Jump to content

1934_11_09 Живият квадрат на човешките отношения


Recommended Posts

Аудио - чете Ганка Кирилова

"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934) Том 1, Първо издание,

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

ЖИВИЯТ КВАДРАТ НА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ

„Отче наш“

Прочете се резюмето на темата: „Защо е написано Евангелието на Матея и какво съдържа“

(Учителя каза за братята и сестрите, които бяха вън: Кажете им да влязат.)

Възможно ли е ъгълът Д и ъгълът В (фиг. 1)да се съберат на едно място? При такова положение е невъзможно. Но възможно е да изменят своето положение при дадени условия.

MOK14-1-10.png

Възможно е при едно положение. Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те да се движат навън, да се смаляват. Ако ъглите А и С започнат да се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат да се приближават. Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В? Те ще бъдат близо един до друг. Излезте четирима душа, хайде четири сестри да излазят и направете един квадрат. (Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават. Имате телата Д и

В. Вие сте В. Законът е: Можем да кажем, когато две тела се приближават, ако двете тела се приближават едно към друго, то и другите две тела ще станат положителни, ще се отблъскват и обратното. Ако тези две тела започнат да се приближават, то последните две ще почнат да се отблъскват.

Питам сега: Защо две тела, като почнат да се приближават, другите две започват да се отблъскват. Ако почнем да сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне. Ако ъглите Д и В станат по 180°, колко градуса ще имат ъглите А и С? По 10°. Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате един психологически закон. Имате един приятел, когото вие усещате че е близо. Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други. Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе. Ще има едно съотношение. А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили. В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други. Противоположното: Когато двама се мразят, други двама се обичат. Любовта на двамата, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Следователно всякога, когато вие искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това. Щом вие искате двама души да се обичат, то непременно

други двама на друго място ще се мразят. И причината за тяхната омраза е, че вие се обичате. Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят. Как ще го представите това? Хайде, Георги Радев, излез на дъската. (Да означим любовта с положителна величина, а омразата с отрицателна.) Когато тези точки, А и С, се отдалечават, то В и Д се приближават, но не по права линия, а по една крива линия (фиг. 2).

Сега кои са причините и защо две тела като се отдалечават, други две се приближават? Както е представено сега, то е цяла една система.

MOK14-1-11.png

Ако ъглите В и Д се, приближават, ъглите А и С се смаляват. Тези, които се приближават, се привличат. А пък тези, които се отдалечават, се отблъскват. Силата на привличането в дадения случай е равна на силата на отблъскването. Вие искате едно обяснение, защо две тела се отблъскват и защо две тела се привличат. Ако турим друга една теория − че всички ъгли се привличат към центъра - Любовта разширява ли хората? Вие искате да имате голямо пространство. За да имате голямо пространство... голямото пространство го дава само омразата. Защото, колкото ти мразиш един човек, толкова по-голямо пространство му даваш, а колкото повече го обичаш, по-малко пространство му даваш. Защо се ограничава един човек? Защото го обичаш. Обективно разсъждавайте сега. В дадения случай ако му дадеш много пространство, непременно няма да го обичаш. Колкото по-малко пространство му даваш, повече го обичаш. Да допуснем, че това е куб, който е пълен с някакво съдържание. Ако разтегляме тези ъгли А и С, тогава отде ще изтекат нещата. Ако при В и Д има две отвърствия, оттам ще стане изтичането. Това, което изтича, как ще го обясним в природата? Само неща, които се обичат, изтичат, а пък неща, които не се обичат не може да изтичат. Там, дето има изтичане, има привличане. Там, дето няма изтичане, няма привличане.

Това може да се обясни с друг закон. От В и Д налягането е по-голямо, следователно това силно налягане в ъглите В и Д разтяга ъглите А и С и там, дето е налягането, се образува привличането. А пък там, дето налягането е слабо, дето се разтягат телата изгубват тази вътрешна връзка, която съществува между тях. Следователно, ако сега В и Д се доближат, то отде ще дойде изтичането? Щом две тела − А и С − се разтягат, тогава налягането иде отвътре. Това вътрешно налягане е произлязло от вътрешното налягане върху Д и В. Сега как ще обясните вие едно чувство? За пример искате да обясните любовта. Как ще я обясните − чрез външното налягане или чрез вътрешното налягане? (Според вашето обяснение при Любовта трябва да има налягане отвън, трябва да има една обективна причина отвън, за да се прояви движението.) Ако причината е отвътре, което разтяга А и С, тогава изтичането ще стане от Д и В. Ако причината е външна, тогава изтичането ще стане от А и С. Ако В и Д се наляга, тогава изтичането ще стане от А и С. Сега ние се натъкваме на причината. Когато двама души се обичат, двама души се мразят; и когато двама души се мразят, двама се обичат. Тогава как ще представите отношението: Д къмто В се отнася така, както А къмто С?

(А и С като се отдалечават до известно място, то Д и В се срещат, ще се слеят и тогава тези слети точки ще бъдат център на А и С). Любовта е център, а омразата е крайните точки. Значи, когато две същества се обичат, те се срещат в центъра, а когато две същества се мразят, те ще бъдат в крайните точки. И тогава те ще се отдалечат. Щом Д и В се съберат в центъра, тогава отдалечаването на А и С ще престане. Щом се съберат В и Д в центъра на Любовта, тогава ще имаме крайния предел на омразата. По-далеч не може да се отиде. Когато двама души се срещнат в центъра на Любовта, тогава ще имаме крайния предел на омразата. Следователно вие не може да мразите един човек повече, отколкото другият го обича. Закон е: Един мрази някого, а пък друг го обича. Значи любовта на този ще бъде толкова голяма, колкото омразата на другия. Омразата не може да бъде по-голяма от любовта и любовта в дадения случай не може да бъде по-голяма от омразата. Има едно равновесие. И тогава вие ще кажете: Защо трябва да мразя еди-кого си? Искате да знаете защо някой мрази. Ако онзи не го мрази, друг не може да го обича. Ако единият не го обича, другият не може да го мрази. Значи Любовта всякога образува омразата. Това е една енергия, една сила. Ако се постави едно противодействие, ако се спре едно тяло в своето движение, тогава ще се образува омразата. Нали двама души, като се отделят, ще отхвръкнат. Ако се спре любовта, ще се спре непременно омразата. Не че любовта се спира. Тогава може да определим така: „Аз го мразя, за да обича друг.“ Вие по някой път искате да уредите вашите работи. Като не разбирате закона, вие искате някой да ви обича и го мразите. Когато мразите някого, непременно той ще се отдалечи от вас, и вие ще накарате друг да се привлече при него, а пък имате желание той да се привлече при вас.

Тогава как ще примирите двама? Според тази теория как ще примирите двама, които не се обичат? (Тогава трябва да отдалечим двама, които се обичат.) Щом се оттеглят други двама, то тези ще се привлекат. Това е една относителна реалност в света, която сега функционира вътре в природата. (Това е светът на квадрата.) Да, да, във физическия свят. Така е построен физическия свят. Защо е така? Резултатът е такъв. Ако някой много го боли, болката съответствува на удара на камъка. Болката ще съответства на силата, с която е ударил камъкът. Ако ударът е голям, и болката ще бъде голяма. Ако ударът е по-малък, и болката ще бъде по-малка. Сега аз ви навеждам да мислите. Има неща в дадения случай, които вие не може да примирите в една система. Четирима души вие не може да примирите, да ги направите едно. Може, но друг закон съществува. − Всичко е възможно. В даден случай двама души се приближават, други двама се отдалечават. Тогава ще имате обратен процес. Ако искате двама, които се мразят, да ги приближите, ще смразите двама, които се обичат. Те ще се изтеглят и тогава онези, които не се обичат, ще се обичат.

Да допуснем, че имате такова едно явление в света. Един човек е скъперник и има друг скъперник като него. Тези двама скъперници привличат ли се или се отдалечават, как мислите? Имате двама добри хора; щом има един добър човек, има и друг добър човек. Нещата съществуват като двойки. Щом ти си учен човек, като теб ще има друг, противоположно учен човек. Двамата учени хора или ще се привличат, или ще се отдалечават. Каква е разликата? Тези, които се отдалечават, те печелят по-голямо пространство. Но същевременно близостта изчезва. Тези, които изгубват своето пространство, те се привличат. Щом се привличат, каква ще бъде печалбата? При отдалечаването има придобиване на външни блага. А се загубва вътрешната връзка. Щом две тела се отдалечават, те губят връзката си, те не са така тясно свързани. По някой път вие искате да си обясните законите − защо баща ви не ви обича? Защото обича брат ви, нищо повече. Любовта между трима души едновременно не може да бъде, не може да стане. Помнете това. Любовта може да стане само между два противоположни полюса, между живи същества, които се обичат в даден момент; между трима не може да бъде. Как мислите вие? Трима души могат ли да се обичат едновременно? (Нали Писанието казва, че трябва да обичаме всички хора.) При дадената система на квадрата трима души могат да се обичат, но ако турим повече измерения в друга система, тогава ще стане обикновена на трима души и повече.

MOK14-1-12.png

Това е от същото естество. Когато ъглите В и Д се приближават един към друг, тогава А и С се отдалечават. Какво ще стане с ъглите 1, 2, 3 и 4? (фиг. 3). Да кажем, че те са в същата система. Кои ъгли от тях ще се привличат и кои ще се отдалечават? Ако Д и В се привличат, кои ъгли от другия квадрат се привличат и кои се отдалечават? (Трябва да се направят от тел, за да се види.) Имате линията 1 и 4 и линията 3 и 2. Тези два ъгъла В и Д така са свързани, че като се привличат, упражняват налягане върху тези линии 1 и 4, 3 и 2. Тогава щом се приближават Д и В, 4 и 3 се отдалечават, 1 и 2 какво правят? Може дори да направим квадрата; може да направим 10 − 15 и 100 квадрата, цяла една система, но когато в единия квадрат става промяна, и във всичките други квадрати от същата система ще стане известна промяна.

Каквото загубват Д и В, А и С ще придобият. Увеличението на А и С ще бъде, каквото Д и В са изгубили. Когато двама търговци изгубят, други двама ще спечелят. Печалбата на последните двама ще бъде равна на загубата на първите двама. Има ред други разсъждения. Някой път срещате противоположности. Защо двама души те обичат, защо двама души те мразят? Двама души, които те обичат, и други двама, които те мразят, съставят една система. Щом двама души се мразят, то те са вече с други в една система, с които се обичат. И ако двама се разболеят, двама ще оздравеят. Ако двама поумнеят, двама ще оглупеят. Ако двама се подобряват, то други двама се влошават. И тогава вие искате да знаете защо половината от хората на земята са добри, а другата половина са лоши. Същият закон е. Вие някой път мислите, че всичките хора на земята са лоши. Каква е идеята във вас, дето е казано, че „целият свят в лукаваго лежи“. Кой цял свят в лукаваго лежи? Какво подразбирате под думите „цял свят“? Кой свят? Че светът на ангелите в лукаваго ли лежи? Светът на боговете в лукаваго ли лежи? Под думите „цял свят“ се подразбира земята. Като се каже: „всички хора“, се подразбира 100 души, 200 души, 1 милион, 10 милиона, има едно определено число. Има една определена система.

Но този квадрат не съставя всичката реалност. Вие някой път мислите как ще се поправи света. Защо двама души са забогатели, а други двама са осиромашели? Тогава какво трябва да стане? Тези, които са били сиромаси, трябва да забогатеят, а тези, които са били богати, да станат сиромаси − да си разменят ролите.

Как ще примирите двама души? Да допуснем, че двама души се мразят, какъв метод ще употребите, за да ги примирите? (В тази система на квадрата ли?) В квадрата. (Ако двама души се мразят, за да ги накараме да се привличат, би трябвало други двама да се скарат.) В природата съществува един закон. Омразата не може да отиде по-далеч от 180°. Любовта и тя не може да отиде по-далеч от 180°. Ако две тела се приближават и се слеят в едно, то други две тела се отдалечават до краен предел.

Ако тези тела, които са вътре в центъра ги извадите от центъра и почнем да ги разтягаме, тогава другите два противоположни ъгъла ще започнат да се приближават. Разместваме тези ъгли и ще докараме положението на В в Д и положението на Д в В. Тогава се приближават А и

С. Разместете местата на двама души, които се обичат. Щом ги разместите в противоположини посоки, то другите двама души, които се мразят, ще се обичат. За да преместите Д в В и В в Д, непременно трябва да ги турите в центъра, после ще стане движение по-нататък в обратна посока. Тогава А и С се приближават. Допуснете, че от двама приятели, които се обичат, единият е богат, а другият беден − те се обичат. Други двама, които се отдалечават, им завиждат, те са бедняци, в тях има една омраза. Защо единият сиромах от приятелите се привлича към богатия? Защо те да нямат тази привилегия да се ползуват от богатството на богатия приятел? Тогава, за да премахнете тази омраза, то тези двама, които мразят, ще направят едного богат, а другия сиромах. Представете си две гумени топки, които са събрани на едно място. Да кажем, че имат по 10 см в диаметър вместимост. Ако едната е напълнена с една тежка течност, която тежи, а пък другата е напълнена с газ, тогава какво ще стане с тези две топки? − Едната ще отива към центъра на земята, а другата към центъра на слънцето, ще се отдалечават, нали така. Представете си, че обърнем процеса: онази топка, която отива към слънцето, напълним с течност, а пък другата, която беше пълна с течност, напълним с газ, тогава процесът ще се обърне. Та двама души, които се мразят, нямат едно и също естество.

Сега да остане идеята. Д и В се приближават, А и С се отдалечават. А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в природата. Да кажем, че някой човек се е разболял. При болестта човек печели ли или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има по-хубаво разбиране. Той е по-слаб външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо. А пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и Д се приближат до центъра О, след това тяхното движение продължава. Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат. Омразата не е вечно нещо. Тя е само едно временно състояние у човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо. Счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, казал е нещо, което те отблъсква, но все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Да знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен. Казвате си: „Аз станах причина той да бъде неразположен.“ Но някога трябва да бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може да бъде разположен. А пък в какво седи доброто в света? Как го определят? За да направиш едно добро, нали трябва да се учиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето си онова хубаво чувство. Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може да привлечеш любовта на другите. По някой път вие искате да ви обичат другите, но за да ви обичат, какво трябва да направите? За какво трябва да обичате някого според вас? Не могат да ви обичат, докато вие не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, а не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си − положителната любов. Ако вие в себе си не може да направите жертва, не можете да имате любовта на другите. Всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Значи, когато ученият се изпразни, е придобил любовта. За пример вземете един учител по музика. Ако е научил няколко души да свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство. Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не можеш да не мислиш. Той ти е дал богатство. Не можеш да не мислиш за онзи, който дава. Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, няма го отвън, заминал е за другия свят, но постоянно за него мислиш. Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.

Вие си начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде. Всички вие сте поставени все върху квадрата. Квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии ДС и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. АД и ВС и са успоредни в едно направление. А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие. Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя аз? (Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене. Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка. Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас. Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой да е бил грешник. Всякога бият праведника. Ти биеш някого, който е близо до тебе, но той е онзи, който те обича. Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е да биеш човек, когото мразиш, не може. Той е далече от вас. Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох да разбере.“ Ни най-малко не си му дал да разбере, но този, когото си бил, той се чуди защо го биеш. То е едно погрешно схващане. Човекът е праведен, нищо не е направил, но прилича на някого и го бият. Обвиняват бащата, че убил сина си. Хващат го, бият го в участъка, съдят го и му налагат смъртно наказание. Но тогава синът идва отнякъде и бащата го освобождават. Той казва: „Аз казах, че го убих, само за да се освободя от боя.“ Бият се само, които се обичат, защото са много наблизо. Това е нещо театрално в живота. Биеш онзи, който те обича и, след като си намериш погрешката, казваш: „Не трябваше.“ И досега вие все мислите, че биете онзи, когото мразите, а вие никога не сте били някого, когото мразите. Като мразиш един човек, може да го набиеш само по един начин. Аз ще ви кажа сега по кой начин може да набиете онзи, когото мразите. Не знаете нали? Много проста работа е. Онзи, когото мразите, може да го набиете само по един начин − като го обичате. Ще го привлечете при себе си и тогава ще го биете. Понеже той е надалече, като го обикнете, той ще дойде при вас и тогава ще го биете, но докато го мразите, по никой начин не може да го биете.

Тогава другото правило: Когото се мразите, никакво зло не може да му направите. Той сам е в злото. Какво зло ще му направите. Ако го обикнете, вие с това ще го накажете. Той ще почувства едно страдание в себе си. Затова любете враговете си, за да почувстват страдание. Не ги бийте, за биене и въпрос не става. В който момент речеш да биеш, него вече го няма. Но като го обикнеш, ти го наказваш. Следователно любовта не е нищо друго, освен едно наказание. (А майката като бие детето?) Тя си представя, че го бие. Това е една истина. Не да се обезсърчавате, но онзи, когото мразите, той е нещо недосегаемо. Това същество седи далече, то се пази, то е много хитро, взело е всичко предвид, то е надалече. Сега ако искате да си отмъстите, трябва да обичате; затова трябва да обичате. Който обича, е силен човек, който мрази, е слаб човек. Има известно противоречие в живота. Казва: Защо тези хора се мразят? − Защото са далече. А защо се обичат? − Защото са близо. Защо се бият? − Защото са близо. Защо не се бият? − Защото са далече. И Писанието казва: „Когото Господ обича, наказва го, а когото не обича, оставя го.“ Онзи стои далече, не го наказва, а когото обича наблизо е. Когото бият, очаква нещо. „Биенето“ лошо нещо ли е в дадения случай? Какво нещо е боят?

Нека разгледаме думата бие. „Б“ означава посадено в земята, „И“ означава, че са му турили повече водица, да израсне. Буквата „Е“ − това са пуснати клончета, разклонило се е. Посятото е израснало, пуснало е корени, изникнали са му листа. Значи много хубаво е станало. − По-хубаво нещо от биенето няма. А пък нещо, което не е бито, от него не излиза нищо, само от нещо, което е бито, от него излиза нещо. Такава е философията. Другояче всичко е безсмислено. Животът не е без смисъл, всичко е строго определено. Във всички страдания, ако няма някакъв смисъл, тогава няма философия, но всичко си има смисъл. Един ден ще разберем всички дълбокия смисъл на противоречията, които ни измъчват, и тогава ще кажем: „Добре ми стана, че пострадах, че бях неразположен.“

Това не го давам за утеха, но това е истина, която тепърва трябва да учите. Казано е: „Истината ще ви направи свободни.“ Вие досега мислите, че може да биете този, когото мразите. Ти не може да го видиш и да му кажеш нещо. Той не те и чува даже.

Изпейте една песен. Коя песен съответствува на тази тема? („Всичко в живота е постижимо.“) Всичко е постижимо, в този живот е постижимо, когато сме разумни. Когато биеш един човек, значи свириш му, мислиш да му направиш едно добро. Ако Бог е допуснал страданията в света, мислил е да направи добро на хората. Сега по някой път вие твърдите, че вашите животи не са оправени. В погрешка сте. Всички хора куцат в едно. Всеки седи и е недоволен от положението, в което се намира. Младият е недоволен от младостта си, иска да стане цар. Старият е недоволен от старостта си, всички са недоволни. Вземете тона си. (Всички пеем си.) Вземете тона сол. (Всички пеем сол.) Вземете тона фа. (Всички пеем фа.) Вземете тона ла. (Всички пеем ла.) Вземете горно ре, после вземете горно ми. (Всички пеем тия тонове.) (После изпяхме горно ре, горно до и си. Учителя изсвири една нова песен.) Всички трябва да се радвате на онова, което Бог твори. Знанието иде от Бога. Всички същества трябва да се учат, това е закон. Всеки от вас трябва да придобие онова знание, което му е определено. Философията на живота седи в това и никога не вземайте онова, което не ви е определено, от него никаква полза няма да придобиете. То само ще увеличи вашите страдания. Когато един човек се приближи при Бога и не Го разбира, той ще страда. Щом се приближите при Бога, разбирайте Го, за да се радвате. Щом се приближите при Бога и не Го разбирате, тогава ще дойде страданието. Щом страдате, това значи, че сте близо. Страданието показва, че сте близо, а пък радостите показват, че сте Го разбрали. Така че страданието показва, че не сте разбрали, а пък радостите показват, че сте разбрали това, към което се стремите. Когато човек се приближи при Любовта, той страда, а пък когато разбира Любовта, той се радва. Когато човек се приближава при живота, той страда, а пък когато го разбира, се радва. Същият закон е, когато имате противоречия. Противоречията, които имате във вас, не ги считайте като големи противоречия, които ви спъват в живота. Това е привидно.

Станете.

„Добрата молитва.“

Когато обичаш един човек повече от друг, ти смразяваш други двама. Когато бащата дава на един син всичко, той смразява другите. Той трябва да разпредели равномерно богатството на всички синове. В света само Любовта разрешава въпросите, а не омразата. Омразата е само резултат. В живота търсят един човек, който да примири други двама души, но не всеки може да примири. Някой има желание да примири, но няма сила. Търсят човек, който да примири. Той трябва да знае как да каже, да е авторитетен.

За да се прояви вътрешната любов, трябва да имате една външна подбудителна причина; а пък за да се прояви омразата отвън, вие трябва да имате вътрешна подбудителна причина. Омразата е отдалечаване. Но щом дойдете до едно статическо положение, този, когото мразите, изпитва недоволство и тогава усеща, че не обича някого, но усеща самота. Чувства се нещастен и казва: „В това направление не искам да вървя, аз го опитах.“ Самотата е страшно нещо. Човекът на омразата остава сам. В Любовта хората се обединяват и се опознават, а пък като мразиш, оставаш сам. Самотата изправя човека, а пък при колективността се развива любовта. Ако двама не се съберат, не може да се роди любовта. Затова светията трябва да обикне грешника, да образува една система сега и грешникът да обикне светията. Грешникът не може да обича.

Ако синовете и дъщерите се доближат до майката, то бащата изхвръква навън. Ако синовете и дъщерите се доближат до бащата, то непременно майката ще изхвръкне навън, затова трябва да се разпределят енергиите. Трябва да се изучава закона на успоредните линии. Ще се обнадеждиш с това, че двама души, които се мразят, като дойдат до известен предел, повече не могат да отидат. Пределът на Любовта е центърът, а пределът на омразата са крайните граници, двата крайни полюса; по-далече от тях не може да се отиде и той трябва да се върне. Едно същество, което се отдалечава чрез омразата, то ще образува с друго същество нова система, ще се привлече при него. Тези фигури стават по-ясни, понеже с тях се обясняват психическите състояния. Щом едно същество се спре на едно място, то е недоволно от себе си, докато се движи в една посока, то върши нещо. Щом се спре движението на Любовта, човек пак е недоволен. И като се спре движението на омразата, човек е недоволен. Като се спре движението на Любовта, превръща се на омраза. Като се спре движението на омразата, превръща се на Любов.

Всеки един център е нов път към безграничното. Всяко положение в живота е път към Бога. Като влезеш в центъра, ти разбираш безграничното. Ти обичаш някого. Щом го обичаш, ти от твоя свят отиваш към неговия свят, а щом отидеш в неговия свят, ще се обърнат понятията. Като влезеш в неговия свят, ще имаш обратни понятия, ще се приспособяваш към неговите условия. И той ще каже: „Не мога ли да дойда в твоя свят?“ − Това е вечна Любов.

5 лекция от Учителя, държана на 9 ноември 1934 г., София, Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...