37. За езичниците или народите извън Църквата на Небето

[Hristo Vatev]

37.

За езичниците или народите

извън Църквата на Небето

 

 

318.

Общо мнение е, че онези, които са родени извън Църквата и които се наричат не-християни или езичници, не могат да бъдат спасени, защото нямат Словото, следователно не познават Господа, а без Господа няма спасение. Но че те също ще се спасят, може да се узнае дори само от об­стоятелството, че Милосърдието Господне е всеобщо, т.е. достига до всекиго, а и езичниците се раждат хора — също както онези от Църквата, които впрочем са по-малко на брои. Накрая, нима е тяхна вината, че не познават Господ? Всеки, които мисли с що-годе просветен ра­зум, може да види, че никой човек не е роден, за да отиде в Ада, понеже Господ е самата любов, а Неговата любов се състои в стремежа да спаси всички. Ето защо Той пред­вижда всеки човек да има някаква религия, чрез която да познае Божественото начало и вътрешния живот, тъй като да живееш според религията означава да живееш вътрешно. Тогава човекът се съсредоточава върху Божи­ето и колкото повече Го гледа, толкова по-малко обръща внимание на света и дори се отделя от света, което зна­чи, от светския живот, който е външен.

 

 

319.

Които знаят какво изгражда Небето в човека, могат да узнаят, че езичниците също се спасяват, както христия­ните, понеже Небето е в човека и който го има в себе си, отива на Небето. Небето в човека съставлява познаване на Божието и водене от Божието. Първото и най-важно­то [наставление] във всякоя религия е познаването на Божественото: религия, която не признава Божественото, не е религия. Затова заповедите на всякоя религия имат предвид богослужението, т.е. начина за почитане на Божественото, така щото То да бъде прието от човека; когато заповедите се настанят в неговата душа, тоест според това, колко той ги желае и ги обича, човекът бива воден от Господ. Известно е, че езичниците водят мора­лен живот, също като християните, а мнозина от тях живеят и по-морално. Един морален живот се живее било заради Божественото, било заради хората на земята; мо­рален живот, живян заради Божественото, е духовен жи­вот; двата живота изглеждат еднакви по външна форма, но са съвсем различни по вътрешна форма - единият спа­сява човека, докато другият не го спасява. Онзи, който живее морален живот заради Божественото, бива воден от Божественото, а онзи, които живее морален живот заради хората на земята, сам се води; нека обаче да го онагледим с пример: който не върши зло на своя ближен, понеже това е срещу религията, а от тук - срещу Бо­жественото, в своето духовно начало се въздържа от зло; онзи пък, който не причинява зло на другите единст­вено поради страха от закона, от притеснение за своята репутация, чест или изгода - т.е. поради любов към себе си и любов към света, се въздържа от зло по природно на­чало и сам се води. Животът на единия е природен, дока­то животът на другия е духовен. Затова, човекът, чий­то морален живот е духовен, има в себе си Небето, дока­то човекът, чиито морален живот е единствено приро­ден, няма в себе си Небето. така е, понеже Небето въз­действа отгоре, отваря вътрешните начала и чрез тях се влива във външните; светът обаче въздейства отдолу, като разкрива само външното, но не и вътреш­ното, понеже няма въздействие от природния свят в ду­ховния, а от духовния свят в природния. Ето защо, ако [човекът] не приема също така и Небето, вътрешните начала се затварят. От тук може да се установи кои не приемат Небето, и кои го приемат. Но Небето при един не е същото като при друг — небесата се различават при всеки според любовта към благото и от там, [според любовта] към истината. Онези, които пребивават в любов­та към благото заради Божественото, обичат Божията истина, тъй като благо и истина се обичат взаимно и ис­кат да се съединят; затова езичниците, макар че не са при същинските истини в света, поради своята любов все пак ги възприемат в другия живот.

 

320.

Имало един дух от езичниците, който на земята бил жи­вял в благото на обичта според наставленията на своята религия; веднъж чул как някакви християнски духове об­съждали въпроси на вярата (духовете, говорейки един с друг, разискват много по-обстойно и много по-остро от хората, преди всичко за благата и истините); учуден, че се карат така, той казал, че не желае да ги слуша, понеже разискват върху привидности и заблуждения. Научил ги на следното: ако съм добър, то чрез самото благо мога да уз­ная що е истина; онова пък, което не зная, мога да го въз­приема.

 

 

321.

От множество примери разбрах, че езичници, които са имали нравствен живот, изпълнен с подчинение, послуша­ние и взаимна обич според заповедите на своята религия, така че са добили някаква форма на съвест, биват приема­ни в другия живот и ангелите особено грижовно ги прос­ветляват за благата и истините на вярата. След като се обучат, те се държат скромно, разумно и мъдро, лесно приемат и попиват истините; нещо повече, не са си съз­дали срещу истините на вярата лъжливи принципи, изис­кващи опровергаване, още по-малко пък имат скандални идеи за Господ като мнозина християни, които мислят за Него така, сякаш Той е просто човек. Иначе е при не-хрис­тияните; когато чуват, че Бог става човек и така се явя­ва на света, те Го признават и Го почитат като Господ, казвайки, че Бог се явява на света, защото е Бог на земя­та и на Небето и защото от Него идва родът човешки. Божия истина е, че без Господ няма спасение, но под това се разбира: няма друго спасение освен из Господ. Има мно­го планети във вселената и всички са пълни с обитатели, но само някои от тях знаят, че Господ е добил човешки образ на нашата Земя. Все пак, понеже почитат Божест­веното в човешка форма, те са приети и водени от Гос­под. По тези въпроси може да се види книжката „За земи­те на вселената".

 

 

322.

Също както между християните, между езичниците има мъдри и прости. За да разбера какви са, ми бе дадено да об­щувам с тях, понякога цели часове или цели дни. Но днес няма мъдреци, както в стари времена, предимно в древна­та църква, която била разпространена почти из цяла Азия и от която религията преминала при много езични­ци. Дадено ми бе да разговарям приятелски с някои от тях, за да разбера какво представляват. Веднъж срещнах едного, който някога бил сред най-мъдрите и следовател­но, добре познат в света на учените; говорих с него по различни въпроси и стигнах до извода, че е Цицерон. По­неже знаех, че е бил мъдър, беседвах с него за мъдростта, за разумността, за порядъка, за Словото, и накрая за Гос­под: за мъдростта той каза, че няма никаква друга мъд­рост, освен идващата от живота, и че мъдростта не би могла да бъде приписвана на нищо друго; за разумността спомена, че идва от мъдростта; за порядъка каза, че идва от върховния Бог и че да живееш в него означава да бъдеш разумен и мъдър; що се отнася до Словото, когато му прочетох някои места от Пророците, той изпита ог­ромно удоволствие, най-вече от обстоятелството, че всяко име и всяка дума носят вътрешен смисъл, и доста се учуди, че днес учените не изпитват наслада от такова изучаване. Долових че вътрешните начала на неговите мисъл или дух са отворени. Каза, че не може да остане, понеже усещаше нещо толкова свято, което не му даваше да се задържи - толкова дълбоко го докосваше. Накрая раз­говарях с него за Господ; че е роден човек, но заченат от Бог; че съблича своята майчина човешкост и че облича Бо­гочовешкостта; че Той е, който управлява вселената. На това [Цицерон] отвърна, че знае много за Господ и по свой начин е стигнал до извода, че нищо друго [освен Гос­под] не би могло да спаси човешкия род. Макар междувре­менно няколко зли християнски духа да ни заливаха с раз­ни нечестивости, той не се смущаваше, казвайки, че това не е чудно, понеже при живота в тялото те са по-пили сбъркани понятия по онова, за което говорехме, и че докато те не бъдат отстранени, не ще могат да прие­мат мислите, отговарящи на истината, както хората, които живеят в невежество.

 

 

323.

Беше ми дадено да беседвам и с други, които са живели в древни времена и са били тогава между най-мъдрите. Първо ги видях пред себе си на известно разстояние, от което те можеха да възприемат моите вътрешни мисли и следователно, да ме проучат изцяло. От една само моя идея узнаваха цялата редица мисли, която изпълваха с при­ятни елементи на мъдростта и прекрасни образи. От тук разбрах, че са сред най-мъдрите; беше ми казано, че идват от древни времена; след това се приближиха към мен, и когато им прочетох някои места от Словото, те бяха безкрайно доволни. Както разбрах, насладите и ра­достите им бяха толкова големи, защото всичко, което чуваха от Словото, бяха образи и значения на небесното и духовното. Казваха, че по времето, когато живеели на земята, начинът им на мислене, начинът им на говорене, та дори начинът им на писане били същите, както в Сло­вото, и че в това се състояла тяхната мъдрост.

 

 

324.

Що се отнася до езичниците днес, те не са толкова мъд­ри; ала повечето от тях са простодушни. Онези от тях обаче, които са живели във взаимна обич, в другия живот възприемат мъдростта. Ще си позволя да дам един-два примера. Като четях 17-та и 18-та глави от „Съдии“ за Миха, комуто Дановите синове отнели ефода, терафима и истукана, наблизо имаше един дух-езичник, който в своя земен живот бил почитал статуя на идол. След като вни­мателно изслуша какво били сторили на Миха и в каква мъка изпаднал той заради своята статуя, която Данови­те синове му откраднали, го обзе толкова силна печал, че от вътрешна болка почти не знаеше какво да мисли. Аз усетих тази болка, а заедно с нея усетих също невинност­та на отделните му чувства. Около нас стояха духове-християни, които ни гледаха и се чудеха как идолопоклон­ник може да проявява толкова състрадание и невинност. После с него говориха някои добри духове и казаха, че не трябва да почита кумири и понеже е човек, може да раз­бере, че мислено трябва да се издигне от статуята до Бога Създател и Управник на цялото небе и на цялата земя, понеже този Бог е Господ. След като му се каза това, усетих вътрешно неговото чувство на обожание, което ми се предаваше, бидейки много по-свято, откол­кото беше при християните. От тук може да се устано­ви, че езичниците днес отиват на Небето по-лесно от християните, според думите на Господа при Лука: „Ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще се насла­дят на трапеза в царството Божие. И ето, има послед­ни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни“ (Лука, 13:29-30). Поради състоянието, в което беше, духът можеше да научи всичко относно вярата и да го възприеме чрез вътрешно чувство. При него имаше състрадание, дълбоко присъщо на любовта, а в невежест­вото му имаше невинност. Когато двете са налице, всичко, което засяга вярата, се възприема спонтанно, и при това с радост. После този дух бе приет сред ангелите.

 

 

325.

Една сутрин чух отдалеч един хор да пее и от неговото изображение ми се даде да разбера, че бяха китайци, поне­же се представяха като козли, покрити с вълна, после като пшеничен пирог и като лъжица от черно дърво, а също така като идея за плаващ град. Те искаха да се приб­лижат към мен и след това казаха, че пожелали да бъдат насаме с мен, за да разкрият своите мисли, но им рекоха, че не могат да са насаме с мен и че останалите били оби­дени от тяхното желание, толкова неуместно за гости. Като усетиха в мисълта си чувството на обида, настро­ението им се измени, понеже бяха прегрешили срещу ближния и бяха си присвоили нещо, което принадлежи на другите. Понеже на Небето всяка мисъл се съобщава на всички, аз долових силното им вълнение поради смущени­ето, че са обидили някого, срама, идващ от там, и ред дру­ги добри чувства, от където разбрах, че те живеят в обич [към ближния]; скоро след това разговаря с тях, накрая дори за Господ; когато Го назовах Христос, усетих в тях някакво отвращение, а причината се оказа тази: до­като били на земята, знаели, че християните живеят по-лош живот от тях и не изпитват никаква обич [към ближния]; но когато Го нарекох просто Господ, вътреш­но се трогнаха. После [те] научиха от ангелите, че хрис­тиянската доктрина повече от всички други предписва любов и обич [към ближния], но малцина са, които живеят според доктрината. Някои езичници през своя земен жи­вот са узнали от клюки и от мълви, че християните во­дят лош живот, пълен с прелюбодейство, омраза, враж­ди, пиянство и други такива, които ги ужасяват, като противни на заповедите на .тяхната религия. В другия живот те повече от другите се притесняват да прие­мат истините на вярата, но научават от ангелите, че християнската доктрина и самата вяра учат нещо съв­сем различно, а християните живеят по-малко според нейните заповеди, от колкото езичниците. Като се убе­дят в това, те приемат истините на вярата и се покла­нят на Господ, макар и едва подир някое време.

 

 

326.

Често се случва езичниците, които са почитали някакъв бог във вид на образи или статуи, да бъдат въведени, дой­дат ли в другия живот, при духове, които играят ролята на техни идоли и богове, за да се отърват от своите фан­тазии. Щом прекарат няколко дни заедно с тези духове, те се отвръщат от тях. Ако са се кланяли на хора, те би­ват заведени при тях или при онези, които играят тех­ните роли. Така, много от юдеите биват заведени при Авраам, Иаков, Мойсей, Давид, но щом разбират, че те са също човеци като другите, че не могат да им предложат кой знае какво, се засрамват и биват отведени на места, съответстващи на живота, който са водили. Между езичниците на Небето най-уважавани са африканците: те много по-лесно от останалите възприемат небесните блага и истини; искат да ги наричат преди всичко послуш­ни, а не същински верни; казват, че християните, имащи доктрината на вярата, могат да се наричат верни, дока­то те могат да се наричат така, само ако я приемат или, така да се каже, ако могат да я приемат.

 

 

327.

Говорих също с някои от древната църква (древна църква се нарича онази, която възникнала след потопа и се простирала тогава върху много царства като например Асирия, Месопотамия, Сирия, Етиопия, Арабия, Либия, Египет, Филистея - чак докъм Тир и Сидон, също върху Ханаанската земя по двете страни на Йордан); макар да знаели тогава, че предстои Господ да дойде и макар да били пропити от благата на вярата, въпреки това се от­клонили и станали идолопоклонници. Намират се вляво, на тъмно място и в окаяно състояние; речта им беше писклива, монотонна, почти без разумни понятия. Каза­ха ми, че са там от много векове и понякога ги вземат, за да бъдат от полза на другите за нищожни услуги. Това ме накара да се замисля за множество християни, които външно не са идолопоклонници, бидейки такива вътреш­но, понеже се кланят на себе си и на света, като в сърце­то си отричат Господ. Ето каква участ ще ги очаква в другия живот.

 

 

328.

Че Църквата на Господ се простира нашир по цялата земя и следователно е вселенска; че в нея са всички онези, които са живели в благото на взаимната обич според за­поведите на своята религия; че Църквата, където се на­мира Словото и чрез него се познава Господ, съставлява спрямо онези извън Църквата същото като сърцето и бе­лите дробове в човека, от които живеят всички органи и части на тялото - по различни начини според формата, мястото и връзката, може да се види по-горе, в гл.308