воля

[Hristo Vatev]

воля

 

Твърдостта, смелостта и изпълнителността, или тъй наречените екзекутивни способности на човека, спадат към една и съща категория - те са сили на волята.

 

Твоята твърдост, твоята смелост и твоята изпълнителност трябва да почиват на известни убеждения в тебе. Тия три сили не са от най-висшите, от най-благородните чувства в човека. Те имат своето място само на физическия свят. Като дойде на физическия свят, човек има нужда от тях. Когато висшите същества слизат на земята, те се въоръжават с тия оръжия. Когато твърдост не се ръководи отума, т.е. когато разсъдъкът не взима участие, тя създава много неприятности на човека. В него се набират известни енергии, които трябва да се трансформират. Твърдост е един акумулатор, в който се събира или електричество, или магнетизъм. Има твърди хора, които за нищо не отстъпват от своето; има твърди хора, които отстъпват от своето, само когато успееш да ги убедиш, че не са прави. Най-после има твърди хора, които отстъпват само при морални аргументи.

 

Да се справиш със силата и теченията на своите желания, това значи да ги организираш.

 

За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменяте едно неприятно състояние с друго, приятно.

 

Но има и друг начин за усилване на волята. Например, имате едно много неприятно чувство и не можете да се освободите от него, станете, употребете един час, посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Да не кажете: „На мене огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други". Да, идете при такова семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте 10-15 минути там, и вижте ще има ли някакво роптаене, или не. Върнете се у вас и сравнявайте тяхното състояние с вашето.

 

Не гледайте дали сте настроени, или не. Четете през деня и вечерта дайте си сметка какво сте научили. Написвайте това в едно тефтерче. Досега вашият живот е бил безразборен. Ставате сутрин и до обед все в кухнята, след обед пак нагоре-надолу и вечер си лягате уморени. Казвате си: „Е, утре пак същото нещо ни чака, кога ще се освободим?" Няма да се освободите, защото в този труд придобивате знания. Калете вашата воля в тези мъчнотии. Не съдете другите, оставете ги, те в своите грешки ще учат уроците си.

 

Едно главно упражнение ви предстои през този месец: развиване на волята, но не тази, която вие имате, а разумната Божествена воля. При развиване на волята мислите ни трябва да бъдат строго определени. Две мисли едновременно не трябва да ни занимават. Ще разберем едната мисъл, едната работа ще свършим, а после другата. Всичко у нас е свързано като в една верига. Ще поясня мисълта си. Ние вървим по един определен, Божествен план и всеки ще работи различно, всеки в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно, преждата му ще трябва да бъде здрава и по всички правила изтъкана. Тази мисъл, така изпредена, ще влезе като сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят.

 

Има други начини за изпълняване закона на ходенето. Ако нямаш възможност да излезеш, то ще станеш рано и след като се помолиш, направи мислено една разходка. А като казваш: „Днес не мога да изляза", сам разваляш работата си.

 

Искаш някой път да посетиш някоя твоя сестра, но нямаш възможност; седни на стола и духовно я посети. Не трябва да се внасят отрицателни мисли, „това не мога, онова не мога". Даже на легло да си, болен да си, кажи: „Тялото си сега поправям, но душата ми може да я посети". Тъй че законът всякога е с „може". Тъй се проявява човешката воля.

 

Плътта си има свои изисквания, заради които трябва да я разбирате. Волята на човека е виновна за неговите неуспехи и нещастия, а не плътта. Плътта е носителка на лошото, но тя не го причинява.

 

Чрез приложение на волята си човек може да се смалява и увеличава, т.е. съкращава и разширява. Първият процес, с който волята започва, е ограничаването. Без ограничаване волята не може да се прояви. Преди всичко волята разбира строго определено движение в съзнанието, т.е. наклон в съзнанието. Следователно, докато нещата не се ограничават, няма да има никакъв наклон, никакво движение. Щом се ограничават в тясна площ, и движението ще дойде. Обаче, от френологическо гледище, всички хора нямат еднакво развита воля. Ето защо човек трябва да познава признаците на волята, да знае коя воля е силна, и коя - слаба. Освен това той трябва да знае коя воля е култивирана, т.е. възпитана, разработена, и коя - проста, т.е. естествена.

 

Чрез волята си човек може да се подмлади - достатъчно е да си внуши някаква положителна мисъл, толкова светла и права, че да разбие всички отрицателни мисли, които са го съсипвали в продължение на години.

 

Като произнесете „търпение", изправете се. Застанете като перпендикуляр от центъра на слънцето към центъра на земята. А вие ставате и се свивате. Нямате никакво търпение.

 

Какво е търпението, плюс или минус? Търпеливият чака да му дадат нещо. То е минус. Търпението върви по женска линия. Трябва да знаете, че има добродетели, които вървят по линията на живота. Известни добродетели вървят по линията на сърцето, на чувствата. А пък други - по линията на ума.

 

Следователно в даден случай, когато става дума за добродетелта, трябва да се знае по кой начин трябва да се изяви. За да се прояви една добродетел, се нуждае от външни условия и вътрешни възможности. Считайте я като едно семе, което трябва да се посее. Казват за Бога, че бил дълготърпелив. Той имал голяма опитност. Без търпение нищо в света не може да се постигне. Търпението възприема нещата, задържа ги, знае как да ги използва.

 

Направете един опит за една седмица. Цяла седмица да имате идеални постьпки. Така да постъпвате, че никой да не може да ви извади от равновесие. Както и да те предизвикат, ти да останеш тих и спокоен, като че милиарди имаш. Гледайте на обидата, като че комар ви ухапал. Има ли нещо обидно в това, че една муха е кацнала на шапката ти? Обижда ли се слонът, че на гърба му е кацнала една муха и той я носи десет километра? Той даже не усеща, че носи мухата. Мухите може да се хвалят, че слонът ги е носил, но това съвсем не го засяга. Та една седмица бъдете като слона. Всички обиди ги носи тъй, както слонът носи мухите. Те нека приказват за вас, не обръщайте никакво внимание на това. Доста сериозна работа е. Всички млекопитаещи спокойно понасят мухите, но понякога те стават толкова нахални, че животното най-после дига опашка и ги разгонва. Всички мухи са опитали волската опашка. Като размахате опашката, веднага изчезват. А вие направете опит - една седмица да не се разтревожите. И като спиш, и като си буден да бъдеш тих и спокоен. После, другата седмица вдигайте врява колкото искате. След една седмица ще пожелаете да се отпушите, така ще съберете доста енергия. Това е начин за събиране на енергия. Ако опитът ви излезе сполучлив, много енергия ще съберете. Но като се срещате, няма да се питате как се чувствате - ще минавате като че нищо особено няма, всеки се е съсредоточил в себе си. Тия опити са потребни, защото оказват известни физиологически въздействия. Ако един човек не може да контролира своите постъпки, ако не може да контролира своите чувства и мисли, той всякога е изложен на вътрешни промени.

 

Да допуснем, че си слабоволен, какво трябва да правиш? Щом си сла-боволев, започни да пишеш неща, които не разбираш. Да допуснем, че ви е страх да се простудите. За да преодолеете този страх, разхождайте се в студено време. Друг се страхува от изгаряне. Нека затопли вода в един съд, да бръкне с пръста си и бързо да го извади. Втори път нека бръкне по-дълбо-ко - веднъж, дваж, триж. Като направите туй упражнение, вие ще получите един стимул към топлината и ще бъдете внимателни с нея и няма да се страхувате от изгаряне. От всяко нещо, от което ви е страх, вие ще придобиете негови качества.

 

Скъпоценните камъни се отличават със своята твърдост. По степента на тяхната твърдост - от 1 до 10, се определя и цената им. Най-твърди са диамантите. Те заемат най-високата степен. Цената им зависи от тяхната чистота. Колкото един диамант е по-чист, толкова по-добре пречупва слънчевите лъчи. Колкото кристализирането на този камък е по-правилно, без никакви примеси, колкото по-добре пречупва слънчевата светлина без никакъв вътрешен дефект, толкова този камък е по-скъп. Знаете ли при какви условия тези камъни са добили своите ценни качества? Основното е тяхната твърдост. Диамантът се отличава с най-голяма твърдост, затова е най-скъп. Какво ще кажете, ако имате твърдостта на диаманта? Вие ще имате и неговата цена. Да допуснем, че човек има твърдост „десет". Тази твърдост е на ума, на чувствата и на волята. Но ако се обезсърчавате при най-малките мъчнотии, каква е твърдостта ви? А вие често се обезсърчавате. Разболееш се, уплашиш се, че може да умреш. Човек, който има твърдост „десет", той не се плаши от болест, не се плаши от сиромашия, от мечка и от змия не се плаши. Той е смел и непоколебим. Твърдостта означава непоколебимост. Твърдостта разкрива един огромен капитал, който не е пуснат още в обръщение. За да вярва човек в себе си, той най-първо трябва да има твърдост. То е едно постоянно чувство. Нали трябва да вярваме в онова, което е реално? Представете си, че вие сте силен човек. Съзнавате, че имате грамадна сила, но не сте я проявили. Ако някой се усъмни в твоята сила, трябва ли да му доказваш, че си силен? Представете си, че може да вдигате само с една ръка десет тона. Колко вдигаше Херкулес? Той вдигал земята на гърба си.

 

Какво нещо е търпението? Търпението е черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора търпят, без да са търпеливи. Каквото им дойде до главата, го носят, минават за търпеливи, обаче в себе си се тревожат, плачат, изискват, роптаят. Най-после се примиряват и казват: „Няма какво да се прави". Примирението ние наричаме търпение.

 

Като отидеш при някой болен от ревматизъм, трябва да знаеш, че някой тон е понижен - фа е понижено. Произволно не можете да повишите фа - трябва да понижите други два тона. Как? Представете си, че имате една пружина: в единия край е ми, а в другия - ла. И ако аз огъна от две страни тази пружина, то центърът ще се издигне, нали? Следователно, когато двата края се понижават, центърът ще се повиши - ми и ла ще се понижат, а фа ще се повиши. С повишението на фа имате вече тониране на вашия ум. За да се тонирате умствено, непременно трябва да повишите фа.

 

Ако вашият ум и вашата воля са положителни, вие ще изпаднете в противоречие. Например някой казва, че това, което мисли, е право. Нещата сами по себе си трябва да бъдат прави, а не защото ти така мислиш или чувстваш. Без да чувстваш нещо, то трябва да е право. Това, което аз чувствам, трябва да е самата реалност. Някой казва: „Ти трябва да имаш добри чувства към мене". Казвам му: „Слушай, ти трябва да бъдеш добър, преди аз да имам добри чувства към тебе". И преди да имаш ти добри към мене, аз трябва да бъда добър, а не твоите чувства да ме направят добър. Ти чувстваш, твоите чувствания са на място, но ако аз не съм добър, тогаз работата се усложнява. Законът може да се формулира и тъй: „Ако аз трябва да мисля добре за тебе, моето ла и моето ми трябва да са повишени, а волята ми - понижена. Ако вие мислите, че аз съм добър, аз трябва да понижа своя ум и сърце и трябва да повиша своята воля." Когато аз понижа ума и сърцето си и повиша волята си, тогаз кой е добър? Който взема ли е добър, или който дава?

 

При даването волята е повишена. А пък кой взема? Лошият взема. Тая дума „лош" е много добра, а пък й излязло лошо име. Л - е стремеж нагоре. 0 - са добрите условия. Ш - е нещо, което говори всякога истината. Един лош човек всякога бърбори и казва: ти си такъв, ти си онакъв. За да бъдете добри, да се проявите добре, какво трябва да направите? (Трябва да понижим волята си и да повишим ума и сърцето си.) Така, тогаз Бог може да тури нещо във вас. Но щом понижиш сърцето и ума си, няма да носиш чашата си да сипят в нея. Не някой човек да сипе нещо в нея, но само на Бог ще поднесеш и ще имаш непременно неговото благословение. А пък щом поднесеш своята чаша на някой човек, тази чаша трябва да бъде пълна от Божественото, което носиш - пълната чаша, щом сърцето и умът ти са понижени и волята повишена - ще даваш. Та кога се приближавате при някого? Когато се връщате от Господа! Като отивате при Господа, никого не поздравявайте. Като се връщате, тогава кажете, че идете от добро място. И давайте от пълната чаша. Тя никога няма да се изпразни, ако раздавате даже на целия свят. Вашата чаша всякога ще бъде пълна.

 

Ако не понижиш своята воля, ти ще направиш сума глупости. Ако нашата воля беше господар, ние сами трябваше да се създадем, а не сме се създали. Следователно Онзи, Който ни е създал, е извън нас. Тогава какво ще правиш? Не можеш да дойдеш в стълкновение с оная воля, която те е създала. Ако едно гърне се сблъска с онзи, който го е направил, какво го очаква? Това гърне е гърне дотогава, докато е в съгласие с майстора си. Но ако гърнето почне само да се търкаля по пътя, каквото и да е било неговото желание, очаква го катастрофа. Същото е с вас: когато си в лошо душевно състояние, значи че то се дължи на надмощието на твоята воля. Злото е в човешката воля. Това лошо състояние може да е в зависимост и от неестественото ти повишение на ума за сметка на сърцето и волята, които са се понижили. Или пък сърцето ти се е повишило и тормози ума ти. Закон е: ако повишаваш ума и сърцето си, едновременно ще ги повишаваш. Или ако ги понижаваш, едновременно ще ги понижаваш. А волята трябва да бъде сама, отделно. Ако я понижаваш или повишаваш, сама трябва да бъде, за да имаш резултат. Тогава ще си създадеш една хармонична, музикална форма, с която можеш да работиш.

 

Когато твоят ум и сърце са огънати, волята ти трябва да бъде силна, за да изпъкне. Но когато искаш датонираш сърцето си, тогава постъпваш обратно - ще повишиш ми и ла, а пък ще понижиш фа. Тогава фа е в естествената гама. Христос е проповядвал, учил, че трябва да се отречем от материалните работи, понижавал е фа. Значи, за да мислиш правилно и за да се облагороди твоето сърце, ти трябва да се освободиш от всичко материално, което спъва развитието ти. Имаш чаша, ще я напълниш от Божествения извор. И ако умът и сърцето си не повишиш, за да образуват чашата, в която да се влее Божественият нектар, ти няма да се ползваш от Божествените блага. Следователно, за да се ползваш, ти трябва да повишиш ума и сърцето си и да понижиш волята си, а не да искаш да се изпълняват желанията ти. Щом се огъне волята ти, тогаз Господ ще сипе в твоята паница и ще имаш какво да ядеш. Вие не искате да огънете вашата воля, но според закона на музиката, за да приемеш едно Божествено благо, непременно трябва да понижиш с половин тон волята си и след като я понижиш, ще дойдат добрите условия и всичко ще става според Божията воля.

 

Мърморенето, викането и кашлицата са едно и също нещо. Всеки процес, в който волята не взема участие, е кашлица.