КЛОД ДЬО СЕН МАРТЕН -ЖИВОПИС И КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ИДЕИТЕ МУ

[valiamaria]

КЛОД ДЬО СЕН-МАРТЕН

Животопис и кратко изложение на идеите му

Роден е на 18 януари 1743 г. в Амбоаз (Франция). Майка му умира още в ранното му детинство и той се възпитава от баща си и баба си. От начало става съдия, после става за три години офицер и след това се посветяла напълно на научни-философски изучвания. Подтикът към изучаване на окултните науки се събудил у него чрез запознаването си с Гренвил, който бил посветен в едно окултно общество, чийто ръководител бил Мартии дьо Паскали. Самият Сен-Мартен получава посвещение в това общество (на 17 април 1772 година). Отначало той пребивава в Бордо, по-после се заселва в Париж. Сен-Мартен се занивава и с практически херметизъм и алхимия. За тая цел той организирал лаборатория в Лион. В Лион бива приет в обществото на посветените. Той прави чести пътувания, при които се среща с видни окултисти, посветени. Има връзки с Вилермоз, Д'Отерив, Роже и пр.

Той пътува в Тулуза, Страсбург, Рим, Лондон и пр. При пътуването си влиза в контакт с последователи на Сведенборг и Яков Бьоме. В Лондон се запознава с видния ясновидец Белц, с руския княз Галицин и други руси, чрез които идеите му проникват в Русия и добиват там доста голямо разпространение.

Трима души са имали най-голямо влияние върху него: Мартин дьо Паскали, Сведенборг и Бьоме.

Дейността му се състои в печатане на книги, в държане на сказки и пр. Напр. в 1784 година е държал сказка в Париж в окултното общество, основано от Месмер. Една от важните му дейности и една важна негова мисия е даването частни упътвания за индивидуално посвещение на готовите души. Напр. княз Галицин бива посветен от Сен-Мартен през 1770-80 година. Сен-Мартен основава ордена на мартинистите В Русия после се основава клон от този орден при царуването на Екатерина Велика. Във Франция после се сливат обществата на мартинистите, розенкройцерите и илюминатите.

Трябва да се прави разлика между мартинисти-посветени и мартинисти-философи или такива, които се наричат мартинисти, защото са чели няколко книги.

След многостранна и интензивна дейност, основана на по-дълбоко изучаване на природата, Сен-Мартен се преселва отвъд на 13 октомври 1803 година.

Преди да кажем нещо изобщо за идеите му, нека споменем по-важните му съчинения:

„Заблуждения и истина" (1775 г.). Тая книга е била написана от него по съветите на неговите приятели, по повод на книгата на Буланже, в която последният изкарвал религията като плод на страха пред природните катастрофи. В този си труд Сен-Мартен изтъква, че има едно висше познание, за което невежите не подозират.

„Естествена картина" (1781 г.). В тая книга Клод Сен Мартен изтъква значението, ролята на човешките способности и тяхното господство върху телесните органи. По същия начин, казва той, и природата е продукт на творчески висши разумни сили.

„Човекът на копнежа" (1790 г.). Тая книга е писана по стила на псалмите. В нея се изразява копнежа на душата да се възвърне в своето първо състояние. Този труд е пълен с възвишени, светли мисли.

„Ecce homo" (1792 г.).

„Новияг чов-Ьк" (1792 г.). Основната мисъл на този труд е, че в глъбините на всяка човешка душа живее една идея, чието развитие представлява целия му живот. Душата на човека е една мисъл на Бога. И можем да се обновим, само като проявим истинското си естество и чрез размишление върху божественото развием божественото си естество.

„Духът на нещата или философски поглед върху естеството на нещата (1800).

„Крокодил или войната между доброто и злото" (1799).

„Зазоряване или коренът на философията" (1800). Тоя е френски превод на едно съчинение на немския мистик Яков Бьоме.

„Трите принципа на божествената есенция" (1802). Това е също превод на едно съчинение на Бьоме.

Съчиненията на Клод Сен Мартен нямат за цел само да обяснят природата, но и да дадат познание за онзи принцип, който може да бъде пробуден в човешкия дух.

*

Сега можем да кажем няколко думи за идеите на Сен-Мартен.

Природата, макар и да изглежда разпокъсана, съдържа в себе си онези сили, които могат да я доведат до първоначалното единство. В Природата същества закон на еволюция, на който са подчинени съществата от всички полета.

Критичните философи, които не могат да отиват толкоз далеч, третират мистицизма като нещо странно и илюзорно. Но само мистиците могат да кажат, в какво се състои величието на този път.

Човек има способности за интуиция, предчувствие, ясновидство, общение с невидимия свят.

Има два пътя:

1) Умствен път, който се състои в изучаване на окултните закони и сили;

2) Сърдечен път или път на любовта.

Първият метод развива личната воля, а вторият – смирението и милосърдието. При втория метод човек чрез молитва влиза в общение с божествения свят. Този втори метод се нарича теургия. Значи има еволюционни фази в мистицизма и грешка на философите е, че турят всички мистици в една и съща категория. Напр. Мартин дьо Паскали е от първия тип. Той има съзнание за великите божествени проблеми и за мисията на Христа. А Клод дьо Сен Мартен е теург . Той предпочита съзерцателния път на теургията. За теургията молитвата не е само едно устно упражнение; при нея се турят в действие живи духовни сили, които трябва да се създадат чрез физични или духовни дела на милосърдие и чрез издържане на разни изпити.

По пътя на теургията човек става илюминат (просветлен). Всички, които са достигнали до тая степен, към каквато и народност да принадлежат, се познават като братя в Бога. Сократ беше илюминат.

Човешкият дух постепенно еволюира до мистицизма. У илюмината общението между видимия и невидимия свят става без никакво изгубване на съзнанието.

За знаещия илюминатът е едно същество, способно да влезе в съзнателна връзка с невидимия свят. Тези връзки са различни според темперамента на лицето и според степента на развитието на трансцеденталните му способности.

Събуждането на тези висши способности за познание на невидимите мирове може да стане изведнъж, както е случая у Яков Бьоме, Сведенборг, Жана Д'Арк или може да стане бавно и прогресивно, както е случая у Гихтел и Клод Сен Мартен. Първият случай е много рядък. Вторият начин е по-лесен и той може да е придружен от методи под ръководството на Учител. Като казваме, че е по-лесен, не искаме да кажем, че е без мъчнотии, защото всеки мистичен път е път на изпити и на постоянни жертви, които могат да обезкуражат мнозина. Историята на приятелите на Гихтел ни говори ясно за това. Те са били 20 души и при първите изпити 19 души напуснаха пътя и Гихтел остана сам и достигна целта.

Този път се започва с физично пречистване чрез разумно хранене (вегетарианство) и чрез умствена тренировка. Ако човек, който е в пътя, напусне сърдечния път на любовта и милосърдието и го замести с умствения път на гордостта, отива на мястото, дето змията Пантея го оплита в илюзиите. За да победи илюзиите на астралната змия, човек се подкрепя и от съществата от висшите мирове, носители на светлината. При развитието на висшите способности у човека вземат участие пинеалната жлеза в мозъка и слънчевият плексус; всички тези способности са непознати на нашите физиолози.

Чрез постоянното усилие да сподели това, което му е дадено, с тези, които нямат нищо, у илюмината се засилват вдъхновението и неговите способности! Тогаз общението с невидимия свят става по-лесно. Илюминатът не може да разправи всички свои опитности, понеже светът ще го посрещне с неразбиране. Нали се вижда как мнозина не разбират Сведенборг и Бьоме, как се отнасят пренебрежително към Лафатер, граф де Сен-Жермен и пр. Човек, който се опира на висшето познание, е спокоен, понеже времето работи за него; то ще тури всекиго на своето място.

Сен-Мартен беше видял най-великите неща, които можеше да види човек Той мина през големи изпити и изпълни важни задачи. Нито световна слава, нито богатство бяха поздравили неговия живот. Но той беше вкусил от най-възвишеното и дълбокото: той беше в хармония с Бога и обичан от Бога и от хората, той сам беше душа, изпълнена с любов.

Всеки човек, който обича, взема участие във висшия живот и Христос казва: „Много ще ù се прости, защото много е обичала". Христос посочва пътя: самопожертване на своя живот зарад другите. Чрез развитие човек става все по-съзнателен за висшия живот и все по-вече се посближава до целта: безсмъртието. Този, който даже веднъж в живота си е имал общение, връзка с Христа, той влиза вече в една нова фаза.

Целият живот на Клод дьо Сен-Мартен е бил посветен за освобождението на душите от веригите на тъмнината, невежеството, заблуждението и завеждането им към светлината и свободата.