14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

[Iskri4ka]

14. ЗАДАЧИТЕ НА ВИТОША

Вергилий Кръстев: Сега Вие сте ми разказвали по пътя за Драгалевци сте правили упражнения в редици.

Елена Андреева: Да.

В.К.: Как бяха тези, в какво се състоеше тази задача?

Е.А.: Аз сега трябва да си припомня, не мога, да.

В.К.: Не, така в общи черти.

Е.А.: А, в общи черти мога да кажа. Ние тръгвахме от билото там, дето е сега, имаше кладенец на пътя, нали като се изкачиш от града, има една височинка.

В.К.: Да, от Драгалевци.

Е.А.: Не от Драгалевци.

В.К.: Към Витоша?

Е.А.: Не, не, не в самото начало, още на пътя. Още в това на Корубъглар гдето го казвахме.

В.К.: Как?

Е.А.: Корубъглар, турска дума, нали сега го казват, как се казва сега?

В.К.: Не знам как го казват, то се промени. Промениха се нещата и ние не знаем кое как е било. Защото ние днес взимаме рейса оттука и се качваме на Драгалевци направо.

Е.А.: Е сега така правите, ама тогава ние се събирахме. Учителят определяше. Ще има казва екскурзия. Тръгваме в толкова часа, които искат да дойдат. И ние се събирахме на кладенчето, кладенец беше с един дълъг прът.

В.К.: Татарски кладенец с дърво и кофа.

Е.А.: С кофа, да. И при него заставахме като пункт и оттам почваха упражненията, които ги даде Учителят. Той даде доста упражнения тогава.

В.К.: В какво се заключаваха тия упражнения?

Е.А.: Ами упражненията се заключаваха да речем, сега по памет. Учителят първото упражнение, какво беше...?

В.К.: Някои от упражненията да си спомняте? Вие в редица ли сте ходили, в какво, със запалени свещи сте ходили веднъж.

Е.А.: Свещите бяха, чакай сега тогава да кажа откъде почна. Ние в неделя, празниците, когато има два празника църковни, защото тогава църковните празници се празнуваха и ние след беседата, Учителят към два часа тръгвахме, за да отидем на Витоша и там прекарвахме вечерта и нощес правехме упражненията нагоре.

В.К.: През нощта?

Е.А.: Да, през нощта. Свещта беше през нощта.

В.К.: Как беше, запалвахте свещи?

Е.А.: Всеки си носеше свещ.

В.К.: Къде отивате?

Е.А.: Качвахме се до Вълчата скала.

В.К.: Тая свещ защо Ви беше необходима, да ви осветява пътя, или имаше някакво друго значение?

Е.А.: Не, символ, какво ще ни осветява пътя.

В.К.: Като символ значи.

Е.А. После разбира се, че това не беше както е сега пътят, тогава беше гора, пътечки, да. Сега има шосе и т.н. Нали сега е съвсем друго, променено. Тогава нареждахме се в редици. Един път каза Учителят да се наредим в редица и всеки да върви напред без да се мести.

В.К.: Да, ни наляво, ни надясно.

Е.А.: Да, само пред себе си да върви. Едната задача беше така, ако има камък ще го прескочи, а няма да го обиколи.

В.К.: Ако има скала?

Е.А.: Ако има скала ще се покатери, разбираш ли? Виж брат, Той искаше да ни направи свободни, Учителят с тези неща. И да ни покаже нещо, което да ни освободи от предразсъдъци, от всички лоши работи.

В.К.: Значи тези упражнения ги правехте вечерно време.

Е.А.: През нощта.

В.К.: Така, а това упражнение със свещите. Запалваха се свещите и вървите?

Е.А.: Взимаме си, излизаме малко над лагера, гдето беше, над бивака, излизахме на по-равното място и там се нареждаме в един ред. И оттам почваме нагоре нали, защото склонът е широк така и вече всеки върви където и както може.

В.К.: Да, това е през нощта.

Е.А.: Това е през нощта.

В.К.: Страх, не страх, вървиш.

Е.А.: Не, страх не сме имали, защото много души сме били, по сто души. По сто души сме били и повече даже, от какво ще се страхуваме.

В.К.: Тези упражнения Вие ги имате, трябва да ги извадим, да ги запишем.

Е.А.: Да имам ги, аз ги имам записани.

В.К.: Трябва да ги продиктувате и по този начин ще ги имаме.

Е.А.: Да, имам ги записани, но вижте, не мога да ги каже сега.

В.К.: Ясно, те трябва да се прочетат, да се видят.

Е.А.: Не, да си ги припомня, иначе знам ги така, знам че едното беше, местехме си краката.

В.К.: Как си местехте краката?

Е.А.: Стъпва се с десния крак, с левия след това. Първо десния, после левият. Вървиме да речем 10 минути така, след това сменяме. Левият става десен, десният ляв и т.н. Такава смяна беше и много беше така забавно и мъчно. И мъчно беше, щото трябва много да внимаваш. Нямаше как.

В.К.: И как така например левия става десен? Сега, нали аз вървя ляво, дясно, нали? Как дясно? Или само вървиш с десния така.

Е.А.: А не, не, не. Сменяш крака. Върви сега! Така ляв, и така вървиш 10 минути да речем. След това десния ти крак става ляв и ти сменяш другият, завърта се.

В.К.: Добре, сега ляв, почвам да вървя, така ли вървя.

Е.А.: Не, пак си вървиш нормално, пак си вървиш нормално, но сменяш краката, кръгово движение.

В.К.: Добре де, как например сега ще бъде. Ето аз вървя така, ляв, десен, ляв, десен и после как ще стане? Почваш така да вървиш?

Е.А.: Не, не, не, не правиш нищо, ами само движението сменяш, само движението на краката сменяш. Левият става десен и разбираш ли?

В.К.: Е, добре, ама как ще се движа? Ама пак си се движихме така, не, не, не се прекръстосват краката. Не се прекръстосват краката, но само сменяме мястото на краката.

В.К.: Това упражнение със запалените свещи? Запалват се свещите къде?

Е.А.: Свещите, като се наредим на редица и всеки си запалва свещта, и си я пази да не угасне. То имаше малко и ветрец, и така не беше толкова лесно. И сега тръгваме и вървим нагоре. Сега да речем срещнала съм един храст, преминавам през него. Срещнала съм камък, прескачам го. Срещнала съм дупка, прескачам я. И така вървим направо без да се отклоняваме.

В.К.: Тука виждаме снимки от една друга поредица „Екскурзии на Витоша"?

Е.А.: Малко са.

В.К.: Тука Учителя е на Рила ли, на Присоите ли е това нещо?

Е.А.: Мисля, че е на Присоя това. Тука е Витоша 1934 год.

В.К.: Как стана, че отидоха там, на Присоя?

Е.А.: Ние ходихме редовно на Мусала на Рила от 1922 год. Първата година на Рила през Самоков минавахме. До края редовно ходехме, не сме прескачали. Ние тези две години, които сме прескочили 1933 и 1934 год. сме били на Витоша. Някой е казал на Учителя, че много е скъпо, като ходиме на Рила, пък отидоха на Присоя, то не излезе никак по-евтино. Защото тук е София, знаят как вървят таксуванията за конете от всичките. Онези власи от Рила, които носят багажите само не знаеха за таксите, иначе и те щяха да искат повече. Но както и да е и тогава остана опита. Учителят каза: „Ще си ходиме на Рила", защото разноските са еднакви.

В.К.: И двете години 1934-1935 сте тука на Витоша.

Е.А.: Да, две години сме на Витоша.

В.К.: С палатките, с всичките неща.

Е.А.: С всичко, да.

В.К.: Сега тука виждам, на снимката, че пак тука Учителя между борове Го виждам. Тука Катя Грива, тука пак някаква постройка. Това не е горе, вероятно е пак на Витоша, на Присоите.

Е.А.: Може да е на Присоя.

В.К.: Защото виждам борове, а там горе такива борове няма, ето тука са по-хубави снимките. Ето виж.

Е.А.: Да, по-ясни са.

В.К.: Тука виждаме Теофана Савова, Катя. Значи това е горе някъде?

Е.А.: Да, да, да, може да е на Присоя това. Това е Дора Карастоянова. Не ели?

В.К.: Не знам коя е тази. Но това е там.

Е.А.: Знае ли аз какво направих, изхитрих се. Понеже аз бях на Рила на екскурзия, Учителят каза: „Еленке, ти ходи на Рила на екскурзия, затова ще останеш да пазиш лагера, бивака, тука Изгрева, а пък другите ще дойдат с мене". Рекох: „Добре Учителю, но ще ми позволите, ще ми кажете кога ще си вземете багажа, за да дойда да го приготвя".

В.К.: Значи да приготвя багажа ...

Е.А.: Не, защото аз Му приготвех багажа. За Рила като дойде, аз и Савка.

В.К.: Ами аз виждам на Рила винаги с костюми така облечен. Е как го помествате? В какво го помествахте тоя багаж?

Е.А.: А-а всичко аз опаковах, брат Ради идваше само да го сгъне.

В.К.: Да събере куфарите.

Е.А.: Не куфари, едни торби бях направила големи. Аз ги ушивам и в тях нареждам, нареждам и оттука и оттука така, разбираш да се покрият и нищо му няма. После Учителят не искаше да се счупи нищо, не искаше нищо пакостно да има, не ще счупено шише от олио или зехтин, не искаше нищо. Значи всичко трябваше да бъде опаковано. И сега аз и Ради сме правили главно тия работи. Брат Ради ми помагаше много.

В.К.: Ютия носехте ли горе?

Е.А.: Дежурните носеха, аз не съм носила. Не, за мене това беше излишно.

В.К.: Дрехите на Учителя?

Е.А.: И за дрехите на Учителя. Той носеше шаечни дрехи. Шаечното няма нужда от гладене.

В.К.: Аз съм виждал сив костюм, бял костюм.

Е.А.: Бял, бял, ама той беше само за Рила.

В.К.: Кой белия?

Е.А.: Белия. Той имаше други бели костюми, които Му са подарявали. Но те са някъде другаде.

В.К.: Пояснете в какъв смисъл шаечни?

Е.А.: Ами дебел, да. Шаечен плат и така гъстичък, дебел, топъл.

В.К.: Кой Му шиеше дрехите, костюмите?

Е.А.: Имахме един брат майстор шивач, който шиеше в двореца. Той беше майстор и шиеше на Учителя. И цял живот ши той и един път Му шиха две сестри. Аз не съм Му шила, аз съм Му плела. Но не съм шила.

В.К.: Ами ризите, бельото?

Е.А.: Носеше отдолу тъкана домашна риза. Отгоре копринена риза. Може под нея да има и фланелка, ако е студено и отгоре сакото.

В.К.: Тъкана домашна риза.

Е.А.: Да, домашна, ама виж риза, ама отгоре имаше копринена, да.

В.К.: Тук съм виждал отпред нали има нещо като медальонче.

Е.А.: Не, виж какво. Това е една игла с брилянти. Както е ланецът с брилянти, но те ги взеха, те ни ги взеха другарите-комунисти. Не вярвам да са ги унищожили. Щото ще ги търсим. Ние ще ги търсим и ще ги намерим. Ако те не са ги продали, кога и да е ще се търсят тези вещи, които ги взеха. Кога да е ще се търсят. Те нямаха право да ни ги взимат. Това е частна вещ, частен имот. Взеха ги, защо? Защо взеха това? Как? Никакво право не е това. Това е едно насилие и пладнешки грабеж.