1919_7 Спомени на Райна Калпакчиева

[Theodora]

СПОМЕНИ НА РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА ОТ ТЪРНОВО

 

Като се върна от фронта, тате ни заведе у първите си братовчеди, братя Малиеви. Там ни изкъпаха и ни облякоха с нови дрехи. Тате ни прибра при себе си. Учителя му даде 98 лв., за да започне търговия с плодове.

 

През 1919 г. за първи път видях Учителя и попитах баща си:

 

– Какво иска г-н Дънов от учениците си?

 

– Той нищо не иска, но е вегетарианец - не яде месо и риба.

 

– Тогава и аз няма да ям месо и риба - казах аз.

 

Брат ми, като ме чу, и той каза:

 

– Како, и аз няма да ям!

 

След две години Недялка и Мариола също решиха да станат вегетарианки. Роднините на татко много ни се караха и казваха, че той ще ни умори, но ние не ги слушахме.

 

Учителя често идваше в Търново и мене ме пращаха да го водя по къщите. Всеки ден аз ходех у Елена Иларионова да го посрещам. Той ми даваше бастуна си, който ми се виждаше много тежък. Веднъж ме помилва по главата, а аз подскочих от радост, че ме е помилвал, и му целунах ръката.

 

По време на съборите Учителя държеше беседите си под едно дърво, в източната страна на двора. Винаги вземахме под наем и съседните две вили – на Бостанджиеви, където беше кухнята и столовата, и на старческия дом, където се помещаваше складът. Пред вилата на Бостанджиеви имаше наредени големи стомни с вода, които се пълнеха от свободните братя.

 

Живеехме под наем у Тиреви, на Марино поле. През 1919 г. заедно с баба Мариола, отидохме да живеем на колибата, на долния етаж. Баща ми ходеше на работа в магазина, а баба ходеше за вода, переше, готвеше, изобщо – гледаше ни. Магазинът на баща ни беше между Пелтекови и хотел „Янтра". Там се продаваха не само плодове, но и грънци, та даже и семки.