6.54. СТЕПАН КИРСАНОВ

[Iskri4ka]

54. СТЕПАН КИРСАНОВ

На 1.VI.1944 г. беше съставен кабинет от Багрянов. Безрезултатни преговори се започнаха с Отечествения фронт. Багрянов не можеше да се справи с регентите и армията. Те много го критикуваха. Но какво можеше да изискват от една личност, която е обвързана и вързана отвсякъде и не може да действа.

 

Интересно е, че в това напрегнато положение на България, имах една непредвидена среща. Заедно с Учителя ние бяхме евакуирани в с. Мърчаево, откъдето аз всяка сутрин и вечер отивах и се връщах на работа в София. Една вечер, връщайки се от работа, след с. Владая, спрях една лека кола и помолих да ме закарат до с. Мърчаево. Лицето, което ме покани да вляза в колата, държеше в ръката си един изящно подвързан том от съчиненията на Пушкин. Аз го запитах, откога датира това издание и той ми отговори на руски, че е печатано в Съветския съюз. Запитах го - дали знае полски и се каза, че той е бил известно време във Варшава, доста добре разбира езика, без да може да говори правилно. Аз го заговорих на полски, с цел шофьорът и лицето, което ме придружаваше, да не са в течение на разговора. Той като разбра, че аз съм ориентиран по много въпроси на българската политика, особено като му казах, че на руснаците е дадено вече консулство във Варна и тацитно в Русе и Бургас, той ми се представи, че е Кирсанов - от руската легация. Заговорихме за вътрешната и външна политика на Багрянов. Той с остър тон ми отговори: „Ние, руснаците, нямаме доверие на Багрянов, неговото сърце е в Москва, а умът му е в Берлин." Това авторитетно изказване ми направи много силно впечатление и аз отидох при Учителя, да му го кажа. Той ми отговори: „Щом руснаците му нямат доверие, ще трябва да напусне кабинета." Ето как работи Небето. Докара онази кола, срещна ме с Кирсанов, който оглавяваше Посолството на СССР, чух мнението му за Багрянов и накрая чух решението на Учителя за правителството на Багрянов.

 

На 26 август правителството решава да излезе от войната и обявява неутралитет.

 

Кирсанов напуска България, както и съветският представител в Кайро, изпратен за преговорите. СССР взима друго решение - да действа сама. Така се идва до 5.IX.1944 г., когато тя обявява война на България, като преди това, на 31 август 1944 г. правителството е наредило на българската войска да не оказва съпротива.

 

Отечественият фронт изготви едно предупреждение, което не пожелаха да подпишат представителите на опозицията. Вместо него беше представено друго, подписано от легалната опозиция и комунистическите представители.