Theodora Публикувано 30 Януари, 2011 Сподели Публикувано 30 Януари, 2011 СПОМЕНИ НА РАЙНА КАЛПАКЧИЕВА През 1919 г. и до септември 1920 г. живяхме на Братската колиба, на долния етаж. Бяхме общо шест души в две стаи. На горния етаж на колибата живееха Михаил и Кръстьо, "духовни братя". Баща ми ги смяташе за светци. Спомням си, че един път, като се върна от магазина, накара баба ми Мариола да му даде чисти чорапи и дрехи да се преоблече и да отиде да се посъветва нещо с Михаил и Кръстьо. Чука, чука, но никой не му отвори, макар че те бяха вътре. Той дойде при нас и ни каза: „Какво сте ядосали братчетата, че те не искат да ме приемат?" А ние никога не сме ги ядосвали. Баба Мариола носеше вода за пиене от половин километър разстояние, а те слизаха, наливаха си вода и пак се качваха. Значи, чакаха всичко наготово. По това време, в комина на колибата си направиха гнездо бухали, но тъй като това не е добро знамение, Михаил и Кръстьо се качиха на покрива, уловиха бухалите, вързаха им краката един за друг с една връв и ги пуснаха, като изрекоха: „Оттук нататък да не се връщате тук!" и духнаха с уста. Адрес на коментара Сподели в други сайтове More sharing options...
Recommended Posts
Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате
За да коментирате, трябва да имате регистрация
Създайте акаунт
Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!
Регистрация на нов акаунтВход
Имате акаунт? Впишете се оттук.
Вписване