6.36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

[Iskri4ka]

36. АНАРХИЗМЪТ И НОВОТО УЧЕНИЕ

Методи Константинов. Аз изнесох реферат: „Анархизмът и Новото Учение". В града, в който съм се родил, гр. Казанлък, беше средище на всички крайни течения. Там се създаде социалдемократическата партия и до голяма степен и комунистическото движение, защото там, по това време, беше учител Тодор Павлов. А той стана след време идеологът на Марксизма у нас. Извън тези две течения анархизмът беше много силен. Там имаше села като Енина, Мъглиж, както и в Казанлък съществуваха много кръжоци. На мен най-силно ми упражниха влияние двама човека за идеята на анархизма. Това беше огнената мисъл на Бакунин и голямото научно проникновение на Кропоткин, който е написал едно капитално съчинение за взаимопомощта, което е диаметрално противоположно на Дарвиновата теория за онази борба, която съществува в природата. Обратно на Дарвиновата теория, Кропоткин по такъв документален начин констатира, че съществува една необятна, необхватна взаимопомощ между всички видове в животинския свят. Това ми направи силно впечатление с неговата ерудиция. В един период аз бях под давление на тези свободни анархистични движения. После дойде един контраст в мене. По природа аз бях изключително против насилието. А когато виждах индивидуалния тероризъм на анархистите по онова време, това ми даде тласък да се откажа, защото видях практичната страна на анархизма. Но като идеология, като един полет и възторг на моята младежка душа, отначало, той упражни много силно влияние върху мене и затова аз изнесох този реферат. Но след няколко часа Учителят дава отговор в беседата „Две думи" на стр. 36. А на стр. 41Той отбелязва, да не се занимаваме със социалните въпроси, и че в Школата не се разрешават въпросите на света, защото въпросите на новия свят са разрешени, а ние трябва като работници да реализираме тези идеи, които се намират в Словото на Учителя.

 

Действително гр. Ямбол представляваше важен център на анархизма. Там ставаха конгресите и аз винаги съм присъствал на тези конгреси. Но на последния конгрес в Ямбол не знам какво се случи, но аз не можах да отида. Тогава Александър Стамболийски, като министър-председател беше допуснал конгреса, но после беше дал нареждане на войската да ги обкръжат и избият. Тогава обезглавиха и разстреляха много анархисти. Имаше двама братя анархисти, които също разстреляха. Бяха трагични моменти. Земеделците, които толерираха отначало известни течения, по странен начин се промениха и след това, по такъв жесток начин избиха анархистите. А законът на възмездието е много опасен. И той не прощава. Когато станат някакви отклонения, законите са строги и неумолими към този, който е вършил нарушението. Учителят каза по този повод: "С това си деяние, че изби идейни хора, Стамболийски сам си подписа смъртната присъда". И не се минаха месеци, дойде 9 юни 1923 г., военните направиха преврат и отразяха главата на Стамболийски по същия начин, както той обезглави анархистите. Но това го направиха други служители и изпълнители на кармата.

 

На Общия окултен клас II година на 17 юни 1923 г. 30 лекция „Вяра и съмнение", на стр. 31 Учителят говори за Стамболийски в този случай. А това са 8 дни след преврата. „Сега някои от вас искат да влязат като ученици, но като претърпите десет несполуки, вие сте готови да се усъмните. Даже и вънка в света да сте, вие ще имате същите изпити. Нима Стамболийски нямаше изпити? Нима неговите ръководители не му подшушнаха: напусни властта! Колко пъти му подшушнаха, но той не слушаше. Той се самозабрави във властта, мислеше, че е силен, че всичко може. Не се самоизмамвайте! Всички хора на земята са слаби. Като мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаби, тогава имате най-голямото Божие благословение. Затова в Писанието се казва: „Господ на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Проверявайте закона. Насилието ражда насилие. Ако Стамболийски бе вървял по пътя на Христа, ако в своето управление не би допуснал нито една капка кръв, нямаше да има никакво отклонение и неговият живот нямаше тъй да се изложи, но понеже той допусна това, допусна се и този край. Казвам, в Школата: допущат се тия неща, обаче не трябваше да го убиват, защото българите се свързват с него и за в бъдеще ще изплащат. Те нямаха право да го съдят. Ако бяха просветени, трябваше да оставят да го съди Невидимия свят, той да му наложи наказание, каквото знае, та да се опомни, да се разкае и да се обърне към Бога, и да каже: „Господи, ще изпълня Твоята воля."

 

А при това разрешение на въпроса, което дадоха българите, от чисто окултно гледище, той влиза сега в Невидимия свят и там може да направи сума пакости, докато дойде в съзнание."

 

Цитираме този случай, защото е ключова позиция на всички политически събития, които се случиха през този период и Учителят будно следеше всички политически събития. Ние имахме възможност да проследим как правителствата са разрешавали този въпрос неблагополучно. Защото след преврата на 9 юни 1923 г. се дойде до 23.IX.1923 г., където куминисти и земеделци вдигнаха въстание, което бе потушено с още повече убийства.

 

Имам нещо важно да ви кажа. Най-силно впечатление ми направи, че Учителят за първи път се срещна с един държавен мъж. Той, Стамболийски, се срещна с Учителя в Чам Кория. Беше Му изпратил един бял кон и Учителят отиде на срещата и се видя с него. Това стана на 26 юли 1922 г.

 

Понеже Стамболийски се яви на политическата сцена в един от най-бурните моменти на българската история, и понеже той изхождаше от средата на народа, от по-девствената материя, която е създала този народ, то това му даде един простор на идеи като - създаване на трудовата повинност и други социални инициативи. Но понеже той беше много самонадеян, че е всичко и може всичко, и тази самонадеяност упражни в неговия живот и предизвика фатални грешки на един държавен мъж, и му костваше живота. След време, когато попитах Учителя, Той каза: „Каквото трябваше да му се каже, аз му го казах в Чам Кория. Но той не прояви послушание, след което дойде наред кармата му да се разправя с него." Ние бяхме свидетели и проверихме всичко това. А сега ще ви представим разговора на Учителя с Ал. Стамболийски.

РАЗГОВОР МЕЖДУ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ДЪНОВ И МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ АЛЕКСАНДЪР СТАМБОЛИЙСКИ

Днес, на 26 юли 1922 г., вторник, в Чам Кория, към 5 часа следобед Учителят - г-н Дънов и ученикът Петко Епитропов, придружени с г-н подпоручик Бакърджиев, възседнали на хубави коне, потеглиха към Соколец. Там министър-председателят прие много любезно своите гости в двора, заобиколен с величествени борови дървета и около една четвъртита маса насядаха тъй, че образуваха един хубав правилен триъгълник. Учителят седеше на север и гледаше на юг, министър-председателят седеше на запад и гледаше към изток, а ученикът (Епитропов) седеше на изток и гледаше на запад.

 

„Г-н Стамболийски: Исках да се видя с Вас, да се запозная с Вас, понеже по Ваш адрес и по Вашето учение се вдигна доста голям шум в печата и в Синода на православната църква. Искам да узная какво е Вашето учение, принципите, на които Вие служите. Религиозна секта ли представлявате, или някакво общество? Вярвате ли в Христа? Вярвате ли в православната църква, в иконите, в обредите? Вашето общество и Вашето учение извършва ли някои обреди? Обществото от колко членове се състои?

 

Учителят: Ние поддържаме учението на Любовта, учението на Христа, което е Любов, Мъдрост и Истина.

 

Ние поддържаме Истина на душата, светлина на ума и чистота на сърцето.

 

Ние се стремим тези принципи не само да ги вярваме, но и да ги преживеем и проявим между обществото, и се приготовляваме по този начин да бъдем полезни на цялото човечество.

 

Ние нямаме нищо против православната църква, но нейните служители са се отклонили от призванието и служат на тъмната ложа, която ги управлява и заблуждават целия български народ, като служението са обърнали на търговия.

 

Г-н Стамболийски: Тъй е. Няма свещеници, които по призвание да са се посветили на длъжността си, а просто по кариера - да осигурят положението си. И сега те искат и вас, и нас да отклонят от църквата. Но аз го зная, когато в една страна се явят много грешни хора, те хвърлят греховете си на чистите хора.

 

Учителят: Нашето общество в началото започна да работи с църквата, за да повдигне духът на църквата, обаче те започнаха да ни преследват и ние бяхме заставени да се отклоним от нея, като видяхме, че те не се съгласиха с нас, да служат и възприемат великите Божии принципи, проповядвани от Спасителя Христа и неговите ученици. По въпроса за иконите и обрядите - те са взети от гръцката църква, която е възприела само външния блясък на християнството, а вътре е голяма тъмнина и дисхармония, което и православната църква е възприела и го прилага, а то е отживяло века си. Защото младите не може да се задоволят със старите традиции, но те искат нещо по-съвременно, което може да даде светлина и простор на разбирания.

 

Г-н Стамболийски: Това е вярно. Нашата младеж не може да се задоволи от поповете и техните мръсни дела постоянно отклоняват младежта да посещават църквите.

 

Учителят: Църквата има нужда от реформа, а реформата се състои в обновата на служителите. Служителите на църквата трябва да служат в чистота и святост, по Дух и Истина. И на съвременното младо поколение трябва да се даде храна, каквото неговата еволюция иска.

 

Г-н Стамболийски: Защо не обявите война на църквата?

 

Учителят: Ние не сме за войната.

 

Г-н Стамболийски: Обвиняват ви, че излизате да посрещате слънцето, и че се кланяте на слънцето.

 

Учителят: Психическо влияние оказва слънцето при изгрева. И нашето общество излиза вън половин - един час преди да изгрее слънцето, съсредоточава се, възстановява мирът и хармонията в себе си, и използва лъчите при пукването на зората, които лъчи действат животворно, ободрително и освежително. При изгрева има една мека светлина, която разширява ума и сърцето."

 

Ето това е изповедта на един анархист от неговите млади години, направена в неговата зряла възраст, като ученик на Учителя.