6.30. Пътят на истината - великото посвещение

[Iskri4ka]

30. Пътят на истината - великото посвещение

При новото, трето действие, на сцената трябваше да се явят новите актьори. Третата страна на малкия и големия кармически триъгълници трябваше да се активизира. Тя символизира волевото съзнание в човека. При това действие външната, културна, стопанска и политическа атмосфера, както в България, така и на световна почва, беше много тежка. Специално българският народ минаваше през най-тежките страници на своя път. Кармата, както видяхме най-напред, премина през първата вълна - емоционалната и духовната страна; втората вълна премина през интелектуалното съзнание, през ръководените фактори на страната, а третата вълна премина през самите среди на народа. Действително годините 1928,1929 и 1930 бяха наистина тежки за народа. През 1928 г. българският народ изживява едно голямо катастрофално земетресение, което нанесе много тежки стопански щети. За земетресението Учителят публично заяви: „В София, ако има 10 човека праведни, то тази катастрофа ще се избегне." Земетресението разтърси Пазарджик, Търговище, Пловдив, но София остана читава. После разбрахме, че има неща, които не са фатални. Значи човешкото съзнание упражнява влияние върху природните явления. То е нещо ново, което за един малък научен ум, който борави само с фактите, мъчно може да асимилира тези неща. Тук вече трябва погледът на един мистик, на един окултист, за да разбере тези връзки. Метеорологичните явления не са плод само от космическите явления, които идват от планетите и от космоса, но са и резултат от самата земя, от съзнанието на хората, които са източник на електромагнитни вълни, които действително отиват в пространството и се връщат.

 

През 1928 г. също настъпиха неимоверни студове. Извън тези природни стихийни бедствия, в политическия живот настъпи голямо разложение - обществените сили бяха насочени една срещу друга, непрекъснати атентати, обществени вълнения, изобщо общата атмосфера можеше да се характеризира като една всеобща народна безпътица. Същото положение царуваше и в цялото световно стопанство, както и в международната политика. При тази сгъстена атмосфера за българския народ и за цялото човечество, започна третото действие в Школата на Учителя. Един от главните актьори - Кузман Кузманов, който беше гимназиален учител в Казанлък, трябваше да дойде да живее на Изгрева. Ще спра специално вниманието си върху тази крупна индивидуалност, тъй като тя не само сега, но още от юношеските ми години играеше твърде голяма роля в моя живот. Този мой съученик, един от най-преданите ученици на Учителя, беше избран от Учителя да изрази една от големите идеи във Великото посвещение в Истината. Външно той беше висок, слаб, рус, с хубави сини очи, продълговато лице, с високо чело, на което блестяха в коронната част чрезмерно развитите философски центрове. Така добре построена главата му, особено в коронната й част, сочеше за един висок морален устой; този морален устой имаше за основа уравновесени чувства и една закръглена интелигентност. Той представляваше една хармонично развита личност, която имаше три главни характерни белези: една широта, която според Учителя дава стабилност на характера, на второ място - дълбочина, която дава активност и предприемчивост и най-сетне - моралната височина на главата, която дава стремеж и полет на човешкия дух. Независимо от тези високи качества и добре развити способности, с които беше надарен - за сметка на това той имаше едно разклатено здраве. Природата като че ли го беше поставила в една реторта, където трябваше да изработи, като резултат на така построения характер, една от могъщите сили на волята - търпението.

 

Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество.

 

Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество.

 

Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая. Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се прибавяше и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ. Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна. Тя беше една от най-популярните сестри в България, тъй като Учителят живя дълги години у тях и първите идейни насоки на учението се родиха в нейния дом, където Учителят всяка неделя изнасяше своите беседи. Тя представляваше един крайно практичен тип, със слабо религиозно чувство и с един белег в едното си око, който даваше указание, че е в разрез с великия принцип на Истината. Тя изживя трагично решението на Учителя да напусне нейния дом и да се пренесе на Изгрева. Това й наложи да идва горе на Изгрева, за да бъде действително в стил със своята роля. В Школата тя представляваше екранът, върху който стрелките сочеха докъде е дошъл българският народ в своето духовно, културно и морално отношение. Действията на Учителя върху нейното съзнание, в което трябваше да избликнат нови идеи, нови схващания, които, пренасяйки се на по-голямо поле специално в съзнанието на българския народ, трябваше да упражнят едно велико въздействие, което като резултат да донесе едно духовно обновление, културно издигане и морален възход.

 

Гина Гумнерова и Петко Гумнеров бяха съпрузи. Учителят живееше в техния дом. Той беше секретар на Висшия касационен съд, а тя беше домакиня на малкия дом и разпоредителка. Там имаше две момичета. Василка от Айтос и едно куцо момиче Стефка, които й помагаха в къщната работа. А тя не беше малка. Гина сама не можеше да смогне, защото непрекъснато идваха хора и оставаха на общите обеди. Дори да се направи един чай, трябва да има кой да го направи и кой да го поднесе. Тогава младежта идваше само да чуе Учителя и всеки си отиваше.

 

Петко Гумнеров беше интересна личност. Веднъж в града става размирица с някои студенти. Той ги наблюдава, но се увлича в тази маса, взима един камък и вместо да удари с него полицията, удря един студент. А той съчувства на студентите. И след туй имало такава голяма разправия, че дори студентите му нанесли побой. Като се връща у дома, бит и пребит, разправя всичко на Учителя. „Защо се бъркаш в тези неща? Трябваше само да наблюдаваш. Като се бият хора, ти не взимай участие. Щом си изразходват енергията, те после ще се разберат." Този пример ми направи впечатление, как човек, без да иска, може да се поддаде на масовите настроения подсъзнателно.

 

Другият екран - брат Кузман Кузманов, върху който трябваше да се отрази новият мироглед на Учителя; от своите морални ценности той трябваше да даде отражение върху съзнанието на българския народ.

 

Действително в Школата на Учителя започнаха да се пишат нови страници, които са свързани с великото посвещение в Храма на Истината. Надписът на този Храм на Истината Учителят Го е издълбал чрез следните формули: „Истината е това, в което Любовта и Мъдростта действат съвкупно. Истината - това са плодовете, които постоянно узряват на дървото на живота. Истината е крайният резултат на Вечността." В тази нова, малка идейна реторта, Учителят започна Своите опити и Той разкри една нова природа на Своя велик равностранен триъгълник. Тази страна е символ на тази Велика Истина, за която всяко живо същество копнее и непрестанно се стреми към нейната Космична пълнота.