ВЕСТИ

[valiamaria]

ВЕСТИ

Българска секция на международната лига за ново възпитание

От 5 год. в България излиза сп, "Свободно възпитание", редактирано от г. проф Д. Кацаров което е и орган на Международната Лига за ново възпитание. През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка.

Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност.

На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало.

В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев.

Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.

В това отношение Свободното Валдорфско училище, по типа на което се откриват такива и в Англия, заема едно особено място, както и съчиненията на Д-р Рудолф Щайнер - педагогически и философски - които теоретически обосновават това, което практически се прилага във валдорфското училище в Щутгард.

Основното познание на детската душа има огромно значение за педагогичната дейност. И тука именно окултизмът има да вложи твърде много при изграждане новото възпитание и образование. Нека споменем, че най-великите учители и педагози от всички времена са били окултисти или са имали връзки с окултни общества и братства.

Така великият Питагор е бил окултист, както и Платон. Ян Амос Коменски е бил в едно мистично братство; Песталоци - също (в илюминатите), както и Фрьобел. Я.Русо, Толстой и др., благодарение на своята гениална интуиция и великата си любов - сами са изразили много скрити истини, които отпосле науката ги обосновава.

Ние пожелаваме на Българската секция творческа и плодотворна дейност в този дух - на светлина, обич и братство.

Балмонт - поетът на слънцето и любовта.

През Великденската ваканция гостува в София Балмонт, един от най-великите съвременни поети символисти. Той изнесе три сказки в "Роял": 1) За народната песен в славянските страни, 2) За българската народна песен и 3) За своята поезия.

Балмонт с право може да се назове поет на слънцето и любовта. Неговата поезия е химн на светлината и братството, възторжен химн на красивия, свободния, разумния живот на великото всеединство. Особено интересни са неговите стихотворения, където той възпява свещения огън и слънцето. "Аз няма да престана да пея за слънцето" - възклицава той.

Поетите, които пишат по вдъхновение, благодарение на своята интуиция - са по-близо до истината, отколкото учените, които боравят с представи и понятия, защото интуитивното познание е по-висше, то е вътрешно проникване, докато интелектуалното познание е външно, раздробено, откъслечно. И в дадения случай, когато Балмонт чете своите стихотворения за слънцето и любовта, ние действително влизаме в един нов свят и изживяваме онова, което поетът е изживял. А той ни разкрива великия, волния живот на децата на Слънцето. В тази земя, където невежество, омраза и робство гнетят душите, поетите на светлината, на любовта и свободата са наистина пратеници на Слънцето и толкова по-необходими са те днес, когато човечеството е в една духовна криза.

Балмонт е един истински поет на бъдещата култура на любовта и братството, изразител на мистичното у славянската душа, певец за всеславянско единение. "Само любов", и .Песни за слънцето" - са най добрите му стихотворни сбирки. Истинското изкуство облагородява, дава криле на душата, то е препълнено с вяра в доброто и светлината. Такава е и поезията на Балмонт.

Изложбата на Цветана Гатева Симеонова.

Духовните движения не са нещо случайно. Те са израз на дадена степен в развитието на човешкото съзнание. Днешните духовни движения са израз на новото, което се ражда в човешкото съзнание. Днес присъствуваме на едно разширение на човешкото съзнание. Защото това, което днес човек проявява, не е целият човек, а една малка част от силите, заложени в човешката душа.

Душата се пробужда! Това е, което можем да кажем за днешната епоха с най-малко думи. Това значи, че божественото, което образува истинската човешка природа, ще се прояви сега в по-голяма степен. Това показва освобождение на човешкото съзнание от известни препятствия, от известни ограничения, за да се прояви в по-голяма пълнота. Това показва идването на една култура на хармонията, на красотата, на любовта. Душата носи с себе си всички дарби, всички сили. Ето защо това ще бъде култура на разцъфтяване във всички области на живота: в наука, философия, музика, живопис, поезия, в социалния живот и пр. .

Душата се пробужда! Това можем да доловим по много признаци. Хубаво е човек да умее да чете симптомите на това, което днес става дълбоко в съзнанието! Винаги то се изявява във външни симптоми-

И наистина, ако погледнем науката, не виждаме ли как в нея навлизат постепенно нови струи? Тя се намира на завой. Тя постепенно завива към духовното разбиране на живота. Ако погледнем астрономията, физиката, химията, биологията и пр., ще видим, че те все по-близо дохождат до границата с невидимия свят. Физиката и химията влизат постепенно по-реално в контакт с етерния свят. Същото е и с биологията. Трупат се много факти в биологията, които показват, че трябва да се приеме при биологичните процеси един организатор, който организира формите. Това е вече загатване за етерното тяло. Същевременно, целесъобразността при прякото приспособление показва, че зад силите, които организират, стоят разумни сили. Така постепенно се идва до приемане разумното зад природните процеси.

Но и астрономията навлиза в една нова област. Постепенно почва да се хвърля мост между нея от една страна и химия, физика, ботаника, зоология, антропология и пр. - от друга. По този начин възкръсва в модерна научна форма астрологията. Чрез опити се констатира звездното влияние върху металите; после опитно се намира връзка между планетите и известни растения и пр.. И тогава вече ботаниката, медицината ще се изучават във връзка с живота на целия космос. Напр. процесите в целия космос ще се видят отразени в растенията.

Но същият този духовен подем не виждаме ли и в изкуството? Виждаме, че в литературата се явяват писатели, които говорят по нов начин. Идва Метерлинк, който говори за тайните на душата, за мистичния ù живот, за силите, скрити в нея, за красотата, която царува в глъбините на всяка душа. Ако четем "Синята птица", "Слепите", "Вътре", "Ариана и Синята брада", "Съкровище на смирените", "Мъдрост и съдба", "Погребаният храм", ще видим, как той ни говори за дълбокия живот на душата. После, ако четем мистичните драми на Едуард Шуре: "Елевзински мистерии", "Децата на Луцифер" и пр., ще видим, как от тях ни облъхва едно съвсем ново изкуство - изкуството на бъдещето.

Не виждаме ли новия елемент в музиката и живописта? Това потвърждават картините на Цветана Симеонова.

Истинският художник е пророк. Той долавя пророчески новото, което иде и го възвестява на своите околни. С това подготвя почва за новото в душите и живота. Новите идеи днес се носят във въздуха. Никакво препятствие не може да ги спре, понеже те едновременно проникват навсякъде - в много умове, на много места, наглед независими едно от друго.

Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват.

Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свет? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има, какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.

За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемлящата Любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от божествения свет! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч; само той може да разбира, какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините.

Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова. Новото, което иде в живота, ясно се изразява в тези картини. Тя е изложила 43 картини. Нека разгледаме само някои от тях, понеже мястото не ни позволява разглеждане на всичките.

"Светилото на човека." Представлява конник, държащ високо над главата си светеща факла.

"Съкровище на смирените". Една жена държи светилник близо до сърцето си. Този светилник е онзи огън, който гори с неугасим пламък във всяка човешка душа. При най-големите кризи, сътресения на душата, при най-голямото униние, при най-силните вихрушки, този пламък гори тихо. Това е Божественото в човека, свещеният олтар, синята птица на Метерлинк, синьото цвете на Новалис; това е лебедът на Лоенгрин, златното руно на Язон, трите златни ябълки в градината на Хесперидите, това е гирлянда, която ръководи Тезей.

"Любовта". Представлява жена, която пие от един извор. Край извора има цветя и плодове. Тук любовта сполучливо е представена като извор. Изобщо, в символизма няма нищо произволно. И в цялото изкуство няма произвол. Символизмът трябва да отговаря на известни съотношения вътре в природата. Само тогаз символите са проникнати от красота и действуват дълбоко на душата.

"Вяра". Представлява жена, облегната на рамото на друга жена, чийто поглед като че ли прониква в друг един свт*т1 Не чувствуваме ли вътре в нас нежния глас, който постоянно ни на-срдчава, подтиква, ръководи и учи!

"Надежда". Жена държи в ръцете си кълбо, чийто конец отвива с дясната си ръка. Кълбото е времето. То носи със себе си всички възможности. То ще донесе реализирането на всички наши най-възвишени, най-свещени копнежи; ще разреши всички противоречия, ще докара хармонията на мястото на дисхармонията, любовта на мястото на насилието, мъдростта на мястото на невежеството. Цветен ореол заобикаля жената; всичко наоколо се къпе в бял нежен поток от светлина. Тая светлина е жива. Тя живее в душата на онзи, който се надява!

"В който град влезете". Христос говори на учениците си. Далеч се вижда силуета на големия град. Той ги праща да работят в света, да посаждат божествените семенца в душите. Това е "работа". От всички дейности на човека най-висш израз на работата е посаждане на новото, на тези божествени семенца в душите. Учениците се готвят да отидат в света, за да направят на хората там достояние тая радост, този мир, тази светлина, в която те постоянно живеят. Те искат и другите да вкусят от изобилния живот на разширеното съзнание, в което те живеят!

Множество картини са посветени на планините, главно на Рила; само няколко картини са посветени на Витоша. Любим предмет на Цветана Симеонова са рилските езера. Нарисувани са: "Окото на Мусалла" (най-горното от Мусаленските езера). Маришките езера и други мусаленски езера; после много от езерата на "Еди-гьол": "Близнаците", "Бъбрекът", "Урдини езера", "Първото и второто езеро на Еди-гьол", "Третото езеро с Харамия" и пр..

Какво говорят на душата тези езера? Какво се чувствува при съзерцанието им? Чувствуваш, че тези места са чисти, свещени, мистични. Съзерцанието им те свързва с един мир на чистота. В картините е изразен онзи мистичен елемент, който прониква самите места. Ти чувствуваш при съзерцание на картините, че влизаш в контакт с това, което е извън времето и пространството.

Снежнобялата покривка на Мусалла и другите височини, чиито върхове се губят във висините, говорят на душата, че светът на чистотата не е илюзия, но че е един реален свет, от който иде душата и който съставлява родината ù. Споменът за него дълбоко седи в душата и затова тя копнее за него.

Тук, както и при другите нейни картини, материалите, формите от физичния свят са използувани като средство за представяне на мистичното, дълбокото, което живее в душата и в цялата природа.

Изложени са и други картини, предимно портрети.

Новото, което иде, отваря нови перспективи на изкуството.