Търсене във форума

12. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: В четирите евангелия, с които сега разполагаме за живота на Христа от 13 годишната му възраст, когато Той е в Ерусалимския храм пред книжниците и фарисеите - първосвещениците в спор с тях, е дадена една прекрасна сцена. И за 33 му година, когато Христос е вече проповедник, носител на едно велико учение. За този именно период между тях от около 20 години нищо не е казано в тях. За този период от живота на Христа не се среща в никой летопис нещо записано или някой да казва нещо. За този период Учителят казва, че Христос е бил в братството на Есеите. От този факт, че Христос е прекарал цели 20 години и то през годините, когато човек може най-добре да учи, логично е да се приеме, че братството на Есеите не ще да е било само идейно общество, но една велика школа за изучаване на законите на тайните на природата, за което от по-долу казаните от Йосиф Флавий думи ще се подразбира. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Откъде си го чул, че Учителят е казал, че Христос е бил в братството на Есеите? Н.Д.: Не мога да ти кажа дали на беседа или в частен разговор. Останало ми е в съзнанието, че той е бил в братството на есеите. За братството на есеите аз съм писал цяла статия. То е основано от пророк Исайя още в 846 г., когато персийците са искали да завладеят Ерусалим. Описал съм там как той спасява Ерусалим. Това нещо не мога да си спомня, предполагам, че е в разговор. Но съм сигурен, че е от Учителя дадено и казано. Едно от най-светлите общества, оставило следа в историята на човека е братството на Есеите. От документи, останали от това общество се съди, че това братство е съществувало 600 години преди Христа. Следи от него се виждат до 70 години след Христа. За неговото съществуване и за неговото естество съдим първо по данните които са оставени от единствения историк по времето на Христа - Йосиф Флавий, живял в Ерусалим. Второто е по един документ намерен в една пещера край Мъртво море през 1947 г. и най-после по изказването на Учителя. Йосиф Флавий е бил първосвещеник в Ерусалим в еврейски храм. Бил е много богат, имал е имение и е получавал добра пенсия от римската държава, която по онова време е владеела Юдея и земите на Средния изток. Римляните са имали голямо умение във владеенето на поробените народи. Те са избирали по-изтъкнатите членове на поробените народи, давали са им известни облаги за да им бъдат в услуга, за по-лесно използуване и държане в покорство поробения народ, както и да донасят на централната власт за проявените недоволства и смутове, ако се проявят в народа. За такива навярно услуги Йосиф Флавий е получавал от римската държава пенсия. От всичко това се разбира, че той добре пазил личните си интереси и им е дал значително внимание, за да бъдат тъй добре защитени. Независимо от това си качество по това, което е написал по онова време, може ясно да се разбере, че той е бил много интелигентен, обективен в преценките си за онова, което му е направило впечатление и е намерил за необходимо да го запише. Някои от членовете на Братството - продължава по-нататък Флавий отричали брака, други го допущали за продължение на рода. Странствували. Есеите не носели провизии, а разчитали на гостоприемството на местните братства. Това последното ни дава да разберем, че братята есеи са общували помежду си, като са поддържали по-крепки връзки. Да общуват хората помежду си, това е един много важен елемент за да имаме едно добро общество. Така се създава обмяна между членовете, а тази обмяна поддържа братско чувство между тях. „Те не давали никаква клетва - продължава по-нататък - освен една задължителна за всички. Тази клетва е била при приемането им в братството, която ги задължавала да бъдат благочестиви към Господа, към Бога, да бъдат справедливи и истинни към хората, да ненавиждат злото, да подпомагат праведните, да пазят тайните на братството". Това последното е много знаменателно. За какви тайни може да става въпрос? Ние трябва да знаем, че в онова време знанието, в широк смисъл на думата, не е било така достъпно за всички, както сега. Тогава знанието не се изнасяло на показ. Учителите са предавали своите знания само на подбрани от тях хора - ученици и те са били задължени да пазят това, което учат в тайна. За тези именно тайни говори историята, че трябвало да я пазят от онези, които постъпвали в братството на Есеите. От всичко това трябва да се извади категоричен извод, че в братството на Есеите е имало и много сериозни школи за изучаване на великите тайни на природата. Там учениците са получавали солидна подготовка да могат да боравят със силите и тайните закони. В тези именно школи и Христос трябва да е прекарал през тези 20 години. Учителят поставя като една основна задача в нашия живот и това, че всеки трябва да научи по един занаят. Да умееш да направиш нещо полезно за другите е качество, което прави човека способен, независим и разумният свят ще бъде много улеснен да ти помогне при нужда. В.К.: Във връзка с тоя случай, аз съм чувал много неща, че навремето още в първите години Учителят е казал: „Всеки от вас да има един занаят", при затруднение да си изкарва хляба. Н.Д.: По-скоро да бъдем свободни. В.К.: Но има един друг случай тук. В онова време младите завършват, те не искат да си упражняват професията, захвърлиха си дипломите и започнаха да работят занаяти. Какво е твоето мнение, ти си ги проверил, знаеш ги, правилно ли беше или неправилно? Н.Д.: В онези времена, човек да намери работа, особено чиновническа, беше изключително трудна задача, аз имам опит в тази област. Едно време през зимата работех при един габровски фабрикант и на първи януари за новогодишен подарък той ме изпъди. Каза ми „Повече няма да работиш при нас". Цели два месеца Николай тичаше да търси работа. По едно време един наш съмишленик, много влиятелен в общината каза: „Николай, бъди спокоен ще ти помогна да си намериш работа". Подадох молба. По едно време седя на вратата и чакам някакъв отговор и минава брата на Любомир Лулчев - Андро Лулчев и ми казва: „Какво правиш тука?" - Казвам: Тъй, тъй, тука имало една служба, вакантна в общината, подал съм молба и чакам да видя резултат. А той казва: „Николай, Николай за тази служба има 1500 молби". Вярно е, че аз взех тази работа. И сега при туй положение, ако аз имах един занаят под ръка, аз нямаше да изпадна в туй положение, да тичам два месеца да търся работа и после като влезеш там като чиновник трябва да угодничиш на тоз, на онзи, да прекършваш съвестта си, както е и сега. Затуй Учителят ни посъветва „Вие учете, свършете университета, но научете един занаят за да бъдете свободни". В.К.: Защото аз някак си, моето мнение е, все не одобрявах този начин, захвърлили си дипломите и всеки отива да работи физическа работа. Н.Д.: В случая Учителят казваше, настояваше, завършете, да имате дипломите, но да имате един занаят, не непременно да се хвърляте в занаята, в тоз смисъл, неправилно е разбрано, а за всеки случай, ако се намерите в неудобно положение, както аз бях, ще си хвана занаята и няма да остана в такоз трагично положение да ходя два месеца да моля, дето се казва и боклуците да чистя. Та в този смисъл, да имаме една възможност, а не да захвърлим дипломите, Учителят не е казал такова нещо. В.К.: Защото аз заварих възрастните приятели, които бяха завършили и си бяха захвърлили дипломите. Н.Д.: Вече, какво са направили, това си е тяхна работа, обаче не е правото да се смята да си захвърлим дипломите и непременно да работим занаят. Занаята, просто е една опора, една сигурност, в случай че останеш в тежко положение както бях аз. В.К.: Твоят пример е точен и удачен и е точно, и на място. Н.Д.: Да, привеждам го, защото аз съм го преживял. Преживях трагедията, както бях без работа, без занаят и да ходя да моля, да клеча там пред 1500 души, добре че този брат помогна, каза там на началника и работата се оправи. По-нататък Йосиф Флавий продължава: „Те спазвали еврейските закони, четели молитви преди изгрев слънце". Какво дълбоко значение са давали за влиянието на първите слънчеви лъчи. И първите християни са излизали в ранно утро да посрещат слънцето, като са пеели химни. Това много ясно е изразено в сведенията, които са давали доносниците на римските управници, когато са донасяли за християните. В един обвинителен акт оставен от онова време, се казва, че най-ярък белег за християнството е било това, че те призори са излизали да посрещат слънцето и пеели химни. Дословно е записано: „Те излизат призори и пеят химни за Христа". Сегашните хора познават три състояние на материята - твърдо, течно и въздухообразно. Учителят казва, че има и други състояния на материята. Четвъртото е, казва той, светлинно състояние на материята. Какво нещо е светлината? Науката едва сега напипва, но не е още усвоено. И какво е това влияние на светлината, това четвърто състояние на материята. Как тя действува със своите качества на човека, това добре са разбирали братята есеи и първите християни, а ние тепърва ще учим. Есеите са вярвали в закона на вечното възнаграждаване и наказание - закона за кармата, както го наричат индусите. Ти си свободен да направиш всичко, каквото искаш, но и с тебе ще правят това, което не искаш - не си свободен от последствията на постъпките си. То е законът за възмездието, както казва Учителя. Изгревът на слънцето, първите му лъчи внасят едно велико богатство в човека, което той още не може да оцени. И при залеза е същото, но Учителят казва, че изгревът е по-добър. Светлината е четвъртото състояние на материята. В.К.: Искам да те питам нещо. Ти каза, че изгрева на слънцето и това, което казва Учителя в беседите, и чакането на изгрева се подчинява на един закон. Н.Д.: Изгревът на слънцето се подчинява на закона на Християн Доплер, един от най- гениалните хора, който в 1844 г. изнесе закона за движенията в механиката. Този закон гласи: Ако едно тяло, което е източник на сили се приближава към теб, тези сили се увеличават, тяхното действие се усилва, ако един източник на сили се отдалечава, то силата от източника се намалява. При изгрева на слънцето, ние отиваме към него. Както Земята се върти, ние се приближаваме към слънцето и съгласно принципа на Доплер, ние можем да приемем много по-силно влияние на слънцето, отколкото при залез, когато то залязва, пак приемаме сили, но са по-слаби отколкото, когато е при изгрев. В.К.: Туй нещо есеите са го знаели? Н.Д.: Всички велики посветени са го знаели, обаче не са го изразили като закон, както Доплер го е направил, защото той е бил гениален учен, но са знаели и са го прилагали този закон. В.К.: Значи светлината, това е четвъртото състояние на материята? Н.Д.: Да, светлината - четвъртото състояние на веществото. Аз исках да обясня по един научен път защо отиваме да посрещаме слънцето. Заради определеният закон изнесен от Доплер - закон за вълнообразните движения. Сегашното развитие на хората, особено по-младите с добре поставен интелект, не можеш да им обясняваш нещата, за посрещане изгрева на слънцето, а това е много хубаво, много полезно, много Божествено, много духовно. Трябва да му го обясниш със закон даден от някой гениален, учен човек. Затуй, аз написах тази работа за ползата от отиването да посрещаме слънцето със закона на Доплер. Най-вероятно е да приемем, че името им произлиза от това на пророк Исайя, който наистина е живял 10-15 век преди Христа и който се приема като един от най-видните мъдреци на дълбоката древност. По всяка вероятност той е основател на това братство. В Библията, в книгата на пророк Исайя намираме в глава 11: 1-2 следното: „И ще израстне пръчка из пъна Иесеев, и отрасъл ще поникне из корените му, и Духът Господен ще почива на него, Дух на мъдрост и разум, Дух на съвет и на сила, Дух на знание и на страх Господен". За самия Христос Флавий казва: „Христос е проповедник, който говори мъдри неща".