ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС - П. М-В

[valiamaria]

П. М-в

ТАЙНАТА НА НОСТРАДАМУС

Нострадамус е безспорно една от най-загадъчните личности в историята. Името му за едни е било синоним на шарлатанство, за други — на най-висше прозрение. Сигурно, още не е дошъл часът, когато ще може да се снеме булото, което скрива неговата тайна. Ето защо, целта на настоящето изложение е само да изнесе някои от резултатите, получени при изследванията вая област. И ако читателите не намерят в нашите статии онова, което са очаквали, ние се надаваме, че те ще имат възможност да получат поне отчасти представа върху един колкото интересна, толкова и тъмен проблем.

Мишел дьо Нострадамус,с името на когото обикновено се свързват прочутите предсказания, е роден на 14/23. 12. 1503 г. към обяд в сен Реми ан Прованс.

Потомък на покръстен еврейски род, който е дал много учени лекари и математици, той сам е завършил медицина в университета в Монпелие, а по-късно е бил професор по математика в Салон ан Прованс и другаде.

По покана на марсилските първенци, той взима дейно участие в Борбата против чумата през 1546 год. както като лекар, така и като щедър дарител.

След загубата на първата си жена и двете си деца, Нострадамус се отдава на своите любими астрономически и окултни занимания. През 1555 год. той издава първите няколко центурии, „които той е пазил дълго време, без да желае да ги публикува", както казва неговият биограф.

Успешните му, почти чудотворни лекувания и сбъдването на някои предсказания, специално необикновената смърт на Хенрих II през 1559 год., описана с подробности в центуриите (I, 35), са.му създали още приживе широка известност и връзки с всички европейски дворове. Той е имал небивалата за онова време чест да бъде посетен в ССалон от Карл IX, който го назначава и за придворен лекар и астролог.

Въпреки всичко това, Нострадамус, като истински окултист, е водил един твърде прост и скромен живот и след смъртта си—2. VII. 1566 г. — е оставил у своите съграждани спомена за един необикновен човек, както по учеността си, така и по своята благотворителност и човечност.

От 1550 до 1567 год. Нострадамус е издавал всяка година алманаси с предсказания, които, обаче, са изгубени. Световната му слава се дължи на други три книги, които той ни е завещал, а именно:

Десет центурии, т.е. десет глави от по сто четиристишия; изключение прави само седмата, която има само 42 четиристишия в първите издания или 44, в по-късните.

Неговите „Пророчества", съдържащи 141 четиристишия, се считат като продължение на десеттях центурии.

Освен това има и „Други предсказания на М. Нострадамус", които съдържат 58 шестостишия.

В своя „Предговор до моя син" Нострадамус споменава изрично, че предсказанията по време и място са направени въз основа на астрономически изчисления и само имената на лицата и местата са резултат на интуитивно прозрение. Той се е ползувал при това от „няколко тома, които са били пазени тайно през дълги векове" и които той е трябвало да изгори, „за да не се злоупотреби с тях в Бъдеще".

Последните центурии са били публикувани през 1558 год.. Според Д-р Вьолнер „Пророчествата” са взети от алманасите — 1550 до 1567 год., а „шестостишията" са излезли през 1605 год.. Има доста издания на „Истинските центурии и пророчества на М. Нострадамус". Като едно от най-меродавните се сочи амстердамското от 1668 год.

Съчиненията на астролога от Нотърдам са написани на средновековен френски език, но е употребен не френският, а латинският синтаксис. Текстовете изобилствуват с астрологически термини и алегории от всякакъв вид. В това отношение не правят изключение и въведенията, написани в проза: „Предговорът до моя син", който е увод към първите седем центурии, както и „Писмото до Хенрих ІІ", което служи за предговор към останалите. И двата тия документа са се считали за непреводими.

От предсказанията в стихотворна форма само някои места от центуриите са по-понятни. „Пророчествата" са много по-мътни от центуриите, а „шестостишията" просто не се поддават на дешифриране.

С една дума, всичките работи на Нострадамус по-скоро отблъскват със своята хаотична неясност. Впрочем, тъкмо това е било и намерението на автора, както е подчертано неколкократно в двата предговора. По-точно казано, мъглявият език е само една от многото мерки, които целят да направят нострадамусовото литературно наследство, колкото е възможно по-недостъпно.

(следва)