ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ

[valiamaria]

ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ

УВОДНИ ДУМИ

Никола Джеров в библиотека „Корали" печата ред преводи ия най-хубавите творби на японската, индийската, китайската, анамската и пр. лирики. Подборът е направен с голяма старателност, за да се добие вярна представа за източната лирика. Ето що пише Никола Джеров в предговор към индийската лирика:

„Двадесет и две столетия вече, откак езикът на Ведите е мъртъв. Днес в Индия той интересува само браманите, които тълкуват свещените свитъци. Но ароматът, който са излъчили неговата религия и поезията му и днес се носи над Индустан, Бирмания, Авганистан и над цялото плато на централна Азия. Като гигантски дъб, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка. От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания.

Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи.

Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование."

Обичай врага си

Дома ти враг ли наближи,

ти гостолюбно приеми го:

дърварят с брадвата ломи го, —

дървото сянка му държи!

В една земя

В една земя, не ще и ги различиш

по стрък и лист — еднакви за окото,

но лесно по плода ще отделиш

ориза от просото.

Злото се връща

Запратиш топка във стената —

тя пак се връща в твоята ръка;

и злото, сторено на друг, така

пак теб ще чукне по главата.

Покоят на мъдростта

Отдолу бездна зее — над водите,

покоят светъл на деня блести:

тъй истината дирят мъдреците

духа дълбок с мир да просвети.

Не трепери

Така не трепери за хляба си, човече, —

Създателят храна за всяка твар създава:

детето се едва роди — и, виждаш, вече

гърдите майчини от мляко напращяват.

Сговор

И с малки средства —

ако ги следваш смело —

постига се голяма цел:

тревите тънки

плетат въже дебело —

във него слон се е уплел!

Бурята

От страх се гънат полските треви,

но бурята ги отминава, —

могъщите гори ломи:

с големи само подобава

големият да се срази.

Доволният

Доволният човек в света

е всякога душа честита:

да има на крака една

обувка — цялата земя

за него с кожа е покрита.

Обща участ

Един отиде — дойде друг, и тоя друг

ще измести — всичко преминава:

роден си — ще умреш. Блажен покоя,

със края на живота що остава!

Жаждата за власт

Най-страшното пиянство на света

е жаждата за власт; от нея

опиеш ли се, ще да изтрезнееш,

едва когато паднеш в пропастта.

Великите духове

Изгрява в пурпур слънчевият лик и

във пурпур гасне пак в планините:

в успехи силни, силни и в бедите:

великите са всякога велики.

Надежда

Дървото пак ще израсте,

луната пак ще се покаже! —

Тази мъдрост който разбере,

не губи дух и в напаст даже.

Преведе Никола Джерев