ПРЕОБРАЖЕНИЕ - ЕМАНУИЛ П. ДИМИТРОВ

[valiamaria]

Емануил П. Димитров

 

Из поемата

 

Преображение

 

І

О, небеса на пориви блажени!

 

вий сфери, – от преливен цвят дъги...

 

От подни свят душите уморени,

 

На скърби в плен и жертва на тъги,

 

Към вас стремят се, небеса блажени!

 

Понесен с кораб облачен, в забрава,

 

Летях, в ефир окъпан и в роса,

 

И ето ги разтвориха се в слава

 

И в шир и вис там ведри небеса,

 

И нов възторг вкуси душа тогава.

 

О, небеса! Вий царство на Духа!

 

Покров на ангели – на светли сили,

 

В одежди без петната на греха!

 

Стоят пред двери ангели двукрили,

 

С елмазен меч войници на Духа...

 

Закон предвечен движи тук звезди,

 

И светлината пълни синя бездна,

 

Сеячи тук са ангели – в бразди

 

Те сеят вечно таз сеитба звездна,

 

С крила ефира порят и с гърди...

 

О, небеса на пориви блажени!

 

Душите тук прегръщат се с ръце,

 

Уста в уста – с целувка-жар допрени;

 

Сърце тупти до пламенно сърце –

 

В една любов свещена крепко слени...

 

Тук всяко аз се в чуждо ти прелива,

 

Душа в душата близка пламеней,

 

И всяко аз е тук свръхличност жива,

 

И нейни лъч чрез общи блясък грей,

 

Но всичките души тя в себе слива...

 

ІІ

 

Преситени от щастие душите

 

За чуждо щастие горят от жад.

 

О, няма тук за любовта насита,

 

Че тя възбужда все по-алчен глад

 

И страст за ново щастие в душите.

 

От дар душата тук не оскудява,

 

По-буйно блика извора ù свет,

 

И колкото се повече раздава

 

Чрез милост – слънце и чрез обич – мед,

 

Все повече с любов богата става.

 

На арфа струни опнати – звучат

 

Душите в дивна пътен – поотделно,

 

Но да говорят или да мълчат –

 

Пак слети в химна общи безпределно

 

Те като струни арфови звучат.

 

В блаженство вечно пролет тук цари:

 

Годините тук носят само младост,

 

Любов сърца ли нежни озари,

 

Опиянени те блестят от радост,

 

В блаженство вечно пролет тук цари.

 

Душите тук се хранят с вечни мисли,

 

Тъй както долу тялото с храна.

 

На твари мимолетни, многочисли,

 

Тук зреят в лоното им семена –

 

Зърна всевечни на неща и мисли...

 

А като символи горят без дим

 

На творчество съзвездия нетленни,

 

В поля на жътва, в труд неуморим,

 

Тук свеждат стан в житата разлюлени

 

Жетвари: херувим до херувим...

 

III

 

В миг като бели гълъби от клетка

 

Изхвръкна роят ангелски крилат,

 

На синия лазур пред дивна гледка

 

Те спущаха се в буен водопад –

 

На небесата в златозвездна клетка.

 

И ето ги един до друг стълпени!

 

И като водни кончета подир

 

В посоки разни пърхат разпилени,

 

Изгубват се в надзвезден синкав мир,

 

Като от вятър облаци развени...

 

Ту като ято лебеди в ефира

 

Там пръхкав сняг от ангели вали,

 

И лира звънне тихо подир лира,

 

Й ето златни ангели-пчели

 

С нектар пренасят амфори в ефира

 

Видях и ангели – идеи сили,

 

Първооснова крепка на света,

 

В усилие надземно дъх стаили,

 

Те движеха предвечните неща

 

И колела въртяха огнекрили...

 

Оттук възземаха се стъпала:

 

По тях седяха ангели блажени

 

С разперени и пърхащи крила,

 

Или от висша милост озарени,

 

Вървяха в светла вис по стъпала.

 

А най-горе стояха шестокрили:

 

Пламтеше слънце в техните ръце, –

 

То бяха ангели – идеи сили;

 

Като елмаз вселенското сърце

 

Държаха херувими шестокрили... .

 

,