АД

[Hristo Vatev]

АД

 

Под думата „ад" ние разбираме нещо съвършено различно от онова, което хората разбират. Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в област на скърбите и страданията - първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре - на второто стъпало, в областта на мъчението. Има и трето стъпало. Кое е това стъпало, никой не знае.

 

Съвременните хора живеят в ада. Затова трябва да бъдат готови да воюват. Докато живее в съзнанието и в подсъзнанието си, човек е повече на Земята и в ада. Качи пи се в самосъзнанието и в свръхсъзнанието си, човек е на небето. Щом е дошъл на Земята, човек трябва да съедини земния и небесния живот в себе си и да определи посоката на движението си в сегашния си живот. За да намерите правата посока на своя живот, вие трябва да работите, да правите опити както химикът прави в своята лаборатория. Не само един, но стотици опити трябва да направите, докато дойдете до онази абсолютна увереност в нещата, в която няма никакво изключение.

 

Големите богослови и проповедници казват, че колкото време е нужно, за да се изпари водата на земята, капка по капка, толкова години ще страда човек в ада. Това е крива философия. Адът е училище за изправяне на хората. Бог е създал ада за упоритите и своенравни духове, които прекарват там известно време, за да поумнеят техните дебели глави. Като се изправят, Бог ги хваща с щипците си, изважда ги навън и казва: „Хайде сега на работа!" Който не разбира защо е пратен в ада, казва: „Господи, благодаря Ти, че ме изпрати тук, при топлия въздух". Господ му отговаря: „Според мене ти си в ада не да ти е топло, а да се учиш. Научи ли се как да изправиш живота си?"

 

Адът е място за изправяне на живота, а сегашният живот е място за работа, за благото на хората. Това е новото разбиране.

 

Човек е двойно същество: едното същество - доброто в човека - представлява дървото, което Бог първоначално е посадил в рая. Второто същество - злото в човека - има по-нов произход. То представлява присадки на първото дърво. Това същество постоянно убеждава човека да върши противоположното на онова, което Бог иска от него. Каже ли Бог на човека да направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е време сега за това. Почакай малко, то е въпрос на бъдещето. При това, нали знаеш, че нещата се извършват по еволюционен път. Ти си слаб човек, нямаш още знание, мъдрост. Тази работа не е за тебе, Бог ще я свърши, остави я на Него." Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма да оправиш света, това е велика работа. Ти трябва да си поживееш. Хапни си, пийни си, облечи се хубаво - един живот ще прекараш на земята. Ако не ти стигат парите, можеш тук-там да бръкнеш. С честност на този свят не се живее." Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада - смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.

 

Адът ние сами си го създаваме. Ако не се храним както трябва, ще създадем ад в стомаха. Сами си създаваме туморите, рака, сифилиса, проказата, какви пи не болести, следствие на един неестествен, неправилен живот.

 

Хората са изгубили вяра едни в други. Сега съществува онзи насилнически закон - навсякъде в света слушаш: „Човек трябва да бъде силен, той трябва да наложи своята мисъл". Ти може да наложиш своята мисъл, то е възможно. Един генерал може да наложи своята мисъл, един цар може да наложи своята мисъл, един стражар също, но туй е временно налагане. Един хипнотизатор може да наложи своята мисъл, да внуши на хипнотизирания точно туй, което иска. Тази мисъл на хипнотизатора се крепи, докато той е жив. Щом умре, тази мисъл се разрушава и изчезва. Тогава ще се зароди обратният закон: един ден, като влезеш в другия свят, всички тези, на които си влиял лошо, които са били потиснати, като се освободят от тебе, ще почнат да ти пращат лоши мисли и тогава около тебе ще се създаде един ад.

 

Казвате: „Да обесим тези хора, че да се оправи светът!" Няма такъв писан закон - да се бесят хората! Мойсей, който даде заповедите, казва: „Не убивай, не злослови, не кради, не прелюбодействай, не взимай това, което ближният ти има". После дойде онзи държавен закон, написаха го в името на Мойсея, че заради благото на отечеството един може да се убие, може да се заколи, да се обеси. Тогава идват религиозните хора и казват: „Господ ги наказа!" Не, Господ не направи ада! Ада го направиха хората. Господ казва: „Душата ми не сьизволява със смъртта на хората". Ако един човек се самоубива, Господ пак не съизволява. Адът е направен от хората, не от Бога.

 

Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат. Те мислят само как да се спасят. Махнете тези мисли! Има страдания в онзи свят, но тук има и по-лоши. Като извършите едно престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си. Защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен. И тогава казвате: „Този червей не угасва, рови, рови, не се свършва". Той е като една тения, срещу която взимате лекарства, изхвърля се тя навън, но главичката й пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения?" Защото нашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смучи. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако научите закона - да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни.

 

В човешкия мозък адът е в задната част на главата, а раят - в предната и горна част. Ако даде надмощие на задната част на мозъка си, човек влиза в ада на своя живот, вследствие на което започва да става разсеян и губи паметта си. Тази разсеяност влияе върху умствените му способности. Този човек не може да учи, умствените му способности постепенно отслабват.

 

Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен, аз съм дошъл в ада, между вас. Тук не се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: „Мястото ви не е тук. Преди 2000 години Христос ви изведе из ада. Какво търсите още тук? Хайде навън, горе! Горе е земята." „Ами къщичките ни?" Това са къщичките на ада. Всички да излезете от този ад. Който излезе оттам, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура: ад е земята, излезте вън от този ад!