СТИХОВЕ - ДИМ. АНТОНОВА , В.С.

[valiamaria]

Дим. Антонова

ДУША

Ти по слънчев път ли слизаш,

моя слънчева душа,

на земята, за да носиш

мир, любов и красота?

 

Е ли твоята родина

райската градина, где

свеждат криновете бeли

свойте чисти цветове?

 

В музика ли си родена,

или музика си ти,

затрептяла над земята

със сестрите си звезди?

 

Ти едничка само знаеш

думите на любовта

и ги чуваш и ги шепнеш,

моя слънчева душа!

 

Ти едничка си красива

и безсмъртна само ти,

и вселената безкрайна

в тебе пее и трепти.

В. С.

БЕЗ ТЕБЕ, НОЩ...

Без тебе, нощ, би бил закрит навеки

от жадните за чар очи

тоз звезден рой и златните пътеки

на нежни, утринни лъчи.

 

Без теб би били неми небесата

и смътен, непонятен — Бог;

но блесне ли над мене светлината,

аз влизам в твоя свят дълбок.

 

И тръпна във омая и размисъл;

дали ще стигне вечността

да видя туй, що Бог е там написал,

по тези светове? О, дивна красота!

 

Аз тръпна във омая — съзерцание

и шепне ми гласът на мъдростта.

 

Аз слушам. О, свидна тайна говори!

Какво съм аз, и къде ще стигна?

И чувам тих шептеж: Ти жив си и в смъртта дори!

Аз вечност съм. И пак ще те въздигна.

 

Ти пак ще бъдеш с нова дреха

възправен с нова вяра и пак на таз земя.

През скръб и радост ще изграждаш тиха стреха.

В която ще събираш опит — светлина.

 

Живей, крепни във вяра, сила и познание!

През дебрите на мрака и греха

безкрайната възможност на Духа

ще влива в тебе своето дихание!

 

Крепни, расти и век след век

към Бога се стреми!

О, ти, пробудени человек,

душата си със перли украси!"

 

Аз слушам. Неземна тайна, говори!

Какво съм аз сред тоз безкраен свят?

И чувам тих шептеж: „Във буен пламък разгори

искрата Божия във теб!"

 

Без тебе, нощ, би бил закрит навеки

от жадните за чар очи тоз звезден рой

и златните пътеки на нежни, утринни лъчи.

 

Без теб, тъга, какво са радостта и вярата,

надеждата и любовта?

Д. Антонова

МЪЛЧАНИЕТО

Може да е то в морето —

в дълбините на морето:

може да е то в степта,

може да е и в небето,—

в облаците на небето,

във звездите на нощта.

 

Може да е то в земята,

в люлката на тишината,

дето семенцето спи;

може да е в планината —

в царството на чистотата,

гдето еделвайс цъфти.

 

Може да е то в сърцето —

в дълбините на сърцето,

в лъчезарната душа;

може да е то в сълзите,

гдето в миг един очите

плават в мир и красота.