект. Бог да Го не виждаш в никаква форма. Бог, Който носи живот в нас, да събужда в нас най- възвишеното и най-благородното.

1627

Едно добро.

Едно Добро, за да се реализира, изискват се 25 000 години. Хиляда поколения се изискват, за да се реализира едно добро. Само добрите хора в края на краищата ще останат.

Всички онези вредни същества постепенно ще изчезнат

1628

Два велики закона

Два велики закона определят битието: Първи – Закона на Цялото и втори – Закон на частите.

Закон на безграничното и закон на граничното. Следователно благото ви в света се определя от първия закон на Цялото. Ние го наричаме закон на Бога – Закон на Любовта.

Вторият закон е закон на частите, на душите, на индивидите.

1629

Злото, как се е родило в света.

Законът на Цялото включва частите, но същевременно всяка една част си има свой закон, за себе си. И когато човек иска да наложи своя закон на Цялото, тогава се ражда греха. Човек се е заблудил, мисли че неговия закон е Божия закон.

Страданието показва, че човек не е съгласен със закона на Цялото.

Защо се радвам? – Защото съм в съгласие с Божия закон.

1630

Формула:

Доброта, Истина, Красота – това е Любовта

1631

Скръбта.

Скръбта е само метод в природата, чрез който може да се намери радостта. А радостта е цел, към която трябва да се стремим и която трябва да постигнем. Скръбта и радостта са тясно свързани.

1632

Светлина.

Човек трябва да има светлина, която да му свети, да си знае

пътя.

 

1633

 

учат.

Три състояния.

В три категории спадат хората:

Едни, които спят, едни, които се изпитват, други, които се

 

Тези, които спят, са оглашени. Тези, които се изпитват, са

верующи. Тези, които се учат, са ученици. Учениците се учат на незнайните добродетели

1634

Едно общество.

В света има само едно общество на хора, които имат стремеж към Бога. Друго общество няма.

1635

Незнайното

Туй, което не знаем, то е Божественото. Към него ние се стремим, усещаме само един подтик, едно вътрешно течение, което ни тласка.

1636

Музиката.

Музиката като възпитателно средство не трябва да се отделя от същинския живот. Нейните трептения влизат в живота. Човек трябва да бъде музикален в мисълта си. В чувствата има един трепет, туй свещеното, то е един вид музика.

Всеки един от вас трябва да пее. Най-малко в ума си да пее.

„Ама, нямам глас.“ – Пей!

Човек, който не може да влада своя ларинкс, не може да създаде характер в себе си.

1637

Хлябът.

Човек се храни не само с хляб, неговият ум и той се нуждае от здравословна храна и много хора заболяват умствено от неестествени идеи. Има идеи, които не реагират еднакво на всеки ум.

1638

Какво знаем.

Когато говорим за Бога, ние не Го създаваме. Ние трябва да разберем какво?

Единственото нещо, което знаем за Бога е, че Той внася живот. Не този обикновен живот, а съзнателният живот.

Ако светлината не съществува в човешкия ум, ако добротата не съществува в човешкото сърце – този Бог не е, в такива Богове не вярваме.

Божествената мисъл е мощна, всеки може да я опита.

1639

Абсолютно никаква лъжа!

Ако искаме да изградим една истинска култура – абсолютно никаква лъжа! Ние трябва да мислим всякога за Истината.

1640

Земята и Небето.

Благото на Земята, не е благо за Небето. Нещастието за земята, не е нещастие за Небето. Жителите на Небето нямат понятие за скърбите и за радостите. Ангелите в туй отношение са невежи. Но какво нещо е блаженство те знаят. Нашата радост за тях не съществува и нашата скръб за тях не съществува.

1641

Душата.

Ние и душата не сме две неща различни. Без душа ти не можеш да се движиш никъде. Може да имаш едно голо съзнание.

Никакъв стремеж не можеш да имаш. Без душа – едно затворено същество в дъното на океана. Само ще съзнаваш, че ти си.

Не е човешкият мозък, който създава мисълта. Не е човешкия организъм, в който живее душата, не живей в туй тяло душата. Туй тяло е само един баласт да се държи тя на земята. Душата живее в такива палати, че ако влезете, ще мислите, че е от „1001 нощ“.

1642

Добродетелта.

Добродетелта е основа на щастливия живот, тъй необходим за всички ни.

1643

Животът.

Нашият живот, както сега се изявява, той носи в себе си своето минало, той носи в зародиш и своето бъдеще. За да можем да изменим живота си, ние трябва да зачитаме живите закони на Природата. Има един естествен, правилен начин на мислене.

1644

Смирение.

За Бога ще имате една свещена идея. Във всеки човек има нещо благородно, в известни моменти то се пробужда, и в най- лошите хора има моменти, когато се пробужда туй възвишеното, благородното – то е Божественото. То работи и показва пътя, по който трябва да вървите.

Човек трябва да има абсолютно смирение. И после нека носи едно достойнство, едно честолюбие, една гордост, че не е казал една лъжа. Да бъде горд, че всякога е заставал на страната на слабите.

1645

Великата наука.

В каквото положение ме постави Бог, толкова умен да бъда, че и при най-бедните условия, при които живея, да може да ги използувам. Това е великата наука, за която сме изпратени на земята

Служение на Бога.

1646

Да вършиш Неговата воля.

Бог дава своята сила, своето знание, своята мъдрост само на онези, които Го обичат и в дълбочината на сърцето си са готови да вършат Неговата воля.

1647

Вдъхновение.

Аз и домът ми отсега нататък ще живеем в закона на Любовта, така нашият дом отсега нататък ще царува в Божията Мъдрост и Божията Истина ще ни дава светлина. И ние ще ходим в светлина от сега и през всичките времена. Амин. (21.06.)

1648

Носът.

Щом се подпушите някои път, хванете върха на носа и кажете „няма нищо“. Тъй леко ще побутнете носа и ще си поговорите. Един малък масаж на носа действува отлично.

1649

Сърцебиене.

Когато излишни енергии се набират вътре в мозъка, подпушва се артериалната система и венозната и се усеща биене на пулса – бърже, бърже, бърже. Щом стане туй подпушване, вземи малко квас, наложи слепите очи – 1 2 часа, ще ви мине. По-опасно е подпушване в гърдите, в стомаха.

1650

Въображението.

Това е почвата, където се създават най-хубавите, най-красивите неща в живота.

1651

Най-малката добродетел.

Между хората, между учениците най-малка-та Добродетел внася мир, хармония. Господи, изпрати ми най-малката Добродетел!

От всички ученици се иска да проявят най-малката Добродетел.

Малката Добродетел, най-скромна е тя.

1652

Работа върху човека.

Хиляди духове са работили над вас, напреднали духове, които ви обичат и сега работят.

1653

Три ябълки.

Те са три ангела горе, ще се погрижа тъй за тях, ще ги попитам: „Мога ли да ви послужа?“

1654

Най-малкото красиво чувство.

Искам от вас да остане в душата ви: най-малкото красиво чувство. Туй малкото красиво чувство да бъде доволно, то да се радва.

Като се върне дома си, туй малкото чувство, да се зарадва:

„Тази вечер за мен говориха.“ Най-малкото благородно чувство в човека.

1655

Дървото и плодът.

Всяко дърво се познава по плода и всеки човек, по своите плодове. Вселената е създадена не за мъртвите хора, не за глупавите същества.

1656

Новото учение.

Основа на Новото Учение, това е Великата Божия Любов, Великата Божия Мъдрост, Великата Божия Истина.

1657

Вашето сърце.

Най-красиво е когато човек говори на себе си. Всички трябва да говорят на себе си и да блика сърцето ви от любов. Да усещате благоволение, което излиза към всички живи същества, не само за хората.

Казва Господ: „Разбираш ли защо този червей пълзи? Разбираш ли защо птиците летят? Защо растенията растат?“ Когато вашето сърце се изпълни с живот и с любов, само тогава ще разберете смисъла.

1658

Работници трябват.

Онези от вас, които са родени от Духа, помагат на онези, които сега се приготовляват.

1659

Силни и крепки.

Сега се изисква от вас да бъдете силни и крепки. Онова благо, което ще ви се даде, да не ви го отнемат.

1660

Помощ.

Който дойде при вас, помолете се заради него, отправете една светла мисъл, да дойдат светлите духове да помогнат. По този начин може да си помагате.

1661

Вътрешна връзка.

Господ гледа тихо и спокойно на всички неща – Велик е Господ. В туй отношение трябва да се стремим да имаме туй разположение на духа. Само по този начин ще се образува онази вътрешна връзка, с която животът ще стане сносен и приятен.

1662

Разумният човек.

Само двама разумни хора могат да се съберат на едно място. Добрият човек се умножава.

1663

Две движения.

В движението на земята около себе си земята живей за себе си. В движението около Слънцето – земята живей за Слънцето.

Вий ще се стремите към себе си, ще бъдете благородни, Земята се върти около слънцето – вий се стремете към Бога. Следователно вий ще любите и ще обичате. 1937 г.

1664

Свещената книга.

Думите на Свещената книга носят живот.

1665

Неразбраната Любов.

Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота.

1666

Насилие и разум

Насилието в един Разумен свят не епотребно

1667

Благост и Истина

Благост и Истина трябва да бъдат съединени в ума. Тези качества не произтичат от самия ум, те произтичат от същината на Бога. Човешкият ум е ясен и прозорлив когато съдържа в себе си тези две качества – Благост и Истина.

Благост в сърцето. Истина в ума. Бог е съчетал тези две качества в човешкия ум. Тези две качества дават тази вътрешна сила.

Във всички хора аз търся Бога. В животните, в растенията, в камъните, във всичко търся Господа.

1668

Страданието.

Страданието трябва да дойде, за да дойде доброто. Доброто трябва да дойде, за да дойде Божието благословение. Божието благословение трябва да дойде, за да дойде Любовта.

1669

Божият дом.

През вечността само Един с вас ще бъде, то е Бог. Бог е господар на света и не иска вий да бъдете роби. Не трябва да бъдете роби един на друг. Аз искам да вървите по онзи път, който Бог е създал за вас. Вие ще влезете в Божия Дом. Имате братя и сестри, които трябва да намерите.

1670

Вложителят и изпълнителят.

Направете това, което Бог е вложил във вашите души.

1671

Музиката.

В царството Божие не приемат човек, който не знае да пее и да свири. В музиката всички хора се сдобряват – богати и сиромаси. Музиката дава онова, което другите изкуства не дават – задоволява човек. В това отношение човек трябва да пей в душата си. „Пейте и възпявайте Господа в сърцата си.“

1672

Скръб и радост

Всякога, когато да ви дойде една голяма скръб, ще имате една радост преди това. То е подкрепа на Природата, едно благословение. Тя знае, че минавате през мъчно място и ви дава кредит, за да може да издържите.

1673

Дайте път.

Дайте път, ход на Божественото във вашата душа. Туй, което не виждате, на него дайте ход – всичко отвън ще ви стане ясно.

1674

Музиката.

Мислещето музикално сърце на човека сега се устройва. Няма да ви говоря за музиката като изкуство, това е външната страна, но за музиката като проява в живота. Не може да съхраниш великото в живота без музика. Не може да служиш на Бога, ако не почнеш да мислиш.

Не може да мислиш, ако не си музикален. Бог е една основа, на която трябва да градим живота си

1675

Музиката.

Музиката не е чувство, тя е една дарба от Бога. И през музиката трябва да минат всички сили, които човешката душа има, за да се уравновесят.

Ангелите идват отгоре с песни – те пеят и до сега тази песен, която са пяли, разлюлява целия свят.

1676

Пеещият квартет.

Ще пееш със сърцето си, па ще пее ума ти, душата ти, ще пее и духът ти – имаш един квартет: Душата е сопран. Духът пее бас. Умът пее тенор. Сърцето пее алт.

1677

Връзките.

С Бога трябва да се свържете, за да получите светлина. С Христа трябва да се свържете, за да получите топлина.

1678

144 хиляди.

С Христа има 144 хиляди завършили своето развитие. Многото сърца, правят едно сърце.

Много умове, правят един ум. Многото души, правят една душа. И вие да влезете в тях!

1679

Работата.

Работата не е нещо външно. Само човешкият дух работи. Човек няма ясна представа за себе си. Един събуден Дух, една събудена душа, един събуден ум, едно събудено сърце, това е човекът.

1680

Душите.

Вие не сте сами. Душите в света слизат групово. Най-малката група състои от 10 хиляди. Има групи от 20 – 30 хиляди души. А има и от 1, 2, 3 милиона. Колкото групата е по-голяма, по-разумни са тези души. Гениите са големи групи. Вий, ако принадлежите към една група, по цялата земя вий сте свързани като един организъм. Между вас има една вътрешна връзка. Никой не е сам. Вий сте изпратени на земята. Ти не си изпратен сам.

1681

Новата мисъл

Всяка сутрин трябва да имате по една нова мисъл. Новото в света е, което освобождава човека. Човешката мисъл е във връзка с Оня свят и всякога му помага.

1682

Разумно даване

Природата изисква разумно да даваме и разумно да вземаме – не е в количеството.

1683

Мисли за 1937 г.

Няма по-хубаво от това да мислиш право по Бога и да чувствуваш тъй, както Бог чувствува.

Когато обичаш един човек, ще го пазиш. Докато държим Христа вън от нас, няма да имаме никаква култура. Вашите братя е сестри все са ангели слезли на земята.

1684

Най-хубавото за Бога.

Сутрин, като станете, мислете за Бога най-хубавото в душата си. И всичко ще се подобри у вас. Поблагодарете за всичко, което ви е дал. Бог е работил в света и всяко нещо е турил на мястото му.

1685

Красотата.

Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си.

1686

Пейте!

Пейте най-първо за Природата. Пейте за гората, за тревата, за цветята, за реките, то е за вас. Като погледнеш Природата, пей и свири.

1687

За храненето.

Дъвчете хубаво храната си. От това бързане при яденето, много болести водят началото си. Има една прана на храната, която се възприема още в устата от езика. Пък ако стомахът не може да свърши работата на зъбите, тогава в кръвта проникват известни утайки, необработени и се отлагат в ставите някъде и след време чувствувате болки.

1688

Великодушие и целомъдрие – мекота.

За да добие мекота, мъжът трябва да бъде великодушен. А жената ще добие мекота, ако бъде целомъдрена. Чрез тази мекота ще ти се изяви Божественият живот.

Великодушието е най-хубавата черта на мъжа, тя дава най- хубавата осанка. И когато видите една целомъдрена жена – то е най- хубавата осанка – най-хубавата походка.

За да придобие великодушие – изисква се отличен ум, един отличен дух. За да придобие целомъдрие, изисква се едно отлично сърце и една отлична душа.

Единственото богатство, което може да отнесете от земята, е мекотата.

1689

Благодарствено писмо

Когато станеш сутрин, изпрати едно благодарствено писмо на Господа.

1690

Новораждане на човека.

Човек ражда по три начина: ражда мислите си, ражда желанията си, ражда своите постъпки

1691

Вътрешното разстояние

Ако искате добре да живейте, не се приближавайте много. Най- малкото разстояние между вас да бъде 250 000 км

1692

Любовта е плод на Духа.

Вярата произтича от Любовта. А Любовта произтича от Духа. Надеждата трябва да произтича от Вярата, а Вярата от самия живот. Любовта е плод на Духа. Резултат на Любовта е животът. Че живеем, показва, че извън живота има една Любов, която трябва да проучаваме голямата Любов, която произтича от Духа.

1693

Упражнение.

Направете един опит: неразположени сте – постарайте се за 15 минути да измените състоянието си. Употребете всичко, каквото знаете, но разположението да се върне.

1694

Правило.

Ядеш, но ти се иска още да продължиш. Спри се на най- сладката хапка.

Когато се върнеш у дома си вечер, предай на Господа това, което си извършил за Него през деня.

1696

Лазар.

Това е вашето сърце. Да възкръсне вашето сърце.

„Ще ви дам ново сърце“

1697

Разумният човек.

Разумният човек се отличава по всичко от обикновения Той ходи изправен, умът му е свързан със слънцето, а краката със земята, той живее между слънцето и земята, земята за него е една лаборатория. Той сам си прави диамантите, знае банките на природата. Съди от причини към последствия. В небето всички са разумни и мислят един за друг и си помагат, защото се обичат. Разумният човек е господар на живота си и до известна степен е образ на Бога. Само разумният може да разбере разумния. Само любещият може да разбере любещия, само праведният може да разбере праведния, само милостивият може да разбере милостивия.

Ако не бяха разумните хора, които работят в сегашната култура, светът щеше да бъде друг, щеше да бъде ад. Във всички разумни хора има само една цел – Любовта, Доброто, Божественото.

1698

Докато имаш любов към Бога, във всичко ще ти върви

1699

Светията е човек, който мисли.

Ти не можеш да бъдеш добър човек, ако не обичаш Бога. Ти не можеш да бъдеш учен човек, ако не познаваш Бога. Един е вашият Учител, Един е вашият Баща.

Мислете за изгревите на Слънцето.

Тази храна, която ядете, са ви я приготвили слънчевите същества, тези, които ви обичат. Мислете за тях, когато се храните.