valiamaria

23. МЕТОДИТЕ НА ВЪЛЦИТЕ (бр. 11, 2.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 11, 2.ІV.1924 г., София, стр. 1) Ний, българите, искаме да успяваме, а вървим по пътища, на края на които се намират само ями. И когато паднем веднъж в тях, излизаме с мъка, за да тръгнем наново по същите, Ний изобщо сме хора още на вънкашното, на формите, а същината мислим, че може да се скрие. Добро е дървото, казват ни - изпитайте го по-нататък, то е прекрасно. Но това „прекрасно” утре ражда киселици - въпреки всичкия труд около него. Виден партизанин от управляваща партия се провиква преди няколко месеца в „Ренесанс”: „Политиката на нашата партия е да даде по възможност по-малко и вземе повече.” Той смяташе, че това е особено мъдро - и другите мислеха същото, защото много му ръкопляскаха, но питам аз: с що се отличава по същина методът на тая „политика” от метода на един апаш и разбойник? Само че апаши и разбойници ги преследват и затварят за приложението на тия им възгледи - а на политика ръкопляскат! В моите очи разбойникът е по-почетен - той поне понася повече рискове - а политикът в нас може да прати на смърт 200 000 българи на бойното поле, да осакати 150 000, да зачерни стотици хиляди къщи и остави безбройни нещастни сирачета, да докара до катастрофа цяла държава - а след туй да си вземат, с пари, разбира се, крадени от самия народ, устати защитници, които да убедят същия тоя народ, че когато краката са ходили тук-там, не е крива главата, която е заповядала, а самите те; но когато страдащите крака правят своите оплаквания и искат подобрение на своето положение, „умната” глава, „интелигенцията”, „учеността” отговаря: „Вий сте прости, ний сме учени, ний ще ви оправим” - и оправиха ги дотолкова, че Бог да ни е на помощ! Когато пак започват да правят партии, сговори, блокове, коалиции - вътре прилагат пак същия тоя принцип помежду си. Започват надхитрявания, надлъгвания, уговорки, декларации, подписи. Но това е само съюз за кожата на третия - балканския съюз в 1912 г. Но след 1912 г. винаги иде една 1913 година! Това да не се забравя. Насилието, употребено спрямо третия, ражда идеолози на това насилие, желающи да се облажат около прилаганието му, смятат, че силата и властта е нещо съществено и го прилагат срещу майсторите си - срещу самите си учители! Тъй стана някога. Тъй ще стане и сега. Нека никой си не прави илюзии. Това са все вълчи методи, те се опитват в хиляди години - и резултатите им винаги са били все едни и същи и без изключение са свършвали с едно: самоизяждание. Насилието и лъжата са опитвани, опитвани и опитвани. Те колят кокошката, за да извадят яйцето, но за това техните „добрини” се изкупуват с много сълзи, с локви кръв, с маса разрушения и нещастия. Твърде скорошни са още нашите рани по собственото ни тяло, за да има нужда да се напомнят последствията от тая вълча политика, в която братът се нахвърля върху брата. Стига вълчи методи на работа! Не само в политиката, а и в църквата, в училищата, в дружествата - във всекидневния живот. Едно трябва да се вдигне като знаме в тая разруха, в която живеем: човещина във всичко, толерантност към всички. Свобода за всички! Националист МОТО „Не е беден оня, който има малко, но оня, който желае да има повече.”

22. ИМАШЕ ВРЕМЕ, КОГАТО... (бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 4.ІІІ. 1924 г., София, стр. 2) Така ни се иска да почнем както приказки се приказват. Защото нашата действителност приказка стана, странна приказка, пълна с кошмари, кървави съновидения и невероятни факти... Имаше време, когато престъпниците пълнеха тюрмите, а честните хора ги пазеха и съдеха. Това бе някога отдавна, отдавна. Но сега хиляди българи пълнят занданите, гният по затворите, тънещи в мръсотия, ядени от въшки. И новият министър на правосъдието, потресен, види се, от тази картина, е издал разпореждане да им се подобри положението и им се даде възможност да пазят по-голяма чистота. Това бе дълг не министерски, а общочовешки, на всекиго, който бе повикан да пази и изпълнява закона. Но в нас всичко това е тъй рядко, че ний с радост отбелязваме тази човешка черта. Но имаше време, когато... нам се иска да продължим - когато екна тръба бойна по всичките полета балкански, народ призова в кървави боеве юнашки, подвизи и славни страници на историята да пише със собствената си кръв... „Вървете, юнаци, орли балкански, смажете врага! Тоз, който падне, той не умира, за него”... хм, за него... Знаете ли какво става за него? Който е умрял, той е виновен за катастрофата, а който пък е имал късмета да окуцее, или стане нещо инвалид, за него... „певците пеят за него песни”... Да, пеят, но знаете ли кои певци? Елате да ви ги покажа. Ако имате ботуши, обуйте ги, а ако не сте застраховани в някое дружество, застраховайте се за всеки случай, знаете. Ако сте министър - не идвайте с автомобил, защото три чифта биволи не могат го изтегли от двора, т. е. не от двора, но от блатото в двора на Инвалидния дом. Там, зер, там ви каня. Не е толкова страшно. „Светците на България”, „героите с лаврови венци”, „орлите балкански” и пр. и пр., колко патерици са оставили в тази кал досега, но, нали са храбри хора, газят я и не се отчайват. Още в двора ще ви посрещнат аромати, знаете, не от розова долина, а от нещо по-друго, да извините...Едно здание и 4 ÷ 6 картонени барачки с изпочупени стъкла, залепени с книга, с под, приличен на селски мегдан след пазарен ден, а въздухът се дезинфекцира посредством пушека от пералнята, прекаран, види се, нарочно, а може би и по собствено вдъхновение дошъл да надникне над парализираните юнаци, лежащи в леглата - гробове. А светците на България? Те са вътре, „спят юнаците на своите лаврови венци” - така се декламира на банкети, когато се яде и пие за тяхна сметка - а всъщност? Хм..., всъщност те се занимават с разни гимнастики, измислени от г-н професор Нужда. Ще видите героите без крака, турили легени или кофи на гърди, цапат бельото си (пардон, мадам - но „черното” си е по-отговаряща дума за тия отрепки, които те плискат из легените и кофите!) Вместо конфети -- помия хвърка на всички страни по юнашки гърди... В мазето ако слезете, там ще намерите същите чешити герои, но с малко по-друга гимнастика: хванал един триона с една ръка, а другият, с отрязани ръце, хванал с крак от другата страна - режат дърва за пушещата печка. Просто цирк ти не трябва. А в барака № 3... хм,... там именно са ония певци, които „песни за тях пеят”. Но с позволението ви, тази барака е на два етажа. В горния обитават, знаете, „светците на България”, „Героите, Орлите” и пр,, а отдолу - певците. Малко непочтено, но най-после, на героите привилегия трябва. Па и не е голяма тая привилегия - понеже подът е тук-там продънен, та певците често си провират зурлите в помещението на юнаците и грухтят просто от удоволствие, виждайки блаженото състояние на безсмъртните юнаци, лежащи направо на голите дъски, заобиколени от рой... какво мислите - ординарци, прислужници! - вятър - ескадрони въшки, които тъй много са се навъдили, та дори свините долу започнаха да се безпокоят... А когато не стигне грухтението, зимният вятър им изпълва всевъзможни симфонии през многобройните дупки, с които той е отдавнашен приятел,.. Храната на тия герои... че какво да ви кажем? - тя е също безподобна, ама в истинската смисъл безподобна - даже четирикраките „певци” понякога отказват да ядат киселото мляко... Братя, окаяни братя мои, искам да се посмея не на вас, братя, но душата ми се къса... Господа министри, погрижете се за затворниците, защото хиляди невинни българи гният при най-мръсни условия; направете още по-добре - пуснете ги по родните им огнища, гдето жални сърца ги чакат и ще посрещнат с отворени обятия; но погрижете се поне толкова, колкото за затворниците, и за наказаните от съдбата осакатени инвалиди. Там никой не може върна осакателите членове и загубеното здраве, ами поне малко по-сносни условия дайте, та последните си, останали малко, дни да прекарат по-човешки! Идете и вижте със собствените си очи - ний казваме малко, твърде малка част от действителността... Имаше време, когато песни се пееха, обещания даваха, речи държаха... не е ли време да се изпълни поне хилядна част от обещаното... Че утре пак ще трябват герои, но отгде ще ги вземете? Те с пари се не купуват, а за един ден не се създават... Един от многото МОТО „Добре е малко да приказваш, още по-добре е нищо да не говориш, щом не си съвсем уверен, че онова, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.”

21. СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр. 1) Това беше девизът на онези ратници, които в тежките времена на турското владичество зарязваха бащин дом и стряха, за да отидат или в равната Влашка и Боцанска земя, или в братската Сърбия, да подишат чист свободен въздух, да поживеят човешки, гдето никой ги не угнетява, гдето никой ги не преследва за техните идеи, и там, впоследствие събрани в чети, преминаваха или Тих бял Дунав, или през долини и усои навлизаха в Славната Стара планина, която им даваше убежище и подслон като истинска майка, гдето под Свилен байрак я кръстосваха надлъж и нашир, пееха славни песни за по-славни победи на загинали вече ратници. Те дишаха свободно там и когато се срещаха с душманина, ако паднеха в неравен бой - падаха с усмивка на уста, падаха с последна дума: „Сладка е смъртта за свободата.” Има ли нужда да се изброяват имената на славно загиналите ратници на Свободата? Или по-право - има ли възможност да се изброят те? Достатъчно е да се посочат имената на онези неустрашими ратници от последната епоха - предосвободителната: Раковски, Илю, Дядо Цеко, Панайот Хитоа, Филип Тотю, Македонски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Васил Левски, Ангел Кънчев, Ботев! Това са същите - ратници на свободата и след тях - хиляди и хиляди незнайни ратници, едни от които умряха от неприятелски куршуми и ятагани, други - от българските, все с една и съща последна дума: „Сладка е смъртта за свободата!” Единици от тях само след като преживяха всички кървави боеве, склопиха очи в дълбоката старост, но и до тогаз са били ратници на свободата. Плеядата ратници на свободата, загинали за нея по един или друг начин, завещаха нам - последующето поколение, да обичаме свободата и ратуваме за нейното запазване; защото тя е скъпо и прескъпо откупена с кръвта на хиляди и хиляди паднали ратници. Всичките се бориха и паднаха за извоюване на свободата. Днес, когато ний се считаме свободни, не трябва със скръстени ръце да гледаме хладнокръвно на всичко онова, което става в нас. Всички ний трябва да ратуваме за запазване на свободата, защото без това ни й оскърбяваме паметта на всички паднали за свободата ратници. Днес ний сме свободни - имаме свобода; обаче всъщност тази свобода действителна ли е? До тогаз, докато тази свобода служи за средство на едни против други - тя не е свобода. За да имаме истинска свобода, свобода в пълната смисъл на думата, ний преди всичко трябва да бъдем проникнати от онази Божествена Любов, която Спасителят е изпратил в душите: „Обичайте се един друг. Обичайте враговете си.” Ето защо, преди всичко ний трябва да бъдем изпълнени от любов към ближния си, към враговете си, и само тогаз ще можем да живеем свободно - Истински свободно. Време е да се опомним и заживеем като хора и братя, за да можем да кажем, че не напразно са паднали толкоз ратници за свободата. Без това ние ще тъпчем на едно място, ще се ядем един друг, ще се изтрябваме един друг и всичко ще става все в името на свободата. Часът наближава, и когато отидем пред вечния съд, ний ще бъдем осъдени не че сме ратували за извоюването на свободата, а че не сме я запазили, че не сме я прилагали в пълната смисъл на думата. Време е за опомнюване. Който има уши да слуша - нека слуша!

20. ЩО Е ТОВА, КОЕТО НИ КАЗВА (бр. 7, 4.ІІІ.1924 г.) „ (В. "Ратникна свободата”, бр. 7, 4.ІІІ.1924 г., София, стр. 1) „Що е това, което ни казва?” Всяка една сила в света се познава по резултата: дървото - от своя плод; всяка култура - от хората, които живеят е нея; всяка религия - от своите богомолци. Всички трябва да имат строго определени възгледи. А какво става сега? Отлични лекари, а умират; прочути царе. величества - а под каменни паметници лежат; черковни „глави”, прочути писатели, велики - а умрели! В умрели величия не вярваме ний! И отиваме ний сега при гробовете на тия „величия” и искаме да ни научат как да живеем. Но те самите умряха - как нас ще научат на живот? Съвременните хора не са се научили още да говорят истината. Излязъл младият рак, върви пред стария: - „Слушай - казва му старият - знаеш ли, че ти вървиш заднишком? Право трябва да се върви! Не може тъй!” – „Е, покажи ми тогава как!” - казал младият. И днес синът ходи, както бащата е ходил. Съвременните хора се нуждаят от един нов морал - самият живот налага това. Честността днес на един человек е много ограничена и условна. Теоретически всички учения са много добри, но същността не е в говоренето, а в приложението. Смешно ще е да се молим Бог да изоре нивите ни. Но когато свършим нашата работа, Той ще започне Своята. Неспокойствие е обхванало света. Причините на злото не са нито в църквите, нито в държавите. То може да се проявява там, но не там е изворът му. И доброто, и злото са вън от нас - ний можем само да ги проявим. Едничкото нещо, което има в човека, то е любовта. То е най-реалното. Започнете с нея, и тя ще ви даде ключовете на света. Сговор в света може да има само при възвишена любов, когато законите са написани в нас вътре. Но ще кажете: това учение е неприложимо. Ум трябва. Ако свържем вълка с въже - той го прегризва и избягва. Конят ще умре вързан, обясняващ си, че това е неговата съдба. Но вълкът е прав, защото става свободен. Днешните държави приличат на къщи, пълни с паяци, които правят съглашения как ще ловят мухите, като мислят, че стаята е тяхна. Но идва слугинята с метлата - и решава въпроса съвсем другояче. И ний - умните хора, свършили университети, не сме разбрали своето положение в света. Ний мислим, че като наредим държавата, ще се нареди и животът ни; но това няма да стане, защото днес служителите на държавата, на църквата искат не да служат, а да управляват. А ако отидеш в университета, със служителя разсилен ли ще се разправяш или ще търсиш професора? Всеки трябва да е искрен със себе си и с хората и да разбере: професор ли е или разсилен! Днес богатият иска ред и порядък, за да си запази богатствата, сиромахът иска да се разделят богатствата. Но това не е още морал. Трябва да имаме само една мярка, с която да мерим нещата. Само любовта може да услужи на всеки, да разреши всички въпроси. Сега и ний треперим от мечките и те, мечките - от нас... „Ако думите ми пребъдат във вас, и вий пребъдете в мен - всичко, което попросите - ще ви бъде!”

17. ЕДИН НАРОД, КОЙТО СЕ САМОУБИВА (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 16.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Да не мислите, че ще пиша за някое умиращо от уиски и бренди червенокожо племе на Америка или за диваците, открити в централната част на остров Цейлон, които се ядат помежду си и намаляват постоянно - не, аз ще ви говоря за нашия народ. Помислете само: в неговия къс свободен живот - що значи половин столетие в страниците на историята? - вижте какво е правил. Изпъди два царя, прави четири войни, починаха около четвърт милион хора, убихме десетина държавни мъже и министри, съдихме и затворихме почти всичките паднали от власт кабинети и най-после, венец на всичко - избихме се помежду си! Наистина, русите казват: на войводата - първата чаша, но и първата тояга! Но нашият народ прави нещо повече: той замахва тъй силно, че вместо да удари - убива! Несъмнено ний сме това, което са нашите водачи - но и те са едничките възможни, изникнали над почвата ни, растения. Добри или лоши - ако ний така лесно се разделяме с тях - ще се самоизядем. Старите водачи, които и да било те, имаха поне това, което нямат още някои млади: горчивата опитност да бъдат на върховете, да чуват „осанна” от хиляди, които на другия ден също тъй охотно ще им викат „разпни го!” Това ги направи донякъде по-мъдри, да не се лъжат във вечността на властта, да разбират суетността на насилието, когато се касае да се преследват живи идеи, и безполезността на предприятия и закони, в основата на които не е легнала истината, понеже с гонение и убийство нищо се не доказва. Днес ожесточението е голямо Близкото минало е пълно с колективни братски убийства. Енергията, която съвременният българин охотно би разпилял в приказки, събрания и писание, поради забрана от властта, се скрива дълбоко в душата му и като я разяда, нарушава и без това нездравото му равновесие. И най-малката рекичка, която е преградена, един ден ще прелее своята преграда. И тогава наново ще изядем главатарите си, както и досега. Това е народно самоубийство. В името на добре разбрания национализъм, ний трябва да треперим над всеки българин, а камо ли така щедро да се разделяме с най-първите си хора, само затова, че не мислят като нас! В народа и заедно с него растат и бъдещите му водачи. Атмосферата, в която се отглеждат днес, е взаимната ненавист на идейните противници. Тежки ще бъдат идните дни!... Българи, ценете се помежду си - ний сами се лишихме от цяла дивизия! А колко време трябва да се роди един държавник? И не е ли признак на неразумност фактът, че когато са на власт, ги намират, че са толкова добри, а после, когато паднат от власт, ги изкарват едва ли не идиоти и полуумни? И всеки държавник ще изостане от времето си, защото ний нямаме между нас ония големи характери и интелекти, които имат народите, от векове били свободни. И когато той, държавникът, е най-лошият, той е винаги едничкият възможен, който условията в даден момент са извикали към живот. Махнете му условията, и той, като риба, извадена из водата, ще бъде премахнат, но не чрез оръжие, не чрез насилие, не чрез убийства, защото ний като народ се самоубиваме. И тия, които са начело днес, нека се не самооблощават, нека се учат от съдбата на предшествениците си и да не правят това, което те правиха, ако не им харесват съдбата. Благородство, человещина към всички - ето какво трябва да проявят наследниците на миналия режим, дошли за работа в името на целия народ. А народът не ще рече само членовете на една партия, колкото и да е голяма тя. Пловдив Един националист Б. Р. Даваме място на горното за здравите мисли на един, изглежда любящ земята си, българин. Опомняне трябва. Богатите да си спомнят, че бедните са българи, силните - че слабите са хора; власт държащите - че няма вечно - и съдбата на предшествениците им, с тяхното твърдение, че 20 години ще властват!

16. И ЩЕШ ЛИ ДА ОЗДРАВЕЕШ? (бр. 5, 16.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 5, 16.ІІ.1924 г., София, стр. 1) - „И щеш ли да оздравееш?” Има въпроси, които само известни хора могат да разберат. Само болния може да даде правилен отговор, ако го попиташ и ще ли да бъде здрав. Сития человек не се интересува от хляба, а само тия, които имат неутолима жажда, могат да разберат знанието, доброто, парите. И народите желаят същото, И те почват с ред и порядък и свършват с анархия. От 8000 години се правят опити в света от хиляди лекари, царе, професори да се донесе щастие на человеците. Но само с идването на Христос дойде и новата култура в света, която регулира човешките чувства и даде насока на човешката енергия. Срамотно е за человеците на 20-ия век, с такава просвета, култура и университети, да си служат с насилието, със средствата на миналото. Всички народи имат стремлението към доброто, но нямат правилни методи за тая грамадна работа. А тя няма да дойде чрез вънкашни закони - те са само едно ограничение. Съвременните хора посветяват целия си живот на тялото - там е погрешката! Человек трябва да има неугасима жажда за свобода, да обича цялото човечество като самия себе си, да иска тяхната свобода. В живота има мъчнотии, но человек трябва да знае начините да работи с тях. Огънят не се гаси с духане. Раните трябва да се привързват взаимно. Съвременните хора и народи искат да направят добро, но всеки иска да води - спор има. А трябва да се споразумеят. Ако бяхме езичници или служехме на много богове, това би било чудно, но днес ний служим на един Христос, който е проповядвал любов. А любовта дава условие на всяко сърце да се прояви в живота. Има едно Велико същество, пред което не може да се лъже, което обуславя всички и съди всички. Не мислете, че можете да правите всичко, което искате - туй същество е, което праща хората в гробищата! Казват, че без насилие не може. Но любовта без насилие ще дойде в света. Светлината, когато влиза във вашата стая, чупи ли ви прозорците? Хората на любовта нямат нужда от богатства. Парите на днескашния свят са оцапани с кръв. Те са едно следствие, но не и принцип в живота. Любовта не се нуждае от съвременните богатства - за нея са достатъчни и тия, които й се пращат отгоре и от труда на своите ръце. Всичкото благо на света е продукт на любовта. Само силните хора могат да любят. А идеите на света са опитани вече, насилието - също. Това са стари методи. И ако в света не се възцари любовта - ще дойдат революции. Върху гробовете на непослушните ще израсте нова култура. Любовта е вътрешен процес, който гради. Любовта носи живот. Бог е любов и вън от любовта няма живот! - Искаш ли да оздравееш? - пита Христос. Това днес значи - искаш ли да любиш?

15. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо трето, бр. 4, 8.ІІ.1924 г.) (В. "Ратник на свободата”, бр. 4, 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Братя, днес ще ви пиша как да воювате с враговете си, Ний, хората, все сме се борили още от ранните векове, та дори досега чак. Ний сме атакували крепостите, събаряли стените им... А тия крепости винаги са имали врати, ключове за тия врати, през които хиляди хора са минавали, без да ги чупят... Но ний искаме да воюваме - и воюваме, разрушаваме, убиваме и биваме убити... Но как ще победим враговете си? Има един метод, който обикновено смятат за най-сигурния - като ги убиеш. Но кой ти е враг, защо се е явил тоя враг, кои са причините, които са ви противопоставили един на друг? Всеки разумен човек знае, че нищо без причина не е. Е добре, ако убиеш врага си, ще убиеш ли и причината, която го е направила такъв? Ний убихме много сърби, сърбите убиха много македонци - и все пак, ако една идея е права, ако тя има условия да съществува, ако причината не е премахната - тогава? Ето, хората от хиляди години се убиват, без да престанат да имат врагове! Затова големите учители на человечеството туриха закон: - Не убий! Не убий - с убийство не се е разрешил никой въпрос досега! Человечеството е убивало и убива - и все повече нужда се явява да си служат с това средство - и все по-безполезно! Но ти може да затвориш врага си, да го туриш в тюрма и държиш дълги години, „да му дойде умът в главата”. И това е един начин, по който си отмъщават, без да подозират, че с това те приличат на куче, което хапе биющата го тояга, като че ли тя е крива за неговите болки - късогледо да види волята, която стои зад нея. Но и когато затворим някого, той ще мечтае само отмъщение и ний ще трябва да употребим сила, за да го пазим: сума сили ще се прахосат напразно - и при първия удобен случай той ще се хвърли отгоре - па били ний отделна личност или държава - и тогава... историята ще почне - отначало. Най-сигурният начин да победиш врага си е да го нямаш; а когато го вече имаш - да разбереш защо ти е враг, по коя причина; да намериш допирни точки между него и себе си - и той е човек като теб - и да го превърнеш в приятел. Ако человек се сприятелява с най-свирепите животни (говоря не за дресиране, а засприятеляване), то несъмнено, че и хора помежду си могат да сторят същото. И най-лошият човек в света има нещо, което обича - това е вратичката, през която може да се влезе в неговата крепост. Ако един е могъл да стори това - ще трябва и ти да го направиш. Но ще влезеш не да го ограбиш, а да му оставиш там нещо, което той цени. Тогава той и сам ще ти отвори и други път. Само това е правилното решение - победа без победители. И днес то е по-нужно от всякога, защото ожесточението е голямо, треновете са пуснати един срещу другите - те летят вече... Слизайте от тях, тия, които още може да се чувствате като братя, подайте си ръка в името на Тоя, Който издъхна някога на Голгота, и Когото ний всеки час разпъваме днес, нарушавайки завета Му: Любете враговете си! С Братски поздрав, Ваш Ратник

14. ЧУДОТО, КОЕТО НЕ Е ЧУДО! (бр. 4, 8.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Всяка майка има слабостта да мисли, че нейното чедо не е като другите, че самото му раждане е станало по особен начин и е чудо, въпреки че в света това чудо се е повтаряло и повтаряло. Но то за нея си е чудо. Така стана и със събитията в нас около 9-й юни. На тия „чудеса” туй е чудното, че могат да ги смятат за чудеса! Ний не искаме да омаловажим никому нито заслугите, нито ролите, но само да изтъкнем, че поради нашия навик да мислим откъслечно и несвързано, естествените неща започват да ни се струват чудеса. Ний, изгубилите нишката на събитията, невиждащи вътрешния развой на нещата, неразбиращи силите, поставени да действуват от живота, сме готови да виждаме чудеса, по същия път на ума, който, не видял и незнаещ що е електричество, би нарекъл чудо факта, когато с едно пипване на стената се осветява цялата стая. Повтарям, въпросът не е за субективната преценка на нещата, па била тя и колективна, а за оня вътрешен процес, който ги обуславя. Чудеса в природата и в живота няма. Ако ние заспим нощем в тъмно и се събудим по пладне, може да има рязък контраст от слънчевите лъчи. Но това не би било никакво чудо, ако следваме непрекъснато това разсъмване, а естествено преминаваме от едно състояние в друго. Девети юни го подготвиха не генерал Лазаров, не Лиги и Комитети - а самият Стамболийски, защото той подготви недоволниците и създаде почвата, която направи възможно съществуването и успяването на тия недоволници. 9-й юни беше само една неминуемост при туй състояние на нещата, което бяхме достигнали, А самият земледелски съюз изпадна в това положение, защото неговите идеолози и творци, като Драгиев, се задоволиха с едни критики само на туй, което ставаше в него - роля, която прекрасно изпълняваха и най-големите врагове на съюза. Те говореха, че са бащи на земледелския съюз, а когато той, същият се давеше в блатото, те се задоволяваха да гледат от брега с пророчества на уста, че рано или късно ще се удави. Истинските бащи в такива случаи не постъпват така, мислим ний. Ний не обвиняваме, нито укоряваме - а само гласно разсъждаваме - и ако грешим някъде, с удоволствие ще приемем корекция, защото за нас истината стои над писаното. Комунистите бяха революционна партия. Те говореха за постигане на своите идеали по революционен път. Това беше тяхното право. Но тия семена попаднаха на сгодна почва в душите на военни и бивши военни и понеже последните бяха по-готови да налагат своите разбирания за „отечеството и ред”, кървавата разправия настъпи. Резултатът е известен. Идеалистите на миналото поискаха да върнат колелото на времето. Но животът няма да спре тук. Ний всички сме навързани един за друг - един народ сме, едно цяло тяло. И не може, когато единият крак е притиснат и вика от болка, на другите части да е добре. Може сега в момента да не се усеща, но дните се сменяват и часовете в тях биват дори различни. Чувството на цялото е това, което днес и всякога трябва да спира всяка вдигната ръка, всяка лоша дума и помисъл. Но ако не сме достигнали да имаме в душата си това чувство на цялост и единност и смятаме, че има „предатели и патриоти”, „разрушители и спасители”, „бели и черни” в нашия народ, то и тогава би трябвало, в собствения наш интерес е да променим отношенията си помежду си. Заблуда е да се мисли, че враговете не се учат един от друг. Напротив, това е неминуем закон - те си въздействуват волно и неволно. Затова живейте в справедливост, толерантност и искреност, и вий ще ги научите на същото; сейте добрина, милост, човещина - това и ще пожънете В природата и живота чудеса няма - помнете това!

13. А ПЛОДЪТ НА ДУХА Е (бр. 4., 8.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4., 8.ІІ.1924 г., София, стр. 1) „А плодът на духа е; любов, радост, мир, дълго- търпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въз- държание; против такива няма закон.” Всяка форма добива своята ценност от съдържанието, а всяко съдържание - от своята смисъл. Новото време изисква нови разбирания, нова логика, граматика и правопис. Всичко трябва да бъде правилно премерено, защото малките излишъци, създават големите страдания днес. Известни недъзи, които сега съществуват в света, не са недъзи на самия живот. Животът е проявление на духа, а той и единственото разумно нещо в света. Духът е онова велико същество, което изпълва всичко; разумното, което осмисля живота, на което съзнанието е винаги будно; което носи всички способности, дарби - сърдечни, умствени и волеви. И ако ний се ръководехме от него, трябваше да се разбираме помежду си. Когато духът дойде, той произвежда топлина във физическия свят, светлина в ума, движение в живота; растене, цъфтение, връзване и зреение, разширява съзнанието. Когато отсъствува духът, има меланхолия, безсмислие на живота, апатия, подозрения, съмнение. Затова, докато не изменим съзнанието, не може да се промени и характерът ни. Първото проявление на духа е любовта. Тя е първият подтик към живот, всесилна вълна, на която не може нищо да противостои, никакви стени, никакво насилие; тя не признава никакви закони, тя сама си прави пътя! Иде тя сега в света, великата вълна, с грамадна бързина - и тия, които й се противят, ще ги отнесе. Външният свят е отражение на нашия вътрешен - държавниците прилагат нашите разбирания. Духът носи любов, любовта - мир, мирът - радост. Силата на човека седи в това; да изяви своята любов! А първото й изявление е да донесе свобода на себе си и околните. Ако един държавник дойде на власт и обере народа си, направи закони, които докарват анархия, или отвори война, от която се получи катастрофа - а после си умие ръцете като Пилата - това не е знание! Всеки, който прави нещо, трябва да знае защо го прави. Само направеното с любов е разумно направено. Плодът на духа е кротост, а кроткият човек е силен човек. Плодовете на духа са сили вътре в нашето съзнание и зависят от неговата степен на развитие. Ако енергиите се увеличат и ний не знаем да ги употребим - иде болезно състояние, при което главата става топла. А законът е обратен: в главата - светлина, в стомаха - топлина. Любовта трябва да се разбере като един закон за приложение на самия живот и трябва всякъде да се приложи, за да се роди свободата, а след нея - и радостта. Но любовта не стои във външните форми на нещата - тя е общение на душите. А ний днес сме добре облечени европейци отвън и шопи - отвътре. Нова фаза настъпва, нова вълна иде в света - и тя няма да остави никого. Без нея всички ще чувствуват в душата си скръб. И колкото повече й се съпротивляват, толкова повече скръбта ще расте. А разумният закон е за разумните хора. Ний трябва да желаем от все сърце любовта и свободата - и те ще дойдат. Това, което мислим, говорим и желаем - това и става в света. Досега само за войни говорихме - те и дойдоха! Най-разумното нещо в света е любовта, но не тая, нашата любов, която е остатък от култури на насилие. Само любовта ще ни направи силни. Хората без любов са глупави, жестоки, престъпни. А най-силни хора са тия, които разбират законите на природата. Тия силни хора вече идат в света. Чистота се изисква днес! Всичко, което крием най-благородно в душата сега - и никой друг път - е моментът да го проявим! Сега и никой друг път - трябва да пожелаем да живеем Божественото, и -- разберем човешката душа! Туй, което иде - ще бъде! Бог ще се развърне в Своята красота, в Своето разнообразие; ще обърше всяка сълза от човешките очи, ще премахне всичките тъги и скърби, ще направи всичките хора да заживеят чист и почетен живот. И всички ще станат свободни граждани на земята.

12. ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД (бр. 3, 1.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 1.ІІ.1924 г., София, стр. 2) На световната сцена станаха две събития от решително значение - на изток изчезна главата на 3-я Интернационал, а на запад начело на ново правителство се появи Макдонал. Ленин е фигура, за правилната оценка на която ще трябва да легнат години между него и съвременниците му. Всички са още много близко до него, за да може да го обхванат с погледа си изцяло и обективно. Той принадлежи не само на историята, но и на бъдещето, чиито пътища се опита да предначертае неговата смърт ще е от голямо значение за Съветска Русия, която е наистина плод от колективни усилия на цяла партия, но едно е несъмнено - че Ленин бе обединяющ ум, както и Троцки - вдъхновяващата енергия. Единичният ум си отива. Ще го замени колективният и сенките на нещата ще се умножат, търканията ще бъдат неминуеми. Може да не стигнат до съдбоносни разногласия, но все пак много надежди ще възкръснат с тая смърт и Русия ще преживее неспокойни дни. (...)

11. ПИСМА ДО РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА (Писмо второ, бр. 3, 1.ІІ.1924 г.) (В. „Ратникна свободата”, бр. 3, 1.ІІ.1924 г., София, стр. 1) Братя, ратникът на свободата е человек, който е обещал не пред организация и чужди, а пред себе си, че ще живее с истината. Но днес человечеството има много видове истини. Всъщност истината е една, но всеки человек е на едно различно стъпало на жизнената стълба, затова и видът на нещата е различен. Нима когато отидеш на Витоша и гледаш София, ще я видиш такава, каквато я гледаш от хълма при Арсенала? И все пак тя е същата София, макар че се вижда като някакви странни кутийки, които не приличат на къщите, както ги знаем, и при това са такива малки, че би се събрала цялата столица сякаш в една носна кърпица. А ако се вдигнеш нагоре, някъде във висенето, и погледнеш същата София, тя ще се представи пред твоя взор като една малка точка. И вътре в тая точка хората пак ще си пъплят, мислят и суетят - и няма да престанат нито една секунда да живеят от това, че ний ги не виждаме. И ето, ний всички говорим за истината и всеки я вижда на разни места и я изразява по разни начини - според височината, на която е достигнал. Има ли смисъл да се препираме или караме, ако не виждаме еднакво нещата? Качи се на стъпалото, на което стои брат ти - и ти, ако нямаш някои цветни очила, ще видиш същото, както и той. Нещата в света, в тяхната същност ги не знаем, но познаваме само съотношенията им едно към друго. Хляба, дрехите, удоволствието ний ги сравняваме с нещо, което сме приели за мярка - с цената на труда, златото или парите. И според това добиваме познание за стойността на нещата. Що е истина? Може би никой не ще да отговори, защото истината не е нещо, което се говори - тя се само живее. И тия, които са я живели, ни казват дейните съотношения с другите неща в света и определят нейните отличителни очества. Познайте истината, и тя ще ви направи свободни. Значи истината носи свобода на тоя, който я е познал, и на хората около него. Истината без свобода не може, както и слънцето без светлината е немислимо. Истина е това за всекиго, за което той може драговолно да сложи живота си. По тия две качества изпитвайте себе си и истината, на която служите. Прави ли ви тя свободни? Носите ли на околните си свобода и светлина? Може ли да сложите главата си за нея? - вий сте на правия път! Спомнете си за Левски. Той познаваше истината и тя бе го освободила. И той свобода носеше на околните! Той ръшнеше навсякъде, въпреки чауши, потери, предатели и шпиони. Но той бе готов да даде и даде главата си за тая истина. И когато веднъж му казаха селяните в едно софийско село: „Когато се :свободи България, ти навярно ще ни станеш цар?” Той отговори: „Тя и сега си има султан. Ако ще се освобождава само за цар - няма смисъл. А аз, когато се освободи тя, ще отида при други поробени народи, да помагам.” Ето как се служи на истината - каквато и да е тя. Нейният път е труден, почти винаги минава през Голгота, но затова пък и служителите й стават безсмъртни! С братски поздрав, Ваш Ратник

10. ВЪВ ВИДЕЛИНАТА ТИ ЩЕ ВИДИМ ВИДЕЛИНА (бр. 3, 1.ІІ.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 1.ІІ.1924 г., София, стр. 1) „Във виделината ти ще видим виделина.” - Господи, до колко пъти, ако ми сгреши брат ми, да му прощавам? - запита някога Петър. И днес братята, децата на един и същи народ, кръвно обидени един от други, са изправени пред същия въпрос. Разумните от тях разбират, че идеалите и на едните, и на другите са еднакво важни за тия, които искрено ги изповядват, и че превратите са страшни и кървави пътища - затова и излезе възбраната да се върви по тях: миналите по тоя път ясно съзнаха сами това. Ако си тръгнал някак с кола и тя се счупи из пътя - ще питаш ли до колко пъти ще я поправяш? Ако на улицата те ритне кон - трябва ли да му счупиш крака заради това? Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата. Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това. Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел. Някои дават 100 000 лева - и после те причакат край село, и теб убиват, и парите си взимат; други подаряват само десет ябълчени семки, които след години стават градина. Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички. Прошка на всички и любов към всички! - „Казва му Иисус: - „Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем!"

9. ПОЛОВИНАТА НА БЪЛГАРИЯ Е ЛИШЕНА ОТ ПОЛИТИЧЕСКИ ПРАВА (бр. 2, 26.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1 Има една част от българския народ, когото всички политици, управлявали до сега България, са пренебрегвали; не ги зачитаха земеделци - не сториха това и сговористи. Ний ратуваме често за правата на българските малцинства под чужда власт - но има българи, които в самата България са онеправдани. Те плащат всички данъци, търпят всички несгоди от лошите закони, които те не са гласували, от отворените войни, които те не са обявили, от разсипническата политика, тежестите на която най-силно чувствуват, от скъпотията, от спекулата - без да имат право нито дума за кажат по това. Те не са нито комунисти, нито земеделци, „не разрушаваха отечеството си”, не вдигнаха пушки срещу сънародниците си, не клаха никого, не рушиха нищо. Напротив - те родиха и отгледаха най-големите юнаци на България, най-добрите министри, всички българи - и все пак за тях - за тяхното мнение, въпреки това, че те са половината от българския народ, не искат да държат сметка, отнасят се като с молепсани, годни само за някои служби, гледат на тях като на непълнолетни. Вярно е, че има между жените и такива, но те не липсват и между мъжете. Хубаво е жената да бъде майка, но има и много жени, които не са никакви майки по натура. Дайте сгодни условия на жените майки да бъдат такива, а не от ранни зори да отиват по димни фабрики и работилници - а допуснете всички други да работят еднакво с мъжа на жизненото поприще, щом те не чувствуват свещения майчин огън в гърдите си. Тогава може би ще имаме по-малко майки, но затова пък те ще бъдат по-достойни - доброволно избрали най-тежката, но затова и най-великата задача в живота - да родят и отгледат човеци. Но на едните и другите трябва да се даде право да кажат своето мнение за уредбата на къщата, общината, държавата, в която живеят, като на майката се даде и по-почетно място - но само в такъв случай, разбира се, когато има условията всички, които поискат да бъдат майки - да могат да имат тая радост. Изравнете половината от българския народ по право с другата половинка защото животът, съдбата, изпитанията, нещастията не идат само за мъжете. Последиците от неразумните им законодателни постъпки не лягат само върху техните плещи. Ратничка. МОТО „Прави добро от любов към самото добро, а не с надежда за възнаграда; трябва да работиш от любов към самата работа, а не с надежда да видиш нейните плодове; отдай се на служба на света, защото го обичаш и не можеш да не му се отдадеш.”

8. ЕДИН НЕОБХОДИМ ЗАКОН, ЗА КОЙТО НЯМА ДА ИМА РАЗНОГЛАСИЕ (бр. 2, 26.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1) Закон - това е волята на болшинството от обществото, изказана по един или друг начин. Може да се спори доколко тоя или оня начин изразява реално гласа на народа, но за задължителността на законите според всички партизани на съществующия строй - това не може и да се разисква. Гласува се вече закон за защита на държавата. Това добре - грижат се хората за своето отечество, защо има хора, които да не харесват реда в него. Може би и те са прави - и затова не спорим - не сме съдии. Но заседаващите в парламента претендират, че изразяват волята на народа, който ги е избрал. Това - още по-добре. Може би тоя народ има сериозни причини да се бои, че отечеството му е в опасност. И може да са прави - други идеали за „ред и законност”, в които тия, които са горе, ще бъдат долу; и тия, които са долу, ще бъдат горе (най-после може би да им е дотегнало да са все долу) се изнасят на жизнената сцена. Нека дадат право на част от народа да мисли и по-различно, отколкото избраниците народни и техните гласоподаватели. Но ако за строя и държавното управление има спор, ако може да има препирни дали земеделци и комуниста са разумни или разрушители, а другите партии са „творци и спасители на отечеството”, та по това да се разделя народът на противни лагери, по един въпрос обаче всички тия избиратели (без разлика на убеждения) не се ни най-малко различават - защото, като никога, всичките са на едно мнение: скъпотията расте, животът става мъчен, охолниците пръскат луди пари, новите богаташи са още по-арогантни от старите. На това трябва да се тури край. Е, добре, ако всички мислят така - а това е факт, - то пита се: преди да се прекарват закони за вардене на България от българи, не трябва ли да се прекара закон да пази оскъдните кесии на българите от забравили, че са българи? Ако за първия закон - за защита на държавата, - както казахме, има значително разномислие - по тоя, втория, 90 % от народа би се напълно съгласил и с все душа подкрепил. Лично ний не мислим, че с вънкашни закони ще се оправи светът, но понеже парламентът трябва да „работи”, сиреч да кове закони, ний му посочваме един от тия, за които би го подкрепил цял народ, и който закон при малки усилия би дал много по-добри резултати, отколкото Законът за защита на държавата със затвори, пушки и бесилки, защото с грижите си за бедните - а те са огромно болшинство от народа, - тая държава би се явила като истинска - майка на своите деца - а добрите майки нямат нужда от закони, за да бъдат почитани от чадата си. A-s

7. ПРЕСЛЕДВАНИЯТА НА БРАТЯТА ПОМЕЖДУ СИ (бр. 2, 26.І.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 2, 26.І.1924 г., София, стр. 1) „След публикуване закона за защита на отечеството, Министерството на зътрешните работи ще покани всички политически партии, обществени групировки и благотворителни организации да представят уставите си за преглеждане и утвърждение. Комисията ще се произнесе кои партии и групи могат да съществуват.” „Утро” от 19.І.1924 г. Человеците имат различни начини, с които реагират на това, което им е приятно. Хората никога не са мислили и не могат мисли еднакво за нещата в това се състои и условието на растежа. Ако нивото на всички морета се изравни с това на реките, няма да има никакво течение, никакъв живот. Ако температурата стане еднаква навсякъде по земята, няма да има вятъра, дъжда, снега, а това би значило, при сегашното ни състояние на знание - да зацарува на земята мъртвило. Благодарение разнообразието на интересите духовни и материални, явяват се теченията духовни и материални. Понякога тия течения са тих ветрец, друг път минават в силна буря - зависи от условията, при които се зараждат първичните причини на тия течения. Но без тях не може, затова и няма какво да се тревожим от тия събития, които стават с нашия народ. такива има и между другите народи на света. Те са естествени. Ний прекарахме 7 години във война и 7 години на дело се учихме, че най-големите и велики идеали ще се постигнат като разбием и унищожим врага си, който не ни позволява да „изпълним тия свещени идеали, за които трябва да сме готови да пожертвуваме живота си като нищо”. И научихме се ний да гоним и постигаме идеите си с пушки в ръце и да доказваме правотата им с бомби и оръдия. И приложихме го и по отношение на сънародниците си. Ами че ний в първоначалното училище ходим четири години - и се научаваме наука за цял живот, та това, което седем години учихме, тъй скоро ли ще го забравим? Резултатите се знаят, но те не са още всичките. Изглежда, че и в бъдещето тия методи на насилие ще останат. Всичките белези на нашия живот говорят това. Сговористите побързаха да прокарат закон за защита на държавата, без да направят нещо съществено да премахнат причините, които накараха толкова българи да гледат на държавата като чужда - напротив, с това те подчертаха и сложиха рязка граница между себе си и останалата част от народа. А според нас това ме може да даде добри резултати. От друга страна, комунистите и земеделците, под натиска на неприветливата действителност, взеха една необходима форма на съществуване. Ръждата от външна става вътрешна. Поне по-рано се виждаше и чуваше нейното желание и намерение - сега те ще говорят и работят точно по конституцията, тъй като никой досега. И за тях това е много добре, но сметките на правителството пак ще излезнат криви. Нека се помни - не стига да съградиш чешма - трябва и нещо друго, което да прави тая чешма действитено такава - жив извор трябва да мине през нея. Няма ли го, колкото ще да е красива тя, колкото и да се гощават майсторите й помежду си - тя няма да протече и да събере жадните около си. През войната имахме комунисти и земледелци, облечени в шинели - и те бяха прекрасни войници - но тая тяхна навлечена против волята им форма не ни убежденията им. Не ги карайте да навличат и сега форми - дайте свобода на всички, за да можете да съдите по-лесно за реалните фактори. Скритата ръжда е по-опасна за една машина. Ако не за друго, за собственото си добро, бъдете толерантни към всички, за да принудите и тях на това - нали вий сте елитът на България - дръжте се като такъв и покажете, че имате най-необходимото качество за истински човек - да почита человека в лицето на другия ида прави това, което говори. Не са комисии - каквито и да са те, - които ще кажат кои организации трябва да съществуват и кои не - това е властен да стори само животът. И покойният Стамболийски погребваше всеки ден старите партии, но те го погребаха преди себе си. По-добре е да си има един открит враг, отколкото неискрени приятели. Бивш Воин.