04.РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

[Hristo Vatev]

РАЗМИШЛЕНИЯ НА ДУХЪТ ХРИСТОВ

 

 

II книга

 

 

И тъй, пътят на живота е продължителен и труден за възкачване. За всяка стъпка за нагоре се изисква усилие, труд и постоянство. Висшите блага не се придобиват лесно. Казва се, който по­беди, нему ще се даде венеца на живота. Това е верно и право. Не могат всички да наследят царс­твото Божие, защото у мнозина няма желание за доброто да сторят плод, достоен за покаяние. И това вътрешно предразположение Бог като съзи­ра, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертват всичко най-драгоценно, са­мо да се сподобият с драгоценния бисер на царст­вото Божие. Но всичко, което съм ти казал досе­га, не трябва да те обезпокоява, защото невъзмож­ните неща у человека са възможни у Бога. Дума­та ми е за тебе, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на тебе всичко ти съдейства от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, по това кой има да каже нещо. И ако той показва на тебе милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се изменя, нито человечески, та да се отвърне от намерението си. Той има власт и сила да стори все, що желае и що мис­ли и няма кой да му се съпротивлява. Обаче необ­ходимо е да се научим да познаваме всичките Бо­жии пътища и да ги пазим с целостта на сърцето си. В това седи съвършенството в познанието воля­та на единния, истинен Бог и Господ спасител. Ве­лики са неговите благословения, които е приготвил за онези, които го любят. Там горе в небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии. Имам още да ти съобщя, че в тво­ята душа вече Бог приготовлява онова велико из­менение, което е свойствено само на синовете Бо­жии. Твоята душа ще прогледне скоро като през нови очи на света и на всичко, което се върти око­ло тебе, ще ти бъде тогава чудно да разбираш тия скрити тайни, които сега сплитат ума ти. И мога ли аз да говоря по-откровено с теб, да ти дам да разбереш това, което съм натоварен да ти изявя, защото нещата имат значение само за онзи, който разбира, който има разумение в сърцето си. Не мисли, че небето е безчувствено към твоите уси­лия. Всяка стъпка, която ти вземаш напред, радва всички там горе. Ние не спим, но бодърстваме ви­наги. Ние не стоим, но работим винаги, нашата ра­бота е в изпълнението на своята длъжност. И как­ва радост чувстваме ний, когато сме призвани да­же да извършим най-малкото дело, което вас мно­го пъти възмущава. Не ни е трудно, нито усещаме наскръбление, било когато трябва да извършим най-високата служба, било когато трябва да из­вършим най-малката и на глед нищожна. Единст­веното нещо, което огорчава духа ни понякога, то е когато ви виждаме да сте се заблудили и сте взе­ли път противоположен на любовта Божия и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправяли с грешките на другите и с лошите им постъпки. Но любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението и тогава безза­конията се наказват. Помнете, че небето не може да търпи ни най-малък грях, нито да го потули. Всеки грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да го съзнае и се покае и разбере, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежество, както някои мислят, но плод на пъкъла, на непокорните сили на ада. Грях всеки може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита неговата воля в себе си, в сво­ето сърце. Затова безверието в живота винаги во­ди греха след себе си. Защото преди человек да съгреши, той трябва да се отрече от Бога и да по­мисли, че той не е всеприсъстващ и всезнаещ, че може да се извърши престъплението, без да го за­бележи някой. Ето коренът на греха. Когато някой человек затвори очи и сърце и каже в себе си: ня­ма кой да ме види, аз сам трябва да се грижа за всичко за себе си, той вече е извършил греха в сво­ето сърце. Той вече създава път, план на живота си, който с всички непочтени средства почва да из­пълнява. Такова едно дело, колкото и успешно да е, щом няма в себе си Божието благословение, ско­ро или късно краят му ще е гибелен. В света само Бог има право да създава и да урежда живота спо­ред както иска. Всеки, който казва, че не познава Бога и не иска да изпълнява неговата добра и бла­га воля, е роден от лукаваго. Такъв человек, ка­къвто и да е, каквото положение и да заема, ще се намери един ден в положение, в което само бесове­те на поднебесната обитават. Грехът в живота е двуяк, когато една душа върти всичко според ще­нието на своето сърце и се отрича от Господа и ко­гато една душа възпира духът в себе си да стори доброто, което може и възпира Господа да го из­върши чрез него. Виждам сега, че това, което ти говоря, те безпокои, защото си много чувствителен да не би и ти да си замесен в някое престъпление.

 

Но не бой се, ти трябва да се осветлиш сам от се­бе си и да приемеш истината като виделина в ду­шата си, за да ти покаже кое е добро и кое е ло­шо. Грехът се почва от и в сърцето, после минава в мислите, а най-после във волята и ето това, кое­то беше скрито, става явно вече, т.е. почва да се извършва. Затова и Духът Божии винаги настоя­ва да има най-първо в ръката си сърцето, от кое­то излизат всичките лоши мисли.

 

Словото на Истината ще се сбъдне през този ден, идущия ден и ще се утвърдят всичките думи Гос­подни, които е казал на всички свои раби, проро­ци и свещеници. Знаменията на века, които нас­тъпват, са предпоследни на времето на праведния съд Божии, който ще посети земята и всички жи­ви и мъртви по нея. Разтлението и безверието, ко­ито носят греха в себе си, ще бъдат погубени от сред, Господ ще погуби нечестието и людете него­ви ще повика. Време е вече, когато всички трябва да се утешат в истината на неговото присъствие. Благословени от века всички, които любят Бога. Мир да бъде на тях, мир на всички, които упова­ват на него. Така говори Господ Спасителят.

Редактирано 6 Август, 2011 от Albena