23. За пространството на Небето

[Hristo Vatev]

23.

За пространството на Небето

 

 

191.

Макар че всичко на Небето се явява, както на земята, на определено място и пространство, ангелите все пак ня­мат никаква представа и никаква идея за мястото и за пространството. Понеже това изглежда парадоксално, а също понеже е много важно, бих искал да хвърля повече светлина по въпроса.

 

 

192.

Всяко движение в духовния свят става чрез промени във вътрешното състояние, тъй че движенията не са нищо друго освен промени на състоянието; именно така бях за­веден от Господ на Небето и до други земи из вселената -това ставаше с моя дух, а моето тяло си оставаше на едно място. така се движат всички ангели; ето защо, за тях няма разстояния, а щом като няма разстояния, няма и пространства - вместо това има състояния с техните промени.

 

 

193.

Тъй като всяко движение протича така, става ясно, че приближаванията са сходства във вътрешното състоя­ние, а отдалечаванията са различия; близо един до друг са ангелите, които са в подобно състояние, докато онези, които са в различни състояния, са отдалечени; простран­ствата на Небето не са нищо друго, освен външни състо­яния, съответстващи на вътрешните състояния. Затова не само небесата се различават помежду си, но също и отделните общества от всяко Небе, и всеки член на об­ществото от другия; пак поради това Адът е разделен от Небето, тъй като са напълно противоположни със­тояния.

 

 

194.

Ето защо всеки един в духовния свят се явява пред някой друг, стига само силно да го пожелае, защото така той вижда мислено другия и се пренася в неговото състояние. Обратно, един се отдалечава от друг, когато се отвръща от него; тъй като всяко отвръщане идва от противопо­ложност на чувствата и от несъгласие на мислите, на едно място се явяват много ангели, които са в съгласие, и изчезват веднага, щом като влязат в разногласие.

 

 

195.

Ако някой се движи от едно място на друго, било в своя град, било на площада, било в градината, било някъде дру­гаде извън обществото, той стига бързо - когато желае, или бавно - когато не желае. Самият път, макар един и същ се удължава или се скъсява според желанието - често виждах това и всеки път му се учудвах. От тук отново става ясно, че разстоянията и пространствата са съоб­разно вътрешното състояние на ангелите; затова никак­ва представа или идея за пространството не може да проникне в тежите мисли, въпреки че сред тях същест­вуват същите пространства, както в света.

 

 

196.

Това може да се опише с човешките мисли, за които също няма пространства; онова, за което човек дълго и силно мисли, то сякаш се явява пред него. Който се замисли, ще осъзнае, че съзира пространствата само по интервалите между предметите, които вижда на земята едновремен­но, или пък знаейки разстоянието между тези предмети. това е така, защото пространството е непрекъснато, а при непрекъснатото разстоянието се проявява единст­вено чрез прекъснатото. това важи много повече за анге­лите: понеже тяхното зрение действа заедно с тяхната мисъл. а мисълта действа заедно с любовта; също и понеже близко и далечно се появява и променя с вътрешното им състояние, както се каза по-горе.

 

 

197.

Ето защо местата, пространствата и всичко, което се отнася към тях, означават в Словото състояние: разсто­яние, близост, далечност, път, пътуване, странстване; мили, стадии, поля, ниви, градини, градове, площади; дви­жения, различни мерни единици, дължина, ширина, висо­чина, дълбочина и още безброй други. Понеже повечето от онова, което се намира в мисълта на човека, произли­за от този свят, като така или иначе влече със себе си [идеите за] пространството и времето, бих искал само да обясня накратко какво означават в Словото дължина, ширина и височина. На света наричат дълго и широко онова, което е пространствено дълго и широко; същото важи за високото; на Небето, където не се мисли прост­ранствено, под дължина разбират състоянието на благо­то, под ширина разбират състоянието на истината, а пък под височина разбират тяхната разлика по степен (виж гл.38). Под тези три измерения се разбират гореспо­менатите значения, защото дължината на Небето е от изток на запад и тук живеят ангелите, които са в благо­то на любовта; ширината на Небето е от юг на север, и тук обитават онези, които са в истината, идваща от благото (виж гл.148); височината на Небето означава как­то първото, така и второто [измерения] според сте­пента. Ето защо в Словото чрез дължина, ширина и висо­чина се обозначават тези качества; така например, в кни­гата на Иезекиил, глави 40-48, където новият храм и нова­та земя се описват със съответни мерки по дължина, ши­рина и височина, площадите, гостните, вратите, пор­тите, прозорците, предградията обозначават - всяко със своята мярка - новата Църква с нейните блага и ис­тини. Това се отнася за всички размери. пак така е опи­сан Новият Йерусалим при Йоан: „Градът е четвъртит, и дължината му е колкото широчината. Той измери гра­да с тръстта и намери, че е дванайсет хиляди стадии; дължината, широчината и височината - равни." (Откр., 21:16). Тук чрез Новия Йерусалим се обозначава новата Църква, а чрез неговите размери се обозначава онова, ко­ето се отнася към Църквата: дължината е благото на нейната любов; ширината е истината, произтичаща от това благо, височината е благото и истината в степени; дванадесет хиляди стадия означават всичко благо и ис­тинно в цялост. Иначе какъв е смисълът височината да бъде дванадесет хиляди стадия, толкова, колкото дължи­ната и ширината? Че ширината в Словото означава ис­тината, проличава от псалмите на Давид: „И ме не преда­де в ръцете на врага; постави нозете ми на просторно място" (Псалм 30:9); „В утеснението свое аз извиках към Господа, - и Господ ме послуша и на простор ме изве­де"(Псалм 117:5), но освен това, така е също при Исай (8:8), при Авакум (1:6) и във всички останали [библейски] книги.

 

 

198.

От тук може да се види, че макар на Небето да има прос­транства, както и в света, все пак нищо там не се пре­ценява според пространствата, а единствено според състоянията и затова пространствата там не могат да се измерват, както е на земята, а само могат да бъ­дат установявани от и според вътрешното състояние на ангелите.

 

 

199.

Първата и основна причина за това положение е, че Гос­под присъства във всеки според неговите любов и вяра и че всичко на Небето се явява наблизо или пък надалеч съ­образно присъствието Господне, понеже именно то оп­ределя всичко. което е на Небето; тъкмо чрез него анге­лите са дарени с мъдрост, защото чрез него се разпрос­тират мислите, чрез него протича общуването между всички на Небето. Накратко, чрез него ангелите мислят духовно, а не природно, както мислят човеците.