4 Небето е разделено на две царства

[Hristo Vatev]

4.

Небето е разделено на две царства

 

 

20.

Понеже на Небето има безкрайно разнообразие и нито едно общество не е напълно подобно на другите, даже нито един ангел - на друг, то небето е разграничено на общо, особено и частно. Предвид на общото има две царства, видово има три небеса, за частното пък има неизброими общности. Отсега нататък ще се говори за всяко от тях поотделно. Наричат двете части на цяло­то „царства" понеже Небето бива наричано „Божието царство".

 

 

21.

Ангелите приемат в себе си Божественото, произтича­що от Господ; онези от тях, които го приемат по — навътре, се наричат небесни ангели, докато другите, които го приемат по-малко навътре, се наричат духовни ан­гели. Затова Небето се дели на две царства: едното е на­речено небесно царство, а другото - духовно царство.

 

 

22.

Онези ангели, образуващи небесното царство, които приемат по — навътре в себе си Божествеността на Гос­под, се наричат вътрешни или висши ангели; затова само­то небе, което те изграждат, се нарича вътрешно или висше. Което се нарича висше и низше, е същото, което се нарича вътрешно и външно.

 

 

23.

Любовта, обгръщаща ангелите от небесното царство, се нарича небесна, а любовта, властваща над онези от ду­ховното царство, се нарича духовна: небесната любов е любовта към Господ, а духовната любов е обичта към ближния. Понеже всяко благо идва от любовта (ако някой обича нещо, за него то е благо), благото в едното царст­во се нарича небесно, благото в другото - духовно. От тук става ясно, че двете царства се различават така, както благото на любовта към Господа се различава от благото на обичта към ближния. Тъй като първото благо е вътрешното благо, а първата любов е вътрешната лю­бов, небесните ангели следователно са вътрешни ангели и се наричат висши.

 

 

24.

Небесното царство бива наричано също така царство на Свещенството Господне, което в Словото се назовава „Негова обител", докато духовното царство се нарича царство на Неговата власт, а в Словото - Негов Прес­тол. Според небесната Си Божественост, Господ се назо­вава на света Исус, а според духовната Си Божестве­ност - Христос.

 

 

25.

Ангелите от небесното царство Господне далеч превъз­хождат по мъдрост и слава онези от духовното царство; причината е, че приемат по — навътре Божествеността на Господ; живеейки в Божията любов, те са по-близки до Господ и са по-свързани с Него. Тези ангели са такива, за­щото са приемали и приемат Божиите истини пряко в своя живот, а не, както духовните ангели, първо в памет­та и мисълта. Затова истините са изписани върху сърца­та им, те ги постигат и сякаш ги съзират в себе си, без никога да разсъждават относно тяхната истинност или неистинност. Ето как са описани от Иеремия: „Ще поло­жа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им. И няма вече да учат един другиго, брат бра­та и да Говорят. „ познайте Господа" защото те всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят" (Иеремия, 31:33,34). Исай ги нарича „научени от Господа" (Исай, 54:13). Господ учи, че научените от Бога са научените от Господа (Йоан 6: 45,46).

 

 

26.

Казва се, че те по мъдрост и слава са преди всички оста­нали, тъй като са приемали и приемат Божиите истини пряко в живота; още щом като ги чуят, те веднага ги въз­желават и осъществяват на дело, без да ги пренасят в па­метта, щото след това да разсъждават относно тяхна­та достоверност. Такива същества веднага узнават. чрез влияние от Господ, дали истината, която чуват. е дейс­твително истина. Тъй като Господ въздейства пряко на волята на човека, а чрез волята също и на неговата мисъл; или иначе казано, Господ въздейства пряко на благото, а чрез благото на истината, защото благо наричат присъ­щото на волята, и от там - на делото, а истина наричат присъщото на паметта, и от там - на мисълта; дори всяка истина се обръща в благо и посява любов, щом преди това прониква във волята. докато обаче истината пре­бивава само в паметта, а също и в мисълта, тя не става благо, не живее, не се усвоява от човека, понеже той е човек по силата на Волята и от там по силата на разума, а не по силата на разума, отделен от волята.

 

 

27.

Поради наличието на такава голяма разлика между анге­лите на небесното царство и ангелите на духовното цар­ство, те нито живеят заедно, нито пък имат пряко об­щение; дадено им е да общуват чрез междинните общес­тва, които се наричат небесно — духовни. Чрез тях небес­ното царство прелива в духовното; следователно Небе­то, макар разделено на две царства, винаги остава един­но. Господ Винаги предоставя такива междинни ангели, чрез които се осъществяват общуването и свързването.

 

 

28.

Понеже нататък ще се говори за ангелите от двете цар­ства, тук техните особености ще бъдат пропуснати.