33. За състоянието на мир на Небето

[Hristo Vatev]

33.

За състоянието на мир на Небето

 

 

284.

Онзи, който не се е намирал в небесния мир, не може да разбере какво е мирът, в които пребивават ангелите. До­като обитава в тяло, човекът не може нито да приеме, нито пък да разбере небесния мир, понеже човешкото възприятие се отнася до природата. За да го възприеме, той трябва да може да се издигне в мисълта, така щото, изведен от тялото, да остане в духа сред ангелите. По­неже успях да Възприема мира на Небето по такъв начин, мога да го опиша, но не и да предам с думи какъв е той, за­щото човешките думи не са адекватни. Чрез думите мога само да кажа какъв е той, сравняван с душевното спокойствие на онези, които пребивават в Господа.

 

 

285.

Има две вътрешни същности на Небето: невинност и мир. Наричат се вътрешни, защото произтичат непос­редствено от Господа. От невинността произтича вся­ко благо на Небето, а от мира идва всяка радост от бла­гото, като всяко благо има своята радост. Всяко от две­те начала - колкото благото, толкова и радостта — при­надлежи на любовта, защото онова, което обичаш, него наричаш благо и го усещаш като радост. От тук следва, че тези две вътрешни същности, каквито са невинността и мирът- произхождат от Божествената любов на Гос­под и проникват вътрешните начала на ангелите. Защо невинността е вътрешната същина на благото, може да се види в предишната глава, където ставаше дума за със­тоянието на невинност на ангелите в Небето. Сега ще обясним обаче, защо мирът е вътрешна същина на ра­достта, идваща от благото на невинността.

 

 

286.

Първо трябва да се каже откъде идва мирът. Божият мир пребивава в Господ, съществувайки из съединяване­то в Него на Самата Божественост с Богочовешкото. Божието в мира на Небето идва от Господ и съществу­вайки чрез връзката му с ангелите, особено из връзката на благо и истинно във всеки ангел. Това са началата на мира; от тук може да се установи, че мирът в небесата е Божествеността, която вътрешно изпълва с блаженство всяко благо и от която идва цялата небесна радост. Ми­рът в своята същност е Божията радост от Божията любов на Господ, произлизаща от Неговата връзка с Небето, а също с всеки негов обитател; тази радост, въз­приета от Господа в ангелите и от ангелите в Господа, е мирът. От тук произтича за ангелите всяко блаженство, удоволствие и щастие или онова, което се нарича небес­на радост.

 

 

287.

Понеже такива са началата на мира, то Господ бива на­зоваван княз на мира, като дори Сам казва, че мирът идва от Него и в Него мирът пребъдва; ангелите се наричат пратеници на мира, а Небето се нарича мирна обител, както личи от следните пасажи: „Защото Младенец ни се роди, Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име. Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на веч­ността, Княз на мира. Неговата власт и Неговият мир безкрай ще растат“ (Исай, 9:6-7); „Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава“ (Йоан, 14:27); „Това ви казах, за да имате в Мене мир“ (Йоан, 16:33); „Да обърне Господ към тебе лицето Си ида ти даде мир!“ (Числа, 6:26); „Ангелите на мира горко пла­чат. Пътищата запустяха“ (Исай, 33:7-8); „Дело на прав­дата ще бъде мирът. Тогава народът ми ще живее в мир­ни жилища“ (Исай, 32:17-18). Че под „мир“ в Словото трябва да се разбира Божият и небесен мир, може да се ус­танови и от други места, които само ще назова: Исай, 52:7, 54:10, 59:8; Йеремия, 16:5, 25:37; Агей. 2:9; Захария, 8:12; Псалм 37:37 и още много други. Тъй като мирът оз­начава Господ и Небето, а също и небесната радост и ра­достта от благото, приветствието в древни времена било, както и днес, „Мир вам!“ Това потвърждава Господ, казвайки на своите ученици, които изпраща: „И в който дом влезете, първом казвайте: мир на тоя дом! И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир“ (Лука, 10:5-6). По същия начин Господ, когато се явил на апостолите, рекъл: „Мир вам!“ (Йоан, 20:19, 21, 26). Също и под онова, което Господ нарича в Словото „мирис на покой", трябва да се разбира състоянието на мир, както например: Изход, 29:18, 25, 41; Левит, 1:9, 13, 17; 2:2, 9; 6:8, 15; 23:12, 13, 18; Числа, 15:3, 7, 13; 28:6, 8, 13; 29:2, 6, 8, 13, 36, тъй като „мирис на покои“ в небесния смисъл озна­чава усещане за мир. Понеже мирът означава единение на Самата Божественост с Богочовешкото в Господ, а също единение на Господ с Небето и Църквата - с всички на Небето и с онези [верни] в Църквата, които Го приемат, като възпоменание за това била установена съботата, наречена по думата за покой (или мир) и станала най-све­щеният символ на църквата. Ето защо Господ нарича Себе си Господар на съботата (виж Матей, 12:8; Марк, 2:27;Лука,6:5).

 

 

288.

Тъй като небесният мир е Божието блаженство, вът­решно изпълващо благото, което се намира в ангелите, той им се показва пред сетивата само чрез сърдечната радост от живота в благото, чрез насладата да чуват ис­тината, съгласуваща се с тяхното благо, както и чрез ду­шевната веселост, която изпитват, възприемайки тях­ното съединение. Все пак, мирът се влива във всички дела и мисли на техния живот, проявява се в радостта, дори

във външната и форма. Но мирът на Небето се различава качествено и количествено според невинността на оне­зи, които го населяват. така е, понеже мир и невинност вървят ръка за ръка; защото, както се каза по-горе, не­винността е началото, от което идва всяко благо на Небето, докато мирът е началото, от което идва всяка радост от това благо. От тук може да се установи, че онова, което се каза за състоянието на невинност на Небето в предната глава, може да се каже тук за състоя­нието на мир, защото невинността и мирът са свърза­ни, както благото и радостта: благото се усеща чрез ра­достта, а радостта се познава из благото. Което прави ясно, че ангелите от вътрешното или третото небе обитават в третата или вътрешната степен на мир, че са в третата или вътрешната степен на невинност; за това, че ангелите от по-нисшите небеса са в по-ниска степен на мир, което значи, в по-ниска степен на невин­ност, виж по-горе, гл.280. Че невинността и мирът са не­разделни, както благото и радостта от него, може да се види при децата, които, понеже са невинни, живеят в мир. Понеже са в мир, всичко при тях е пълно с игривост. Но мирът при децата е външен, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност, принадлежи само на мъдростта, а понеже принадлежи на мъдростта, той е налице в съюза между благо и истина, защото от него идва мъдростта. При хора, които живеят в мъдрост поради съединяването на благото и истинното, и които се схващат като доволни в Господ, също се среща небесният или ангелският мир. Обаче, докато живеят в света, ми­рът е скрит във вътрешните им начала и се разкрива, ко­гато напуснат тялото и се издигнат на Небето, защото тогава се отварят вътрешните начала.

 

 

289.

Понеже Божият мир съществува чрез връзката на Господ с Небето, а в частност при всеки един ангел чрез връзка­та на благото и истината, то ангелите, когато са в със­тояние на любов, са и в състояние на мир, защото тога­ва благото при тях се свързва с истината. Че състояния­та на ангелите се менят периодично, може да се види по-горе, гл.154-160. Същото обаче е при човека, който се въз­ражда: когато в него се осъществи съединяването на бла­гото и истината, което става на първо място след изку­шения, той влиза в състояние на идваща от небесния мир радост. Този мир е сравним с утрото или зората на про­лет. Когато, след края на нощта и с изгрева на слънцето всичко земно започва нов живота усеща се мирис на рас­тения, посипани с роса от Небето, пролетна топлина, която дарява земята с плодородие и поражда наслада в ду­шите на хората - понеже утрото или зората напролет съответстват на състоянието на мир на ангелите в небесата (виж гл.155).

 

 

290.

Като говорех с ангелите за мира, им казах, че на земята казват „мир“ тогава, когато престават войните и враж­дите между царствата, а също тогава, когато преста­ват раздорите и споровете между хората; вътрешният мир е покоят на духа, когато той е лишен от грижи, и най-вече покоят и радостта от добрия развой на неща­та. Но ангелите казаха, че покоят на душата, ведростта и радостта поради отсъствие на грижи и поради успеха на делата изглеждат присъщи на мира, но са истински мир само тогава, когато пребивават сред онези, които живеят в небесното благо, понеже мирът съществува единствено в това благо, влива се от Господ във вътреш­ната същност, от където прониква и преминава в по-нис­шите начала, като се проявява в почивката на ума, покоя на душата и в радостта от тях. Няма обаче мир при оне­зи, които живеят в злото; вярно, след като са успели, при тях има нещо, изглеждащо като почивка, спокойствие и радост, но то е само външно, без вътрешно съдържание: вътре в тях горят враждебност, ненавист, отмъсти­телност, жестокост и много други зли страсти, на които се отдават техните души, веднага щом видят някой, който не е на тяхна страна и направо изригват, ако ня­мат страх от него. Ето защо тяхната радост обитава в безумието, но за онези, които са в благото, радостта е в мъдростта; разликата между тях е същата като между Ада и Небето.