ОТ КЛЕТКАТА КЪМ ОРГАНИЗМА - Д-Р ИЛ. СТР.

[valiamaria]

Д-р мед. Ил. Стр.

От клетката към организма

„Науката за степените е ключът, чрез който може да се разкрие основата на всички неща и същевременно да се проникне в тях" — казва Сведенборг в „Учението за степените.*

Трите измерения дават добра и пълна представа за строежа на видимото. Благодарение на тях, човек може да измерва, да класифицира и да причислява отделните форми към съответни категории, както и да намери тяхното място в пространството. Познаването формите в триизмерния свет позволи на човека да състави план на видимото. Това постижение на човешкия гений позволи на човека да се провикне пред картата-мащаб на света: „Аз те завладях!"

Своеволията, които човек върши са признак, че хората живеят с ликуващата в тях мисъл, че те са завладели света.

Настъпва време, обаче, когато човекът трябва да прозре, че формите, които той познава и копира от живата природа, са мъртви и безсъдържателни. Естествените науки смогнаха да представят с най-голяма подробност физикалната структура на изучаваните от тях обекти, но те не можаха да разяснят съдържанието, скрито във формата. Днес всеки учен може да опише големината, структурата, фазите на развитие и растеж на една клетка, но не може да каже, къде се крие животът в нея. А при това се загатва, че и във всичко наоколо, което осъзнаваме, се таи някакъв живот.

Всички форми и сили в природата са само символи и стимули на други, по-висши от тях. Триизмерната сфера на света е само проводник и носител на живота. В това обитаемо от нас поле, в което наблюдаваме изявяващия се живот, ние срещаме видимото в три агрегатни фази: твърда, течна и газова. За тях Сведенборг казва: Атмосферите са деятелни сили, течностите посреднически, а твърдите страдащите, върху които се изявяват действията. Тия сили са на степени, но те произхождат от Бога и са дадени на физическия свят посредством слънцето.

Триличието в строежа на физическия свят се среща във всички форми. Клетката в своята основа, крие трите вида сили и вещества: тези на протоплазмата, на ядката и на центрозома. Зародишната клетка от своя страна диференцира в себе си три вида клетки: тези на външния пласт (ектодерма), средния (мезодерма), и вътрешния (ендодерма). Тези три пласта създават след това многообразната физиологична структура на организма.

Клетката от самостоятелна форма на амеба, е преминала в по-висши и по-сложни съжителства, които в крайния им вид ние познаваме като организми.

Принципиално, обаче, триличието на физическия свят е запазено в тази нова сборна форма на живот, тъй че организмът със своите органи е в пълна връзка с всички сили на природата. Това става така, че там може да бъде проявен всестранно животът на вечността.

В цялата жива природа, от електрона на атома до човека, ние намираме единствено в последния, един пълен израз на съдържанието чрез формата. Духът — активният жив елемент тук напълно владее и се изявява чрез физиката на тялото.

Нолтениус намира връзката между духа и тялото в психиката на човека. Последната пък се отразява във физиологията на тялото. Затова физиологът Вебер казва, че физиологията на тялото, е материалният израз на човешкия дух

Твърде мъчно е да се опише посредством човешката реч, създадена за триизмерния свяят, съжителството на духа и тялото. Ако тялото разглеждаме само пространствено, ще пренебрегнем нематериалните сфери, включени в него. Такова разглеждане е чисто външно. Разглеждаме ли го от гледището на духа, ще се уверим, че формите са израз на тоя дух и по-нисшите измерения се включват в по-висшите и се явяват като техни прояви. За да намери израз в природата, духът се внедрява в никаква присъща нему форма, която той владее, макар че се съдържа в нея. По този начин, материализираният духовен свят е жива градина, на чиито форми може да се гледа като на символи. Всяка физическа форма представя една духовна, която се съдържа в нея, но която духовна форма ръководи проявите на физичната.

Мъдростта на брамина представя духа по следния начин:

„Духът е едно кърмаче, природата му е дойка. Тя го кърми докато той почувствува, че не произхожда от нея".

Човек е най-висшето стъпало между формите на битието. Духът му е придал качества, каквито никое друго същество не включва в себе си. Човекът има неща, пред които бледнее красотата на най-хубавото цвете. Той може да надмине кротостта на агнето и да прояви самопожертвователността на една пчела.

Думите „по образ Божи е сътворен" са една истина.