ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - ТЕОФАНА

[valiamaria]

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

 

Теофана

 

Лятото на Рила! Лятото!

Трябва човек да е прекарвал лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време! – трябва да е прекарвал човек лятото на Рила!

 

Трябва да е почувствувал хладните сенки на боровите гори, които с любовна усмивка посрещат жадуващия за планината, обвиват в нежна тога и с целувка го превеждат през дивните си красоти!

 

Трябва да е чувал песента на скалите, затихнала пред този копнеж, да се издига високо, да прелива с жаркия лик на небето и да се носи като шеметен блян над неговия път!

 

Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила!

 

*

 

Седмострунната Рилска арфа пее възторжената песен на планината. Всекилетните ù гости разгъват душите си под нейния чар.

 

*

 

Като плахи пеперуди, белите палатки трептят край бистрите води на езерата. Всекидневният живот кипи със своя многообразен лик. Братята и сестрите изживяват дни, които рядко обитават и в най-богатото въображение:

 

Едни – грижливо попълват пропуснатото от утринната беседа на Учителя, други – разменят мисли върху нея, трети – слели се с Духа на Планината, четат неписаните ù книги.

 

А там, млад студент почуква скалата с малкото си чукче, оглежда я. Изследва я.

 

Не липсват и деца. Като птички литнали по планината, играят, дишат чудния планински въздух, окъпани от животворните лъчи на слънце и простор.

 

*

 

И защо ли да не играят децата, да не пишат, четат или се реят из планината големите! – На хубаво изградено огнище клокочат големите казани с гозба. – Днес няколко дежурни братя и сестри са родители, които приготовляват храна за своите деца, а всички други днес са деца.

 

*

 

Разхождат, се, четат, пишат големите, играят малките, но вижте ги сега като един човек, като малка дековилка пренасят камъни за новостроящата се хижа, дърва за вечерния огън. Като един! Как чудно знаят те и да работят! Обедната полянка сияе от радост. Тя никога не е имала толкова радостни, толкова благодарни от скромната ù гозба, гости.

 

Тя се радва, радват се и тя.

 

А вечерните песни край големия огън. А брилянтните звезди, които трептят над тях и чудното им отражение в затихналите води на езерата

 

*

 

Изгрява слънцето заран, достига своя зенит на пладне, вечер – залязва. Така беше вчера, така е днес, така ще бъде утре. – Изгрев – пладне — залез... и все така...

 

А какво разнообразие през всеки изминат ден!

 

Какво разнообразие за тези, които търсят красотата, откриват я всеки миг и къпят сърцата си в нейната вечност!

 

*

 

Трябва да е прекарвал човек лятото на Рила, за да го очаква, да отброява с радост всеки изминат ден и с трепет да жадува определеното за тръгване време.