Търсене във форума

13. ПРОБУЖДАНЕ ОТ ЛЕТАРГИЯ Моето запознаване с Божието дело и с Учителя датира от края на ученичеството ми в Стара Загора. През времето на моето студентство аз посещавах редовно беседите и поддържах жива връзка с Учението, но след като се омъжих, промених начина на живота си, като се оставих на течението на житейското море да ме тласка натук и натам за един твърде дълъг период от време, над двадесет години. Този мой застой, това откъсване от Божието дело не може да се окачестви другояче, освен като дълъг духовен сън, духовна летаргия. След завършване на висшето си образование бях назначена за гимназиална учителка в град Троян, града, в който се установих да живея и се задомих. Повлече ме течението на живота и аз загубих воля да се съпротивлявам. По-късно ме преместиха по мое желание в град Б. като учителка по биология на бъдещите прогимназиални учители. Като преподавателка в института еднаж случайно научих, че един от студентите-курсисти бил вегетарианец. У мене се зароди желание по- отблизо (да се запозная) с него, за което търсех подходящ момент, но за голямо съжаление такъв все не ми се удаваше. Веднъж, през лятото, бяхме на излет. Случи се тъй, че ние за един момент останахме сами и аз се възползвах от случая да го попитам: „Научих се, че не сте ядели месо, верно ли е?" - „Да, другарко, верно е!" - „Добре, но можете ли да ми кажете защо." - „Да, мога и ще ви кажа. Родителите ми са от Бялото Братство и у дома никой не яде месо, аз също." Тази му откровеност ми подейства стимулиращо. В този момент аз като че ли се пробудих от дълбок сън, сърцето ми се изпълни с радост, а умът ми бе озарен отново от нова струя светлина и аз заявих: „И аз съм от Бялото Братство." И му стиснах топло и дружески силната десница. От този момент ние се опознахме и отношенията ни се измениха и вместо да бъдат такива както между преподавател и курсист, те се превърнаха на такива, каквито биват между брат и сестра. Пробудена от летаргия, аз отново поех пътя станах вегетарианка. Намерих къде стават събранията на Братството и образувах връзка с приятелите и най- важното, взех да прилагам онова, което бях научила от беседите, както и новото, което тепърва имаше да науча и приложа в живота си. И тъй, аз отново стъпих на краката си и поех пътя постъпките на Учителя за моя голяма радост и за славата на Всевишния, който бди над всяка душа за нейното пробуждане и повдигане. /Из дневника на една сестра./ Милка Танева