Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Ганка Кирилова

"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934) Том 1, Първо издание,

Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

ПОМНИ ГО

„Отче наш“

Прочете се резюмето от миналата лекция. Прочете се темата: „Съществените качества на свободата.“

Пишете върху темата: „Естествените размери на свободата.“

Ще ви прочета само няколко стиха от петата глава на Посланието към евреите, от петия стих до края. Какви качества туряте вие на свободата? По какво се познава свободата? Когато някой обяснява някой предмет, трябва да вземе силните постижения. Свободен е човек да ходи, когато може да пази равновесие и може да се изправи на краката си да ходи. Свободен е да работи физически, кога? Когато може да работи с ръцете, когато ръцете му са свободни. Значи тогава човек може да извърши това, което иска. Свободен е, кога? Когато може да мисли, това, което му е необходимо, или свободен е по сърце, когато може да чувствува това, което е хубаво, което е добро. Някой път може да има известни чувствувания, които идват от един посторонен свят, не от неговата свобода. Яви се някоя болка, тогава ти чувствуваш. Но тези чувствувания не идат по онези закони на вътрешната хармония. Ти носиш нещо не по законите на свободата или някой път може да извършиш нещо не по свободата. Запример слуга си някъде и ти заповядват да извършиш нещо. Стражар си и ти заповядват да биеш някого. Но това не е станало по онези вътрешни пътища, по които свободата се проявява. Сега всички хора искат да бъдат свободни, да не бъдат ограничени от никакви вътрешни и външни условия. Кое е ограничението на свободата? В органическия свят ограничения са болестите. Но във външния свят, в обществото, кое е ограничението на свободата? И кое дава свобода? Има свобода на богатството, на парите − всички искат да бъдат богати. Тогава кое дава свобода на човека да мисли? Вие разглеждате свободата, но може ли да защитавате вашата тема, практически да я поставите на опит и да видите дали сте свободни. Онзи, който не може да яде, свободен ли е? Онзи, който не може да диша, свободен ли е? Онзи, който не може да вижда, свободен ли е? Най-първо свободата се познава по това, каквото може да направиш. Два вида свобода има: една свобода има в това, което може да направиш в дадения случай, а другата свобода седи в това, което в дадения случай не може да направиш. Да допуснем, че в дадения случай ти си беден. Ще вземем един обикновен студент, комуто бащата праща по две хиляди лева. Казваме: Той е свободен да следва в университета, има средства. Представете си, че той събере своите другари, даде им увеселение една вечер и похарчва всичките си пари. Той има свобода. След тази свобода какво има? В първия ден на месеца той ще бъде свободен. Като него няма. След това кое е онова, което го опорочава? Та значи първия ден беше свободен, втория ден, третия ден, а в останалите дни той не е свободен. Да допуснем сега, че ти искаш да учиш, имаш пари. В тебе се загнездил някой голям цирей и те подува. Или по хълбока, или по рамото, или по гърба ти. Ти не може да учиш, вземеш книгата и постоянно за цирея мислиш. Пари имаш, но не можеш да ядеш. Като речеш да ядеш, този цирей те разтърси и ти се отказваш от яденето. В дадения случай можеш да хванеш този цирей и да се освободиш от него както пехливанина, но никого не виждам да се освободи. Ще му турят това, онова, ще го нагостят и ще му кажат: „Този студент има да учи. Ще изгуби семестъра.“ И дълго време ще го увещават да напусне работата. Лекарят ще дойде със своите въоръжени помощници, ще го атакуват и ще му направят един разрез. Някой път може да мине цял месец. Може би студентът след един-два месеца ще се освободи от цирея. Тази свобода пълна ли е? На какво се дължи тази свобода? Циреят е свободен, но студентът не е свободен.

Та казвам: Вие трябва да имате най-първо правилни схващания за живота. Какво може да стане от вас в дадения случай? Както е направен човек, какво ще стане от тебе. Представете си, че вие има да избирате между професиите − да бъдете или художник, или музикант, или ковач или лекар. Още каква друга професия може да имате? Да кажем, вие искате да бъдете художник. В какво се състои художничеството? Един художник трябва да знае чертиците, трябва да бъде отличен геометрик. Окото му трябва да схваща, за да може да рисува предметите на природата и на книга да ги поставя. Или в какво седи изкуството на музиканта? При музиката окото е вътре. Художеството зависи от зрението, от окото. Музикалността зависи от човешкото ухо. Ако си музикант, трябва да знаеш къде да поставиш тези музикални звукове, трябва да имаш това направление. Да кажем, че се пее нещо, да можеш да определиш тона. Когато човек плаче, с кой тон плаче? Отде започва плачът. Някой плаче, но не се е потрудил да подведе плача в музикално отношение. Има много правилен плач. − Кой е основният тон? Или имате радостно състояние. − Кое е основното състояние на радостта? Или здрав сте, ходите. Когато сте здрав, говорите по известен начин, а когато сте болен, в гласа ви има нещо мекичко, не сте остър в гласа. Когато човек е здрав, има нещо особено в говора му.

Аз не говоря за статическа музика. Имате, да кажем, числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Онези, които създадоха числата от 1 до 9, какви бяха техните понятия? Каква беше основната им идея? Най-първо те са имали една практическа основа. Те са мислили. Може би, някой е имал дървета и е искал да знае колко дървета има. Децата са броили пръстите си. Един музикант има 7 тона: до, ре, ми, фа, сол, ла, си. Тогава каква е разликата между онези, които смятат, и онези, които пеят? Ти ще пееш едно, но ще имаш Най-първо идеята за едно. Какво означава едното? Може да е една река, може да е една книга, може да е ябълка, може да е семка. Добре, да кажем, че вие казвате до. В музиката вие имате известен камертон, който е най-ниският тон, който човек може да схване. Колко трептения му дават физиците? Според физиците колко трептения има най-ниският тон?(Някои турят 16, някои 32.) Ако е с 16 трептения, деленията са по-големи, пък ако е с 32 трептения, деленията са по-малки. В органическия свят може да произнесеш до правилно, когато знаеш как да ядеш. То е тон на храносмилането, на питателността. Затова онзи, който иска стомашната му система да бъде в изправно положение, трябва да пее добре тона до. Щом не може да пее, той ще има недобро разположение при яденето. Той е основният тон на храносмилането. Пълните хора по-лесно възприемат тона на храносмилателната система, а пък сухите хора − по-мъчно.

Всеки човек има 7 системи за управление. Има една система за хранене, система за кръвообращение. Всяка система си има основен тон. Природата говори музикално на човека. Най-първо тя говори музикално. Ако разбираш музикалния език, ти си свободен. Щом не разбираш нейния музикален език, тя пристъпва към минорните гами с понижение. Деликатно пристъпва. Щом не вървиш по обикновената музика, тогава ще понижи тона си. Някои във физическия свят повишават тона си, а пък природата когато иска да покаже, че не вървиш в правия път, тя понижава тоновете си. И ние в практическия живот, когато не сме разположени спрямо някого, понижаваме тона си. Външно го повишаваме, а вътрешно го понижаваме. Като понижиш тона, ти даваш по-малко; когато го обичаш, ти си готов да дадеш повече. А пък, когато го обичаш по-малко, ти си наклонен да му дадеш по-малко. Когато съвсем не го обичаш, тогава му казваш: „Аз за тебе нищо не мога да направя.“

При смятането имаме 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. В обикновените изчисления природата е поставила цифрите. Тези цифри тя ги е поставила. Ако вземете арабската система, как се е образувала цифрата 2? Защо се пише по този начин? А не са го писали по друг начин? Питали ли сте се, кои са тия съображения? В цялата днешна култура така пишат 2 по арабски. А пък в латинското броене пишат така − II. Коя система има по-голямо преимущество − арабската или латинската? Латинската е по-аристократическа, а пък арабската е демократична. Когато някои имат големи пасажи турят латинската система, а пък за по-малките турят арабската. Простият човек няма ни най-малко да се спира върху цифрата 2. В природата това число 2 е тръгнало по един път, направило цял един кръг и след това има едно завъртване. Процесът в двете започва от центъра. Да вземем как се е проявила единицата в центъра. Вземете един кръг (фиг. 1). Най-първо в единицата се заражда едно направление, после това число се превръща. Имаме два момента на превръщане. Когато човек върви и се връща, има единица. Значи трябва да знае само посоката от центъра към периферията; стигаш до известно ограничение и оттам пак ще се връщаш назад. Единицата значи се поляризира. Ти си се раздвоил при единицата. Два полюса имате. Полюсът А и полюсът В − излизане от общия център, после поляризиране. Това е единицата в съзнанието, вътрешната страна. Функциите на тези два полюса означават две. Онзи, който разбира закона, той ще знае какви са сега функциите на двете. Тази работа е така неясна за вас, както когато някой вземе една цигулка, свири нещо и казва, че това е Бетовеновата соната, но каква е тази соната това не е ясно за вас. Може да сте свършили университета, той свири, свири и във вашия ум ще има ли идеята, както в неговия ум? Той се възхищава и казва: „Особен е този пасаж“, а пък за вас почти всичките пасажи са еднообразни. Той ви говори, че това място е особено, има едно особено ми, ла или сол. Музикантът намира това качество в тона, което ние намира

MOK14-1-17.png

ме в своя тон. Например ти вземаш тона до. (Учителя пее тона до.) Право ли е това до? (Учителя се обръща към сестра Еленка Григорова.) Е, по методите на вашия учител Тричков?) Вие сега се намирате в особено състояние. И го пеете малко по-високо. Когато човек е по-разположен, го взема по-високо, когато е по-неразположен, го взема по-ниско (Учителя пее тона до). Донякъде съм близо. Това не е още тона, който е в природата. (Учителя изпя тоновете до, ми, сол, до.) Когато изучавате числата в статическо състояние, само количеството, вие знаете, че две е два пъти по-голямо от единицата. Три е три пъти по-голямо, четири е четири пъти по-голямо и т. н. до 9.

MOK14-1-18.png

Кое се дели? Дели се цялото. Вие питате цялото и единицата едно и също ли са? Единицата е единствената естествена граница в цялото. Цялото има само една функция, че има една граница и неговата граница това е единицата. Цялото има само една функция. Това е единицата, която разделя цялото на две части. Имате това положение: (фиг. 2) Да допуснем сега, че ти се намираш в известно трудно положение. Трябва да разбираш законите, по които може да го отстраниш. Имаш известно състояние на ума си. Може би една мъчнотия да е резултат на твоя ум или мъчнотията може да е резултат на твоите чувства или на твоята воля. Ако е резултат на твоята воля, мъчнотията ще бъде външна. Ако е резултат на твоите чувства, мъчнотията ще бъде в стомаха, а ако е резултат на твоя ум, мъчнотията ще бъде горе, в мозъчната система. Ако е в мозъчната система, как ще отмахнеш мъчнотията. Имаш една идея, която те мъчи; мисълта е невидима сама по себе си. Някакъв предмет постоянно те занимава, така както един англичанин, който чел, че има големи змии в Индия, които идвали, влизали в къщите и спели при хората. И много хора са пострадали. Един ден той отива в Индия и вечерта, по една своя погрешка турил бастуна си на леглото и забравил да го остави настрани. И във време на спането пипнал бастуна си, събудил се и казал: „Змия е дошла.“ Той си мисли, че тя е някаква отровна змия и мислил по кой начин да се освободи от нея. В ума му седи идеята, че е змия, а пък реалността е един бастун, който е оставен на леглото. Помислил да скочи от леглото, но мислил, че тя може да го ухапе или, да не би да се събуди змията и тогава да го ухапе или да се увие около него. Той мислил, мислил и, след като мислил дълго, подскочил, вдигнал шум и си казал: „Боже, ужасно е тук, човек не може да спи от змии“, и като слязъл, вижда, че бастунът е турен на неговото легло. Сега вие може да се смеете на този човек, може би ще кажете: „Колко е бил глупав.“ Но по някой път бастунът е турен и на вашето легло. Някой път бръмбар е влязъл в ума ти и после виждаш, че това, което ти считаш за голямо страдание, кой знае за какво, то е само един бастун. А ти го считаш за голямо препятствие в живота си.

На първо време трябва да изучавате основните закони на природата и трябва да имате една ясна представа за света. За света сегашните хора имат три понятия. Едни схващат, че светът е нещо разумно. Значи основата на света е умствена. Умът е основа на всички явления. В съвременната наука казват, че материя не съществува, че съществува само по-комплицирана енергия, която се взема като материя; или че материята е сбор от безброй количества енергия, по-комплицирана, или че материята не е нещо цяло. Най-реалното в света това е разумното. Има две схващания. Има една реалност, както Бог схваща нещата. Това е абсолютната реалност, а има една относителна реалност, както най-разумните хора схващат света. Както капацитетите на цялото човечество схващат света, това е относителна реалност. Според разните схващания светът може да има материален, умствен или енергетичен характер. Ако вие схващате, че светът е материален, какви ще бъдат резултатите? Или пък, ако вие схващате, че мисълта е, която господарува в света, ако схващате, че разумното е, което господарува в света, какви ще бъдат резултатите? Ако разбирате, че материята, или силата, или разумното господствува, каква ще бъде разликата между тия три схващания? Първият възглед аз го наричам материален възглед − на стомаха. Вторият възглед − енергетичният възглед е на дихателната система, а пък третият възглед − разумният, е на мозъчната система. Та всичко в света е разумно. Между тези три системи има една вътрешна връзка. Мозъчната система се подкрепя от функциите на стомаха, а пък функциите на стомаха се подкрепят от функциите на дихателната система. Ако стомахът и дробовете не функционират правилно, то и мозъкът не може да се проявява, както той иска. Да кажем, че човек е свободен да се проявява, както иска, но ако няма удове, органи, то как ще се проявява външно, както той иска? Значи проектирането на мисълта става чрез удовете. За да бъде човек свободен, удовете му трябва да бъдат под контрола на неговата разумност. Тогава може да имате една идея, която е минала вече от умствения свят и е слязла в стомашния свят. Вие най-първо не може да му влияете. Например вие не може да влияете със своята мисъл на камъка, да го задържите над водата със своята мисъл. Или да кажем, че имате един къс желязо, но това късче желязо не можете да го задържите със своята мисъл над водата. Ако сте учен човек, ще го задържите над водата. Ако му дадете една голяма повърхност, вие може да го направите да остане над водата отгоре, зависи от вашия ум.

По същия начин имате едно тяло в света. Трябва да изучавате първо естеството му − дали е от желязо. Да допуснем, че имате един малък микроб, който влиза във вашия организъм и ви причинява болест. Представете си, че този бацил на чумата влезе във вас, вие сте учен човек и след 24 часа ви лишава от живота. Силата на размножаването на този малък микроб е толкова голяма, че за 24 часа се размножава с милиарди. Човек какво трябва да прави? Ще ограничите плодовитостта на този микроб изведнъж в себе си, ще го поставите на глад, да не може да се размножава. Микробите не трябва да се размножават. Ако някои хора страдат в света, страдат от излишни идеи, които са се размножили повече като микробите и са безполезни. Например в твоя ум се е размножила идеята да бъдеш богат, после в ума ти съществуват палати, автомобили и всякакви грандиозни работи. Хубави са те сами по себе си. Да кажем, че вие имате хиляди или някой от вас може да има един милион. Защо идеята за един милион е по-приятна, отколкото за хиляда милиона? Защото е по-лесно постижима. Схващате, че един милион по-лесно може да го придобиете, отколкото хиляда милиона. И не само това − като си помислите за тези хиляда милиона, схващате, че в това има нещо непостижимо. Казвате си: „Чрезмерно е. Колко много са те, какво ще ги правя?“ Ако имате 1000 милиона, ще си намерите беля на главата. Ако сте в Америка, с хиляда милиона трябва да имате десет пазители, да не ви отвлекат. Ще дадете един милион, за да се освободите. При едно отвличане един милион ще дадете. Ако в годината ви отвличат по веднъж, и ще плащате за всеки път по един милион, значи 1000 години вие може да живеете в Америка. Обаче става и друго. Апашите, като отвлекат един богат, те прогресират. Първия път, като го хванат, ще искат един милион, а пък втория път, като го хванат, ще искат два милиона, третия път ще искат три милиона и след години ще увеличават сумата и вие ще се намерите в чудо.

Какво отношение може да се образува между тези апаши и богатия човек? Представете си, че апашлъкът е занаят. Представете си, че един апаш открадне 100 килограма жито, търсят го, а той отива на една разорана нива, засява го и отгоре туря пръст − ни лук ял, ни лук мирисал, а на другата година то покълнало, израснало. Какво ще прави сега? Ще видите, че този апаш, който е скрил житото, почва да го жъне. Ще го завърже на снопи, ще го тури на хармана, ще го чука и неговото жито е дало вече лихва. Ако всяко зърно даде по 30 зърна, то всеки един килограм ще даде 30 килограма. Добре, какво трябва да прави богатият, когато апашите го хванат? Ако вас ви хванат американските апаши, какво бихте направили? Я, Тодоре, кажи? (Не хващат сиромаха, а богатия.) Представи си че си богат. (Турците казват: Дай, че се спаси.)Те са вашите приятели, ще ви отдадат почести, с автомобил ще ви вземат, ще ви дадат апартамент, ще ви държат като писано яйце. Малко ще ви ограничат. Апашите са като влюбените моми. За пример един момък се влюби в някоя мома, гледа да не откраднат момата, пази я от апашите. Сега, ако ви отвлекат апашите, какво ще им отговорите? Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете речта си към апашите. Представете си, че са ви хванали, представете си, че сте в ръцете на апашите. Ти си милионер. Коя е основната идея, с която трябва да започнеш при апашите? Представете си, че работата е сериозна. Един актьор представя на сцената пиеса от Шекспир, например „Хамлет“. Каква е основната идея на пиесата? Как започва Хамлет? Играли ли сте Хамлет? (Не съм.) Учителя се обръща към един брат: Играли ли сте в пиесата „Българската Геновева“? (Не съм играл.) Един баща обичал да казва на сина си: „Синко, от тебе човек няма да стане.“ Той говори по български. Казва му: „Няма да станеш човек, ти си нехранимайко. Човек от тебе няма да стане.“ В сина се заражда желание да покаже, че от него човек ще стане. Отишъл той в странство, издържал изпити, завършил, върнал се в България, станал управител и тогава праща двама души стражари да повикат баща му. Той се уплашил, като видял стражарите, които му казват: „Вика те управителят.“ Той казва: „Щом е управителят, ще дойда. Досега не са ме карали стражари. − Кой се е оплакал от мене?“ И си мисли: „Каква беля дойде до главата ми? Аз съм честен човек.“ Той отива и, като влиза при сина си, сина му казва: „Човек няма да стана, а!“ Бащата казва: „Защо ме уплаши бе, така ли трябваше! Трябваше да пратиш един автомобил или един файтон, а пък сега ме уплаши. Сърцето ми щеше да изскочи.“ Природата някой път постъпва като този български син. Ти казваш: Аз не мога това да направя, онова да направя. Тя иска да ти покаже, че може да направиш много работи. Уплашва те и някой път със стражари те вика. Ти казваш, че природата е неразумна, че не зависи от нея, а пък тя ще те повика със стражари и ти казва: „Не мога ли да направя?“ Вие какво ще кажете на природата? И българинът, който създал този анекдот, не го е разбрал психологически, той е дал едно неразумно решение на въпроса. Няма никаква психология, синът е неразумен и бащата е постъпил неразумно. Той казал: „Няма човек да стане от тебе.“ Но когато бащата е казал, че от него човек няма да стане, той е мислил следното: „Дано събудя амбиция у него, та да стане човек.“ Но това са неестествени положения − говориш едно, а пък разбираш друго.

Когато природата прати при тебе един стражар, какво ще правиш? (Може да кажеш: „Предавам се.“) Това не решава въпроса. Това не е разрешение. Ти излизаш на дъската, не знаеш урока си и казваш: „Предавам се; теслим1, не зная нищо.“ Така не се разрешава въпроса. Учителят е казал: „Не, не такива работи, теслим не искам. Трябва да се знае урока.“ Между апаша и учителя има голяма разлика. Ще ви приведа друг един анекдот: В Америка апашите хващат една млада американка, милионерка, но била отлична певица. Като я хванали, тя им изпяла една песен. Те ù казали: „Ще ни извиниш!“ И я пуснали свободно. Като изпяла една песен, пуснали я и ù казали: „Направили сме една погрешка, че сме задигнали тебе.“ Има една магическа сила в нея, тя пее. Значи веднага тя става идеал за всички тези апаши. И те си мислят: „И ние искаме да бъдем като нея.“ Цяла апашка банда ù идва на гости, идва да я посети. Казват: „Благодарим, че се освободихме от един лош занаят. Сега искаме да живеем честно.“ Тя е пяла такава една песен, че е трогнала сърцата им. Те са неща, небивалици. Те са от „Хиляда и една нощ“. Едно нещо в света само веднъж може да се случи. Втори път не може да се случи, не може да се случи така. Имате една чаша вода от 100 или 250 грама. В тази чаша от 100 грама може да се разтопи една бучка захар, но в стоте грама вода, 200 бучки захар не може да разтопите. Значи някои неща са определени. Някой път не могат да станат така, както искате, понеже нямат тази възможност. Сто бучки захар са близо кило. Колко грама има една бучка захар? (Повече от 5 грама.)

Случва ви се нещо и мислите, че това всякога се случва. Една опитност, която ви се случва, втори път не може да ви се случи. Може да се случи в друга форма. За пример една мисъл, която ви измъчва, втори път ще се яви в друга форма. Всяка мисъл, която прониква в човешкото съзнание, има известно предназначение. Също така и всяко желание, и всяко чувство. Ако вие го разбирете добре. Но някой път не го разбирате. Желанията имат смисъл, вие трябва да знаете техния смисъл. За пример, вие срещате един човек, втори, трети, четвърти, но с много малко хора може да се запознаете. Някой път те укриват своите сили. И вие се укривате. Някой път, за да се запознаеш с един човек, отгде трябва да започнеш? Аз ще ви покажа естествения път. За да се запозная с една бучка захар, трябва да имам слюнка в устата си. Трябва да взема нещо от захарта и да ù дам нещо. Ставаме съквартиранти. Захарта идва да живее в мен и аз в нея. Когато се запознавате с някого, трябва да знаете, дали ще живее той във вас или не, или вие трябва да живеете в него. Сега кое бихте обичали най-много: захарта ли да живее във вас или вие да живеете в захарта? Захарта във вашият ум ли да живее или във вашия стомах? (По хубаво е в стомаха, понеже по-лесно ще усвои соковете ù.)

Представете си, че имате известна идея във вашия ум. Ако тази идея стои като едно умствено понятие, като една концепция във вашия ум, трябва да я изнесете, трябва да я облечете. Тази идея трябва да я свалите в по-нисък свят. За тази цел мисълта трябва да слезе в света на чувствуванията, а пък всяко чувство, за да се реализира, трябва да слезе в света на волята, да стане ваше желание и да се реализира. Как ще познаете, че сте станали добър певец. Най-първо вие седите пред вашия учител по пение, и един ден се съберат 1000 души да ви слушат. Вие им пеете тези тонове с пермутации и хиляди хора могат да се възхищават от вашето пение. Но за да стане един човек певец, той трябва да има един отличен ум, една добра мисъл, която може да се реализира, едно отлично желание, което може да се реализира и една отлична постъпка, която може да се реализира. Три неща трябва да дойдат в съприкосновение за един добър певец. Този закон важи и за научните изследователи. Законът е същият, но има различно приложение. Да допуснем сега, че някои от вас сте неразположени. Да кажем, че съм студент, и да кажем, че мисля да напусна следването, а не трябва да напущам. Какво ще правя? Най-първо аз трябва да мисля, че съм даровит певец, че отивам при виден професор и почвам да изучавам пение. После давам концерт и всички хора се занимават с мене. За мене пишат вестниците. Аз съм бил неразположен, но като си представя това, моето състояние се изменя. Някой ще каже, че това е илюзия. Един живот на земята е в относителната реалност. Реални са само съвършените работи. Например нощем вие сънувате, че сте в някой палат, наоколо слуги, вие сте цар, вие сте на един трон и сте уважавани. Но звънецът издрънка, събудите се и виждате, че не сте цар. Имаше един Наполеон, който беше прост офицер и стана император, но от това състояние той се пробуди на остров Света Елена и не можа да разбере как отиде на остров Света Елена. В съзнанието си той си каза: „Работата започна добре, но свърши зле.“ А пък имаш друг човек, който започва много зле и свършва много добре. Христос започна на остров Света Елена и свърши със славата. А пък Наполеон започна със славата и свърши с остров Света Елена. Това са пътища, които може да избирате. Кой е правият път, който човек трябва да избере? В природата съществува един закон. Човек трябва да започне от пътя на най-малкото съпротивление, с най-малките несполуки, за да дойде до сполуката. Ако започнете с несполуките, нещастията, ще влезете в областта на щастието. Нищо не може да разбереш от това. Богатият, който започва с богатството, ще свърши със сиромашията. Онзи, който е започнал със сиромашията, ще свърши с богатството. Със статистика може да се докаже това. Статистиката е една отвлечена наука. Всяка година има статистически данни, че толкоз параходи потъват, че толкоз хора трябва да умрат, че известно число хора трябва да се родят. Защо, не се знае. Толкоз къщи трябва да изгорят всяка година. Известно количество параходи потъват всяка година. Вземете един голям параход. Вземете Титаник. Считаха, че е невъзможно потъването на Титаник. Считаха, че всичко може да стане, но Титаник не може да потъне. След това някои астролози казаха, че времето на неговото пускане не е било благоприятно, понеже тогава имало лоши планетни влияния. Съчетанието на планетите било такова, било писано Титаник да потъне. Тогава лесна работа. Щом се построи един кораб, да повикат астролог да види от хороскопа каква ще бъде съдбата му. Ако астрологът каже, че ще потъне, трябва да обясни при какви условия ще стане това. Астрологът казва, че ще стане нещо, ще потъне параходът. Може би в някоя мъгла ще се сблъска с някоя ледена планина и някои взрив ще стане отвътре.

Какъв е изходът за онзи, който започва добре и свършва зле? Всички умни хора започват зле и свършват добре. А пък всички глупави хора започват добре и свършват зле. Статистиката показва това. Тогава глупавият човек трябва да стане умен. Всеки, който започва добре, трябва да знае, че е глупав, трябва му знание. Той, като има богатство, трябва да отиде да се учи. Онзи, който е богат, трябва да раздава богатството. Трябва да стане филантроп и да раздава. Ако не раздава, нещастието му ще дойде изведнъж. Апашите ще го хванат и ще го вържат както в турско време. Един богат закопавал златото в земята и дошъл турчина. Казва: „Стоянчо, дай парите.“

Богатият казал: „Нямам, нямам.“ Онзи запалил голям огън, нажежил веригата и тя светнала. Богатият казал: „Чакай, чакай, има едно гърне.“ А после показал още няколко гърнета. Като нажежил веригата, извадил всичките гърнета, защо? Защо ти ще чакаш този апаш да дойде с веригата и да те кара да дадеш парите? Ти ги дай изнапред. Значи, викай крадците и им дай. И тогава те ще казват: „Той е добър човек, не му правете зло.“ Аз така решавам. Как вие ще разрешите, то е друг въпрос. Богатият трябва да стане филантроп. Не трябва да разчита на своето богатство, ако иска да се избави от този огън. Но ние влизаме в една отвлечена област, в областта на неща, които по-рядко се случват. За всички, които сега ме слушате, няма опасност от това. Вие не сте от щастливите, не сте от богатите. Понеже глупавите са от богатите, то считам, че не сте от глупавите, понеже започвате със сиромашията. Сега, една погрешка намирам във вас − вие сте недоволни от вашата сиромашия. Казано другояче, считам, че в сиромашията са най-добрите професори. Те ви преподават, а вие се занимавате с богатство. Може да сте силни за това богатство. Например един студент, който е сиромах, представя си, че е пръв министър в България, събужда се и вижда, че не е пръв министър. Не се става така министър. Като средство за лекуване може да станеш пръв министър, но като реалност не го желай. Като лекарство го приеми, не като подарък. Като лекарство може да го приемете за изпитание, но като подарък не го приемайте. Ако ми дадат богатство за едно изпитание, изпитанието ще го приема, но като подарък ще го откажа. Ако ми дадат богатството като идея, ще се откажа от него. Да ви направя моята идея малко по-ясна. Допуснете, че аз съм един певец, отличен, пръв певец в света. При всяка моя песен, като пея, дърветата израстват, къщите се съграждат, мъртвите възкръсват. Но има друго едно пеене, при което, като запееш, дърветата изсъхват, къщите се събарят и хората умират. Ако ви дадат първото пеене, приемете го, но ако ви дадат второто пеене, какво ще правите с него? (Ще го откажем.) Като цяр ще го вземете. С това ще отидете в един свят където хората са лоши и ще им пеете. Като отидете при един затвор, ще изпеете една песен и той ще се разруши. Бият се хората, но като им запеят една песен, ще престане битката. Крадат хората, но ще изпееш една песен и ще се поправят. Човек трябва да бъде умен. Добрата поезия е за добрите хора, а пък лошата поезия е за лошите хора − това, което разрушава, е за лошите, това което съгражда, е за добрите. Това е метод на природата. Природата като намери, че вие сте готов, че това, което ви е поверено да изпълните, ще го изпълните, тя ще ви запее песента на доброто. А пък ако види, че не изпълнявате, тя ще ви пее другата песен и, като ви изпее арията, всичко ще изгубите, нищо няма да остане.

Сега по практическата страна. Това, което искам да остане във вашия ум, е следното: Вие имате тяло, имате всичко и сте недоволни от себе си. Може да имате право да сте недоволни, но трябва да имате предвид, че изворът на реалното в света, това, което наричаме Бог, Той ви е дал всичко и досега нищо не сте направили за Него. Въздух е дал, всички условия в света ви се дават и при всички тези подаръци, които ви се дават, вие сте едно същество на недоволството. Има нещо, което ви безпокои. Някой път казвате: „Не си струва човек да живее.“ Най-първото нещо за придобиване на характер: да бъдем толкова щедри, колкото е този, който ни поддържа.

Та какво богатство искате вие? Като видите изгрева на слънцето, онова хубаво чувствуване, което може да изпитате, тогава вие сте в рая. Някой иска да отиде в рая. Че когато изгрее слънцето аз съм в рая. Когато вляза в природата между дърветата и чувствам аромата на цветята, аз съм в рая. Когато чувам най-хубавите неща, които се пеят някъде, аз съм в рая. А ние чакаме като умрем, да влезем в рая. УМИРА. λ Това състояние е у египтяните, които бяха философски народ. Това състояние е слизане. Тук се върви по един инволюционен път. А пък У-то, това е еволюционен път. Това У (фиг. 3) показва еволюция. Тук имате човешката мисъл, имате и човешките чувства, имате и човешката воля. После имате М, което показва онези благоприятни физически условия, при които вашата мисъл може да се прояви − условия за вашите мисли. Вие имате градини, полета, ниви, които обработвате. И − показва условия на влагата. И − показва пътя, по който животът може да дойде.

MOK14-1-20.png

Това е законът на влагата, на водата. Р − показва силата на слънцето, това, на което човек дължи силата си. а − значи, че ти си бременен с известна идея. Сегашната еволюция показва, че човек е бременен с известна идея. Но на тази идея трябва да се даде нова форма. Това е идеята: да разбереш естеството на своите мисли, чувства и воля. За старото трябва да умреш, да ликвидираш. М − показва реалните условия, които трябва да намериш. Някой казва: „Искам да умра.“ Той казва така, но не знае каква идея се крие тук. Да умреш, за да изгрее слънцето − Ра. Като умре, да дойде Ра − това, което държиш в ръката си, тази идея, която е бременна в тебе. Ра значи изгрев на Божественото, на разумното в тебе. Ние казваме: Разум. РА3УМ-УМ. У българите имате тази дума ум. У индусите е ом. УМОМ. В индуската философия това е тяхна свещена дума. Означава това, което съдържа всичките богатства, които са в природата. Човешкият ум, качествата, дарбите, с които човек е роден това е ОМ. Трябва да бъдете много внимателни, когато произнасяте думите. Всеки ден трябва да се спреш и да кажеш „ум“. Да изпиташ желание това, което е вложено в тебе, да се прояви. И само когато човешкият ум започне да действува, да работи в човека, тогава всичко е постижимо. Мисълта всякога подразбира онова състояние на ума, което може да те извади от най-неблагоприятните условия и да те постави в благоприятни условия или да те изкара от неблагоприятния път и да те вкара в друг път, благоприятен. Това, което ти показва истинския път, това е умът. А пък това, което не ти показва истинския път, то не е човешкият ум. Когато си мислиш за ума ще знаеш, че умът е онова, което е турено в душата и което при всички условия може да ти показва изходния път. МУ УМ ОМ. Знаете ли сега какъв е тонът на ума? Тонът на ума е еволюцията. Умът не се занимава с бъдещето. Умът на човека се занимава с миналите работи. Това, което индусите наричат карма. Човек мисли за своята карма, как да подобри положението. Някой път у вас седи една идея. Вие мислите, че не сте щастливи. Какво разбирате сега под думата щастие. Така, както вие схващате думата щастие, първата буква означава щастието на земята, материалните блага. За да бъдете щастливи, трябва да имате най-първо отличен организъм. Отлични бели дробове, ръце, стомах, крака. Щастието на човека е много конкретно нещо. Щастливият човек трябва да има условията на щастието. Ако ти нямаш тия условия отвътре и ако нямаш слънцето и други условия отвън, ти не можеш да бъдеш щастлив. Щастието е едно съчетание. Всеки човек е щастлив, но не оценява своето щастие. За да бъдеш щастлив, трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър и трябва да бъдеш силен. Силата аз поставям във волята, добротата − в сърцето, а пък разумността − в ума. Тези три качества който има, той всякога може да има щастие. Защото доброто е ключ, с който човек може да разреши всички мъчнотии. Щастливия човек не е в статическо положение. Той, дето и да е, ще се справи с условията. Добрият човек всякога си създава приятели, а пък неговите приятели няма да бъдат бедни, а богати. Те ще му помогнат. Добрият човек не може да бъде самотен и силният не може да бъде самотен. И ако вие нямате приятели, това значи, че не сте проявили ума си. Ако се считате самотни, вашата доброта не сте проявили. Ако сте самотни, вашата сила не сте проявили. Тогава казвам: Проявете вашата сила, доброта и ум. Има хиляди методи. Това е един психологичен път. В Индия от хиляди години изучават това. Така се идва до благоденствие. Англичаните го наричат prosperity − prospérité − на български благуване − благоденствие.

На вас ще кажа: Молете се на Онзи, който ви обича и когото още не познавате. Вие търсите едного, вие обичате някого. Намерете Онзи, които досега е първият, който ви обича и когото не познавате. И всичко, което имате, го дължите на Онзи, който ви обича и когото не познавате. За Него не сте мислили. Вие досега не сте мислили за Онзи, Който ви обича. Вие мислите за баща си, за майка си, но това не е реалното. Един ден баща ти и майка ти умират, имаш един брат и той умира. Всички умират и ти оставаш сам. И казваш: Колко нещастен е животът. Не че баща ви е лош, но трябва да се запознаете с абсолютната реалност, с Онзи, Първият, Който ви обича. Ако се запознаете с Него, баща ви, майка ви, брат ви никога няма да умрат на земята, никога няма да загубите братята си.

Но в моя ум седи друга една идея. Тя е следната: Вие искате благото. Представете си, че се влюбите в снега, най-хубавия сняг. Зимно време снегът си седи, но пролетно време казвате: Дано да се стопли времето. Но не знаете, че топлината ще произведе най-голямото нещастие за снега. Тя, като дойде, ще го стопи и ще се окаляш. Вие искате да се стопли времето и снегът да остане. Питам: Това може ли да стане? Че това е същата идея. Снегът, това е богатството. Ако вашето богатство не се стопи, времето не се подобрява. Когато човек изгуби своето богатство, аз казвам, че е настанала една промяна в неговия живот и са настанали благоприятни условия за неговото развитие и за неговата работа. Сега се изисква една разумна работа. Като се стопи снегът, привидно могат да дойдат големи пакости − кал и друго, но след топенето на снега се създават условия за голямото щастие. Та, когато дойдат големи кризи във вашия живот, на вашите планини нищо няма да остане. Ще има пороища, че ще се чудите. Когато почне да се стопява вашият сняг, какво трябва да правите? Вие ходили ли сте на екскурзия на планината, когато снегът се топи? Преди няколко години ходихме на Мусала зимно време (21, 22, 23 февруари 1926 г.). От Чам-кория ходихме 4 − 5 часа до мостчето, но нямахме ракети и, като стъпвахме, краката затъваха и мъчно се изтегляха. Най-после се върнахме. Та казвам: Когато дойдат щастливи дни, човек не може да ходи горе, нависоко. Той трябва да се върне и да чака да се стопи снегът, да се отвори път. Иначе може да си създаде голямо нещастие. Щастието седи върху гърба на нещастието, а пък нещастието се подхранва от щастието. Най-добрият слуга е нещастието. И най-после ще каже: „Толкоз години съм ти слугувал, какво ще платиш?“ Като дойде нещастието, то е един слуга, който иска да му платим. И някой път вие трябва да учите езика на вашият слуга − нещастието. Той като дойде, тегли ви една сметка, която му дължите. Сега да оставим тези метафизични работи. Колко души от вас има нещастни? При колко души е дошъл вашият слуга? Как ще разрешите въпроса? Как е на френски нещастие? − malheur. Как е на немски? − unglück. Българинът казва: „Не е щастието, което носи живота.“ Ами кой го носи? И казва: „Нещастието.“ То казва: „Не, щастието.“ Кой прави живота щастлив. Аз казвам: Неразбраното нещастие докарва щастие. А пък разбраното щастие докарва щастие на човека. Ние сега живеем, за да разберем нещата. Вие не търсете щастието. А търсете благото. Помнете това. Вашето щастие е нещо външно, то е външна страна. Щастието е нещо, което не може да се разбере. А пък вътрешното съдържание на щастието е важно. Ние търсим щастието заради благото, което се крие в него. Външната опаковка на ореха е щастието, черупката. А пък благото е съдържанието. Защото, ако щастието е в обвивката, не може да се яде.

Думите благо и щастие са силни думи. ЩА РАДИШ. БЛА.... − Тези три букви показват пътя, по който благото идва. В дадения случай Б-то показва, че умът трябва да работи, Л-то показва, че сърцето трябва да е в нормално състояние. А пък А-то − това е човекът като разумна воля. Като произнесеш думата благо, ще видиш, че Б-то е умът, който трябва да работи. Л-то е сърцето, което трябва да работи, A-то е волята, която трябва да работи. Това е БЛА. После иде вече законът ГО. Г-то е символ от египетските йероглифи. Г-то в египетските йероглифи значи натоварена камила. О означава благоприятни условия отвън, които Вечното Начало носи. Значи благото се връща към онова вечно начало, в което това благо е скрито (Учителя пее сричката бла Най-първо ниско, после на октава по-горе.) Вашата работа, както ви гледам, прилича на следното. Един казва: Какво да се прави, как да се подобрят условията?“ А пък другият му казва: „Дето ще ме учиш как да се боядисвам, по-хубаво ми дай пари.“ Боядисването е дълга работа. Да се учиш, то е цял бояджилък.

Георги, колко неща сте записали? (Да мислим за Онзи, който винаги ни обича.) Не сме Го виждали, но всичко досега на Него се дължи. Ние за всичко мислим, а Него сме оставили на заден план.

Разправяше ми една българка: „Майка ми е по-стара от мене 30 години, а изглежда по-млада. Лицето ù е по-светло. Аз съм по-младата, а съм остаряла. Защо е така?“ Казах ù: Майка ти не се безпокои. Тя уповава на Бога. А пък ти искаш да хванеш света от четирите краища. Единият край като хванеш, стига. Вие не правете тази погрешка. Отива един на фурната и казва: „Дай ми един хляб.“ Дават му. Но той казва: „Дай ми още един за брат ми, после за баща ми, за майка ми.“ Взел ги той под мишница и не е бил свободен, не могъл да върви свободно. А пък другият отива и взема само един хляб и върви свободно. У първия има неразбиране. От твоя хляб, който носиш, дай на баща си. Не ти трябва под мишницата да носиш четири хляба. Та мнозина носите по четири хляба в ръката си. В природата за онзи, който носи един хляб, едното винаги се увеличава. А пък четирите създава мъчнотии на човека. Вие сега искате да ви докажа това. Ти си сам. Турците казват: Едната глава не тегли, но двете глави ще теглят. Ти искаш да бъдеш щастлив. Ожениш се, имаш четири деца. И на всяко едно от тях трябват по четири хиляди да свърши университет. Трябват ти два милиона лева, отде ще ги изкараш? Ти като родиш една идея, туриш ù един апанаж1 от 500 лв. Колко трябва на една идея? Идеите в света почти не се нуждаят от никаква помощ. Една идея, като дойде до тебе, ти я остави да шета. Не шетай ти, но остави на нея, тя да работи заради тебе. Под идея аз разбирам следното: Разбирам нещата така, както Бог ги схваща в ума си. Както Бог схваща една идея, тази идея я остави да работи в тебе. Не се меси в нейната работа. Ти искаш тази идея така да направи, иначе да направи. Ти не се меси. Ти само наблюдавай. Върви по нейните пътища, ще успееш. Не ù давай директиви. Идеята е една реалност, която е пренесена в тебе. Божествена реалност е. Под думата идея какво трябва да разбирате? Гърците взеха тази дума от Египет. Адептите разбират под това, реалното, на което всякога може да се разчита. Ако някой има идея, той не може да е нещастен човек. Някой казва: „Аз имам идея и съм нещастен.“ Човек, който има идея, той не може да е нещастен. Щом имаш идея за света, за човешкия живот, то самата идея вече има едно Божествено направление, не ù давай директиви. Ти ще се оставиш на нея, както, когато се качиш на един параход. Не давай директиви на парахода. То не е твоя работа. Имаш един капитан и прислужници, всичко е предвидено. Ти ще си платиш билета, параходът ще пристигне на мястото, ще слезеш на брега и въпросът ще се свърши.

„Отче наш“

9 лекция от Учителя, държана на 7 декември 1934 г., София, Изгрев.

(в книгата - 19 лекция от Учителя, държана на 7 декември 1934 г., София, Изгрев.)

-------------------------------------

1 Предавам се (тур.) (б. р.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...