Jump to content

1924_09_10 Важността на числата


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Милен Колев

Важностьта на числата (беседата за четене в стар правопис)

От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),

Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло през 1926 г. с цел удобство при четенето им.

За теглене на PDF

Съдържание

ВАЖНОСТТА НА ЧИСЛАТА

Размишление

Ще ви говоря върху важността на числата 3 и 5.

Ако преведете числото 3 в геометрическа форма, какво ще получите? – Триъгълник. Ако преведете числото 5 в геометрическа форма, какво ще получите? – Петоъгълник. Числото 3 произлиза от числата 1 и 2. Значи то е резултат от тия две числа. Числото 3 съществува като норма в Природата. Висшите сили, с които човек борави, започват с числото 3. Неговият ум, неговото сърце, неговата воля представляват числото 3 – резултат на тия сили, които действат в човека. Питам сега: можете ли да повлияете на ума на някой човек? – Не можете по никой начин. Можете ли да повлияете на човешкото сърце? – Не можете. Можете ли да повлияете на човешката воля? – И на нея не можете да повлияете. Съвременният свят се опитва да тури човешкия ум в нова насока. Ако някой мисли, че може да влияе на човешкия ум, той се лъже. Единственото нещо, върху което може да се влияе на хората – това са техните чувства. Ние можем да повлияем на чувствата на един човек чрез неговия слух, чрез обонянието му, чрез вкуса му, чрез осезанието и чрез зрението му. Например някое дете не стои мирно. Как ще го умириш? – Ще му направиш кукличка, ще му устроиш едно представление или ще му издекламираш нещо, ще му кажеш някоя хубава дума или ще му дадеш една хубава ябълка, или пък ще му дадеш да помирише нещо – всичко това действа възпитателно върху неговите чувства. Следователно хората работят с числото 5 – то е число на чувствата, а с числото 3 работи само Бог.

Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлих. Някой човек казва за друг: „Умът на този човек не е достатъчно просветен. Трябва да хвърля светлина в ума му.“ Питам: ти, който искаш да хвърлиш светлина в ума на този човек, имаш ли достатъчно светлина в себе си? Ти, който казваш, че онзи човек няма достатъчно светлина, че няма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оценяваме дали едно сърце е благородно, или не? Кои са нормите за това? Тези норми се намират само в Божествения свят. На физическия свят няма норми за добрия човек. На физическия свят добрият човек е богатият, силният и ученият човек.

Сега вие философствате, но като дойде някой и ви удари в носа, казвате: „Трябва да се слуша.“ Вие усещате болка. Това е първата болка, резултат на чувствата ви. Вие се уплашвате след този удар. Вие седите, разсъждавате, но в ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство – болка, и едно отрицателно действие – удар. Питам сега: мислите ли, че след като този човек ви е ударил в носа, той е разрешил един въпрос? Освен че не е разрешил никакъв въпрос, но даже е усложнил положението. Мнозина ученици питат: „Защо еди-кой си мисли така?“ Ние не можем да му заповядаме да мисли другояче. „Защо еди-кой си чувства така?“ Ние не можем да му заповядваме да чувства другояче. „Защо еди-кой си действа така?“ Ние не можем да му заповядваме да действа другояче. Ти можеш ли да заповядваш на един вълк да не яде месо? Или можеш ли да заповядваш на една овца да не пасе трева? На една ябълка можеш ли да заповядваш да не расте нагоре? На една киселица можеш ли да заповядваш да роди сладки плодове? Да, ако си умен, можеш да ¢ направиш присадка, но това е само една присадка – нищо повече. Ти ще мислиш, че си надхитрил Природата, но щом се пречупи присадката, киселицата пак излиза и казва: „Какво мислиш ти, че аз мога да бъда ябълка? Не, аз пак съм си киселица!“ Добре, може да предизвикаш обратния закон. Вземеш една хубава ябълка, казваш: „Ще ¢ въздействам, ще присадя върху нея киселица.“ Присаждаш я и цели десет години тя ражда все тия кисели плодове, но един ден дойде буря, пречупи присадката и там остане хубавата ябълка. Следователно каквито са нещата по своето естество – по ум, сърце и воля – те всякога се проявяват съобразно него. Значи внасянето на светлината в ума на всеки едного е прерогатив само на Бога, на най-висшите същества, даже не и на ангелите! Внасянето на чувствата в сърцето на всеки човек също е прерогатив само на Бога! Благородните прояви във волята на всеки човек се внасят там само от Бога. Щом е тъй, защо трябва да се бъркаме в работите на Бога? Щом дойдем до мисълта, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ Щом дойдем до чувствата, ще кажем: „Каквото Господ даде.“ И за волята е същото нещо. Нашата задача е да създадем благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, предстои на Бога.

Често вие казвате: „Какво са се разпуснали тия братя?“ – Ами ти какво си се разпуснал? –„Къде се намират тия братя?“ – Ами ти къде се намираш? Кой те е турил съдник на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля? Ти казваш: „Оставете ме свободен!“ Щом е за тебе, искаш свобода, искаш да те оставят свободен, а другите ограничаваш. Как тъй! Ако ти искаш свобода за твоя ум, ще дадеш свобода и на другите. Бог разполага със светлината и свободата на твоя ум. Това е Божествен прерогатив. Работата на човека е до условията – да използва условията и да ги подобрява, а работата на Бога се отнася до вътрешното естество на нещата. Ти можеш да разкопаваш една ябълка, да я ториш и поливаш, но да измениш нейното естество – това никога не можеш! Някои учени хора казват, че може да се измени естеството на едно живо същество. Да, може да се измени естеството на коня и на магарето, от тях да се роди катър, но този катър още в първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичките наши мисли, чувства и всичките ни действия живеят само по 20 години.

Вие може да ми възразите, но това е факт! Защо? Защото вие живеете в света на промените. Майката и бащата трябва да кажат на сина си: „Синко, ти ще ходиш в Светлината, която Бог ти е дал! Ти ще се проявяваш с чувствата, които Бог ти е дал. Ти ще действаш с волята, която Бог ти е дал! Ти трябва да ни слушаш!“ А какво казва днес бащата на сина? – „Ела, синко, при мен, вземи тази вощеница, нека осветлява пътя ти. И аз си послужих с нея.“ Тежко на твоя син, когото ще водиш с тая малка вощеница! Ще прокопса той! И след всичко туй вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човек може да се дресира, но не може да възпита своя ум, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човек за себе си? – Той може да възпита своите сетива, зрението си, слуха, обонянието, вкуса и осезанието си. По такъв начин, косвено, той може да събере факти или материали, с които да работи. Развиете ли повече вашите сетива, вие ще бъдете в по-пълен контакт с физическия свят и ще можете по-добре да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: „Ние не можем да мислим.“ Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава със Светлината във вашия ум, с вашите мисли. Вие казвате: „Чувствата са празна работа, те не ме интересуват. Аз искам да се занимавам с ума си.“ Как ще се занимаваш с ума си? Щом искаш да се занимаваш с ума си, внесе ли Истината в него? Внеси Истината в себе си и ти ще имаш Свободата да боравиш със своя ум! – Това е първото условие. Ти започваш да работиш с ума си и казваш: „Според Кант-Лапласовата теория светът се е образувал от някаква мъглявина, която се въртяла около известни центрове, и от това се е образувала цялата Слънчева система.“ Добре, има ли някаква вероятност във всичко това? Казвате: „Всичко това е доказано!“ Кои са научните данни, кои са математическите доказателства? Това са предположения, това са теории, това са хипотези, но не и самата Истина. Има нещо вероятно в тези данни, но има и нещо невероятно. Нови учени хора, нови теории идат сега в света и всички досегашни теории губят своята научна стойност. Човешкият ум се повдига на едно по-високо стъпало. И днес Бог внася в умовете на хората нови идеи, вследствие на което цялото мировъзрение се изменя. Тъй действат от Невидимия свят. Дойде например един учен човек, прокара някоя нова философия в науката и си замине. Той е изпратен от Невидимия свят специално за това. Бог хвърля Светлина в умовете на хората и с това и понятието им за Бога постоянно се изменя. Тази Светлина постепенно изменя научните схващания на хората, както и религиозните им схващания. Само Бог действа в света. Новото, което идва сега в света, създава едно стълкновение със старото, вследствие на което вие се усещате стеснени и казвате: „Как тъй ни се взема това? Ние досега мислехме, че сме господари на себе си, а какво излиза?“ Вие сте смешни! Ако се качите на един параход, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: „Аз заповядвам!“ Не заповядвате вие. Колко души има долу в парахода, които работят? Този параход върви и без вас.

Тук имаше една македонка, която казваше: „Аз нося целия свят на ръката си.“ Мислеше си тази македонка, че действително носи целия свят, че е толкоз силна. Добре, като е толкова силна, че може да носи целия свят на ръката си, защо не помогне на Македония, чиито работи са тъй забъркани? Тя носеше свои илюзии на ръката си. Същото е и с вас. Всеки ден Невидимият свят трябва да ви просвещава. Вие например си турите една програма в живота, казвате: „Аз ще започна да се занимавам с философия, ще проучвам еди-кой си философ.“ Обаче умират баща ви, майка ви, вие оставяте философията настрана и казвате: „Сега съм в траур, не мога да се занимавам.“ Пак философски разсъждавате. „Пари нямам, средства за живеене нямам“ – философията остава на заден план. Друг път казвате: „Нека поне да залюбим хората! Моето сърце е толкова широко, че целият свят може да влезе в него.“ Значи ти любиш като Бога! Ако ти като Бога любиш целия свят, всички хора, трябва да си в състояние да измениш техните сърца. „Ама ти не можеш да намериш подобно на моето сърце.“ Да, вярно е, че като твоето сърце не може да се намери, защото който влезе в твоето сърце, умира. Който влезе в човешкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“ Дай сърцето си на Бога! В това седи истинската философия. Вие трябва да напътите и вашите приятели към Бога – да Го схванат като вътрешен принцип: не личен, но безличен, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога всички ние сме отворена книга, на която Той всеки ден пише новата философия на Живота.

Когато вие влезете в училището и учителят по музика започне да ви разправя за тоновете, питам: туй знание от вас ли излиза, или от вашия учител? Знанието, което ние имаме, от нас ли излиза, или от Бога иде? Любовта, която се проявява в нас, от нас ли иде, или от Бога? – От Бога. Туй е истинското положение. Следователно умът в нас действа в областта на числото 3. Вие не знаете още кой е Първият, великият Принцип, който действа в света. Вие не знаете кой е Вторият принцип, който действа в света. Какво означава числото 2? Аз ви казах, че числото 2 означава пътя на единицата, но какъв е пътят на единицата? Представете си, че вие сте във Вселената и за вас съществува само една идея, всичко около вас е само Светлина, Земята я няма, Слънцето го няма – виждате само Светлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бъде вашето понятие за света? Ще можете ли да различавате интензивността на Светлината? Това ще бъдат извънредни разбирания за човешкия ум. Какво ще бъде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За вас е важно какво ще схванете от това особено състояние. Това е един от въпросите, които само Бог разбира. Хората нищо не разбират от това. Единицата в пространството е понятие само за Бога. Двойката в пространството е понятие само за Бога. Когато се дойде до числото 3, вече се явява законът от вашия ум, от вашето сърце, от вашата воля – започва се проявлението на човека.

Ето защо, за да разберете тия неща, вие ще започнете с един малък идеал. Не започвайте с някоя грандиозна идея – с най-малката идея започнете. Направете един малък опит, започнете с една малка мисъл. След туй с най-малкото чувство, в което няма да иждивите много енергия и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така действа и Бог – това е Божествен път. А когато дойдете до Божествените чувства – там имате вече простор в действията си. Тогава зрението ще ви помогне да развиете художествен талант. Слухът ще ви помогне да развиете музиката. Езикът ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които действат в цветята. Най-после чувствителността, или осезанието ще ви помогнат да схващате различието между телата: какво положение заемат, какви сили действат между тях и т. н. Всичко това е метод за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашите деца, вие трябва да започнете по този начин именно – да развиете най-първо вашите сетива.

OOK_3_38_1.PNG

Вие започвате с числото пет. Как ще нарисувате Пентаграма? Как ще започнете да го рисувате? Вие ще започнете да рисувате Пентаграма по следния начин (фиг. 1): Първото движение на ръката ви е от ляво към дясно. Такова движение правят и всичките военни, когато вадят сабята си, за да секат главите на неприятелите си. Българите пък, когато секат дърва с брадвата, правят същото това движение, но от дясно към ляво. Всеки народ има свой метод, своя определена посока при движението си. Всяко движение има своя сила. Искате ли да развиете вашия ум чрез сетивата си, ще правите движения.

OOK_3_38_2.PNG

Сега при начертаването на триъгълника какво движение ще направите? Движението ще бъде по посока на стрелките (фиг 2). Движенията трябва да бъдат естествени, каквито са в Природата. Щом направите това движение, каквото правите при начертаването на триъгълника, ще усетите една приятност. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение (фиг. 3), веднага ще почувствате малко видоизменение на вашия ум.

OOK_3_38_3.PNG

Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голяма сила. Какви са тия думи, няма да ви кажа, защото вие приличате на малките деца: кой как дойде при вас, цял ден ще му показвате играчките си – момиченцето ще показва своята кукла, а момченцето – своето конче. И с това тия думи ще изгубят силата си. Тази кукла и това конче обаче нищо не носят със себе си. Те са мъртви.

OOK_3_38_4.PNG

Защо да не започнем да движим ръцете си една срещу друга (1), а започваме обратно (2). Според правилата на съвременната геометрия точката се движи все към една посока, например от ляво към дясно, а тук, при движение на двете ръце в обратна посока, се образува правата линия. После ръцете се движат нагоре, докато се срещнат заедно и образуват триъгълник. Когато отдалечавате ръцете си, туй движение действа успокоително. Когато пък движите ръцете си една срещу друга, туй движение действа в противовес на първото. Затова вие ще кажете на тия противодействащи сили да се движат нагоре.

Сега във вас остава желанието да проверите дали това нещо е вярно. Туй положение са го проверявали хиляди философи и не са дошли до никакъв резултат. Как не са описвали човешкия ум? И философи са го описвали, и окултисти са го описвали, но тъй, както окултистите са го описвали, това не е умът. Те описват само проявата на ума. После, тъй както те описват сърцето – това е само проявата на човешкото сърце. Тъй както описват волята – и това е само проявлението на човешката воля. Например някой адепт описва какъв е Будическият свят, какъв е Менталният свят, но това са само прояви на тия светове. При описанието на тия светове се изисква буден ум. Вие сте били в тези светове, имате опитност от тях. Когато ви се описват тия светове, постарайте се да събудите възпоминанията за тях от миналото, които са вложени във вашия ум и сърце. Вие мислите за неща, които сте запомнили. Вие четете някой философ, който служи във вашия ум като подбудителна причина, за да събуди някои спомени. Вие четете и казвате: „Чакай да си спомня, този човек разправя за нещо, което аз зная.“ Когато той описва Астралния свят, или човешкото сърце, вие си спомняте нещо. Когато той описва човешката воля, пак си спомняте нещо. Вие виждате тогава, че във вас има заложено нещо Божествено, в което са складирани тия спомени, и трябва да го проявите. Проявите ли го, Бог действа във вас.

Значи дойдете ли до физическия свят, ще дойдат и вашите сетива и ще се учите как да си служите с тях. Например някой разговаря с вас, вижда вас, вижда и хората, а едновременно се вслушва какво се говори зад него. Друг пък разговаря с вас, но едновременно слуша какво говорят другите, а с ръцете си бърка в джобовете на хората, изпитва дълбочината им, изпитва съдържанието на кесиите им: злато ли има в тях, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сетивата. Някоя сестра казва: „Аз ти изпитвам ума, изпитвам кесията ти.“ Никой не може да изпита твоя ум, нито твоето сърце, нито твоята воля.

И в туй отношение, ако искате да се владеете, погледът ви трябва да бъде хармоничен. Не се старайте едновременно и да слушате, и да гледате, и да питате. Възприемете една идея, вземете от нея най-хубавото, та нека бъде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате някому нещо. Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трябва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трябва да правите, ако искате да възпитате вашия език. Нашият език е невъзпитан, понеже всеки го е пипал. Кой не е влизал в тази станция? Като се завърти кранът и човек започва да говори. Казват: „Фонографът говори сега.“ Това не е разумно. С устата ли говори човек? Казват, че човек говори с устата си. Питам тогава: фонографът с какво говори? Де е неговата уста? Той говори с една иглица, която се движи по една плоча. Тогава нашата теория се опровергава. Ето, чрез тая плоча може да се говори. Значи има един говор, който е много практичен – без да си отваряш устата, говориш.

Някои хора имат обичай да се пипат за врата, за краката, за ушите и другаде. Това са все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своите висши енергии, трябва да се пипа на друго място. Някои правят безразборни движения, както някои медиуми дращят разни безразборни криви линии по хартията, докато се прояви някой дух. Казвате: „Колко е учен този медиум!“ – Не, той е първокласен глупак, първокласен невежа, нищо не знае. Никаква философия няма в него! Друго щеше да бъде, ако този медиум нарисува някоя разумна фигура или ако употреби азбука на известни интелигентни същества. А тия драскулки по хартията говорят за невежеството на някои духове. В Природата съществуват такива знаци, но те не ги знаят. Някой път и вие неволно правите някакви движения, но не разбирате техния дълбок смисъл. Разправяше ми един мой приятел, че както пътувал в колата, почесал се отзад по главата и си помислил, че ще дойде при него някой човек, когото той не обича. Вади си той заключения, но те не са на място, в тях няма никакъв смисъл. Почесал се, защото го сърбяла главата – нищо повече. Някой брат, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бъде едно безсмислено движение. Когато детето направи някоя грешка, то си туря ръцете на очите. Това движение означава: от срам не мога да те гледам. Туй не е благородно. Човек, който затваря очите си с ръце, не е благороден. Някой път и по друга причина можеш да си затвориш очите – да не влиза много светлина; значи – помагаш си физически. Но когато си между хората, не прави това. Когато си сам, може да го правиш. Ако вие влезете в моята стая и аз затворя кепенците си, какво означава това? Значи, че казвам: не съм разположен да ви приема. Когато вляза при един човек и той тури ръцете на очите си, аз ще си взема шапката и ще си изляза. Казвам: не оставам в стая, дето кепенците са затворени.

Представете си, че аз ви говоря за Любовта, казвам ви, че трябва да служим на Бога, а вие седите пред мене, почесвате се зад ухото и казвате: „Каква велика идея е тази, да служим на Бога.“ Да, но този човек си мисли за своята любов, не за Божията. Той е материалист. Няма да се почесваш отзад, когато говориш и когато ти се говори за Божията Любов! Той казва: „Аз разбирам Божията Любов“, и се почесва зад ухото или отзад на главата. Щом се говори за Божията Любов, на друго място ще туриш пръста си. После някой говори за Божията Мъдрост и се почесва по коляното. Не, щом ти се говори за Божията Мъдрост, няма да се почесваш по коляното. Почесваш ли се по коляното, това показва, че не си силен, че нямаш ум.

Най-първо ще се научите да владеете чувствата си, понеже те са във вашите ръце, те са на ваше разположение. Ще се научите да владеете езика си, очите си, носа си, ушите си. Като овладеете чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всеки момент само това, което трябва. По някой път вие казвате туй, което не трябва, но ще се научите.

Сега какъв е общият сбор на числата 3 и 5? – Осем. Какво означава числото 8? Осем е числото две, взето на куб. За да разберем какво означава числото осем, трябва да разберем числата две и четири. В сегашната математика числата се разглеждат от друго гледище, разглеждат се като резултати, а не като живи числа.

Първото важно нещо сега за вас е идеята, че само Бог може да внесе Светлина в ума ви. Само Бог може да внесе топлина в сърцето ви. Само Бог може да внесе сила във волята ви. Следователно, ако нямате правилно понятие за Бога, вашият ум, вашето сърце и вашата воля не могат да се развиват правилно. Затуй трябва да се стремите да имате за Бога по-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена светлина в ума ви. Когато пък дойдете до вашите чувства, тогава ще навлезете в човешкия живот, ще разберете и научите туй, което хилядите поколения преди вас са работили, за да го придобият. Вие ще разберете как са работили животните за създаването на своите органи: очи, уши, нос, език. Всички тия органи ще ги вземете предвид и ще работите съобразно тях.

Това е една велика педагогическа задача за бъдещето. Аз мога да създам разни играчки за децата по Пентаграма. Или мога да им създам разни музикални упражнения, с които да повлияя върху чувствата им благотворно. Или мога да им правя разни цветя и да ги занимавам с тях. Ще си служа и с живи цветя. Всички миризми на цветята не действат еднакво върху децата. Някои миризми имат обратно действие върху тях. Правете различни опити в това отношение. Например вашето дете е неразположено. Какво ще направите? Откъснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго някое цвете и без да забележи детето, туряйте под носа му едно след друго тия цветя и следете кое цвете как му влияе. Запомнете онова цвете, което ще произведе ефект върху разположението на детето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опит и втори, и трети път, за да се уверите в резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пък може да направите опита и с голямата си дъщеря, някой път може да го направите и с мъжа си. Някой път мъжът може да направи същия опит и с жена си. На мъжа си ще кажеш тъй: „Тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я!“ Опитайте как ще ви повлияят карамфилът, теменугата и ред други цветя. Записвайте си тия резултати. Вие се накичите някой ден с едно карамфилче и целия ден сте весели, живеете в мир. Значи едно карамфилче спасява положението за цял ден. Ако една роза се жертва за нашия мир, тя има цена. Ако можем да възприемем и вложим в себе си туй чувство, този благороден импулс на жертвата, тази жертва от страна на розата не е напразно дадена. Тогава при възпитанието на децата може да откъснете една роза, една теменуга или друго някое цвете.

Тази вечер трябваше да имам едно цветенце, всеки да го помирише, без да знаете защо, и по този начин да опитам какво въздействие оказва върху вас. Ако сега ви покажа някое цвете, вие ще кажете: „Учителя ни изпитва.“ Затова друг път ще направя някой опит с вас, без да се сетите. Има и други начини за възпитание на децата освен тия, но цветята са най-ефектни. Направете опит с всички цветя, които имате. Направете опита много разумно, без да грешите. Естествено ще го направите. Направете опита и с някоя ваша приятелка и най-после го направете със себе си. Неразположени сте: откъснете една роза, помиришете я. Не ви ли подейства, вземете едно карамфилче или една теменужка. В туй отношение добре е да си имате градина. Като помиришете едно цветенце, между цветята и вас ще се образува една моментна връзка и вашето душевно състояние ще се измени. Цветята са най-близко до нас. Като се приближиш до някоя роза или до някое бяло карамфилче, те казват: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!“

Сега обърнете внимание върху методите, които дадох. Числата 3 и 5 са отвлечени понятия, но дойдете ли до цветята, те са вече реални величини, с които може да боравите. Онези от вас, които имат разположение за тия опити, нека ги правят, а които нямат разположение, нека го създадат.

Ние, в Школата, някой ден трябва да излезем на открито някъде и по пет души заедно да направим някои гимнастически упражнения, но не във формата на петоъгълник, а във формата на Пентаграм – във всеки ъгъл по един човек. Всички трябва да знаете кой накъде ще си движи ръцете. Кой каквато добродетел изразява, ще се движи по съответната на нея посока и ще заеме отреденото място на един от върховете на Пентаграма.

Любовта разкрива Бога в нас.

OOK_3_38_5.PNG

Изговорете формулата: „Любовта разкрива Бога в нас.“ (с движение на ръцете според означените стрелки на триъгълниците – фиг. 4)

Тайна молитва

Тридесет и осма лекция от Учителя

10 септември 1924 г., София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Важностьта на числата.

Размишление.

Ще ви говоря върху важностьта на числата 3 и 5.

Ако прѣведете числото 3 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Триѫгълникъ. Ако прѣведете числото 5 въ геометрическа форма, какво ще получите? — Петоѫгълникъ. Числото 3 произлиза отъ числата 1 и 2. Значи, то е резултатъ отъ тия двѣ числа. Числото три сѫществува като норма въ природата. Висшитѣ сили, съ които човѣкъ борави започватъ съ числото 3. Неговиятъ умъ, неговото сърце и неговата воля прѣдставляватъ числото 3 резултатъ на тия сили, които дѣйствуватъ въ човѣка. Питамъ сега: можете ли да повлияете на ума на нѣкой човѣкъ? — Не можете по никой начинъ. Можете ли да повлияете на човѣшкото сърце? — Не можете. Можете ли да повлияете на човѣшката воля? — И на нея не можете да повлияете. Съврѣменниятъ свѣтъ се опитва да тури човѣшкия умъ въ нова насока. Ако нѣкой мисли, че може да се влияе на човѣшкия умъ, той се лъже. Единственото нѣщо, върху което може да се влияе на хората, това сѫ тѣхнитѣ чувства. Ние можемъ да повлияемъ на чувствата на единъ човѣкъ чрѣзъ неговия слухъ, чрѣзъ обонянието му, чрѣзъ вкуса му, чрѣзъ осезанието и чрѣзъ зрѣнието му. Напримѣръ, нѣкое дѣте не стои мирно. Какъ ще го усмиришъ? — Ще му направишъ кукличка, ще му устроишъ едно прѣдставление; или, ще му издекламирашъ нѣщо, или, ще му кажешъ нѣкоя хубава дума; или, ще му дадешъ една хубава ябълка; или, ще му дадешъ да помирише нѣщо — всичко това дѣйствува възпитателно върху неговитѣ чувства. Слѣдователно, хората работятъ съ числото 5, то е число на чувствата, а съ числото 3 работи само Богъ.

Запомнете тия мисли, които сега ви нахвърлихъ. Нѣкой човѣкъ казва за другъ: умътъ на този човѣкъ не е достатъчно просветенъ. Трѣбва да хвърля свѣтлина въ ума му! Питамъ; ти, който искашъ да хвърлишъ свѣтлина въ ума на този човѣкъ, имашъ ли достатъчно свѣтлина за себе си? Ти, който казвашъ, че онзи човѣкъ нѣма достатъчно свѣтлина, че нѣма благородно сърце, твоето сърце благородно ли е? По какво оцѣняваме, дали едно сърце е благородно, или не! Кои сѫ нормитѣ за това? Тѣзи норми се намиратъ само въ Божествения свѣтъ. На физическия свѣтъ нѣма норми за добрия човѣкъ. На физическия свѣтъ добриятъ човѣкъ е богатиятъ, силниятъ и учениятъ човѣкъ.

Сега вие философствувате, но като дойде нѣкой и ви удари въ носа, вие казвате: трѣбва да се слуша! Вие усѣщате болка. Това е първата болка, резултатъ на чуствата ви, Вие се уплашвате слѣдъ този ударъ. Вие седите, размишлявате, но въ ума си носите една отрицателна форма, т. е. едно отрицателно чувство - болка и едно отрицателно дѣйствие — ударъ. Питамъ сега: мислите ли, че слѣдъ като този човѣкъ ви е ударилъ въ носа, той е разрѣшилъ единъ въпросъ? Освѣнъ че не е разрѣшилъ никакъвъ въпросъ, но даже е усложнилъ положението. Мнозина ученици питатъ: защо еди-кой си мисли така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да мисли другояче. Защо еди-кой си чувствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да чувствува другояче. Защо еди-кой си дѣйствува така? Ние не можемъ да му заповѣдваме да дѣйствува другояче. Ти можешъ ли да заповѣдвашъ на единъ вълкъ да не яде месо? Или, можешъ ли да заповѣдвашъ на една овца да не пасе трѣва? На една ябълка можешъ ли да заповѣдвашъ да не расте нагорѣ? На една киселица можешъ ли да заповѣдашъ да роди сладки плодове? Да, ако си уменъ, можешъ да ѝ направишъ присадка, но това е само една присадка, нищо повече. Ти ще мислишъ, че си надхитрилъ природата ѝ, но щомъ се прѣчупи присадката, киселицата пакъ излиза и казва: „Какво мислишъ ти, че азъ мога да бѫда ябълка? Не, азъ пакъ съмъ си киселица!” Добре, може да прѣдизвикашъ обратния законъ. Вземешъ една хубава ябълка, казвашъ: ще ѝ въздействувамъ, ще присадя върху нея киселица. Присаждашъ я, и цѣли 10 години тя ражда все тия кисели плодове, но единъ день дойде буря, прѣчупи присадката и пакъ остане хубавата ябълка. Слѣдователно, каквито сѫ нѣщата по своето естество — по умъ, сърце и воля — тѣ всѣкога се проявяватъ съобразно него. Значи, внасянето на свѣтлината въ ума на всѣки едного е прерогативъ само на Бога, на най-висшето сѫщество, даже не и на ангелитѣ! Внасянето на чувствата въ сърцето на всѣки човѣкъ сѫщо е прерогативъ само на Бога! Благороднитѣ прояви въ волята на всѣки човѣкъ се внасятъ пакъ само отъ Бога! Щомъ е тъй, защо трѣбва да се бъркаме въ работитѣ на Бога? Щомъ дойдемъ до мисъльта, ще кажемъ: „Каквото Господъ даде.” Щомъ дойдемъ до чувствата, ще кажемъ каквото Господъ даде. И за волята е сѫщото нѣщо. Нашата задача е да създадемъ благоприятни условия за ума, сърцето и волята си, а останалата работа, по-висшата, прѣдстои на Бога.

Често вие казвате: какво сѫ се разпуснали тия братя? — Ами ти какво си се разпусналъ. Кѫде се намиратъ тия братя? — Ами ти кѫде се намирашъ? Кой те е турилъ сѫдникъ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърце и на човѣшката воля? Ти казвашъ: „Оставетѣ ме свободенъ!” Щомъ е за тебе, искашъ свобода, искашъ да те оставятъ свободенъ, а другитѣ ограничавашъ. Какъ тъй! Ако ти искашъ свобода за твоя умъ, ще дадешъ свобода и на другитѣ, Богъ разполага съ свѣтлината и свободата на твоя умъ. Това понеже е Божественъ прерогативъ. Работата на човѣка е до условията: да използува условията и да ги подобрѣва, а работата на Бога се отнася до вѫтрѣшното естество на нѣщата. Ти можешъ да разкопавашъ една ябълка, да я торишъ и поливашъ, но да измѣнишъ нейното естество — никога! Нѣкой учени хора казватъ че може да се измѣни естѣството на едно живо сѫщество. Да, може да се измѣни естеството на коня и на магарето, отъ тѣхъ да се роди катъръ, но този катъръ още въ първото поколение изчезва. И нашата философия е такава: всичкитѣ наши мисли, чувства и всичкитѣ дѣйствия живѣятъ само по 20 години.

Вие може да ми възразите, но това е фактъ! Защо? Защото вие живѣете въ свѣта на променитѣ Майката и бащата трѣбва да кажатъ на сина си: „Синко, ти ще ходишъ въ свѣтлината, като Богъ ти е далъ! Ти ще се проявявашъ съ чувствата, които Богъ ти е далъ! Ти ще дѣйствувашъ съ волята, която Богъ ти е далъ! „Ти трѣбва да ни слушашъ” А какво казва днесъ бащата на сина? — Ела, синко, при менъ, вземи тази вощеница, нека освѣтлява пѫтя ти! И азъ си служихъ съ нея. Тежко на твоя синъ, когото ще водишъ съ тази малка вощеница! Ще прокопса той! И слѣдъ всичко това вие мислите, че може да се самовъзпитавате. Не си правете илюзии! Човѣкъ може да се дресира, но не може да възпита своя умъ, не може да възпита своето сърце, не може да възпита своята воля. Невъзможно е това! Какво може да направи човѣкъ за себе си? — Той може да възпита своитѣ сѣтива: зрѣнието си, слуха, обонянието, вкуса и осѣзанието. По такъвъ начинъ, косвено той може да събере факти или материали, съ които да работи. Развиете ли повече вашитѣ сѣтива, вие ще бѫдете въ по-пъленъ контактъ съ физическия свѣтъ и ще можете по-добрѣ да го изучите. А сега вие заемате едно фалшиво положение и казвате: ние не можемъ да мислимъ, Че то не е ваша работа! Вие отнемате работата на Бога. Той се занимава съ свѣтлината на вашия умъ, съ вашитѣ мисли. Вие казвате: чувствата сѫ празна работа, тѣ не ме интересуватъ. Азъ искамъ да се занимавамъ съ ума си. Какъ ще се занимавашъ съ ума си? Щомъ искашъ да се занимавашъ съ ума си, внесе ли Истината въ него? Внеси Истината въ себе си и ти ще имашъ свободата да боравишъ съ твоя умъ — това е първото условие. Ти започвашъ да работишъ съ ума си и казвашъ: споредъ Кантъ-Лапласовата теория свѣтътъ се е образувалъ отъ нѣкаква мъглевина, която се въртѣла около извѣстни центрове и отъ това се образувала цѣлата слънчева система. Добрѣ, има ли нѣкаква вѣроятность въ всичко това? Казвате: това е доказано! Кои сѫ научнитѣ данни, кои сѫ математическитѣ доказателства? Това сѫ прѣдположения, това сѫ теории, това сѫ хипотези, но не и самата Истина. Има нѣщо вѣроятно въ тѣзи данни, но има и нѣщо невѣроятно. Нови учени хора, нови теории идатъ сега въ свѣта и всички сегашни теории губятъ своята научна стойность. Човѣшкиятъ умъ се подига на едно по-високо стѫпало. И днесъ Богъ внася въ умоветѣ на хората нови идеи, вслѣдствие на което цѣлото мировъзрѣние се измѣня. Тъй дѣйствуватъ отъ невидимия свѣтъ. Дойде напримѣръ, единъ ученъ човѣкъ, прокара нѣкоя нова философия въ науката и си замине. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ специално за това. Богъ хвърля свѣтлина въ умоветѣ на хората, и съ това и понятието имъ за Бога постоянно се измѣня. Тази свѣтлина постепенно измѣня научнитѣ схващания на хората, както и религиознитѣ имъ схващания. Само Богъ дѣйствува въ свѣта! Новото, което иде сега въ свѣта, създава едно стълкновение съ старото, вслѣдствие на което вие се усѣщате стѣснени и казвате: какъ тъй ни се взима това? Ние до сега мислихме, че сме господари на себе си, а какво излиза? Вие сте смѣшни! Ако се качите на единъ параходъ, вие ли въртите колелото, вие ли го управлявате? Казвате: азъ заповѣдвамъ! Не заповѣдвате вие. Колко души има долу въ парахода, които работятъ! Този параходъ върви и безъ васъ. Тукъ имаше една македонка, която казваше: „Азъ нося цѣлия свѣтъ на рѫката си”. Мислѣше си тази македонка, че дѣйствително носи цѣлия свѣтъ, че е толкозъ силна, добрѣ, като е толкова силна, че може да носи цѣлия свѣтъ на рѫката си, защо не помогне на Македония, чиито работи сѫ тъй забъркани? Та носѣше своитѣ илюзии на рѫката си. Сѫщото е и съ васъ. Всѣки день невидимия свѣтъ трѣбва да ви просвѣщава. Вие, запримѣръ, си турите една програма въ живота, казвате: азъ ще започна да се занимавамъ съ философия, ще проучвамъ еди-кой си философъ. Обаче, умира баща ви, майка ви, оставяте философията на страна и казвате: сега съмъ въ трауръ, не мога да се занимавамъ. Пакъ философски разсѫждавате. „Пари нѣмамъ, срѣдства за живѣене нѣмамъ”— философията остава на заденъ планъ. Другъ пѫть казвате: нека, поне да залюбимъ хората! ,,Моето сърце е толкова широко, че цѣлиятъ свѣтъ може да влѣзе въ него”. Значи, ти любишъ като Бога! Ако ти, като Бога любишъ цѣлия свѣтъ, трѣбва да си въ състояние да измѣнишъ тѣхнитѣ сърца. „Ама ти не можешъ да намѣришъ подобно на моето сърце”. Да, вѣрно е, че като твоето сърце не може да се намѣри, защото който влѣзе въ твоето сърце, умира. Който влѣзе въ човѣшкото сърце, умира. Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!” Дай сърцето си на Бога! Въ това седи истинската философия. Вие трѣбва да напѫтите и вашитѣ приятели къмъ Бога, да Го схванатъ като вѫтрѣшенъ принципъ — не личенъ, но безличенъ, който схваща и разбира всичко. По отношение на Бога, всички ние сме отворена книга, на която Той всѣки день пише новата философия на живота.

Когато вие влѣзете въ училището и учительтъ по музика започва да ви разправя за тоноветѣ, питамъ: туй знание отъ васъ ли излиза, или отъ вашия учитель? Знанието, което ние имаме, отъ насъ ли излиза, или отъ Бога иде? Любовьта, която се проявява въ насъ, отъ насъ ли иде, или отъ Бога? — Отъ Бога. Туй е истинското положение. Слѣдователно, умътъ въ насъ дѣйствува вече въ областьта на числото 3. Вие не знаете още кой е първиятъ, великиятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Вие не знаете кой е вториятъ принципъ, който дѣйствува въ свѣта. Какво означава числото 2? Азъ ви казахъ, че числото 2 означава пѫтя на единицата, но какъвъ е пѫтьтъ на единицата? Представете си, че вие сте въ вселената и за васъ сѫществува само една идея, всичко около ви е само свѣтлина: земята я нѣма, слънцето го нѣма — виждате само свѣтлина, нищо друго не съзнавате. Какво ще бѫде вашето понятие за свѣта? Ще можете ли да различавате интенсивностьта на свѣтлината? Това ще бѫдатъ извънредни разбирания за човѣшкия умъ. Какво ще бѫде това състояние, не знаете. Може да го схващате, но може и да не го схващате. Допустимо е и едното, и другото. За васъ е важно, какво ще схванете отъ това особено състояние. Това е единъ отъ въпроситѣ, които само Богъ разбира. Хората нищо не разбиратъ отъ това. Единицата въ пространството е понятие само за Бога. Двойката въ пространството е понятие само за Бога. Като се дойде до числото три, вече с явява зачатъкъ отъ вашия умъ, отъ вашето сърце и отъ вашата воля — започва се проявлението на човѣка.

Ето защо, за да разберете тия нѣща, вие ще започнете съ единъ малъкъ идеалъ. Не започвайте съ нѣкоя грандиозна идея, съ най-малката идея започнете. Направете единъ малъкъ опитъ, започнете съ една малка мисъль. Слѣдъ туй, съ най-малкото чувство, въ което нѣма да иждивите много енергия, и за което се изисква най-малкото усилие на волята. Така дѣйствува и Богъ, това е Божественъ пѫть. А когато дойдете до Божественитѣ чувства, тамъ имате вече просторъ въ дѣйствията си. Тогава, зрѣнието ще ви помогне да развиете художество. Слухътъ ще ви помогне да развиете музика. Езикътъ ще ви послужи да развиете говора си. Обонянието ще ви помогне да развиете тия качества, тия сили, които дѣйствуватъ въ цвѣтята. И най-послѣ, чувствителностьта или осѣзанието, ще ви помогне да схващате различието между тѣлата, какво положение заематъ, какви сили дѣйствуватъ между тѣхъ и т. н. Всичко това е методъ за възпитание. Когато се заемете да се самовъзпитавате и да възпитавате вашитѣ дѣца, вие трѣбва да започнете по този начинъ, именно да развиете най-първо вашитѣ сѣтива.

Вие започвате съ числото петь. Какъ ще нарисувате пентограмата? Какъ ще започнете да я рисувате? Вие ще нарисувате пентограмата по слѣдния начинъ:

OOK_3_38_1.PNG

Първото движение на рѫката ви е отлѣво къмъ дѣсно. Такова движение правятъ и всичкитѣ военни, когато вадятъ сабята си, за да сѣкатъ главитѣ на неприятелитѣ си. Българитѣ пъкъ, когато сѣкатъ дърва съ брадвитѣ си, правятъ сѫщото това движение, но отдѣсно къмъ лѣво. Всѣки народъ има свой методъ, своя опредѣлена посока при движенията си. Всѣко движение има своя сила. Искате ли да развивате вашия умъ чрѣзъ сѣтивата си, ще правите движения.

Сега, при начертаването на триѫгълника, какво движение ще направите?

OOK_3_38_2.PNG

Движението ще бѫде по посока на стрелкитѣ.

1924.09.10_3.jpg

Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, каквито сѫ въ природата. Щомъ направите това движение, каквото правите при начертаването на триѫгълника, ще усетите една приятность. Това движение, само по себе си, е разтваряне. Като направите туй движение, веднага ще почувствувате малко видоизмѣнение на вашия умъ. Ако при туй движение изговорите подобаващи на него думи, то придобива по-голѣма сила. Какви сѫ тия думи, нѣма да ви ги кажа, защото вие мязате на малкитѣ дѣца, кой какъ дойде при васъ, цѣлъ день ще му показвате играчкитѣ си: — момиченцето ще показва своята кукла, момченцето — своето конче, и съ това тия думи ще изгубятъ силата си. Тази кукла и това конче, обаче, нищо не носятъ съ себе си. Тѣ сѫ мъртви. Защо да не започнемъ да движимъ рѫцете си една срѣщу друга –> Споредъ правилата на съврѣменната геометрия, точката се движи все къмъ една посока, напримѣръ отъ лѣво къмъ дѣсно, а тукъ, при движение на двѣте рѫцѣ въ обратна посока, се образува правата линия. „Послѣ рѫцѣтѣ се движатъ нагорѣ, докато се срещнатъ заедно и образуватъ триѫгълникъ. Когато отдалечавате рѫцете си, туй движение дѣйствува успокоително. Когато пъкъ движите рѫцете си една срѣщу друга, туй движение дѣйствува въ противовѣсъ на първото. Затова вие ще кажете на тия противодѣйствуващи сили да се движатъ нагорѣ.

Сега, въ васъ остава желанието да провѣрите, дали това нѣщо е вѣрно. Туй положение сѫ го провѣрявали хиляди философи и не сѫ дошли до никакъвъ резултатъ. Какъ не сѫ описвали човѣшкия умъ? И философи сѫ го описвали, и окултисти сѫ го описвали, но тъй както окултиститѣ сѫ го описвали, това не е умъ. Тѣ описватъ само проявата на ума. Послѣ, тъй както тѣ описватъ сърцето, това е само проява на човѣшкото сърце. Тъй, както описватъ волята, и то е само проявление на човѣшката воля. За примѣръ, нѣкой адептъ описва, какъвъ е будическиятъ свѣтъ, какъвъ е менталниятъ свѣтъ, но това сѫ само прояви на тия свѣтове. При описанието на тия свѣтове се изисква буденъ умъ. Вие сте били въ тѣзи свѣтове, имате опитность отъ тѣхъ. Когато ви се описватъ тия свѣтове, постарайте се да събудите възпоминанията за тѣхъ отъ миналото, които сѫ вложени въ вашия умъ и сърце. Вие мислите за нѣща които сте запомнили. Вие четете нѣкой философъ, който служи въ вашия умъ като побудителна причина, да възбуди нѣкой спомени. Вие четете и казвате: чакай да си спомня, този човѣкъ разправя за нѣщо, което азъ зная, Когато той описва астралния свѣтъ или човѣшкото сърце, вие си спомняте нѣщо. Когато той описва човѣшката воля, пакъ си спомняте нѣщо, Вие виждате тогава, че въ васъ има вложено нѣщо Божествено въ което сѫ складирани тия спомени и трѣбва да го проявите. Проявите ли го, Богъ дѣйствува въ васъ.

Значи, дойдете ли на физическия свѣтъ, ще дойдатъ и вашитѣ сѣтива, и ще се учите, какъ да си служите съ тѣхъ. Напримѣръ, нѣкой се разговаря съ васъ, вижда васъ, вижда и хората, а едноврѣменно се вслушва, какво се говори задъ него.

Другъ пъкъ се разговаря съ васъ, но едноврѣменно слуша какво говорятъ другитѣ, а съ рѫцѣтѣ си бърка въ джобоветѣ на хората, изпитва дълбочината имъ, изпитва съдържанието на кесиитѣ: злато ли има въ тѣхъ, или сребро. Всичко това говори за невъзпитание на сѣтивата. Нѣкоя сестра казва: азъ ти изпитвамъ ума, изпитвамъ кесията ти. Никой не може да изпита твоя умъ, нито твоето сърце, нито твоята воля.

И въ туй отношение, ако искате да се владате, погледътъ ви трѣбва да бѫде хармониченъ. Не се старайте едноврѣменно и да слушате, и да гледате, и да пипате. Възприемете една идея, вземете отъ нея най-хубавото, та нека бѫде и най-малкото. Една идея е достатъчно. Казвате нѣкому нѣщо: Кажете едно изречение, но да е хубаво. Не трѣбва много да говорите. Това се отнася до самовъзпитанието. Тъй трѣбва да правите, ако искате да възпитате вашия езикъ. Нашиятъ езикъ е невъзпитанъ, понеже всѣки го е пипалъ. Кой не е влизалъ въ тази станция? Като се завърти крана и човѣкъ започва да говори. Казватъ: фонографътъ говори сега. Това не е разумно. Съ уста ли говори човѣкъ? Казватъ, че човѣкъ говори съ устата си. Питамъ: тогава фонографътъ съ какво говори? Дѣ е неговата уста? Той говори съ една иглица, която се движи по една плоча. Тогава, нашата теория се опровергава. Ето, чрѣзъ тази плоча може да се говори. Значи, има единъ говоръ, който е много практиченъ — безъ да си утваряшъ устата, говоришъ.

Нѣкои хора иматъ обичай да се пипатъ за врата, за краката, по ушитѣ и другадѣ. Това сѫ все подбуди на разни физически енергии. Който иска да развие своитѣ висши енергии, трѣбва да се пипа на друго мѣсто. Нѣкои правятъ безразборни движения, както нѣкои медиуми дращатъ разни криви линии по хартията, докато се прояви нѣкой духъ. Казвамъ: колко е ученъ този медиумъ! Не, той е първокласенъ глупецъ, първокласенъ невѣжа, нищо не знае. Никаква философия нѣма въ него! Друго щѣше да бѫде, ако този медиумъ нарисува нѣкоя разумна фигура, или ако употрѣби азбука на извѣстни интелигентни сѫщества. А тия драскулки по хартията говорятъ за невѣжеството на нѣкои духове. Въ природата сѫществуватъ такива знаци, но тѣ не ги знаятъ. Нѣкой пѫть и вие неволно правите нъкакви движения, но не разбирате тѣхния дълбокъ смисълъ. Разправяше ми единъ мой приятель, че както пѫтувалъ въ кола, почесалъ се отзадъ по главата и си помислилъ, че ще дойде при него нѣкой човѣкъ, когото той не обича. Вади си той заключения, но тѣ не сѫ на мѣсто, въ тѣхъ нѣма никаква смисъль. Почесалъ се, защото го сърбѣло по главата, нищо повече. Нѣкой братъ, като се почеше, мисли си, че кой знае каква велика идея го занимава. Не, това почесване може да бѫде едно безмислено движение. Когато дѣтето направи нѣкоя грѣшка, то си туря рѫцѣтѣ на очитѣ. Това движение означава; отъ срамъ не мога да те гледамъ. Туй не е благородно, Човѣкъ, който затваря очитѣ съ рѫцѣтѣ си, не е благороденъ. Нѣкой пѫть и по друга причина можешъ да си затворишъ очитѣ — да не влиза много свѣтлина, значи помагашъ си физически. Но, когато си между хората, не прави това. Когато си самъ, може да го направишъ. Ако вие влѣзете въ моята стая и азъ затворя кепенцитѣ си, какво означава това? Казвамъ: Не съмъ разположенъ да ви приема. Когато влѣза при единъ човѣкъ и той тури рѫцѣтѣ на очитѣ си, азъ ще си взема шапката и ще си излѣза. Казвамъ: не оставамъ въ стая, дѣто кепенцитѣ сѫ затворени.

Прѣдставете си, че азъ ви говоря за Любовьта, казвамъ ви, че трѣбва да служимъ на Бога, а ти седишъ прѣдъ мене, почесвашъ се задъ ухото и казвашъ: каква велика идея е тази, да служимъ на Бога. Да, но този човѣкъ си мисли за своята любовь, не за Божията. Той е материялистъ. Нѣма да се почесвашъ отзадъ, когато говоришъ и когато ти се говори за Божията Любовь! Казва: „Азъ разбирамъ Божията Любовь” — и се почесва задъ ухото, или отзадъ на главата. Щомъ се говори за Божията Любовь, на друго мѣсто ще туришъ кръста си. Послѣ, нѣкой говори за Божията Мѫдрость и се почесва по колѣното. Не, щомъ ти се говори за Божията Мѫдрость, нѣма да се почесвашъ по колѣното. Почешешъ ли се по колѣното, това показва, че не си силенъ, нѣмашъ умъ.

Най първо, ще се научите да владате чувствата си, понеже тѣ сѫ въ вашитѣ рѫцѣ, тѣ сѫ на ваше разположение. Ще се научите да владате езика си, очитѣ си, носа си, ушитѣ си. Като завладате чувствата си, ще постигнете много работи. Привикнете да казвате всѣки моментъ само това което трѣбва. По нѣкой пѫть вие казвате туй, което не трѣбва, но ще се научите.

Сега, какъвъ е общиятъ сборъ на числата 3 и 5? — Осемь. Какво означава числото 8 ? — Осемь е числото двѣ, взето въ кубъ. За да разберемъ какво означава числото осемь, трѣбва да разберемъ числата двѣ и четири. Въ сегашната математика числата се разглеждатъ отъ друго гледище, разглеждатъ ги като резултати, а не като живи числа.

Първото важно нѣщо сега за васъ е идеята, че само Богъ може да внесе свѣтлина въ ума ви. Само Богъ може да внесе топлина въ сърцето ви. Само Богъ може да внесе сила въ волята ви. Слѣдователно, ако нѣмате правилно понятие за Бога, вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля не могатъ да се развиватъ правилно. Затуй трѣбва да се стремите да имате за Бога най-правилно понятие, което можете да придобиете. Придобиете ли това, ще дойде и тази Божествена свѣтлина въ ума ви. Когато пъкъ дойдете до вашитѣ чувства, тогава ще навлѣзете въ човѣшкия животъ, ще разберете и научите туй, което хилядитѣ поколѣния преди васъ сѫ работили, за да го придобиятъ. Вие ще разберете, какъ сѫ работили животнитѣ за създаването на своитѣ органи: очи, уши, носъ, езикъ. Всички тия органи ще ги вземате прѣдъ видъ и ще работите съобразно тѣхъ.

Това е една велика педагогическа задача за бѫдещето. Азъ мога да създамъ разни играчки на дѣцата по пентограмата. Или, мога да имъ създамъ разни музикални упражнения, съ които да повлияе върху чувствата имъ благотворно. Или, мога да имъ правя разни цвѣтя, и да ги занимавамъ съ тѣхъ. Ще си служа и съ живи цвѣтя. Всички миризми на цвѣтята не дѣйствуватъ еднакво върху дѣцата. Нѣкой миризми иматъ обратно дѣйствие върху тѣхъ. Правете различни опити въ това отношение. Запримѣръ, вашето дѣте е неразположено. Какво ще направите? Откѫснете една роза, едно карамфилче, една теменужка или друго нѣкое цвѣте и безъ да забележи дѣтето, туряйте подъ носа му едно слѣдъ друго тия цвѣтя и слѣдете, кое цвѣте какъ му влияе. Запомнете онова цвѣте, което произведе ефектъ върху разположението на дѣтето. Запишете името му, запишете деня, часа, когато сте му дали да го помирише. Направете опитъ и втори, и трети пѫть, да се увѣрите въ резултата. Ето ви друга педагогическа задача. Пъкъ можете да направите опита и съ голѣмата си дъщеря; нѣкой пѫть може да го направите и съ мѫжа си. Нѣкой пѫть мѫжътъ може да направи сѫщия опитъ и съ жена си. На мѫжа си ще кажешъ тъй: тази роза е специална, има много хубава миризма, опитай я! Опитайте какъ ще ви повлияе карамфила, теменугата и редъ други цвѣтя. Записвайте си тия резултати! Вие се накичите нѣкой день съ едно карамфилче и цѣлиятъ день сте весели, живѣете въ миръ. Значи, едно карамфилче спасява положението за цѣлъ день. Ако една роза се жертвува за нашия миръ, тя има цѣна. Ако можемъ да възприемемъ и вложимъ въ себе си туй чувство; този благороденъ импулсъ на жертвата, тази жертва отъ страна на розата не е напразно дадена. Тогава, при възпитанието на дѣцата можете да откѫснете една роза, една теменуга или друго нѣкое цвѣте.

Тази вечерь трѣбваше да имамъ едно цвѣтенце, да го дамъ всеки да го помирише, безъ да знаете защо, и по този начинъ да опитамъ, какво дѣйствие указва върху васъ. Ако сега покажа нѣкой цвѣтя, вие ще кажете: Учительтъ ни изпитва. Затова, другъ пѫть ще направя нѣкой опитъ съ васъ, безъ да се сѣтите. Има и други начини за възпитание на дѣцата, освѣнъ тия, но цвѣтята сѫ най ефектни. Направете опитъ съ всички цвѣтя, които имате. Направете опита много разумно, безъ да грѣшите. Естествено ще го направите! Направете опита и съ нѣкоя ваша приятелка, и най-послѣ го направете и съ себе си. Неразположени сте, откѫснете една роза, помиришете я. Не ви ли подѣйствува, вземете едно карамфилче, или една теменужка. Въ туй отношение, добре е да си имате градина. Като помиришете едно цвѣтенце, между цвѣтята и въ васъ ще се образува една моментна връзка, и вашето душевно състояние ще се измѣни. Цвѣтята сѫ най-близко до насъ. Като се приближишъ до нѣкоя роза, или до нѣкое бѣло карамфилче, тѣ казватъ: „Не се тревожи, не бой се, твоето положение не е така лошо. Изпитанието е благословение!”

Сега, обърнете внимание върху методитѣ, които дадохъ. Числата 3 и 5 сѫ отвлѣчени понятия, но дойдете ли до цвѣтята, тѣ сѫ вече реални величини, съ които може да боравите. Онѣзи отъ васъ, които иматъ разположение за тия опити, нека ги правятъ а които нѣматъ разположение, нека ги създадатъ.

Ние, въ школата, нѣкой день трѣбва да излѣземъ на открито нѣкѫдѣ и по петь души заедно да направимъ нѣкои гимнастически упражнения, но не въ формата на петоѫгълникъ, а въ форма на пентограмъ, въ всѣки ѫгълъ по единъ. Всички трѣбва да знаете, кой накѫдѣ ще си движи рѫцетѣ. Кой каквато добродѣтель изразява, ще се движи по съотвѣтната ней посока и ще заеме опрѣдѣленото мѣсто на единъ отъ върховетѣ на пентограма.

1924.09.10_4.jpg

— Изговорете формулата; „Любовьта разкрива Бога въ насъ”. (съ движения на рѫцѣтѣ, споредъ означенитѣ стрѣлки въ триѫгълницитѣ).

Т. м.

Важностьта на числата.

37-А Школна Лекция На Общия Окултенъ Класъ (III Година)

Държана Отъ Учителя На 10. IX.1924 Г. — София.

Печатница Малджиевъ – Русе, Ул. Сараоолу № 21.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...