22_1 ДАВИД / ОРЪЖИЕТО НА ДАВИД

[Albena]

Д А В И Д

 

ОРЪЖИЕТО НА ДАВИД

 

Някой се страхува от най-малкото страдание. Дойде ли ви някакво страдание, кажете си: “Добре дошло това страдание! То ще ми даде възможност да опитам Божията сила.” Когато Давид се би с Голиата, с този великан, той взе със себе си своята прашка, а Голиат носеше своето остро копие. Запита го Голиат: “Защо излизаш пред мене с тази прашка като пред куче?” Давид му отговори: “Ти излизаш пред мене със своята сила, а аз – с името Божие. Ще видим кой от двамата ще победи.” Давид отправи с прашката си едно камъче в челото на Голиата и го повали на земята. Като четете историята на Давида, вие се учудвате на неговата сила и простота, чудите се на смелостта му да се бие с Голиата. Как мислите, само Давид ли се е борил с Голиата? Вие трябва да знаете, че на всеки човек предстои да се бори с Голиата в себе си. При това той трябва да излезе срещу него гърди с гърди, а не да върви след него и да очаква после кръст за храброст. Всеки човек ще мине през изпитанията на Давида, на Йосифа. Лесно е да се каже, че Йосиф станал пръв в Египет. Обаче докато дойде до това положение, той трябваше да бъде изкушаван от жена и да издържи на изкушението. Той беше наклеветен, заради което трябваше да лежи две години в затвор, и след това беше освободен и повдигнат като първенец в Египет. Какво правят съвременните религиозни хора? Като им дойде някое малко страдание или изпитание, те започват да се оплакват, че им дотегнали страданията, че не могат повече да носят. Казвам: чакайте, братя, вашите страдания са едва една педя над земята. Те трябва да се увеличат толкова, че да минат над главите ви. – “Ама тогава ще се удавим.” – Ако искате да не се удавите, ще се научите да плавате. – “После?” – После ще си направите един здрав, модерен параход и ще се качите на него. Като дойдат големите бури, вие ще бъдете на своя параход, с който ще минете морето на големите страдания и ще стигнете благополучно до спасителния бряг, който наричате “бъдещ живот”. Всички трябва да бъдете готови да минете това море без страх, с упование и вяра в Бога. (147, с. 14)

 

Ако живеем според своите мисли, върху нас се трупат последствията на нашите собствени мисли. Бог ни оставя да пожънем последствията на онова, което сами сме създали. Ето защо, стремете се да се освободите от своите собствени “творения”. Не искам да ме разберете криво, както едно време Давид разбра Саула. Като отиде при Саула, Давид го запита: “Мога ли да воювам с филистимците?” – “С прашката ли? С прашката си не можеш да воюваш.” Дадоха му всичките въоръжения – ризница, щит и копие. Така облечен, Давид си каза: “Съвсем загазих!” Той хвърли тези оръжия, взе си торбата и прашката и отиде да се бие с Голиата. И спечели борбата. Съвременните хора приличат на Сауловите войници – въоръжени с шлемове и пушки. Да се освободим от новите въоръжения и да вземем само прашката. Тя е чистата Божествена мисъл, чистата Любов, която може да направи всичко. Едно се иска от човека – първо, да живее за Бога. След като познае Бога, тогава ще живее за себе си. Казват “Познай себе си!” – Не, първо познай Бога, а после себе си. Този е пътят, по който иде Истината. Който започва по обратен път – първо да познае себе си, после – ближния си, и най-после – Бога, никога няма да придобие Истината. Бог създаде човека, а не човек – себе си. Следователно първо ще възлюбиш Бога, а после себе си. (122, с. 84)

 

И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давид: “Тежко е оръжието, което Саул ми даде. Аз ще взема старото си оръжие – тоягата, с която досега съм се бранил.” Той взе старото си оръжие, което му прилягаше. Сега и на вас казвам: ако старото не ви пречи и можете да се ползвате от него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче ако сте недоволни от старото – разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите. Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността. Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне. (108, с. 183)

 

Силата на човека не седи в неговия нож. Когато Давид излезе срещу Голиата, Саул му даде копие и нож, с който да се брани. Давид ги тури в пояса си, но едва се движеше под тяхната тежест. Той ги захвърли настрана и каза: “Не съм научен да действам с такива оръжия. Моята прашка е най-доброто ми оръжие.” Той взе тоягата си и надви на Голиата. Истината се крие в простите неща. Който живее с нея, той ще стане велик човек. Давид надви със своята прашка, каквато и малките деца употребяват. (27, с. 47)

 

Какво значи да се отрече човек от себе си? Да се отрече човек от себе си, това значи, да се отрече от всичко онова, което му препятства да върви напред. Когато Давид се би с Голиата, Саул го извика да му даде пособия, с които да победи противника си. Той му даде шлем на главата, копие в ръката и ризница на тялото, да се брани с тях. Като облече тази премяна, Давид се видя в невъзможност да си служи с нея и каза на царя: “Хвърлям всичко това настрана, отказвам се от него и ще воювам с моите оръжия.” Той взе прашката си, три камъчета и една торбичка и излезе срещу Голиата. Още при първото замерване с прашката си Давид удари Голиата в челото и го повали на земята. После взе ножа си и му отряза главата. Следователно силен човек е онзи, който може да се отрече от онова, което го спъва. Като се отрече от себе си, той може да отреже главата на злото. Давид се отрече от себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е мястото, отдето излиза светлина. Давид победи Голиата със светлина. Който се бори със злото, той трябва да има светлина в себе си. Изобщо който отива в света да воюва, той трябва да бъде въоръжен със светлина в ума си, с топлина в сърцето си и със сила във волята си. Той се намира при добри условия, които му помагат да постигне желанията си. Светлината, топлината и силата са благоприятни условия за развиване и проява на човешките дарби. (47, с. 201)