СТИХОВЕ - Д. АНТОНОВА, S

[valiamaria]

Д. Антонова

ПТИЧКА

Висините тя избира,

че намира

там простор и светлина

за сърцето

и за свойте песни златни

във небето

мир, простор и тишина.

Със зората, росни капки

що излива

по цветя и стъбълца,

свойте песни

диамантни тя излива

и налива

в ожаднелите сърца.

Във безкрайни, сини, чудни

във лазурни,

необятни глъбини,

ту се гмурне,

ту изплава и запъва

нови песни

в нови чисти ширини.

И е волна тая птичка,

и в мъглата

тя подхвръква и лети.

Щом запее,

и пилее. — Тя във бури

и в лазури

само пее и лети.

S.

ИМПРЕСИЯ

Падат нежни, теменужки сенки в тих вечерен час,

отзвучават в тишината стъпки сребърни на здрач.

Уморен денят се скрива там зад сини планини

и очите се заглеждат в мълчаливи далнини.

 

Пада сянка и в сърцето и по неговия път

отминават много тръпки — грижи, радости и скръб.

Ден след ден изплитат низа, тя извила своя край,

а сърцето още дири някога изгубен рай.

 

Вечно тия сини хоризонти и

простори необзирни,

низ които погледа неспирно

лута се и нещо дири.

 

Вечно тая жажда, тоя устрем

по великото в живота —

една властна и красива тайна

за душата на човека.

 

Спират ли за миг един звездите

светлия си път в небето?

Или може нявга да помръкне

и надеждата в сърцето?