Jump to content

14. Има съответствие между Небето и всичко земно


Recommended Posts

14.

Има съответствие

между Небето и всичко земно

 

 

103.

В предната глава беше казано какво е съответствие; също така беше показано, че в едно живо тяло всичко и всяка отделна част са съответствия; сега вече трябва да се покаже, че всичко земно и изобщо всичко на света е съ­ответствия.

 

 

104.

Всичко земно се разделя на три рода, които наричат цар­ства: животинско царство, растително царство и мине­рално царство. Онези, които обитават .животинското царство, представляват съответствия от първа сте­пен, защото живеят; онези в растителното царство са съответствия от втора степен, защото само растат; онези пък от минералното царство представляват съо­тветствия от трета степен, понеже ни живеят, ни растат. Живите същества от различен вид - било ходещи и пълзящи по земята, било хвърчащи из въздуха. представ­ляват съответствията в животинското царство; не ще ги изброявам поотделно, понеже са добре известни. в рас­тителното царство съответствия са онези, които рас­тат и цъфтят из градините, горите, полята и нивите; отново не ще ги изброявам поотделно, защото също са добре известни. В минералното царство съответствия са благородните и неблагородни метали, скъпоценни и обикновени камъни, а също различните видове почви и води. Освен това, съответствия са предметите, които човеците със своето умение създават от тях, за да ги ползват, като всички видове храни, дрехи, къщи, пост­ройки и много други.

 

 

105.

Онези небесни тела, които са над земята - Слънце, Луна, звезди, - както и всичко в атмосферата - облаци, мъгла, дъжд, светкавици и гръмотевици - също са съответствия. Явления, произтичащи от Слънцето, от неговото присъствие и отсъствие -- светлина и сянка, топлина и студ — също са съответствия. както изглежда, такива са и зависещите от слънцето годишни сезони, наричани пролет, лято, есен, зима, а също така отделните момен­ти от деня: утрото, пладнето, вечерта и нощта.

 

 

106.

И.ли накратко: всичко, което съществува в природата -от най-малкото до най-голямото - е съответствие. Причина за съответствията е, че природният свят, за­едно с всичко в него, съществува и пребъдва чрез духов­ния свят, а тези два свята произтичат от Божествено­то. казва се, че нещо пребъдва, понеже всичко пребъдва из онова, от което съществува, като пребъдването е постоянно съществуване, понеже нищо не може да пре­бъдва само по себе си, а само от нещо предшестващо, следователно от Първото; ако се отдели от него, то се изгубва и изчезва.

 

 

107.

Всичко онова, което съществува и пребъдва в природата съгласно Божия порядък, представлява съответствие. Божият порядък се създава от Божието благо, което про­изтича от Господа; започва от Него, постепенно излиза от Него чрез небесата в света, където накрая завършва. Всичко на света, което съществува съобразно Порядъка, е съответствие; всичко благо и всичко, напълно годно за употреба, е съобразно с Порядъка, тъй като всяко благо е благо според [своята] употреба. Неговата форма се отна­ся към истината, зайчото истината е форма на благото; ето защо всичко по целия свят, а също в света на приро­дата, което принадлежи към Божия порядък, се отнася към благото и към истинното.

 

 

108.

Отделните екземпляри от животинското и растител­ното царства явно ни доказват, че всичко на света съ­ществува благодарение на Божественото и е облечено в такава природна обвивка, чрез която може да бъде в при­родата, да служи, и с това да съответства. И в двете царства има такива неща, за които всеки, ако се замисли по-дълбоко, ще установи, че произхождат от Небето. За да илюстрираме това, ще припомним само няколко от множеството примери. Нека започнем от животинско­то царство, където много факти показват какво позна­ние сякаш е изначално присъщо на всяко животно. Пчели­те знаят да извличат меда от цветята, да градят восъч­ни килийки, в които събират меда, та да осигурят себе си и своите другарки с храна през предстоящата зима. Тях­ната царица снася яйцата, а останалите я подпомагат, грижат се за личинките, докато не се роди новото поколение. Те живеят под такава форма на управление, която всички изначално знаят: съхраняват полезните, а ненуж­ните отхвърлят и лишават от крила; освен това при тях има още ред чудеса, които са им дадени от Небето, за да служат: восъкът служи на хората по цял свят за све­щи. а медът служи да подслажда храната на човека. Какви ли чудеса не се срещат при гъсениците, най-презрените обитатели на животинското царство? Те знаят как да се хранят от сока на листата и след определено време съз­дават около себе си обвивка, сякаш се затварят в утроба, като по този начин излюпват потомството си. Вътре в обвивката първо стават на ларви и какавиди, а после пре­дат нишки; след изнурителен труд те се преобличат в ново тяло и, украсени с крила, литват из въздуха като в свое небе, празнуват женитби, снасят яйца, добиват потомство. Освен тези особености, общо взето всички хвърчащи знаят какви xрани са добри за тях - не само кои са, но също къде се намират. Знаят и как да си свиват гнездата (които са различни за всеки вид птици), да сна­сят в тях яйцата, да ги мътят, да отглеждат и изхранват своите пиленца, и да ги гонят от дома, когато ста­нат самостоятелни. Знаят както своите врагове, които трябва да избягват, така също своите приятели, с които да се сдружават; при това - още от най-ранно детство. Да не говоря за чудесата в самите яйца, където е налице всичко за образуване и изхранване на пилешкия ембрион - подредено в необходимия ред. Ще премълча и за ред други чудеса. Кой впрочем, ако поне малко мисли със здрав разум, би казал, че всичко това иде от другаде, освен от духовния свят, комуто природният свят служи, обличайки идещото от там в тяло, или за да предс­тави духовната причина в нейната веществена изява ? Земните животни и птиците в Небето се раждат с ця­лото си знание, а човекът - не, въпреки че ги превъзхожда, защото те живеят в порядъка на своя живот и не мо­гат да разрушат онова, което им е дадено от духовния свят, тъй като нямат разсъдък. Иначе стоят нещата при човека, надарен със способността да мисли от духов­ния свят; но понеже човекът е извратил мисълта чрез живот, противен на порядъка, препоръчан от самия ра­зум, той не може да се ражда иначе, освен само в пълно незнание, и едва след това по Божии пътища се завръща към порядъка на Небето.

 

 

109.

За това, как си съответстват членовете на расти­телното царство, можем да съдим от множество детай­ли. От семената израстват дървета, разлистват се, по­раждат цвят и после носят плодове, в които има нови се­мена; това става последователно, като всички тези мо­менти съществуват в такъв възхитителен порядък, че процесът не може да се опише накратко. Може да се на­пишат цели томове, но науката не би могла да изчерпа вътрешната тайна, каквато съставлява тяхната (на рас­тенията - Бел. ред.) същинска служба. Понеже тези неща идват от духовния свят или Небето, което притежава човешка форма (както беше оказано в съответната гла­ва), то отделните явления от растителното царство имат донякъде отношение към човека; това е известно на някои от Кръга на учените. Много преживявания ми по­казаха, че всички обитатели на това царство са съответствия. Често, когато бивах в градините и разглеждах там дървета, плодове, цветя и зеленчуци, забелязвах тех­ните съответствия на Небето; затова разговарях с хора­та наблизо, научавайки откъде идват отделните расте­ния и какви са техните качества.

 

 

110.

Днес обаче никой не може да узнае духовното от Небето, на което съответства природното от света, по друг път, освен небесния, понеже науката за съответствията напълно е изчезнала. Искам обаче да онагледя с няколко примера какво представлява съответствието на духов­ното с природното. дивите създания по земята общо взето съответстват на чувствата: кротките и полез­ните съответстват на добрите чувства, злобните и безполезните съответстват на лошите чувства. В частност, биковете и юниците съответстват на чув­ствата на природния ум, докато овцете и агнетата пък съответстват на чувствата на духовния ум; птиците според своите видове отговарят на разумното начало в единия или другия ум. Поради тази причина различни жи­вотни като бикове, юници, овни. овце, кози, козли, козле­та и агнета, а също гълъби и гургулици, били ползвани при свещенослужение в израилтянската Църква, която била представителна Църква; използвали ги за жертвоприно­шения и изгаряне. При тази своя употреба те отговаряли на духовните начала, които били разбирани на Небето като съответствия. Всички животни, според своите ро­дове и видове, са чувства; причина за това е, че те живе­ят и техният живот произлиза не от другаде, а от чувс­твата и според тях; затова на всяко животно е вродено знание според живота на неговото чувство. Що се отна­ся до неговата природна човешкост, човекът прилича на животните; затова той се уподобява на тях в ежедневна­та реч: ако някой е кротък, наричаме го овца или агне; ако пък е свиреп, тогава го наричаме мечка или вълк; ако ли е хитър, наричаме го лисица или змия, и така нататък.

 

 

111.

Същите съответствия са налице и с онези, които обита­ват растителното царство; градината общо взето съот­ветства на Небето, що се отнася до разумността и мъдростта; затова Небето е наречено в Словото Божия градина или рай, затова хората също го наричат рай небе­сен. Дърветата според своите видове съответстват на възприятието и разбирането за доброто и истината, от които произтичат мъдростта и разумността; ето защо древните, които били потопени в науката за съответст­вията, имали свещен култ към светлината. Затова толко­ва често в Словото се срещат имена на дървета, като лоза, маслина, кедър; Небето, Църквата и човекът се срав­няват с тях, а пък благата отговарят на плодовете. Хра­ните, които произлизат от растенията, особено зърно­то, посято в нивите, съответстват на чувствата за доб­рото и истинното, защото подхранват духовния живот така, както земните храни подхранват природния. Общо взето. хлябът съответства на чувствата на всяко бла­го, защото поддържа живота по-добре от другите храни и защото под „хляб" се разбират всички храни. Заради това съответствие Господ нарича себе си Хляб на живота; за­това хлябът се употребявал в свещенослужението на юдейската Църква; хлябът се поставял в скинията на поднос и бил наричан хлябът на лицето. Ето защо всяко богос­лужение, извършвано чрез жертвоприношение и чрез изга­ряне, се наричало хляб. Все поради съответствието, най-светият култ в християнската Църква е Тайната вечеря, на която има хляб и вино. От тези примери може да се ус­танови какво представлява съответствието.

 

 

112.

По какъв начин Небето се свързва със земята чрез съот­ветствия, може да се опише с немного думи: царството на Господа е царството на цели, които са служби*, или пък (което значи същото) царство на служби, които са цели. Затова вселената е сътворена и създадена от Бо­жественото по такъв начин, че службите навсякъде да са такива предмети, чрез които могат да се явяват в дейс­твия или следствия, първо на Небето, после на земята, постепенно и последователно - чак до последните стъ­пала на природата. От тук проличава, че съответствие­то на природното с духовното, или на земното с небесното, се осъществява именно чрез службите, които ги съединяват. Става ясно също така, че онези форми, в които е облечена службата, дотолкова са съответствия и връзки, доколкото са форми на службата. в света на природата, в трите и царства, всичко, съществуващо според божествения порядък, е форма на служба или след­ствия, явили се поради службата и заради службата; ето защо всичко там представлява съответствие. Що се от­нася до човека, колкото повече живее той според Божия порядък, колкото повече пребивава в любов към Господ и обич към ближния, толкова повече неговите деяния са служби във форма и са онези съответствия, чрез които човекът се свързва с Небето. Общо взето, да обичаш Гос­пода и да обичаш своя ближен означава да изпълняваш

 

* Служба (usus - лат.) - назначение. цел, полза. Всичко съществува за извест­на служба. - Бел. ред.

 

служба. Освен това, трябва да се знае, че именно чрез чо­века природният свят се съединява с духовния, т.е. чове­кът е посредникът на съединяването, защото носи в себе си и природния свят, и духовния свят (виж по-горе гл. 57); колкото повече човек е духовен, толкова повече е посред­ник в съединяването, а колкото повече е природен, а не духовен, толкова повече той не е такъв посредник. Но дори без човешко посредничество Божието въздействие постоянства в света, а и в онова от света, което е присъщо за човека, обаче [само] в неговия разсъдък.

 

 

113.

Както всичко, което е според Божия порядък, съответства на Небето, всичко, което е против него, съответства на Ада; всичко, съответстващо на Небето, се отнася към благото и истинното, всичко, съответст­ващо на Ада, се отнася към злото и лъжовното.

 

 

114.

Нека сега кажем няколко думи за науката на съответст­вията и нейната служба. Каза се, че духовният свят, т.е. Небето, се свързва с природния свят чрез съответстви­ята; именно чрез тях на човека е дадено общение с Небето. Ангелите не мислят из природното, както пра­ви човекът; затова, когато някой познава науката за съответствията, може да бъде в мислите на своя ум едно с ангелите и да се свърже с тях, що се отнася до неговия ду­ховен или вътрешен човек. За да се извърши съединяване на Небето с човека, Словото е записано единствено в съ­ответствия; всичко тук съответства. Ако човек вла­дееше науката за съответствията, той би разбирал Сло­вото в духовния му смисъл и би откривал тайни, които не се съзират в буквалния смисъл на думите. Тъй като в Словото има буквален и духовен смисъл; буквалният сми­съл засяга онова, което е на земята, а пък духовният смисъл се отнася до онова, което е на Небето; понеже Небе и свят са съединени със съответствия, дадено ни е тако­ва Слово, в което всичко, чак до последната йота, има съ­ответствие.

 

 

115.

От Небето научих, че най-древните хора на нашата земя, които били небесни хора, мислели според самите съот­ветствия и че земната природа, която била пред техни­те очи, им служела за посредник на такова мислене. Тъй като те общували и говорели с ангелите, Небето и Земя­та били чрез тях съединени; ето защо това време било наречено Златен век. За него древните писатели казват, че небесните жители живеели заедно с хората и имали об­щение с тях като приятели с приятели. След тези време­на обаче дошли хора, които мислели не според самите съ­ответствия, а според науката за съответствията. Все още имало съединение на Небето с човека, но вече с недо­там близка връзка; тяхната епоха била наречена Сребърен век. Онези, които дошли после, макар да познавали съот­ветствията, не мислели според науката за тях, защото пребивавали в природното благо, а вече не, както пре­дишните, в духовното; тяхното време се нарича Меден век. След това време човекът станал постепенно външен и накрая телесен, и тогава науката за съответствията напълно се изгубила, а с нея и знанието за Небето и за бо­гатството, което му принадлежи. Защо вековете са на­речени на златото, среброто и медта, става ясно пак от съответствието, понеже според него златото обознача­ва небесното благо, в което пребивавали най-древните; среброто означава духовното благо, в което са обитава­ли първите техни наследници; медта означава природно­то благо, в което се намирало следващото подир тях по­коление; що се отнася до желязото, на което се именува последният век, то означава сурова истина без благо.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...