79) Работа в света

[Стефан Кирлашев]

РАБОТА В СВЕТА

 

Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Един от братята попита как да работим в света за новите идеи.

 

Трябва да се работи между хората. Хората, ако нямат нужда, няма да дойдат, но ще дойдат при нас от нужда. Когато им говорите, трябва да имате силата на Духа. Огън да имате, че светът да чувства нужда от вас. Без нас не могат, ние сме огън, ние сме вода, ние сме светлина. Човек трябва да бъде смел. Когато Бог говори чрез него, думите на човека имат резултат и сила, но когато говори от себе си, думите му нямат плод. Човек, когато поеме този ангажимент, трябва да гледа Бог да говори чрез него, и само тогава неговата дейност има дълбок смисъл. Освободете се от догматизма, трябва да се намерят връзки и допирни точки със сродните течения; да се намерят общи идеи и общи принципи с тях. С вътрешно усърдие човек трябва да се стреми да служи на Бога. Казано е: „Който обръща души към Бога, той печели.“ Не само да се посее, но силата стои в това – посятото да израсте. Когато човек говори на някого за Бога, той има вече контакт с Духа, само че трябва да съзнава това.

 

Важен е методът за събуждане на душите: да се събудят и да станат работници за Делото Божие. Които са готови, ще се пожертват за успеха на делото. Това не е нещо, което изведнъж става. То е като цвят, който се разцъфтява постепенно, и като плод, който връзва и узрява постепенно. Днес малко, утре малко, но ако се предаде наведнъж цял урок, няма да се разбере; малко по малко трябва да се навлиза в материята. Малкото трябва да се тури на работа.

 

Ние искаме да обърнем хората към Бога, но не сме ние, които ще ги обърнем. Ние трябва само да подкрепим човека: „Стани, братко“, и да си отминем. Единственият, Който може да обърне хората, е Бог, а ние сме само носители на Божественото. Някой казва: „Аз го обърнах!“, а Христос – „Никой не може да дойде при Мене, ако Отец Ми не го привлече.“ И не можем да отидем при Христа, ако Отец не ни привлече при Него. Като отидем при Бога, ще разберем какво нещо е Любовта.

 

Казва се в Писанието: „Ослепил ги е, за да не би да се обърнат и да ги изцеля.“ Тук има една скрита мисъл. Кой ги е ослепил? Някой ги е ослепил. Трябва да се работи разумно в света, да се представи на хората това, което е достьпно за техните умове и сърца. Някои искат да възприемат Истината по научен начин и тя по този начин ще им се представи. На всекиго ще се представи Истината по такъв начин, по който му е най-достьпна.

 

При сегашните условия пьрвото нещо е да бъдете добри, умни и смели. Бог, като изпраща някого на работа, не го изпраща при богатите, а при бедните. Когато Кортеза21 обикаляше България, пращаха я при някоя бедна жена. Та сега вие не отивате там, където ви изпраща Господ, а там, където не ви е изпратил. Трябва да се изработят методи за предаване на една Истина на света. Когато човек върши дадена работа, трябва да я осмисли предварително и чак тогава да я върши. Когато питат за нас, кажете, че хората, които учат за Бога, са полезни. Всеки човек в живота си трябва да заведе при Бога поне 30 нови души. Добрите хора излизат от Бога, за да помагат, и се връщат пак при Бога, за да се изпълнят с Божията благост. Когато човек иска да работи в света между хората, каквото и да предприема, непременно трябва да има Любов. Когато отидеш да работиш всред хората за разпространение на новите идеи, ще си служиш с огън. Пътят е с много препятствия, запушен е, и като туриш огън, тогава ще го очистиш. Това значи да носиш Любовта със себе си и когато работиш всред хората, да я внесеш. Любовта ще изчисти всички вътрешни препятствия в техните души и ще събуди Божественото в тях.

 

Един от братята попита: Аз мога ли да отида при хората да им говоря?

 

Като отидете, какво ще им занесете? Трябва да имате толкова Любов, че тя да блика от вас. Само по този начин можем да напоим жадните и да нахраним гладните. Не можеш да говориш за Бога на хората, ако нямаш Любов в себе си. Работете, прилагайте всичко това, което знаете.

 

Братът попита дали тук се разбира Любов към Бога, или Любов към хората.

 

Не трябва да се пита към кого е Любовта, защото в Любовта е Бог. Следователно, ти като имаш Любов, то Бог е в теб. Всеки човек, който отива да говори, трябва да даде нещо на хората. Той трябва да е изпратен като посланик и всеки, на когото ще проповядва, трябва да има вътрешна необходимост. Не е нужно всички хора да се обърнат. Човек трябва да работи в света за Бога с пълно съзнание, с вяра, и да остави на Невидимия свят и на Бога за крайните резултати. Нали се казва: „Словото няма да се върне, без да принесе своя плод.“ В света ние сме тези, които Бог предузна, предопредели и призва. Видиш ли един призван, ще му кажеш: „Ти си призван, ела.“ Ако някой ти каже, че си се заблудил, няма нищо – той вижда себе си. Друг някой иска да повдигне хората, а пък себе си не е повдигнал и затова няма успех. Така не може, трябва да повдигнеш най-първо себе си, иначе се допускат грешки, няма резултат, оплиташ се и страдаш от това, страдат и тези, на които помагаш. В духовния живот има една своеобразност: например един човек проповядва на друг, но при обръщането към Бога той влага повече от елемента на амбицията и на личната заслуга, навлиза в тази деликатна работа с тщеславие и тогава у този, който е обърнат, се проявяват същите черти и след време заприличва на благодетеля си. Духовният живот е едно богатство, но той трябва да се проповядва с голямо умение. Ако вложиш духовния живот в един човек, който е негативен, ще го развратиш, защото той няма да може да го употреби. Като работиш между хората, давай, но за да не осиромашееш, мисли за Бога, храни светли мисли и дълбоко размишлявай – така отново ще забогатееш. Препълниш ли се с богатство, пак давай. Така правете всякога – човек трябва да има, за да раздаде. Ще посадиш лозе, ще събереш гроздето и когато го раздаваш, чак тогава ще проповядваш; няма да проповядваш, преди да си раздал нещо. Ще напишеш на човека едно изречение от книгата „Светът на Великите Души“ и ще му кажеш: „Ако знаеш как да прочетеш и как да произнесеш тези думи, от тях зависи твоето бъдещо щастие.“ Той ще прочете текста и ако не го е разбрал, ще тръгне да те търси, понеже ще е заинтригуван; след време ще се срещнете и вече заедно ще разсъждавате какво се подразбира под тези думи.

 

Не да събудим и да обърнем всички хора – това е работа на бъдещето, а сега да обърнем тези, които са готови. Защото има хора, които се нажежават, но после изгасват, а нам ни трябват хора, които горят и не изгарят. Не е важно количеството, а качеството на хората, които ще се обърнат към Бога. Обръщането на една душа към Бога е много нещо.

 

Една от сестрите попита Учителя защо много хора не възприемат Учението на Бялото Братство.

 

Ще го възприемат тези, които са готови от векове, другите ще чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа и губене на време. Трябва да се намерят пробудените души. На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор. Като намериш готова душа, ще кажеш: „Тръгни!“, и без да убеждаваш, който е готов, ще разбере всичко и за прераждане, и за вегетарианство, и за всичко останало. А като не е готов, не иска, тогава не спори, но ще му кажеш: „Карай, както си знаеш, и то е хубаво.“ Ще работите върху тези, които са пред прага на събуждането, а другите остават за следващата епоха. В Писанието е казано: „Първото възкресение“, значи изпърво всички няма да възкръснат. Важно е готовите души да не изгубят условията и за да не изостанат назад, трябва да се поканят. Христос нали повика учениците Си? Онези, които са определени, които са избрани, да се намерят и да се поканят! Нали е казано: „Поканете по пътищата клосните“, значи най-последните.

 

Човек трябва да бъде съобразителен, да говори на хората това, което могат да разберат по-добре. И той ще говори нещо реално, не към коя страна да се застане, а да се възприемат новите идеи. Някои са работили преди теб върху душите, върху които ти сега работиш, и са ги подготвили. Те не могат да им предадат това знание, което ти можеш да им дадеш, но и ти не можеш да им предадеш, ако не са ги учили отвътре. Да няма никакво колебание! Онези, които са определени, ще дойдат. Христос казва: „Овците, които си Ми дал, ще дойдат. Тези овци са Твои.“

 

Човек трябва да бъде като пчелите. Пчелата знае къде се намират цъфналите цветя, усеща миризмата им. Още като излезе от кошера, е ориентирана. И човек, като се посвети да работи за Бога, трябва да чувства къде се намират тези души, при които трябва да отиде. Най-напред помоли се за този, при когото отиваш. Изучавайте Стария и Новия Завет, опитността на апостолите, как са работили тогава, и вижте как ще работите вие днес. Например днес на един ученик от гимназията като му говориш, той сам ще се подбуди да работи между своите другари.

 

Важна работа е да се печелят души за Бога.