БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ИДЕИ

[valiamaria]

БОЖЕСТВЕНИ И ЧОВЕШКИ ИДЕИ

Идеята, която организира хората в колективни единици - семейства, общества, държави - е чисто биологична идея. Животът е, който организира хората. Там дето има живот, има организиране: организира се живото, организират се биологични единици -същества. Не може да се организират частите на една машина или на един апарат. Те могат само да се съчетаят и сглобят. Механизмите, в противовес на живите същества, не са резултат на един органически процес, те са резултат на механично съпоставяне и сглобяване. Веднъж направени, те си остават такива, каквито са - не могат по-нататък ни да растат, ни да се развиват. Обществата, народите не са механизми, защото възникват, растат и се развиват по чисто биологични закони. И щом известни човешки организации започнат да се разпадат, това показва, че животът ги е напуснал, и че те са навлезли в един механичен процес.

Ето защо, когато говорим за организиране, винаги подразбираме живот. И ако животът функционира правилно, правилно върви и процесът на организирането. Като всеки жизнен процес, и организирането си има свой израз. У човека израз на правилното организиране, това е здравето и силата, хармоничните, уравновесени чувства и правата мисъл. Това са естествени мерки, с които си служи живата Природа, за да установи как върви процесът на организиране, както у отделния човек, така и в обществата.

Изхождайки от тези основни мерки, може да се каже, че у съвременния човек, у съвременните общества, този процес не върви нормално. Многобройните болести, които терзаят човечеството, краткотрайността на живота - ако се вземат 120 години за пределна възраст на един дълготраен човешки живот - растящите страдания, научно-материалистичната и религиозно-догматична мисъл, които спъват развитието на човечеството - това са все данни, които потвърждават горното твърдение.

А при това положение на нещата, човешкият живот не може да се развива правилно. Докато не се създадат условия за съхраняване на човешкото здраве и сила, за канализиране на човешките чувства и за регулиране на човешката мисли, желаното от всички подобрение на живота няма да настъпи. Това подобрение не е един външен, механичен процес - то не засяга само материалните условия и физическото съществувание на човека, както някои мислят; то засяга и неговия душевен живот - неговата емоционална и мисловна сфери. И тъкмо в тези три посоки работи едновременно разумният свят, който ръководи развитието на човечеството. Големите страдания, които преживяват хората днес, са резултат от онази планомерна работа, която извършва този възвишен свят за канализиране, преди всичко, на човешките чувства. Само след като чувствата на човека бъдат канализирани, те могат да се впрегнат на работа за целите на една по-висока култура, която предстои да се развие на земята - културата на Любовта и Братството между народите.

А Любовта, според нас, не е за болни хора. Тя е за абсолютно здрави, силни човеци. Любовта не е за хора с изопачени чувства, за хора с неовладени страсти. Тя е за хора, които чувствуват правилно. Любовта не е за невежи хора. Тя е за най-умните, най-мъдрите хора в света. Защото само умният, мъдрият човек, може да обича. Невежият - никога!

Ето защо хора, които не са минали през вярата, която е само подтик към знание и не са придобили знание, което е подтик към любовта, не са подготвени да влязат в условията на новата култура.

Човечеството, в общи черти, е минало циклически през три вида култури - култури, в които то е развивало своята сила и здраве, своята мускулна и динамическа мощ. Остатък от тези култури е милитаризмът. Култури, в които то е развило своето сърце, своите чувства, своята вяра. От тия епохи са остатъци обредните религии, във всичките им степени и форми. Най-сетне култури - като западно-европейската - в които човечеството е развивало своя интелект, своя природен и технически ум. И тия култури оставят своите излишъци във вид на теории, научно-философски направления и гр.

Тези именно човешки образования, тези натрупвания, тези излишъци от един нормално функциониращ на времето си живот, който е имал за цел да организира човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля, днес спъват правилния процес на живота, който вечно е организирал и вечно ще организира все нови и нови форми.

Така например, в съвременното общество хората са се разделили в социално и икономическо отношение на класи, в политическо отношение на партии, в научно отношение на школи, а в религиозно отношение на различни вероизповедания. В основата на тази диференциация има нещо природно, но има и много човешки примеси, на които се дължат всички вражди, всички борби и стълкновения.

В религиозно отношение, да речем, в последно време хората се делят на два големи лагера - верующи и безверници или безбожници. Това, обаче, са условни деления - по отношение на една система от човешки вярвания и възгледи, по отношение на човешки институти. От гледище на природата, и набожни и безбожници вършат едно и също - и едните ядат, и другите ядат, и едните дишат и другите дишат, и едните чувствуват и другите чувствуват, и едните мислят и другите мислят. Но не само това, и в морално отношение тия две категории хора по нищо съществено не се различават - те си служат с едни и същи методи, с едни и същи похвати. Така запример, и верующи и безверници еднакво си служат с насилието. Може първите и по 20 пъти на ден да произнасят името Божие, а вторите по 20 пъти на ден да го хулят, но по съзнание тези хора коренно не се различават.

Изобщо, една обективна мярка, един сигурен критерий за установяване на това, кой е религиозен в истинския смисъл на думата и кой не, днешните хора нямат. Те преценяват религиозните възгледи на хората по отношение на една официално установена система от вярвания, по отношение на един официално установен култ. Същото би могло да се каже и за социалните, политически, идеологични и др. дележи.

Всичките тия дележи и борби се дължат на вторични човешки идеи, които отпосле са влезли в света. В живота, обаче, има някои основни, божествени идеи, които са в абсолютна хармония помежду си, които никога не биха могли да дойдат в стълкновение едни с други защото то би значило, сам животът да влезе в стълкновение със себе си. Тези идеи вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват. С тези идеи човек се ражда. Ето защо, тях трябва да подържа човек преди всичко и над всичко. Всички други идеи, които отпосле е възприел - било по силата на своята принадлежност към една среда, било по силата на едно масово внушение, било по лични, материални съображения - са все човешки идеи. Каквито и да бъдат те, както и да се кичат, с какъвто и патос да се проповядват, те са временни, преходни. Те са оная „паница леща" за която, според библейския разказ, Исав продал на брата си Яков своето първородство - онова, с което е бил роден. И всеки човек, който е продал своите божествени идеи, с които е роден, зарад временни, човешки идеи, е изгубил своето „първородство" - изгубил е своето божествено наследство, условията за едно правилно развитие, при което единствено могат да се организират неговият ум, сърце и воля. Той е изгубил, следователно, здравето си и силата си, обилието и благородството на своите чувства и светлината на своята мисъл. А това са свещени, божествени идеи, които човек нивга не трябва да напуша.

Да бъде здрав и силен, да чувствува правилно и да мисли право - ето основното, към което човек трябва да се стреми Защото здравето е нещо божествено, мисълта, която прониква в ума на човека е нещо божествено, чувствата, които проникват в сърцата на хората са нещо божествено, силата, с която хората разполагат в дадения момент е нещо божествено.

Оня неправилен начин, по който човек използува своите сили, чувства и мисли - това е човешката страна на нещата. Ето защо, задачата на човека е да пази капитала на своята сила, да пази чистотата и равновесието на своите чувства, да пази чистотата и светлината на своята мисъл.

Следователно, всички хора днес и най-вече ония, които са призвани да бъдат обществени строители, трябва да имат ясно различаване за онова, което е божествено, първично в живота и онзи идеи, които отпосле са влезли, за да изпълнят една временна задача. Всички неуспехи, всички страдания и. бедствия - и лични и колективни - се дължат на онова раздвоение у хората между божественото,което винаги е истински актуално и човешкото, което често е обременено с недъзите на миналото.

Ето защо, днес повече от всякога се изисква от ония, които градят обществения живот, будно съзнание, широко и всестранно схващане на ония проблеми, които животът слага за разрешаване. Те трябва да имат пред вид не частните възгледи и интереси на отделни обществени групировки, не формални изисквания на отделни институции, които искат да запазят по външен път своя авторитет и обществено положение. Те трябва да имат пред вид целокупното съзнание на един народ - целокупното му обществено-политическо и правно съзнание, целокупното му религиозно съзнание. Спрат ли се на външни, традиционни форми, подържани само от известен брой хора, заразят ли се от тяхната ревност да пазят тия форми с всички средства, тогава ще се създаде пакостното предупреждение, че всички, които не поддържат, поне формално, възгледите на това малцинство, са против държава, против общество, против религия.

Държавата, обаче, не е едно малцинство. Държавата е израз на един народ. Тя е форма, в която животът и съзнанието на този народ функционират и се проявяват. Истинската държава трябва да бъде израз на целокупното съзнание на един народ. И тогава формите на държавен живот, в който туй целокупно съзнание се излива, ще бъдат живи, пластични, способни за прогрес и развитие. Те ще бъдат родени от душата на този народ.

Едно трябва да се помни - в целокупното съзнание на един народ, а не във временните форми, които могат да бъдат копирани и отвън, функционират и се стремят към проява ония първични божествени идеи, които организират отвътре неговото битие.

И само ония държавници са мъдри, само ония държавници са истински служители на своя народ, които се вслушват не в частните интереси на отделни съсловия, организации и институти, а в говорена целокупното народно съзнание.