Jump to content

valiamaria

Потребител
  • Мнения

    4982
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    116

valiamaria последно спечели на Март 15

valiamaria има най-харесваното съдържание!

Относно valiamaria

  • Рожден ден 30.11.1971

Profile Information

  • Пол
    Мъж

Contact Methods

  • Skype
    nasko352

Последни посетители

Функцията за показване на последните профилни посетители в момента е изключена и не е показна пред останалите потребители.

Постижения на valiamaria

Отличен работник

Отличен работник (3/3)

282

Обществена Репутация

  1. МОЛИТВА АГНЕЦ БОЖИЙ Господи Иисусе, Агнец Божий, нека Твоята благо­дат да бъде над мен ден и нощ. Господи, Ти си моята пълнота. В Теб моята душа намира сила да се крепи. Без Теб животът чезне, духът се губи. Господи, на­дежда моя на всяко време, в тая безводна и пуста Земя, в която духът ми се угнетява, казал си, че надеющите се на Тебе за тях и в пустинята ще проте­че вода на живот. Господи, да видя Лицето Ти в тая Земя и да се възрадва духът ми за Твоята благост. Облечи душата ми в Твоята сила и в Твоето присъс­твие. Господи, Ти всякога си ми помагал и всякога си изливал Твоята благост върху ми и всякога си ме кре­пил с присъствието на Твоя Дух. Ти ще ме послушаш и пак ще ми отговориш, за да познаят, че Ти си Бог мой. Който си ме проводил да върша Волята Ти. Амин. Молитвата е от черно-бяло пепитено тефтерче на Учителя, в което е записвал Свои размишления от 3.III. 1899 до 16.X. 1900 г.
  2. ГОСПОДНЯТА МОЛИТВА Отче наш, Който си на Небесата, да се свети името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята. Хляба наш насушний дай го нам днес и прости дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не веди нас в изкушение*, но избави нас от лукаваго. защото е Твое Царството и Силата, и Сла­вата завинаги. Амин. Когато казвате Господната молитва, влагайте следния смисъл в думите: Отче наш, Който си горе в нашия ум, да дойде Твоята Светлина в ума ми, за да възприема. Да бъде Волята Ти във всяка моя работа и в мисълта ми, в чувствата ми, във всичките ми постъпки. Нека Твоята Воля присъствува в дишането и в кръвообращението ми, за да Ти служа с радост и любов. * И не веди нас в изкушение - това значи: Давай ни, Господи, знание и мъдрост, за да не би ние с нашето невежество да паднем в изкушение. (Свещени думи на Учителя, с. 65)
  3. БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ НЕПРЕРИВНО РАСТЕ Когато обичаш човешката душа, Любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш Любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека трябва да бъде във възходяща степен, т.е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Като влезеш в нея ще вървиш от слава в слава! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея. Божествената Любов има и следната отличителна черта – тя постоянно расте. В нея има вечен растеж – като обичаш някого, тази Любов трябва да се увеличава. Любов, която не се увеличава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне. У ч и т е л я Любовта е безгранична! Колкото времето минава, Божествената Любов все повече се усилва. Колкото и малък да е огънят на нашата Любов, щом е запален от Божествения, един ден той ще се увеличи, ще свети и ще грее надалеч. Увеличението на този огън не е механически, а органически процес. Не се ли увеличава огънят на Любовта, тя е слаба. Учителя казва: Ако Любовта ви не се увеличава всеки ден с по един градус, вие не сте на прав път. Мнозина се оплакват, че любовта им постепенно изчезва. Това, което изчезва, което престава и се намалява, не е Любов. Животът, Любовта, Мъдростта и Истината не са еднократен, но многократен процес. За всеки човек Любовта трябва да бъде в зазоряването си. Любовта няма никакъв зенит, никакъв залез. Тя има постоянно зазоряване. Същото се отнася за Мъдростта и Истината. В красивия Живот има вечно зазоряване на Любовта, Мъдростта и Истината. Всеки ден намирайте нови черти в ума, сърцето и душата на онзи, когото обичате, откривайте в него нови дарби, добродетели, духовни богатства, нови ценности и така Любовта ви ще расте непрестанно. По този начин ще дойдете до все по-голямо и по- голямо взаимно опознаване и връзките между душите ви ще стават все по-възвишени. Придобиването на Любовта е вечен процес. Който мисли, че неговата Любов е достатъчна, той сам се поставя в ограничение. Ето защо, колкото човек и да е напреднал в Любовта, тя все има още много страни, които са скрити за него и ще му се изявяват през вечността. Учителя казва: Има неща, скрити от човешките очи. Има неща, които са скрити даже и за Съвършените същества. Всички трябва да се радват на онова, което е скрито за тях. Кое е скрито? Скритото – това е Любовта! На всяка Любов, която се изявява днес, ще гледате като на една малка семка, която тепърва в бъдеще ще възрасне и ще даде красиви цветя и плодове! Семената, които се посаждат, чрез сегашните прояви на Любовта ще възраснат и в далечно бъдеще ще обхванат в своите прояви цялото човечество. Малките пламъчета, които забелязваме днес, утре ще се превърнат в мощни пламъци, които ще обгърнат цялата Земя. Един ден цялата Земя ще светне от огъня на Любовта, която ще я обгърне от всички страни!
  4. ДО ВСИЧКИ ПРИЯТЕЛИ МАЛКИ И ГОЛЕМИ И НА ДОБРИТЕ УЧЕНИЦИ Само когато слънцето грее живота има смисъл. Само когато реките текат земята се разработва. Само когато дъждът пада сятото се благославя. Когато плодовете зреят душата се радва. Хранете се с плодовете на добродетелта. Обичайте се, и Господ ще бъде и вън и вътре във вази. Носете дрехите на правдата. Обработвайте сърцето си с Любовта. Разкопавайте умът си с Мъдростта. Служете на душата си с Истината и Великия Живия баща на Мира Отец на бъдещите векове ще бъде с вази и вие с Него; само тогава ще познаете Истинния Бог и Христа. Ж.К.В.О. (Жив е Този, Който ви обича) 21.I.1918 г., Варна (Свещеният подпис) Забележка: Това писмо е писано от Учителя, когато по принуждение от българските властници (цар Фердинанд и министър-председателя д-р Васил Радославов), бе му наредено да не говори своите беседи и го интернираха да живее в гр. Варна. Учителят се подчини на това нареждане. Поменатите управници бяха недоволни от Учителя, понеже Той в беседите си бе казал: "България да не участвува във войната, защото ще загуби". Когато Учителят е заминавал за Варна, казал е пред приятелите, които го изпращали: "Аз пак ще видя София, но те няма да видят никога България!" Знае се от историята, че България излезе от първата световна война с катастрофа, Фердинанд абдикира, а Радославов избяга в Германия! И повече не се върнаха в България! Учителят се завръща в София и продължи да изнася Словото ни за человеците земни и небесни.
  5. ПОЗДРАВ НА ВСИЧКИ МОИ БРАТЯ Варна, 10 август 1903 г. Мир да бъде на. всинца ви. Ето Аз ви призовах помежду тоз народ, да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките мои усилия от дълго време са биле, да ви подготвя за Великата Божия Работа, да развия силите на вашата душа, да отворя умът ви, да разберете благите Божии пътища. В това се изискват великите усилия, които положих за вашето добро, да ви избавя от висящи разорения. Този народ помежду когото сте изпратени от Мене, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожените плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на живота. Аз винаги съм присъствал помежду вас и винаги съм ви ръководил. В трудностите и скърбите на живота ви съм бил близо. Да, вашият Небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ. Той всякой ден е изливал своята милост от горе за вашата подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гладете мрачкаво на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанеш да слуша и да милва.. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, Великият и Благият Баща, да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма отколкото е била по-преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите Очи. В този народ Той има много деца и затова вие сте пратени да им помагате докато укрепнат духом. Моя път пред вас е отворен.. Аз съм с вас наедно във всичко да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко да се изработи за добре. Съдбините на този народ, когото Вие любите, са В Моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се. Аз не мисля да Ви разоря, но да Ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна грехът и престъплението от сърцето на тия челоВеци. Вие Вече Виждате Моите действия. Духа Ми показВа сВоята сила. Аз работя и Вие ще работите. Според както Ви е дадено по силите и желанията на душата Ви. Вам Ви трябВа още Вяра. Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата Ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено. Който сее, може ли да не жени и който се труди, може ли да не приема? Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща Бог за вас е оставил. Като изпълнявате Неговата Блага Воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на Мене е най-приятно. Аз желал да ви гледам всеки ден и вие да Ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят Небесната виделина на Моето Присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам, според състоянието на духа ви. Слушайте Ме братя Мои, вие чеда на Бога Живаго; Знанието и Мъдростта, която ви се праща е за ваша подкрепа. Говорете простата и ясна Истина. Готови ли сте за Мене да сторите всичко? Или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вази и в Моето лице вие ще имате в Небето най-добрия си Приятел. ВАШ ГОСПОД ИСУС. Забележка: Това послание е написано лично от ръката на Учителя Дънов. То е диктувано на Учителя от Духът Христов, т.е. от Господа Исуса Христа.
  6. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА И ДУХЪТ НА ПЛАГИАТСТВОТО ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ През 1972 г. се възроди идеята в умовете на някои от съвременниците на школата на Учителя Дънов, да се напише историческа книга за Учителя Дънов. Опитът от отпечатаната книга "Учителят" - 1946 г., бе неудачен и предизвика буря от негодувание от онези, които обитаваха Изгрева по простата причина, че те не бяха допуснати да участват в нея. А книгата за онова време е едно луксозно издание и материала включен в нея е на висота. Цялата история по написването и отпечатването на книгата "Учителят" е описана в поредицата "Изгревът", том III, стр. 208, № 9, стр. 209, № 10; том IV, стр. 516, № 69; том V, стр. 549, № 12, стр. 552, № 213. След многократни съвещания бе решено да се даде тази задача на Георги Томалевски, който като писател и вещ в перото трябваше да подреди, подготви и да представи материала. Започнаха да събират материали от София и провинцията и да му ги предават и то при един необикновен ентусиазъм, че се подготвя историческа книга за Учителя. В София Никола Нанков му предаде един голям архив, който бе събиран от него десетки години за историята на Братството, както и опитности на ученици, които му ги бяха предали за съхранение и архив. Друг, който бе работил бе Галилей Величков, който бе вече написал собственоръчно своите опитности и по-късно бяха издадени в "Изгревът", том IV, стр. 52-143, както и следващата част от стр. 144-239, която бе диктувана на Вергилий Кръстев. Също в том I, стр. 5108 са публикувани спомени на Галилей Величков. Този собственоръчно написан от Галилей материал беше предаден да се ползва от Георги Томалевски за предстоящата книга. Научавайки за това, аз отидох при Георги Томалевски. Той беше завършил книгата, която беше работил шест месеца. Каза ми, че е преразказал материала, че го е преработил и четири копия ги е предал за прочит на онези приятели, които му бяха предали да ползва материала. При разговора си с него се повдигна въпроса за авторството на тази книга. Той ме убеди, че това е колективен труд, че той само го е подредил и го е представил на достъпен български език. Обърнах му внимание, че трябва да напише имената на сътрудниците си, за да няма после недоразумения. Томалевски изтъкна своята теза, че окултният ученик трябва да бъде смирен и да не си изнася името си на показ и затова също не смее да напише както своето име, така и на другите. Аз възразих. Не ме послуша. Всички знаеха, че книгата е написана от Георги Томалевски и че той трябва да носи лавровия венец. След като преминаха копията от ръкописа при приятелите, то Галилей Величков се възмути, че е взел неговият материал и че го е преработил, преразказал и накрая е провалил материала и отгоре като похлупак на всичко не му е писал името. Обещах на Галилей, че неговото име след време ще стои там където трябва и където заслужава. Изпълних обещанието си с публикуването на неговите спомени цитирани по-горе по страници. А Никола Нанков беше направо вбесен. Викаше и крещеше пред мен: "Крадци и мошеници!" Бяха му окрали материала без да пишат неговото име. А той го бе събирал десетки години в онези години на непрекъснати обиски от страна на милицията. По въпроса виж "Изгревът", том IV, стр. 587-588. След време тази книга бе преведена на френски. Никола Нанков написа една рецензия въз основа на ръкописния труд на Георги Томалевски, която поместваме под надслов: "Документално означава истинско". В една от срещите си с Румяна Томалевска, любимата му дъщеря, обърнах внимание, че това е колективен труд и че има в ръкописа преразказан много материал от автори, които имат самостоятелни спомени и че ако публикува този ръкопис, то ще провали окончателно баща си. Не ме послуша. През 1997 г. бе издадена същата книга със заглавие, с надслов "Учителят Беинса Дуно" на издателство "Алфадар" под JSBN 954-8785-15-3 с автор Георги Томалевски. По този начин искаха да узаконят, че Георги Томалевски е автор на този труд. От тук дойде най-големия провал на Георги Томалевски. По времето на Школата жена му го отклони от Школата и сега дъщеря му с отпечатването на този труд го довърши окончателно. Но главната вина е негова. Ето сега последователно ще се спрем по точки, за да се види голяма лъжа, за да може да се отдели от Истината. Истината винаги възтържествува. 1. Целият материал е предоставен на Георги Томалевски от отделни автори. Той го е преразказал и по този начин премахва имената на авторите. Понякога си служи с инициали, понеже не познава имената на онези, които са представили материала. Някои смятат, че инициалите са писани, да не би да се увреди на авторите, понеже комунистическата власт преследваше тогава това Учение. Това не е вярно, понеже повече от половината от тези лица тогава бяха отдавна починали, десетки години преди това. 2. Той преразказва онези текстове, които му бяха представени за музиката на Учителя, за Паневритмията и за Словото на Учителя. Той следва една своя теория, че Словото на Учителя Дънов трябва да бъде преразказано на българския читател от изкусни майстори на перото какъвто е той. Днес има запазени беседи, където лично Георги Томалевски е преразказвал беседите на Учителя с негови думи, за да бъдат идеите на Учителя по-достъпни за недорасналите български глави да четат Словото на Учителя и то в оригинал. Аз смятам, че това е кощунство към Словото на Учителя и подигравка с труда на учениците, съвременници на Учителя от Школата на Бялото Братство. 3. Несъстоятелността на някои исторически факти в отпечатаната книга на Георги Томалевски бяха предадени от Никола Нанков в "Документално означава истинско", което публикуваме преди това изложение. 4. От книгата, от стр. 11 до стр. 112 е материал на Никола Нанков, който материал тука е преразказан. За разчитане на инициалите от стр.93 виж "Изгревът", том I, стр.636; том II, стр. 32, № 11; том II, стр. 219, № 97. 5. От стр. 113-157 са есета написани от Томалевски върху материали предоставени от негови съвременници с авторски имена. Но тука са пропуснати. 6. На стр. 140 "Теменужките" е описано от Галилей Величков, понеже материала е негов. Виж "Изгревът", том I, стр. 30. А инициалите М.З. е името на Михаил Звездински. 7. На стр. 162-164 текстът на писмото с инициали Д. К. е от Димитър Кочев. Неговите опитности ще бъдат публикувани по-късно в някои от следващите томове на "Изгревът", които собственоръчно е записал и ми е предал. 8. Целият раздел за музика на Учителя от стр. 169-192 е материал предаден от Галилей Величков. Ръкописът му представляваше извадени мисли на Учителя за музиката от беседите на Учителя, както и от частни разговори записани от Боян Боев. Този раздел тук е преразказан в една литературна форма. 9. На стр. 179 заглавието "Цигулката" е материал на Галилей Величков. Прочетете от 12 ред отгоре надолу та чак до края на стр. 172. След това сравнете с "Изгрева", том I, стр. 7-9, както и том IV, стр. 136-138. Целият този материал е цитат на материала на Галилей Величков. Това е едно от най-големите доказателства за кражбата наречена плагиатство от писателското съсловие. 10. От стр. 183-192 за Паневритмията е материал на Боян Боев, което е публикувано в "Паневритмията", издание 1938 г., както и малката Паневритмия от 1941 г., "Слънчеви лъчи" - 1942 г., както и материали на Боян Боев публикувани в списание "Житно зърно", книгата "Учителят" - 1947 г., "Учителят, разговори при 7-те рилски езера", -1947 г. 11. Материалът от стр. 203-213 е от архива на Цанка Екимова, която изваждаше по различни теми цитати от Словото на Учителя. 12. От стр. 214-218 се говори за теософите. Този материал е взет от Борис Николов и Мария Тодорова. Виж "Изгревът", том I, стр. 274-283; том III, стр. 77-79; том IV, стр. 138-139. За евангелистите виж том II, стр. 224, № 103. 13. От стр. 219-221 инициалите Т. П. е материал на Тодор Попов от Ямбол. Този материал е описан в "Изгревът". А подробно ще бъде публикуван, когато се изнесе историята на Ямболското братство от дъщерята на Тодор Попов, която е подготвила материала и се казва д-р Йорданка Попова. 14. На стр. 235 инициалите за дневника на Е. И. означават Елена Иларионова. Дневникът на Елена Иларионова е публикуван от Павлина Даскалова във "Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново", том I, 1995 г. и том II, 1996 г. Някои от спомените на Елена Иларионова са предадени от други автори, като нейното име е запазено и са публикувани в "Изгревът". 15. На стр. 240-243 инициалите Г. Р. е Георги Радев от Ямбол. Неговите опитности са описани от самият него, както и от сина му Радко, който е подготвил материала и ще бъдат публикувани към историята на Ямболското братство в един от следващите томове на "Изгрева". 16. На стр. 244 инициалите Т. А. е Тодор Абаджиев, който е бил ръководител на Ямболското братство. Тази опитност е описана в "Изгревът", том II, стр. 382, № 116. 17. На стр. 245-247 инициалите Б.Н. е Борис Николов. Виж "Изгревът", том III, стр. 159, № 23. Дори Борис Николов тази своя опитност я бе пуснал в едно от своите послания като ръководител на братството. 18. На стр. 248-250 инициалите М.П. е Милка Периклиева. Тя лично е написала своите опитности като една част се отпечатаха на английски. Виж "Изгревът", том VII, стр. 666-667. Материалът на Милка Периклиева е събран и се чака разрешението от нейните племенници - Марта и Ева, които са дъщери на Александър Периклиев, рожден брат на Милка Периклиева. И двете племеннички живеят и работят в чужбина, едната във Франция, другата в Швеция. 19. От стр. 267-326 са поместени 12 разговора. Това не са оригинални разговори с Учителя. Това са измислени разговори от Георги Томалевски. Той взима някоя отпечатана страница от лекциите или беседите на Учителя, спира се на някое подходящо изречение, което му харесва и го изважда. След това отпред му прикачва подходящ въпрос и така подготвя своите дванадесет разговора на измисления ученик с Учителя. Томалевски е практикувал тази литературна форма в една от своите книги "Астрология за народа". Там е поставена диалогична форма на сюжетната нишка между един професор наречен Звездолюбов и един градинар на име Ради. Градинарят Ради задава въпроси на професор Звездолюбов и същият отговаря. Там Георги Томалевски в образа на градинарят Ради визира дядо Ради от Изгрева, който наистина бе градинар на братската градина и се казваше Ради Танчев. А в името Звездолюбов се визира автора на книгата Георги Томалевски, който бе учител по физика и астрономия в една софийска гимназия - "Антим I", на ул. "Оборище" до реката Перловска. Цялата книга е в диалогична форма. Въпроси на градинаря Ради и отговори на професор Звездолюбов. Тук, в тази книга от стр. 267-326 е направено същото. Има измислени въпроси на един ученик, т.е. на Георги Томалевски и отговори от Словото на Учителя, които отговори са взети от публикувано Слово в различни лекции и беседи. ИЗВОДИТЕ: 1. Всеки читател, който сравни изнесените факти е длъжен да си направи своите заключения при положение, че чете "Изгревът". 2. Това е кражба на Георги Томалевски от своите съвременници. Вината носи както той самия, така и ония, които отпечатаха след него тая книга. 3. На времето работих и записвах спомените на Елена Андреева. Там заварих и Георги Томалевски. Когато заговорих, че аз издирвам спомените на учениците с Учителя той се разплака и започна да се упреква, че нямал спомени с Учителя. Аз добавих, че не може да няма щом е бил на Изгрева. Така и стана, че неговите опитности бяха разказани от други негови съвременници и бяха публикувани в "Изгревът" и то от мен. За справка виж "Изгревът", том II, стр. 154, № 40; том III, стр. 79-80, № 67, 68; том IV, стр. 258, № 26; стр. 259, № 27, 28; стр. 272, № 45; стр. 281, № 58; том V, стр. 135, № 59. Така, че онзи, който прочете горепосочените страници ще има точна представа за лицето Георги Томалевски. Следователно той не бе забравен както от мен, така също от другите. Другите му свършиха работата. А той обърка работите на другите! В том VIII Димитър Грива разказва за него. 4. Георги Томалевски слиза от Невидимия свят, ражда се, отраства с голям духовен кредит тук на земята. Но тук на земята той пропилява този духовен кредит. Вината се носи първо от него самия. След това идва ред да му пречи съпругата му, която бе еврейка и която го отклонява 10 години от Школата на Учителя. Накрая се явява дъщеря му, която го опропастява окончателно с отпечатването на тази книга. И завинаги! Той лично ми е разказал оня случай, при който Учителят го посреща в алеята в гората и намирайки се на около 30 крачки от него започнал гръмко да произнася името Томалевски. На всяка крачка, приближавайки се към него Учителят е произнасял името Томалевски като отначало гласът е бил много силен, а постепенно със всяка крачка е снишавал гласа си, така че когато е приближил до Томалевски е шептял и накрая е отварял само устните си. Томалевски се чудеше какво ли означава всичко това. Аз му отговорих, че това е неговият път на земята. Че идва от Небето с голям кредит, но накрая пропилява всичко на земята. Бяхме свидетели, че точно това се случи. А за доказателство е отпечатването на тази книга "Учителят Беинса Дуно" с автор Георги Томалевски. 5. Накрая ще цитираме от книгата "Беседи, обяснения и упътвания" от Учителя от 1922 г. по време на Търновските събори. Обръщаме на стр. 113. Част от този цитат е даден в материала на Никола Нанков "Документалното означава Истина", където се говори за онази книжка на Учителя, която един свещеник я преиздава без разрешение на Учителя. А това е "Хио-Ели-Мели-Месаил". Тук ще продължим с цитата от стр. 113, от 11 ред надолу: "В нас не трябва да има такива работи. Има опасност, когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, това е друго, но да вземеш чуждото нещо ида кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиатство. Туй го казват съвременните писатели. Родила неговата глава! Събрал материал от 30 души и казва: "Вижте какво роди моята глава!" Това е компилация. Нашите глави ще родят туй, което сами можем да напишем, което изучаваме". По-добра присъда от тази книга с автор Георги Томалевски няма. От посечения цитат се вижда Истината! 6. Предоставяме на вниманието ви една снимка на Учителя с трима свои ученици. От ляво в профил е Георги Томалевски. В средата с гръб към фотографа е Елиезер Коен. В дясно в профил е Георги Радев. Великият Учител разговаря с трима свои ученици. А кой какво направи от тях можете да прочетете и намерите в "Изгревът". Георги Радев превеждаше "Бо-Ин-Ра" години наред в "Житно зърно" и накрая този автор го издаде в три книжки като лично ги финансира. А "Бо-Ин-Ра" е учител на Черната ложа според Учителя Дънов. Елиезер Коен беше плодовит автор с много статии в "Житно зърно". По-кьсно по негова инициатива се преведе "Агни йога", който е диктуван материал от Мория, на спиритическите сеанси, провеждани от съпругата на Николай Рьорих на име Елена Шапошникова-Рьорих. Според Учителя Дънов, то Мория е учител на Черната ложа. Коен написа предговора на "Бо-Ин-Ра". Накрая Елиезер Коен стана комунист и се обяви срещу Учителя и Братството. Виж "Изгревът", том VII, стр. 288-292, № 46. Георги Томалевски е редовен участник със статии в "Житно зърно" и пише есета с една мистична нагласа. Освен това той е плодовит писател. Идва времето, когато той подготви тази книга, за която става въпрос и бе публикувано името му като автор на материал, който е чужд. Накрая той се очерта като един плагиат на чужди материали. Тази снимка е много показателна, защото не случайно и тримата хубавци са запечатани на фотографска снимка пред лицето на Великия Учител. Това е финала на тези трима автори. Неповторим! Неотразим! 7. Всеки един от учениците на Учителя присъства в строго определено време и всеки заема една малка точка от големия кръг на окръжността, която опасва Школата на Бялото Братство на Великия Учител Беинса Дуно. Цикълът е слънчев цикъл от 22 години - от 1922-1944 г. Всеки човек присъствал в Школата е не само точка от кръга, но едновременно и проекция и представител на онези кръгове от Невидимия свят, които са го изпратили тук на земята. Тези светове се изявяват чрез тази личност явно, съзнато или неосъзнато. Но във всеки случай, той е проводник на ония сили, за чието поле е закачен и завързан. Затова всеки има своето място на Изгрева, присъства тук и никой друг не може да му отнеме мястото. Ако напусне мястото и отиде в света, друг идва на негово място. Но вече изпратеното лице е също така закачено за онази верига, както и предишното лице, което е напуснало поста си. В Школата на Учителя Дънов всяко лице точно се явява на време и заема своето определено място. И трябва да си изпълнява задължението към онзи, който го е изпратил и за онзи за когото е завързан. Безпрекословно! 8. В Школата на Изгрева присъстват представители от Бялата и Черна ложи. Над тях стои Космическата ложа, която управлява предишните две. Тя се управлява от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно, който е Великият Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. То бе открило за пръв път своята Школа и то в България по времето на пребиваването на Учителя Дънов при българите. Точно такава е и целта на томовете "Изгревът". Там присъстват деянията на едната ложа и делата на другата ложа. Космическата ложа е представена от окултните закони, които се реализират от живота на учениците, но закони, които са управлявани от Словото на Великия Учител. Ето защо в томовете на "Изгревът" се отхвърля Духа на лъжата и плагиатството, който се управлява от Духа на Заблуждението, който е всъщност Духът на Антихриста. В "Изгревът" трайно и точно присъстват Духът на Истината, който е Глава на Словото на Учителя и което Слово бе реализирано от живота на Неговите ученици. А доколко всеки един от тях е успял да реализира частица от Словото на Великия Учител при земния си път при българите е видно от техните спомени, които са публикувани. Има етапи на възход. Има и етапи на падение. Възходът и падението се намират на едно и също място в човека. Или нагоре към възхода и към Изгрева на човешката душа към Бога. Или надолу чрез падението в света на обикновения земен човек. Затова има земен човек и небесен Адам! Небесният Адам е небесния човек или това е ученикът на земята, живеещ със Словото на Учителя Дънов, за да стане животворящ дух. Адам е животворящия Дух! Но на Небето при създание Мира сего! Словото на Учителя Дънов преминава в живота на учениците Му. Словото на Учителя Дънов е Третия заветна Бога към човечеството. Поредицата от томовете на "Изгревът" е история на човеците, на техните стъпки по тесните пътеки, които водят към Школата на Бялото Братство. В бъдеще това е пътят: Изучаване опитностите на ученика. Още от самото начало на Школата Учителят обръща внимание на това. В година II на 1 октомври 1922 г. на Общия Окултен клас под заглавие "Правила за Окултната Школа" на стр. 4 от 5 ред отдолу нагоре четем следното като второ правило: "И тъй всинца трябва да имате един силен импулс да учите, т.е. да изучавате причините на всички неща, които се случват. При това трябва да използвате опитностите на онези, които са минали преди вас, а после да изучавате природата, защото всички неща в природата представят едно предметно обучение. Бог е изпратил децата си в училище да учат. Всички тия обкръжаващи вас предмети, всички тия същества, които са наоколо ви, през цялото си развитие имат връзка с вас." Ето, това е отговора за онези, които запитват: "Кому е необходим "Изгревът"? Забележете това второ правило за Окултната Школа. Учителят го казва през 1922 г. и с това насочва учениците си да изучават опитностите на предишните поколения от 1900-1922 г. Точно 22 години до отварянето на Школата. А от 1922-1944 г. в следващите 22 години влизат нови поколения, които са ученици от времето на Школата. И те са, които изграждат поредицата "Изгревът" и пълнят томовете. И затова трябва да го има "Изгревът". И ще го има! И ще го има!
  7. ЧЕРВЕНАТА ЕСКАДРА от Недю Недев, Военно издателство, 1980 г., София Рецензенти: д-р Димитър Пеев и проф. Александър Георгиев (Переклиев) Забележка на редактора: Вторият рецензент проф. Александър Георгиев е с фамилно име Переклиев, роден брат на Милка Переклиева. Виж "Изгревът", том IV, стр. 588, отгоре ред 23-29. На стр. 187 долу авторът пише: "Учителят Петър Дънов беше фанатик... Учил в САЩ и Франция... играеше голяма роля в политическия живот." А на страница 188 горе" "Лулчев беше доверен ученик на Дънов, получаваше от него съвети и винаги след срещата си с царя му съобщаваше какво са говорили". И по-нататък на стр. 191: "Лулчев се кълнеше във вярност на царя, но държеше в течение и Учителя Петър Дънов, разказваше му подробно за всичко, което са разговаряли с царя. Уж религиозна секта бе, аполитична, отречена от земята, а Дънов и Лулчев се интересуваха и даже се опитваха да направляват политиката на страната". На същата страница 191 долу под линия, забележка втора:"... душеприказчикът на цар Борис, дъновиста Л. Лулчев, действащ по внушение на Бялото Братство - една тъмна креация на проанглийски политикани и шпиони начело с "Учителя" Дънов". По надолу даваме само два реда от интервю на журналист от вестник "София" през месец декември (2.ХII.1930 г.), бр. 150. "Разговор с Учителя Дънов... за Лулчев" Учителят: "Лулчев е като вас, българите, роден от грешни родители. Той е само позлатен, но не златен. Не ме интересуват неговите работи". Никола Нанков: От горното интервю се вижда, какво е било отношението на Учителя към Любомир Лулчев. А по-надолу в малка част от говореното от Учителя в беседа, отпечатана в томчето "Новият светилник", държана на 22 декември 1943 г., стр. 270, се вижда, че Той не се е интересувал от всичко онова, което му преписват в книгата "Червената ескадра". "Цели 40 години аз предупреждавах българите, какво ги очаква. Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде (отнася се за бомбардировките). Никой не ме слушаше - нито управляващите, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Нищо не ме интересува. Аз не се боря за човешки пост. Аз дойдох в света и взех най-малката служба, която никой не искаше... Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение. Ако царят и българският народ ме бяха послушали работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха както трябва. Всеки си говореше, както знае. Всички му даваха криви съвети!" На стр. 187 автора Недю Недев пише, че Учителят Петър Дънов е учел в САЩ и Франция. Което също не отговаря на истината. Той е учил само в Америка. Истината е една. Рано или късно тя ще излезе наяве, защото е всеобхватна и лъжата не може да я затули. Слънцето на Истината винаги изгрява. Без нея няма живот.
  8. "МОЯТ РОДЕН ГРАД СОФИЯ" от Райна Констанцева Издателство на Отечествен фронт, София, 1980 г. В заглавието "Верските заблуди и сектите", авторката на стр. 223, пише: "След смъртта на Дънов и ликвидирането на дворцовата клика след 9 септември 1944 година, към която принадлежеше и Любомир Лулчев. Братството все пак продължи да съществува. Народната власт обаче се натъкна на една златна афера, в която бяха замесени неговите последователи. Беше намерено укрито около 30 кг злато, а това беше забранено от нашите закони. Виновниците бяха наказани със затвор". Никола Нанков: За количеството на златото колко килограма е било намираме сведения в седмичния вестник "Поглед", бр. 17 от 24 април 1967 г. на последната 16 страница в заглавието: "Криминалната схватка". В третата колона на това заглавие, 47 реда отгоре надолу четем: "Един пречупен камък кух отвътре, е бил намерен сред морените на Витоша. В него дъновската секта е крила дълги години 164 златни монети". От направената справка в Държавна спестовна каса, колко тежи една златна монета от 20 лева, ни казаха, че тежестта е 6-7 грама. Пресметнати по 6 грама - 164 монети тежат 984 грама, а по 7 грама - тежат 1 килограм и 148 грама, или средно 1 килограм и 66 грама. В същото заглавие в четвъртата и петата колонка най-долу е дадена фотографска снимка на камъка разтворен и се вижда кухината, където са били 164 златни монети. Над снимката текст: "Камъкът пък на долната снимка е тайникът, в който дъновистите са крили своето златно съкровище". Камъкът се намира в музея по криминалистика при Дирекция на народната милиция. Бележка на редактора: Виж "Изгревът", том III, стр. 233-234 и стр. 262.
  9. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО Забележка от Никола Нанков: Така както е оформена заглавната страница от автора Георги Томалевски, се разбира, че Беинса Дуно пише за Учителя на Бялото Братство. В книгата "Речник на българските псевдоними" от Иван Богданов, Д.И. "Наука и изкуство", София, 1978 г., с. 140, четем: "Беинса Дуно - Петър Константинов Дънов". Бележка на редактора: Новоизлязлата книга през 1998 г. е озаглавена "Учителят Беинса Дуно". Ще цитираме съответните страници от нея. Авторът на ръкописа Георги Томалевски, стр. 27 или 37, от отпечатаната книга стр. 70-71: "Малкият Петър се запознава с учението си в набързо построената черквица в Хадърджа, но по-късно, когато известни служебни обстоятелства отправят свещ. Константин Дъновски да иде за известно време в Нови пазар, с него отива и Петър". На същата страница по-долу: "Така все повече усамотен, любознателен и търсещ, Петър завършва основното училище в Нови пазар, това нещо съвпада и със завръщането на семейството в Хадърджа." От отпечатаната книга, стр. 63: "Откриването стана на 17 февруари 1805 г. преди да пристигне новия гръцки владика Йоаким." Никола Нанков: На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква "Свети Архангел Михаил" в гр. Варна с първи неин свещеник Константин Дъновски, първият български учител във Варненско, става и пръв български свещеник във Варна сега по такъв начин. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г) и е погребан пред олтаря на църквата "Свети Архангел Михаил". "Отец Константин Дъновски, който види се и досега не иска да се отдели от тая църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Забележка: Страниците, които посочваме на автора, са взети от екземпляр писан на пишеща машина. Ако в преписи страниците не отговарят на посочените, справете се отдадения текст тук, който е ограден в кавички и е по-навътре в страниците от останалия текст. Ето защо допълнително отбелязваме и страниците от отпечатаната книга с автор Георги Томалевски "Учителят Беинса Дуно". Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината на първото му напускане гр. Варна пише проф. Петър Ников в списание "Духовна култура", кн. 1-2, 1922 г., в заглавието "Иконом Константин Дъновски", стр. 131. "Българската община за посрещане на своите разноски разчиташе на приходите от епархията, но срещнала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика на чело на общината, някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импони-ра на селяните. По молбата на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче, Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 г. след като бил пенсиониран. Тогава отива като свещеник в гр. Нови пазар и остава там и през следващата 1900 година. През тези две години (1899-1900) пребивава там и Учителя, това е видно от многото писма на Учителя до неговите първи ученици: Пеню Киров, д-р Миркович и Мария Казакова. След две годишният си престой в Нови пазар (1899-1900 г.) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуща вече до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си "Заветници на свободата" -Предисловието, София, 1 август 1922 г. "Преди двадесет и две години (1900 г.) се запознах с Петър К. Дънов... Същата година имах случай да се запозная в Нови пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски." От горното се вижда, че Константин Дъновски и Учителя са били в Нови пазар през 1900 г. Когато е било времето за постъпване в училище (основното), Петърчо - Учителя, е била годината 1872-ра. Тогава родителите Му са били във Варна, завърнали се след първото им напускане на града през месец септември 1868 г. и се завърнали месец март 1870 година. Във Варна е имало вече българско училище открито на 11 май 1860 г. и е закривано само през време на Освободителната война 1877-1878 г., когато малкият Петърчо е бил вече завършил там основното си образование. След Освободителната война във Варна е имало вече петокласна мъжка гимназия, където Учителя завършва гимназиалното си образование. ("IV Известие на Варненското архиелогическо дружество", Варна, 1914 г., "Принос към просветителното дело в гр. Варна, стр. 20-44) Авторът, стр. 39, от отпечатаната книга стр. 74: "Това, което можем да кажем до тук и което имаме основание са считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщил за известно време към методистките среди." Никола Нанков: Ако познаваме Учителя и Неговата мисия, ако сме негови ученици никога не можем да мислим, а не да говорим и пишем за Него подобни неща. Учителят никога не се е приобщавал към каквито и да било религиозни "среди", дори и към тая на баща си. Той може да е бил за известно време сред някоя такава "среда", но това не означава, че Той се е приобщил към нея среда (че макар и за известно време е останал в нея). Нима Исус Христос дванадесет годишен, когато отиде в храма при първосвещениците се "приобщи" към тях, стана като тях? Нима Учителят, Който бе в света сред хората на земята, се "приобщи" към тях - стана като тях? Той бе пратеник с мисия, да изведе приобщилите се души в разни човешки религиозни среди, основани от религиозен фанатизъм, от форми, догми и ритуали и ги поведе по пътя на Любовта, Мъдростта и като дойдат до Истината, тя да ги направи свободни, да ги освободи от човешки окови и заблуждения. Учителят живя в света, но светът остана извън Него, не го допусна да влезе в Него. Да говорим и пишем такива неща за Учителя, не е нищо друго, освен наливане вода във водениците на евангелистите, че Учителя бил "излязъл" от техните среди - методистките. Учителят излезе от Бога. Авторът, стр. 44; от отпечатаната книга стр. 83: "През време на студентството в Америка с Учителя се случили доста забележителни неща. Един ден Той срещнал намиращия се също в Америка Величко Гръблашев, който бе известен на времето като ревностен член на спиритическото общество..." Никола Нанков: Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за такъв случай, че Учителят се е срещал в Америка с Гръблашев и за отвеждането Му в някаква непозната местност, за някакви видени и чути странни неща и че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил. Ако той беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде неговият първи ученик, след завръщането си в България. Гръблашев работи отделно от Учителя като спиритист. Издава свое спирити-ческо списание "Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав утвърден от Министерството на народната просвета - "Устав на психическото дружество", гр. София, 1906 година - председател на обществото Величко Гръблашев, секретар Васил Узунов. В официалните списъци по реда на поканването на учениците на събори намираме, че Величко Гръблашев присъства за първи път на събор през 1910 г. и на последен през 1922 г., след което отива в Америка от където вече не се завърна в България. Там се помина. Авторът, стр. 47; от отпечатаната книга стр. 92: "След като приключил своите френологически изследвания към 1900 година - в началото на столетието, Учителят започнал да говори на народа и създаде забележителни беседи." Никола Нанков: Учителят се завръща от Америка през 1895 г. и прекарва във Варна до 1899 г. при сестра си Мария на ул. "Дунав". През тия години Той издава в 1896 г. книгата си "Наука и възпитание", през 1897 - "Хио-Ели-Мели-Месаил", а през 1898 г. изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" "Призвание към народа ми български, синове на семейството славянско". На следващата година 1899 Той отива в Нови пазар. След пребиваването си две години (1899-1900 г.) в Нови пазар, Учителят се отправя пеш през Стара планина и стига в Сливен. От там Той тръгва из страната и от град на град изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война (1912-1913 г.). От времето на Неговото пътуване са останали много писма, писани от градовете и паланки, където е имал сказки, до Негови първи ученици - Пеню Киров, Димитър Голов и др. От тях се виждат градовете, в които е изнасял сказките си, броя на посетителите и др. Учителят е започнал да говори на народа след Балканската война (1912-1913 г.) и през 1914 г. Първата Му беседа говорена на народа е беседата "Ето човекът" отпечатана в томчето неделни беседи "Сила и Живот" - първа серия. След всяка отпечатана беседа е дадена датата на говоренето й - ден, месец и година. От това именно се вижда, че Учителят започва да говори на народа от 1914 г., 16 март. Бележка на редактора: Тук Никола Нанков греши, защото Учителят Дънов започва да говори на народа на 16 март 1914 г, защото само Христовия Дух може да дава Словото Божие. През лятото на 1912 г. Христовият Дух слиза върху Учителя Дънов и Той вече е Миров Учител. (Виж "Изгревът", том I "Космогонията и Слово на Всемировия Учител Беинса Дуно", стр. 632-672). За горната забележка виж специално стр. 635-638. Авторът, стр. 47; от отпечатаната книга стр. 93: "През март на 1897 г. в живота на Учителя настъпва събитие без външен ефект. На езика на езотерическите науки то се нарича "посвещение". Това е един свещен миг или час, когато пратениците на Небето, от каквато степен и да са и с каквато мисия да са дошли, биват посещавани от същества, за които ние не можем да приказваме. В тази среща те ясно виждат своя път и получават указания за това, което предстои да сторят." Никола Нанков: На Учителя се преписва през март 1897 г. някакво посвещение. Настъпило събитие без никакъв външен ефект. Посвещаван от същества и т.н. Като пишем и разпространяваме такива неща за Учителя, се излагаме като негови ученици в непознаване на Учителя си и Неговата мисия. Такова събитие в живота на Учителя не е отбелязано нито от Него, нито от някакъв ученик, защото през годината 1897, Той няма още нито един ученик, та да има възможност да Го наблюдава. Когато настъпи някакво събитие в живота и на най-обикновен човек, не може да няма външен ефект, а камо ли с Учителя. За Учителя, учениците Му можем да кажем, че Той дойде между нас от Главата, че носи това знание от там и Словото протичаше през Него, както водите извират от една глава на висок планински връх и слизат в равнината. Така бе и с Учителя. Той не идва по пътя на някакво посвещение тук на земята. Той не учи тук това Божествено знание, а то само протичаше през Него, отгоре от Главата. Забележка на редактора: Никола Нанков не е запознат с това събитие. За него виж "Изгревът", том I, стр. 636 от 9 ред отгоре до 20 ред. В едно от тефтерчетата на стенографката Савка Керемидчиева собственоръчно Учителят Дънов е отбелязал с почерка си слизането върху Него на Божествения Дух по следния начин: "1897, 7 март. Обещанието Господне. Идването на Божия Дух. У.М.В.У., 14. VII. 1922г., 11 сутринта, понеделник, Чам Курия" Когато слиза Божествения Дух - създава се Учителя. Когато се вселява Христовия Дух - създава се Мировия Учител. Когато Господния Дух на Силите задвижи Словото на Бога чрез Мировия Учител проявява се Всемировия Учител. Инициалите М.В.У. означават: Мировия Велик Учител, което е синоним на Всемировия Учител или Великия Учител. Авторът, стр. 47; от отпечатаната книга стр. 92-93: "Преди това още в 1895 г. той издаде своята книга "Наука и възпитание", чрез която успя да въведе голяма част от слушателите си в потребност да търсят скрития смисъл в свещените писания и в това, което ни дава положителното и достъпното за нашето триизмерно възможности знание." Никола Нанков: Книгата "Наука и възпитание" е отпечатана през 1896 г. в печатницата на Велчев в гр. Варна. Всеки може да се увери в това като вземе първото издание на книгата, където на първата заглавна страница е отпечатана годината, печатницата и града. По време на отпечатването й, Учителят няма ученици, за да я разпространяват. За разпространението й се вижда от личното бележниче на Учителя, в което са отбелязани лицата, които я разпространяват, колко броя и отчитането им за продажбата. Учителят е носел това бележниче още в Америка и на първата му страница е отбелязал 1894 г., Ню Джърси. Авторът, стр. 48; от отпечатаната книга стр. 93: "Между забележителните дати на Учителя трябва да се отбележи и тази, когато Той написва книгата "Завета на цветните лъчи". Ние не знаем колко време е било потребно да напише тази книга, но най-вероятно допускаемо е, че тя е започната след 7 март 1897 година - годината на неговото посвещение." Никола Нанков: За достоверността на случая с книгата "Завета на цветните лъчи" ще дам извадка от протоколите на годишната среща на учениците на "Веригата" през август (15-21), 1912 г., в гр. Търново, дословно: 15 август (св. Богородица) "Гореизброените шестдесет и трима души поименно повикани, влязохме в заседателния салон, гдето всякой зае мястото си по указание на г-н Дънов и то около отговарящата на числеността във форма на паралелограм маса, покрита с бял ленен плат, върху която бе простряна морава лента... Господин Дънов, който заемаше първото място на масата личаха жълта и синя ленти -жълтата бе над синята. Точно в 10 и половина часа преди обяд със ставане на крака и вдигане на ръце се помолихме с "Добрата молитва", изпяхме "Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: "Аз ви поздравявам от Господа като добре дошли. Речта, която аз ще започна да ви давам е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитвано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени... Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, а това, което тук ще прочета ще се оформирова и отпечата в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с различните добродетели, които произвеждат и образуват трептения на тия стихове". Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокаловата краски". Тази е книгата. Под надслов „Краски"... В 5 ч. след обяд събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочитът на стиховете за краските. Забележка: Братството в първите години са го назовавали "Веригата", а много по-късно след Световната война 1914-1918 г. - "Бяло Братство". Много пъти сестра Еленка Иларионова ми е разказвала, че Учителят е стъкмил "Завета на цветните лъчи" след приключване на френологическите си изследвания 1911-1912 години в Арбанаси, където Братството имаше къща. Сестра Еленка бе съпруга на търновския ръководител Константин Иларионов, а след смъртта му, тя остана като ръководителка. Ученичка на Учителя от 1906 г. В домът им на улица "Зеленка", за Учителя имаше специална стая. Улицата с къщата се намират над новия театър в града. Бележка на редактора: От отпечатаната книга стр. 93, ред отгоре 30-37 се говори за разчитане на инициалите. Разчитането на инициалите бе извършено от Мария Тодорова (Виж "Изгревът", 2-и том, стр. 98), което лично от Учителя Дънов получава оригиналната отпечатана книжка и е разчел пред нея инициалите в тази книжка. Те бяха дадени също в "Изгревът", том I, стр. 636 за пръв път. "Заветът на цветните лъчи" е издадена за пръв път в 1912 г. в придворната печатница в град София. Виж "Изгревът", том II, стр. 219-220. Авторът, стр. 48; от напечатаната книга стр. 94: "Пак през същата 1897 година без позволението на Учителят непознат свещеник прочел и отпечатал в една малка книжка някакъв Учителев ръкопис като е поставил надслов "Тайната на духа" или "Хио-Ели-Мели-Месаил" - Глас Божи". Никола Нанков: Препечатването на "Хио-Ели-Мели-Месаил" не е станало от непознат свещеник през същата 1897 година, а много по-късно през 1912 година в печатница "Напредък" - Стара Загора. Това се вижда и от самата препечатана книжка от свещеника, която на корииата си има годината, печатницата и града. За този случай Учителят говори на събора в гр. Търново през 1922 година, стр. 113, като казва: "Друг един брат ми разправяше следното: книжката, една малка книжка аз бях издал, но без надпис (автор), попада в ръцете на едного, който си позволил да изкара от нея 5000 екземпляра и ходи и я продава... Запитват го: "Кой написа тая книга?" - "Аз, духовете ми проговориха какво да напиша". "Оставете го, казвам, нека я разпространява." В нас не трябва да има такива работи. Има опасност когато се злоупотребява с Духа. Когато Духът ти говори, то е едно, но да вземеш чуждото нещо и да кажеш, че Духа чрез тебе говори, това е плагиатство." (Съборни беседи от 1922 година, държани в гр. Търново, с. 113) Бележка на редактора: Книжката "Хио-Ели-Мели-Месаил - Глас Божий" е издадена за пръв път през 1897 г. в гр. Бургас в печатницата "Велчев" - Бургас. А плагиатството от свещеника е извършено в 1912 г. отпечатано в Стара Загора в печатница "Напредък", като в заглавната страница е поставен кръст, а в оригинала има четирилистна розетка с двойни лъчи. Иначе текстът е досущ оригинала. За същата книжка виж "Изгревът", том II, стр. 12, 41, 42-44, където са дадени от нея 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно. Първоначално за нея бе споменато в "Изгревът* том I, стр. 636, че това е Духът на Третият завет, Гласът Божий към избранника и помазаника Божий. А това е Петър Дънов. Авторът, стр. 51; от напечатаната книга стр. 102 отгоре 12-13 ред: "Двамата братя Пеню Киров и Тодор Стоименов са чиновници в Бургаския съд." Никола Нанков: Чиновник в Бургаския съд е бил само Тодор Стоименов, а брат Пеню Киров е имал частна комисионерска кантора в града. Това се вижда от многобройните му писма, писани на печатни бланки и пликове с фирмата му: "Пеню Киров - комисионер, гр. Бургас". Такива пликове с писма има до Димитър Добрев в Сливен, Минчо Сотиров - Созопол и от Учителя до брат Пеню Киров със същия текст: Пеню Киров - комисионер, Бургас. За двамата братя може да получите сведения и от брат Жечо Панайотов, който през това време е бил чиновник в Бургас. Авторът, стр. 52; от непечатаната книга стр. 105: "След първия събор през 1900 година следват няколко събора... първият от тях е съборът през 1900 година... В тези протоколи освен имената на присъстващите в гр. Търново където стават... и т.н." Никола Нанков: От официалните списъци на съборите от 1899 година включително събора през 1922 година се вижда, че първият събор не е станал през 1900 година, а през 1899 година в гр. Варна, където са "ставали съборите до 1910 година, от която година съборите стават в гр. Търново до последния събор станал там в 1925 г. Че първият събор станал през 1899 година с първите трима ученици на Учителя се вижда от списъка на присъстващите ученици от 1899 година до 1915 година, там в графата година на поканването на събор е дадена годината 1899 година. В такъв списък на първата страница долу в бялото поле, брат Пеню Киров с червено мастило пише: някои смятат, че първият събор е станал през 1900 година, първият събор стана през 1899 година. Следва саморъчния му подпис с червено мастило. Имената на присъстващите ученици не са дадени само на присъстващите на съборите в гр. Търново, а от началото 1899 до 1922 година включително са дадени. Авторът, стр. 115; от напечатаната книга стр. 216: "Председателят на теософската ложа в България не закъснява да поиска среща с Учителя, в която Го уверява за добрите възможности, които му предлага организираното те-ософско общество, за големите успехи, които Го очакват... и т.н." Никола Нанков: Това, което пиша тук, го сторих като бивш член на теософското общество до 1922 година, добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото Братство. Говорил съм неведнъж със Софрони Ников, председател на теософското общество и други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество с вътрешен началник на школата им учителя Мория. Щом като той не посочва Учителя като такъв - той не е учител. През лятото на 1922 година теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз. Теософите издадоха през това време вестник "Теософска мисъл", брой единствен. В него поместиха стихотворение, в което като се вземе първата буква от всеки вертикален ред (надолу) се образува "Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия, с едно знание от инволюционния период, не приеха Христа като такъв какъвто е. Теософите са будисти. Те поставят Буда над Христа като му дават и "посвещение" - пета степен! Само три окултни школи са школи на Христа -Школата на Учителя, на розенкрайцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на теософите у нас Софрони Ников: Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя - Петър Дънов. Бележка на редактора: За да се изясни на читателя Истината за този въпрос виж "Изгревът", том I, стр. 274-280, както и стр. 280-283. Отново това е документирано в "Изгревът", том III, стр. 77-79. Виж "Изгревът", том IV, стр. 138-189. А за отказване на Учителя като евангелски проповедник виж "Изгревът", том II, стр. 224. Защо се изнасят тези цитати по томове и страници? Причината е една. Тези автори бяха дали сведения и материали на Томалевски, които ги бяха написали, но той ги присвои, преразказа ги и ги даде от свое име като автор. Авторът, стр. 124 и 125; от напечатаната книга стр. 232: "Според ученици на Бялото Братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многообразния Му аспект, посочва се годината 1897, като особено важен етап от земния Му път. За тази година споменахме и на друго място. Тъй като през тази година между другите съществен момент от "осъзнаване" своята духовна мисия, Учителят е отпечатал макар и в ограничено число бройки книгата "Завета на цветните лъчи". Никола Нанков: За такова осъзнаване своята мисия Учителят и то по такъв начин, както автора пише на друго място пак повтарям, ако Го познаваше и мисията Му, не би трябвало да Му преписваме подобни неща. Пак през тази година бил отпечатал книгата "Завета на цветните лъчи". Та нали на събора в 1912 година Той им я чете още в ръкопис? Нали им каза, че ще се отпечата и след това ще им се даде? Нима Учителя още от първия ден не започна да им чете от нея още в ръкопис? Живи са още протоколите от онова време, та могат да ни дадат и покажат самата истина. Авторът уж минава за един от тия ученици, които са следили по-внимателно делото на Учителя, а делото на Учителя най-добре може да се проследи от останалото записано. Там е истината! Само въз основа на писмена документация, можем да пишем и говорим за Учителя и Делото Му. Учителят възлага отпечатването на "Завета на цветните лъчи" на най-заслужилия си ученик за делото, брата Димитър Голов. Той я отпечатва в най-добрата ни печатница - "Придворната печатница", София. Тези бележки написах, за да защитя Истината. Един трябваше да го стори. На мен се падна тази участ - да чета неверни неща, като знаех истината за лица и събития, написани в предложения на ръкопис за прочит от Георги Томалевски.
  10. ДОКУМЕНТАЛНО ОЗНАЧАВА ИСТИНСКО НИКОЛА НАНКОВ "Глава на Твоето Слово е Истината!" "Всичко що е истинно, е честно и чисто и всичко що е честно и чисто, е истинско!" "Една история - пише Тацит историкът, - изопачавана по някакъв начин, и то не само от онези, които са живели тогава, но тъй също и в по-сетнешни времена; защото истина е, че всички велики дела са обвити в съмнение и неяснота, докато едни са готови да приемат за неоспорими факти най-невероятни слухове, други пък превръщат фактите в измамни лъжи; а сетне и едното и другото бива преувеличавано от потомството". Тацит Тацит Корнелий е бележит латински (римски) историк, роден между 54-56 година след Христа, умрял към 120 година. "Българска енциклопедия" от братя Данчеви, книгоиздателство Стоян Атанасов, София, 1936 г., стр. 1509 ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Сред нашите среди, през последните няколко години се разпространиха трудове на пишеща машина с биографични данни за Учителя, Словото Му и Братството - братския живот с ред събития в него. През 1979-1980 г. излязоха от печат и две книги: "Моят роден град София" от Райна Костанцева, Д.И. "Отечествен фронт"' и "Червената ескадра" от Недю Недев, "Военно издателство", София. Както в труда на пишеща машина "Учителят на Бялото Братство", така и в тия две книги, са допуснати редица неистини, защото са писани без фактическа документация. Това ме застави да напиша за труда "Учителят на Бялото Братство" и за другите две книги по няколко реда за отделни моменти в тях, ползвайки документация. Това написах заради самата истина, без лично отношение и лоши чувства към авторите. Правдолюбив Истинолюбиви Никола Нанков Забележка на редактора: Този материал ми беше връчен лично от Никола Нанков през 1980 г. във връзка с ръкописа на книгата съставена от Георги Томалевски "Беинса Дуно - Учителят на Бялото Братство". Тук бе използван псевдоним поради това, че тогава властите правеха обиски, изземаха литературата на Учителя Дънов и преследваха последователите Му.
  11. 15. ТЕЖКАТА КАРМА ЦВЕТАНКА НАНКОВА (19.10.1908-2.07.1996 г.) Казвам се Цветанка и съм родена на 19.10.1908 г. в гр. Бургас. Майка ми се казваше по баща Стоянка Димитрова Боева и е рождена сестра на Боян Боев, а по мъж бе - Иванова Пончева. Аз се запознах с Учението на Учителя чрез родителите ми, а те чрез Боян Боев. Бяхме млади, много млади и красиви. Харесахме се с Никола Нанков и решихме да се оженим. Но аз преди това реших да отида и да питам Учителя какво ще ни каже по този така важен за мен въпрос. А и майка ми настояваше много за това. Отидох и разказах на Учителя всичко за двамата ни с Никола. А Той, Учителят ме задава един въпрос: "Можеш ли да издържиш? Никола Нанков има много тежка карма". Аз се стъписах. Отидох си. Цяла нощ не можах да спя. Мина известно време. Питах се дали ще мога да издържа. Накрая реших, че мога да издържа. Любовта ми беше голяма. Омъжих се на 31.Х.1935 г. в 2 часа след пладне в София. Заживяхме като семейство. Но когато на Никола започнаха много препятствия в живота му все си спомнях думите на Учителя: "Той има много тежка карма". Минаха години. Така завърши Никола своя земен път. Той катастрофира с една кола и почина в болницата. Погребахме го в родното му село. Така и аз преминах с него, носейки също част от неговата тежка карма, като съпруга и спътница в живота му.
  12. 14. БРАТСКО ОБЩЕЖИТИЕ В началото на Школата, когато се устройваше Изгрева ние бяхме десетина братя, които решихме да направим братска комуна на Изгрева. Речено-сторено. За да има братско общежитие трябваше да имаме общ братски дом. Решихме да сковем една обща барака с две стаи и кухня, под чийто покрив да се подслони братското общежитие. Но всички бяха от бедни по-бедни. Аз имах две жълтици, които ми бяха дадени от майка ми за моето студентско обучение. Тогава аз дадох тези две жълтици, за да се купи материала - греди, дъски и керемиди. Направихме барака чудна, за приказ и показ. Всички работихме, за да я направим, като смятахме, че ще живеем там братски. Накрая тя бе построена и ние се нанесохме в нея и сложихме началото на едно комунално и братско общежитие. Но се случи така, че влезна една сестра помежду ни. Това бе Мария Тодорова, която бе приятелка на Борис Николов. Каквото трябваше да стане по-нататък, то стана. Започнаха недоразуменията между нас. Изведнъж започнахме да виждаме, че един носи повече вода от другия, че трети внася повече продукти от другите, че четвъртия готви за останалите, които изяждат всичко и за петия и шестия не остава нищо за ядене. Но ние това не го виждахме по-рано. А трябваше да дойде тази сестра и да ни отвори очите. Отвориха ни се очите и видяхме, че сме изтъкани от несъвършенства и тогава се разбра, че не можем да правим братско общежитие под този покрив. Един ден се връщам, пресреща ме Борис Николов и отсича: "За тебе няма повече място тук, под този покрив". И ме изгони. Аз трябваше да напусна. Макар че аз бях дал парите за тази постройка и работих на нея докато се построи. Изгониха ме без да ми дадат грош. Аз си замълчах, но реших непременно да следя какво ще се случи по-нататък. Мина не мина много време и братското комунално общежитие се разтури. Изгониха ме без причина, само заради женски приумици. Ако бях направил сам барака с тези две жълтици, щях да си разреша сам въпроса със своя собствен дом. Но аз отидох да питам преди това Учителя, когато реших да давам тези две жълтици за братския дом и общежитие. Учителят ми каза: "Ти чувал ли си, че българите имат една поговорка: "Орташка кобила и вълци не я ядат!" Все някой ортак ще подгони вълкът, дето иска да изяде кобилата". Аз не послушах Учителя, защото не можах да разбера какво иска да ми каже. Но минаха години, аз си построих къща, но пак не послушах Учителя и в нея взе участие и моят шурей, брат на жена ми и сега имам много ядове с него. Попаднах отново на ортаклък. Та урокът се учи до края, урока на непослушанието. Минаха години и в тази барака едната стая бе предадена на Боян Боев, за да живее в нея и той десетки години живя в нея, работи в нея и там си замина. Другата стая се държеше от Борис Николов и Мария Тодорова, които бяха женени. Но след процеса срещу Братството 1958 г. и след като Боян Боев си замина през 1963 г., общината и нейната служба по жилищно настаняване настани в тази барака да живее едно семейство на Атанас Янчев. Живяха, що живяха в тази барака и дойде 1972 г., когато Изгрева трябваше да бъде разрушен и на негово място да се построят посолствата на СССР. Имаше строителен план и ние, собствениците на места и домове получавахме съобщения от градските власти да представяме документи за собственост. Разтичаха се приятелите, всеки вадеше документи и ги представяше на съответната служба. Точно по това време се случи едно необикновено събитие. Тази дървена къща, която бе построена с моите две жълтици и която се знаеше, че е къщата на Борис Николов и която се знаеше също, че е домът на Боян Боев, един хубав ден тя се самозапали и изгоря за броени минути и часове до основи. Изгоря, понеже беше дървена постройка и не можа да бъде спасено нищо от нея. А онзи, който бе настанен в нея, Атанас Янчев, той с жена си отиват на кино, като забравят включения електрически котлон в къщата. Къщата се запалва от нажежения котлон и изгорява. Изгорява, защото забравили котлона, но не забравили, отивайки на кино да вземат своите лични паспорти, които тогава бяха официални документи за удостоверяване личността на човека. Връщайки се от киното, те виждат изгорялата къща, в която бяха квартиранти и много безутешно плакаха. И то толкова, че властите видяха, че няма къде да живеят и ги настаниха в държавно жилище, за да ги подслонят. А какво стана по-нататък: Борис Николов имаше нотариален акт за мястото и то беше негово. По тогавашните закони всяка сграда построена на място, което е собственост на някого, то същият е собственик и на къщата. Аз отдавна се бях отказал от тази къща и тя се водеше по документи на Борис Николов заедно с мястото. Къщата изгоря и остана само мястото и заради него Борис Николов получи обезщетение от държавата 300 лв., което се равняваше на три негови пенсии. А по време на процеса и от присъдата срещу него му бе отнета 1/2 идеална част от имуществото му, т.е. от бараката и от мястото му. Ако беше останала бараката цяла заедно с мястото, той щеше да получи най-малко едностаен апартамент. Дори онези, които нямаха редовни документи бяха настанени в държавни жилища и властите на много места си затвориха очите към нередовните документи, само и само да се отърват от дъновистите, като ги настанят в подходящи държавни жилища с топла вода и парно отопление. Това те направиха. И никой днес не може да ги обвинява, че са извършили беззаконие спрямо жителите на Изгрева. Беззаконието, което те извършиха спрямо Изгрева беше от друго естество и друг порядък. За него говорихме. Накрая дойде развръзката с двете мои жълтици, дадени в името на един комунален живот и за построяване на братско общежитие. Днес Изгревът го няма. Веднъж, на времето Учителят бе казал: "Идеята за комунален живот е Божествена идея и е свалена от Невидимия свят. Човешкото съзнание днес не е готово да я приложи. Тя може да се приложи час след 300 човешки години, когато човешкото съзнание ще премине от обсега на самосъзнанието и ще навлезе в условията на свръхсъзнанието. Само онези човеци, които боравят със свръхсъзнанието могат да приложат идеята за комунален живот и за братско общежитие между хората". Ние, последователите на Учителя Дънов живяхме, преживяхме много неща и дочакахме да се сбъднат думите на Учителя. А другите след нас ще дочакат да се изпълни онова, което не се е сбъднало досега. Нито една черта от Божия закон няма да премине докато не се изпълни всичко, което Учителят е казал. Бог бе в Словото Му и Словото Му бе Бог, между нас, българите и човеците по земята.
  13. 13. ГАРАНТ ЗА ЕДНОГО По време на Учителя в нашите среди работеше народния природолечител Петър Димков. Имаше методи за лечение, но бяха много сложни. Всеки, който пристъпваше към него биваше преглеждан и то не другаде, а чрез специален уред оглеждаше ириса на двете му очи. Чрез така наречената ирисова диагностика Димков поставяше диагноза и даваше наставления за лечението. След това изслушваше оплакванията на човека, които съвпадаха с неговата диагноза. Ако беше завършил медицина и беше станал лекар нямаше да има неприятности с лекарските среди още по времето на Учителя. Не послуша нито мен, нито съвета на Учителя да завърши медицина. Това беше една негова груба грешка. След като дойдоха комунистите на власт, те го ограничиха в неговата дейност за другите, но за себе си го ползваха свободно. Но имаше много неприятности само, защото не беше лекар. Ако беше послушал Учителя и беше завършил медицина, по друг начин щяха да се уредят нещата около него. Когато дойде време да му се преиздадат по комунистическо време трите тома за лечение, това нареждане дойде от Тодор Живков, който управляваше България. Намериха редактор, както и рецензент на книгите му, но и аз участвах в коректурите му. Помогнах му, защото аз бях работил като редактор много години. Помогнах му, защото бях поел задължение към него пред Учителя. А как стана това? По онова време, когато някой приятел заведе някой нов човек пред Учителя и ако Учителят го приемаше, то Той изискваше някой да поеме ангажимент за новодошлия и да стане негов гарант. Аз заведох Петър Димков за пръв път при Учителя. Разговаряха за общи неща. Учителят ме попита: "Ти ли ще му бъдеш гарант пред Мене?" Казах: "Аз ще му бъда". И така аз останах гарант до края. Дойде време, той доживя дълбока старост и аз дори присъствах на погребението му. Бях гарант до края.
  14. 11. ДВЕТЕ ОКРЪЖНОСТИ НА ДВЕТЕ ШКОЛИ Споменах, че в юношеските си години бях с комунистически идеи и бях един от основателите на комунистическа група в село Кръвеник, Севлиевско. Името на селото ни идва още от турско време, когато селяните са давали кръвен данък. Една година са взели много момчета и са ги изпратили в Истанбул за попълнение на еничерската войска. Тези деца са станали еничари. По-късно се запознах с теософските идеи, които тогава се изнасяха от Софрони Ников. Теософите тогава бяха много активни, имаха голяма отпечатана литература. Тогава всички я четяхме. Аз се записах и започнах да посещавам теософските курсове. Завърших ги и получих диплом, че съм завършил теософското си обучение. Дипломата беше представителна, голяма, с много печати и с подписа на Софрони Ников. Бях я окачил на стената в стаята. По това време се бях запознал с Учителя Дънов и посещавах Неговите лекции. Не мина много време и получих силно главоболие с многократно повръщане. То продължаваше няколко дни. Толкова силно бе главоболието ми, че не виждах нищо пред очите си. Какво да правя? Посъветваха ме да отида при Учителя Дънов. Знаех, че Той може да лекува и да помага. А аз съм млад, млад и зелен, току-що постъпил и посещаващ Неговите беседи. Бях новак. Отивам, срещам се с Него и Му се оплаквам. Той ме изслуша внимателно и каза: "Рекох, ти посещаваш теософите и Мен. Едните представляват едно силово поле от енергия с подобаваща окръжност. А другите са също едно поле от сили с подобна окръжност. Но като посещаваш тях и като посещаваш и Мен, тези две окръжности се пресичат в теб и оттам идва твоето заболяване. Те могат да те разрушат. Затова трябва да избираш: или при тях, или при Мен. На две места не може. Не може да бъдеш слуга на двама господари. Иначе ще си заминеш от този свят". И тогава трябваше да избирам. Аз избрах посоката. Отидох у дома, свалих голямата диплома от стената с многото печати и я върнах лично на Софрони Ников. Той се учуди много. Но аз нищо не му казах. Не исках да го обиждам. Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение. Той нищо не ми каза. На следващия ден главоболието ми изчезна. Затова човек не може да бъде слуга на двама господари, защото единия ще намрази, а другия ще заобича. И когато се събере омразата и обичта в него, то той ще се саморазруши. Този окултен закон го проверих много добре.
  15. 10. ОНЕЗИ, КОИТО ВОЮВАХА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ Всички онези, които воюваха срещу Учителя и Учението Му, както по време на Школата от 1922-1944 г., така и онези от 1900-1922 г. видяха как действа Божието Възмездие. По времето на Школата ние видяхме как Бог въздава правда и правосъдие на всички ония, които воюваха срещу Учителя по време на войните до 1922 г. Плати и народ, държава, управници, сановници, църковници и всякакви други власти. Никой не бе отминат. А ние гледахме, чудихме се, как Бог нищо не забравя и благославяхме Възмездието, защото и ние бяхме потърпевши от гоненията. Нас ни гонеха като дъновисти. На 9 септември 1944 г. дойдоха комунистите на власт. И те започнаха да се разправят със съд и без съд със своите политически противници. Изкараха закони и чрез тях съдеха политическите си противници, богатите и всички онези, които бяха гонили и убивали комунисти. И кое бе най-учудващо? Ами това, че комунистите хванаха и съдеха и упражниха своето възмездие срещу лица, които бяха наказуеми според техния закон. Но тези лица бяха същите, които гонеха Учителя и Неговите последователи. В това число влезнаха управниците на България в разстояние на 22 години - министри, съдии, прокурори, офицерство, църковници, журналисти и още много, много други. Църквата бе ограничена, съдени бяха протестанти и католици, много попове бяха разпопени, като им режеха брадите не с ножица, а с нож, а някъде със сърпи, с който се жънеха житата на село. Възмездие от начало до край. Комунистите се явиха като бич Божий и със своят бич извършиха своето възмездие и възстановиха Божията Правда. Ние си отдъхнахме. Но вместо да приберат Божият бич, те го стовариха срещу Братството и последователите на Учителя Дънов. На 7 декември 1957 г. бе обрана цялата литература на Учителя и унищожена. През 1958 г. започна процеса срещу Братството. Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на Посолствата на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава. Отиват наши приятели при Георги Дамянов, а той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. А приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за дъновисти, казва: "Тук няма място в София за дъновистите". Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгреса на българския комсомол. Той отива там да държи реч, като ветеран-комунисти, на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28 ноември 1958 г. Оказа се, че за него няма място тук в София, освен в партийното гробище. Имаше един режисьор - Кръстю Петров Мирски (1920-1978 г.). Направи една телевизионна пиеса срещу Учителя по пиеса на Стефан Костов, която на времето бе играна в Модерния театър. Приятелите протестираха срещу тази телевизионна постановка, защото върху образа на Учителя се вмениха такива неща, които Той никога не бе вършил. Даваха как опипва краката на млади жени, пие вино, яде месо и т.н. Главният артист дегизиран в образа на Учителя според тази пиеса бе Любомир Кабакчиев. Той, заедно с режисьора и някои други си заминаха скоропостижно от този свят след тази постановка по телевизията. Аз съм свидетел как имаше съдии и прокурори, които ни съдиха и ги сполетя същата участ. Заминаха си скоропостижно. Имаше философи, учени, които от своята катедра хулеха Учителя. Не бяха малко и журналистите, които се бяха продали за пари или за кариера и ги сполетя същата участ. Накрая имаше политици, както по времето на Учителя, така и по комунистическо време, които воюваха срещу Учението и тях ги сполетя същата участ. Но най-важното е, че тези, които имаха власт бяха свалени от своите противници, също комунисти, бяха съдени и без да искат станаха изпълнители на Божието възмездие срещу онези, които бяха воювали срещу Учителя и Неговото дело. Бях свидетел на много такива случаи. На един лист бях си ги записал под номера, но той изчезна по време на обиските срещу мене. А следващите поколения ще издирят тези лица, ще покажат деянията им, за да се видят от всички, за да се види от всички защо над тях се стовари възмездието. А това бе Божията Правда, която трябваше да дойде и да възстанови справедливост на земята.
×
×
  • Създай нов...